50.Упълномощаване – понятие, сключване, форма, правно действие. Видове пълномощно. Прекратяване. Преупълномощаване


І.Понятие за упълномощаването

Става дума за една формална едностранна сделка, главният юридически факт от който възниква представителната власт (представителното правоотношение). Упълномощаването е адресна сделка, т.е. тя трябва да достигне до другата страна, като приемането й не е необходимо.
Резултат от този юридически факт (упълномощаването) е възникването на представителната власт, по силата на която едно лице (представляван) се вижда обвързан от правните действия, извършвани от негово име от едно друго лице (представител).
Разликата между пълномощието и упълномощаването се съдържа в това, че пълномощното има за цел, насочено е да породи правни действия навън, пред третите лица, докато упълномощаването урежда съдържанието на вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. Това вътрешно правоотношение обосновава задължението за пълномощника да извършва само онези правни действия, за които е оправомощен с пълномощното.
Обикновеното пълномощно се дава, за да обслужи едно друго съществуващо правоотношение, за да облекчи упълномощителя в извършването на неговите правни действия.
Напр. договорното правоотношение, което формира съдържанието на главното правоотношение, е различно, доколкото по договора за поръчка длъжникът се задължава да извърши правни действия за упълномощителя. Но упълномощаването не е комисионен договор, тъй като при него комисионерът действа от свое име.
Често, за извършването на някакви фактически действия се налага да се извършат и правни, за които се налага да се даде пълномощно.
Оттук, разликите между упълномощителното правоотношение и главното правоотношение са следните:
а) упълномощаването е едностранно правоотношение
б) главното правоотношение винаги е договор. Напр. договорът за поръчка, който би могъл да е възмезден или безвъзмезден, може да бъде съчетан и с пълномощно;
в) от пълномощното правоотношение се поражда представителна власт, докато при главното правоотношение, в зависимост от типа на договора, биха могли да се породят различни права и задължения;
г) пълномощното правоотношение е насочено навън, към третите лица, докато главното е насочено навътре.
Изискванията, които се поставят към упълномощаването, са преди всичко изисквания към упълномощителя – напр. дееспособността (упълномощителят трябва да е дееспособен), докато за валидността на упълномощаването не е необходимо пълномощника да е дееспособен, но дееспособността е необходима, за да може той да извършва правните действия, които са му възложени.
Възможни са упълномощавания, по които едно лице да упълномощи няколко лица да го представят пред третите лица, като всеки от овластените може да извърши самостоятелно правните действия, за които е оправомощен (т.нар. колективно пълномощно) – 39, ал. 2 ЗЗД.
Възможно е обаче упълномощителят изрично да предвиди в пълномощното, че правните действия могат да се извършват само съвместно, т.е. само всички заедно ще могат да извършват правните действия, за които са оправомощени.
Преценката за валидността на упълномощителната сделка зависи само от гл.т. волята на упълномощителя. Пълномощното, веднъж дадено, не прекъсва възможността на упълномощителя да извърши и сам съответните правни действия.
Може да има и хипотези на отмяна на пълномощното, но в този случай трябва да се имат предвид правилата за отправянето на волеизявленията и тяхното достигане до насрещната страна – 13 и 14 ЗЗД.
Ако след даването на пълномощното, упълномощителят бъде поставен под пълно запрещение, то упражняването на представителната власт става невъзможно, защото на нейно място идва законната представителна власт, упражнявана от настойника. Ако пък упълномощителят бъде поставен под ограничено запрещение, то може да има упълномощаване, но вече е необходимо това да стане с попечителско съдействие, т.е. да се допълни и волята на попечителя към тази на поставения под ограничено запрещение упълномощител.
Действието на вече направените пълномощни преди поставянето на упълномощителя под пълно запрещение ще се запази, но остава открит въпросът за възможността за унищожаването на тези пълномощни на основание 31 ЗЗД (поради моментна недееспособност) във връзка с 44 ЗЗД.
Важно е да се каже, че забраната за упълномощителя да извършва някакви правни действия, е забрана и за пълномощника да извършва тези правни действия.

¬ІІ.Начини за извършване на пълномощното

От гл.т. на начина на извършване на пълномощното, упълномощаването става по следните начини:
1.Изрично упълномощаване – тъй като тук упълномощителната сделка е адресна, се поставя въпроса за начина, по който тази представителна сделка трябва да е узната – това става било като пряко се упълномощи пълномощника, било, като се сведе до знанието на третите лица, с които пълномощника ще договаря, че именно той действа от името на упълномощителя, било като се направи едно публично разгласяване на пълномощното.
2.Конклудентно упълномощаване – по този начин упълномощаването става, като упълномощителят присъства на по времето и на мястото, когато пълномощника извършва определени правни действия. В случая упълномощителят не изявява изрично, а одобрява сделката, сключена от пълномощника.
3.Предполагаемо упълномощаване – този начин на упълномощаване се среща най-често при т.нар. представителни лица, които извършват действията от името и за сметката на лицето, което е собственик на някакво търговско заведение.

ІІІ.Форма на пълномощното

37 ЗЗД казва, че формата на пълномощното трябва да следва правното действие (сделката) за което се дава. Става въпрос за форма за валидност на упълномощаването. Разбира се има и изключения, които се допускат от закона. Напр., сделка, която трябва да бъде извършена в нотариална форма (напр. една покупко-продажба на недвижим имот), за пълномощното също се изисква нотариална заверка на подписите.
Поставя се въпросът, при неспазване на формата за пълномощното, която, разбира се, води до недействителност на упълномощаването, дали това ще повлече недействителност и на сключената сделка? Според съдебната практика отговорът е положителен. На обратното мнение е обаче проф. Кожухаров, който смята, че пълномощното не е част от сделката, поради което недействителността на формата му няма да доведе до недействителност и на сделката.

ІV.Видове пълномощно

От гл.т. на обема на предоставената представителна власт, пълномощното бива:
1.Общо пълномощно – при него не се сочат конкретно правните действия, които пълномощникът е овластен да извърши.
2.Специално пълномощно – при него са посочени конкретно правните действия или времето, за които трябва да бъдат извършени те от пълномощника.
Тук трябва да се направи една отклика на специалното пълномощно от изричното пълномощно – под последното се разбира специално пълномощно, което се дава за извършването на разпоредителна сделка (продажба, замяна, апортиране, ипотекиране, залагане). Тук възниква следният въпрос - когато е дадено изрично пълномощно за извършването на разпоредителни действия, то включва ли и право пълномощника да получи съответната цена, ако в изричното пълномощно няма изрична клауза за получаването на парите? Отговорът е, че в случая пълномощникът не може да получи цената и това ще бъде плащане на ненадлежен кредитор. Често изрично пълномощно се изисква за извършването на процесуално-правни действия.
Специалното пълномощно би могло да се даде и за извършването на действия на обикновено управление, т.е. не всяко специално пълномощно е изрично пълномощно.
От гл.т. на това, дали с пълномощното се дава за извършването само на едно или на няколко действия, пълномощните биват:
1.Еднократно упълномощаване
2.Многократно упълномощаване
Друго деление на пълномощните е на:
1.Срочно пълномощно
2.Безсрочно пълномощно

V.Прекратяване на упълномощаването

41 ЗЗД дава основанията за прекратяване на упълномощаването, които могат да се обособят в следните групи:
1.Оттегляне и отказ от пълномощното – това са едностранни волеизявления, като за оттегляне говорим при упълномощителя, а за отказ – при упълномощения. Тук, в тази група хипотези, при които се прекратява упълномощаването, последното се прекратява по волята на страните.
а) оттегляне на пълномощното – оттеглянето на пълномощното би могло да стане изрично (до пълномощника, до третите лица, с които договаря или публично), с конклудентни действия и предполагаемо (с постановяването на забрана на едно лице да извършва определени действия, като поначало прекратяването на главното правоотношение няма да доведе до прекратяване на представителната власт). Оттеглянето на пълномощното е неформална сделка.
Трябва да се спомене, че само прекратяването на представителната власт на преупълномощителя ще доведе до прекратяване на представителната власт и на преупълномощеното лице. Другите основания за отпадане на представителната власт на преупълномощителя няма да доведат до засягане на представителната власт на преупълномощеното лице, тъй като това е правоотношение между упълномощител и преупълномощено лице;
б) отказ от пълномощно – при него също се поставя въпросът за достигането му до насрещната страна, но то би било валидно, ако достигне и до третите лица.
При активната представителна власт няма нужда от отказ от пълномощното, тъй като пълномощникът просто може да не извърши правните действия, за които е оправомощен, докато при пасивната представителна власт отказът от пълномощното трябва да се направи.
2.Пълномощното се прекратява и със смъртта на упълномощителя/пълномощника/прекратяването на юридическото лице – това прекратяване на пълномощното действа ex nunc, като извършените вече действия трябва да се приемат от насрещната страна.
3.Пълномощното се прекратява и при поставянето под запрещение, като тук се има предвид поставянето под пълно запрещение и то след назначаването на законов представител.
4.Пълномощното се прекратява и ако е било за даден срок и последният изтече; пълномощието се прекратява и с извършването на действието, за което е дадено и т.н.
Действието на прекратяването на пълномощното се свежда до невъзможност дадена представителна власт да се упражнява. Прекратяването на пълномощното също трябва да достигне до насрещната страна.
41, ал. 2 ЗЗД предвижда, че прекратяването на пълномощното не се отнася (не засяга) онези трети добросъвестни лица, които са договаряли с пълномощника, комуто е прекратена представителната власт. Добросъвестността на третите лица ще се обори, като се докаже, че прекратяването на представителната власт е достигнало или пък при грижата на добър стопанин би могло да достигне до тях. Третите лица са недобросъвестни, ако прекратяването на представителната власт е подлежало на вписване, вписано е и те са преговаряли с пълномощника след вписването.

VІ.Преупълномощаване

При преупълномощаването става въпрос за една правна сделка, извършена от лице, което вече има представителна власт (т.е. от упълномощения), т.е. упълномощеният по една сделка, се явява преупълномощител по една последваща сделка.
Преупълномощаването представлява чисто упълномощаване, но с тази разлика, че лицето, което преупълномощава вече притежава представителна власт, като преупълномощителят не прехвърля представителната си власт, а учредява една нова представителна власт. Преупълномощаването е възможно само, ако преупълномощителят има представителна власт и то, ако неговото упълномощаване е възникнало по една правна сделка, а не по силата на закона, т.е., ако упълномощаването е доброволно (договорно).
Три са лицата, които участват в преупълномощаването, но преупълномощителната сделка предполага две лица за учредяването й (това са упълномощеният и преупълномощеният). Действието на така създадената представителна власт обаче, се заключава в директното правоотношение между преупълномощеното лице и първоначалния упълномощител.
Преупълномощаването обаче не може да се извършва свободно по нашето право. Предвид личният момент 43, ал. 1 ЗЗД предвижда възможностите за преупълномощаване само в следните хипотези:
1.Когато упълномощителят е разрешил на пълномощника си да преупълномощава други лица.
2.Когато няма разрешение за преупълномощаване, е възможно то да се получи ad hoc, но в случая преупълномощаването трябва да е необходимо за запазването интересите на упълномощителя. Напр. такова преупълномощаване без разрешение от страна на упълномощителят е възможно при договора за поръчка по 283, ал. 2 ЗЗД.
Тъй като става въпрос за упълномощителна сделка, изискванията за формата на преупълномощаването ще бъдат тези по 37 ЗЗД.
Правоотношение между упълномощителя и упълномощения – тук става въпрос за създаването на една първична представителна власт и само наличната на валидна такава ще даде основание за възникването на вторичната представителна власт (преупълномощаването). Независимо обаче, дали упълномощителят е получил разрешение да преупълномощава или това става поради необходимостта да се защитят интересите на упълномощителя, упълномощеният е длъжен незабавно да уведоми упълномощителя за преупълномощаването – в противен случай той отговаря за действията на преупълномощения като за свои действия (43, ал. 3 ЗЗД).
Одобряването на така дадена представителна власт не е необходимо, тъй като преупълномощителят не действа като мним представител – одобряване е необходимо само, ако преупълномощеният е действал вън от дадената му представителна власт. Това е така, защото упълномощителят може винаги да оттегли представителната власт.
Правоотношение между упълномощителя и преупълномощеното лице – предпоставка за валидност е преупълномощителят да има валидна представителна власт, но тук представителната власт на преупълномощеното лице възниква за упълномощителя.
Обикновено има едно основно правоотношение, което се обслужва от една упълномощителна сделка и това отношение съществува между упълномощителя и упълномощения. Когато се дава преупълномощаване, обикновено то се съпътства със създаване на основно правоотношение между преупълномощеното лице и преупълномощителя. Основното правоотношение между упълномощителя и преупълномощителя също се установява чрез действията на преупълномощеното лице.
Правоотношение между преупълномощителя и преупълномощеното лице – поначало между тях не възниква основно правоотношение, тъй като преупълномощеният действа направо от името на първоначалния упълномощител.
Основание за отнемането на представителната власт на преупълномощеното лице е само отнемането на представителната власт на преупълномощителя, докато другите основания за отпадането на представителната власт (дееспособност, смърт и пр.) на преупълномощителя не водят до прекратяването на представителната власт и на преупълномощеното лице.
Прекратяването на преупълномощаването е в почти същите хипотези, както и за упълномощаването, като упълномощителят може директно да оттегли представителната власт и на преупълномощителя и на преупълномощеното лице.

49.Видове представителство. Договаряне сам със себе си. Представителство на юридическите лица

І.Видове представителство
1.Според основанието за възникване на представителната власт, т.е. с оглед на това, дали представителната власт възниква по волята на представлявания или не. От тази гл.т. представителството бива:
а) доброволно представителство – при него е налице съгласието (волеизявлението) на представлявания при учредяването на представителната власт. Той дава съгласието си или едностранно (чрез упълномощаване), или по един договор. Доброволното представителство означава следното:
~ представляваният определя кой да бъде негов представител;
~ от представлявания зависи какъв ще е обемът на представителната власт, която ще има представителя;
~ от волята на представлявания зависи и докога, за какъв срок ще бъде представителната власт, т.е. представителят може по своя воля да прекрати по всяко време представителната власт. Ако в един договор напр. не е посочен срок, през който да продължи представителната власт, то тогава представителството е безсрочно. Това обаче не означава, че представителната власт на представителя е вечна, а просто, че не е уговорен срок;
Характерно за доброволното представителство е, че то не е свързано със задължение за представителя да извършва действията, за които е овластен, т.е. и за представителя това представителство е доброволно;
б) задължително представителство – такъв вид представителство възниква в случаите, когато не е необходимо съгласието на представлявания. Но не е редно всички такива случаи да се поставят под общ знаменател, тъй като при някои хипотези може да се иска някакво съгласие от представлявания (напр., при осиновяването законът изисква съгласието на осиновяващия, че иска да бъде осиновител – 54 СК). Задължително представителство има, когато:
~ то възникне въз основа на съдебно решение
~ когато възникне въз основа на административен акт
~ при представителството на родителите по отношение на малолетните им деца;
При задължителното представителство за представителя възникват задължения да извърши действията, за които е овластен. Тук, за разлика от доброволното представителство, законът определя обема на представителната власт и основанията за прекратяването й.
2.Според вида на правните действия, които може да извършва представителя, представителството се дели на:
а) активно представителство – когато представителят е овластен само да извършва правни действия за представлявания;
б) пасивно представителство – когато представителят е овластен само да приема от името на представлявания волеизявленията, насочени към него;
в) смесено представителство – тогава, когато представителят е овластен както да извършва действия, така и да приема волеизявления за представлявания;
3.Според обема на представителната власт, представителството бива:
а) пълна представителна власт – тогава, когато има задължително представителство (напр. възможността на родителите да представляват малолетните си деца във всичко и пред всеки, с ограничението, съдържащо се в 73, ал. 2 СК, т.е. при отчуждаването на недвижими и движими вещи, когато се иска и разрешение от РС и то само, когато има очевидна нужда или полза от такова отчуждаване).
б) ограничено представителство – възможни са различни по обем и вид ограничения в представителната власт на представителя:
~ представителната власт може да е дадена само за извършването на едно конкретно посочено правно действие (напр. само да продаде апартамента);
~ представителната власт може да е дадена само за извършването на определен вид правни действия – напр. напр. само да дава под наем моето имущество;
~ представителната власт може да е дадена на представителя в такъв обем, че той да може да извършва всякакви правни действия, но само по отношение на точно определено имущество;
~ възможно е да има ограничение на представителната власт и по отношение на територията, за която е дадена тя – напр. в търговското представителство – дадено лице става търговски представител на “Лукойл” само за Северна България, а друго - само за Южна България.
4.Някои автори правят разграничение на представителството на:
а) пряко представителство
б) косвено представителство – това представителство обаче не е същинско представителство, тъй като при него не се извършва представителство от чуждо име с пряк ефект.
5.С оглед на това, че е възможно да има множество представлявани или множество представители, представителството се дели на:
а) еднолично представителство – тогава, когато един представител представлява няколко различни лица. Тук правоотношенията са отделни. При множество представители 39 ЗЗД приема, че може всеки от тях поотделно да упражни представителната власт, а може и всички заедно да я упражняват.
б) колективно представителство – когато е предвидено, че множество представители ще упражняват само заедно представителната власт – напр. 31 ЗЮЛНЦ, който предвижда, че управителният съвет представлява сдружението с нестопанска цел и определя представителната власт на отделни негови членове.
6.Представителство с клауза delcredere – това е една гаранционна клауза, с която представителят се задължава да обезпечи изпълнението на задължението от страна на третите лица, с които той договаря – напр. 354 ТЗ.

ІІ.Представителство на юридическите лица
За представителството на юридическите лица се срещат различни схващания. Преобладаващото мнение обаче е, че при юридическите лица става дума за едно особено задължително представителство. Други автори пък отричат да има представителство при юридическите лица, основавайки се на органичните теории за същността на юридическото лице.
При юридическите лица представителството може да се нарече условно органно представителство, тъй като обикновено изпълнителният орган на юридическото лице има представителни функции. Този термин “органно представителство” обаче може да доведе до заблуждение, че органът представлява юридическото лице. Но органът сам по себе си не представлява юридическото лице, а е част от неговата структура. Представително отношение ще има между физическото лице/физическите лица, което изпълнява функциите на изпълнителния орган и юридическото лице. Това важи и тогава, когато член на изпълнителния орган на юридическото лице е друго юридическо лице (тогава представител ще бъде физическото лице, което представлява юридическото лице в изпълнителния орган на това юридическо лице).
При представителството на юридическите лица законът определя органите, които могат да представляват юридическите лица и обема на тяхната представителна власт.
При представителството на юридическите лица особено важно място заема регистрацията на изпълнителните и представителни органи, тъй като те са един от елементите, които задължително подлежат на вписване в устава на юридическото лице, имащ конститутивно значение.
Тук възниква въпроса за това, дали е възможно изпълнителният и представителен орган на юридическото лице, да извършва действия, които се различават от решенията на общото събрание на юридическото лице? Ще доведе ли това до недействителност на сделката? Отговорът е, че това няма да доведе до недействителност на сключената сделка, като тук значение има и добросъвестността на третите лица.
На последно място трябва да се каже, че представителният орган на юридическото лице може да упълномощи и други лица да извършват действия от негово име (т.е. от името на юридическото лице).

ІІІ.Договаряне сам със себе си
При представителството може да се стигне до договаряне сам със себе си, тъй като представителят може да извършва едновременно и действия от свое име, и действия от името на представлявания. И ако представителя направи сам тези две волеизявления, може да се стигне до сключване на договор между представителя и представлявания, т.е. да се договаря сам със себе си. Договарянето сам със себе си е допустимо само тогава, когато става в интерес на представлявания.
Друга хипотеза на договаряне сам със себе си е, когато един представител представлява две лица. Тук отново се правят две волеизявления от името на двете представлявани лица. Договор ще се сключи, ако представителят е действал в интерес и на двамата.
38, ал. 1 ЗЗД установява обща забрана да се договаря сам със себе си, освен, ако представляваният е дал съгласието си за това. Договарянето сам със себе си е възможно само при доброволното представителство.
В съдебната практика обаче има едно решение на ВС от 1991 г., според което и родителите, чието представителство е задължително, биха могли да договарят със себе си, щом като сделката е в интерес на децата им, които представляват.
От 38, ал. 1 ЗЗД личи, че съгласието на представлявания трябва да е дадено предварително. Но всъщност няма пречка съгласието на представлявания да бъде дадено последващо – 42, ал. 2 ЗЗД – лицето, за когото е било действано без представителна власт може да потвърди сделката.
Има и случаи, когато представителят, макар и да договоря със себе си, всъщност не се оказва точно така – това са хипотезите, когато представляваният е определил точно клаузите на сделката. Тук съгласието на представителя е единственото волеизявление, което е необходимо той да направи, за да бъде сключен договора (т.е. не е необходимо да се прави второ волеизявление от името на представлявания).
Извън ЗЗД също има изключения, които допускат договарянето сам със себе си. Напр. в 358 ТЗ (встъпването в изпълнителната сделка по комисионния договор). Или при ЕООД/ЕАД, когато едноличният собственик на капитала сключва договор с дружеството си. Задължително обаче е този договор да бъде сключен в писмена форма, тъй като има опасност по този начин, чрез източване на капитала, да бъдат ощетени третите лица (кредиторите), тъй като няма да могат да се удовлетворят.