48.Приложно поле на представителството. Възникване и прекратяване на представителната власт

І.Приложно поле на представителството
Приложното поле на представителството може да се очертае по следния начин – представителят може да извършва само правомерни правни действия от името на представлявания, които да пораждат правни последици.
Един представител би могъл да е овластен да представлява една страна и при изпълнението на един договор, а не само за неговото сключване. И тук възниква въпроса: ако представителят не плати парите, тогава кой отговаря? Разбира се, отговаря представляваният.
Друг пример за приложното поле на представителство е тогава, когато представителят получи от чуждо име една вещ, но се окаже, че не е имал основание да я получава, т.е. изправени сме пред хипотезата на неоснователно обогатяване (55 ЗЗД). Отговорността за неоснователно обогатяване възниква за представлявания.
Представителството намира приложение почти навсякъде в сферата на гражданско-правните отношения. Като общ институт на гражданското право, представителството би трябвало да намира приложение във всички дялове на гражданското право. Представителството е приложимо към сключването на всички договори, във връзка с извършването на действия по спиране и прекратяване на давност, по извършване на действията по упражняването на субективни права, по изпълнението на правни задължения. Тук е необходимо едно уточнение – личните качества на задълженото лице са от съществено значение за изпълнението на задължението, поради което при задълженията, които са intuitu personae изпълнението от представител е недопустимо.
В областта на вещното право представителството се използва при придобиването на собственост и други вещни право. Приема се също така, че чрез представител може да се придобие или да се изгуби владение (т.е. фактическото състояние, което не е необходимо да бъде свързано със сключването на договор).
В облигационното право представителството също е допустимо и е с много широко приложение.
В областта на семейните отношения представителството не се допуска, тъй като в семейното право личният интерес е много засилен. Така напр. недопустимо е сключването на брак чрез пълномощници. Или припознаване също не може да се извърши от пълномощници. Разбира се, има и изключения – 21 ГПК допуска предявяването на иск за развод да става и чрез пълномощник, но той трябва да има изрично пълномощно. 56 СК също допуска съгласието на страните при осиновяване да може да бъде дадено и от особен пълномощник
В наследственото право като пример за недопускането на института на представителството е извършването на завещание – завещателното разпореждане се прави лично от завещателя.
Представителството е допустимо и в другите клонове на гражданското право – в търговското право, където представителството е много по-широк институт – напр. представителят може да действа и като косвен представител на представлявания по един договор за поръчка. Представителството е приложимо и във връзка с управлението на търговските дружества – напр. представител е синдикът (особено, когато той поема управлението на едно предприятие в несъстоятелност).
В трудовото право представителството също е приложимо – не може да изпълнява по трудово правоотношение чрез представител, но може да се сключва трудов договор чрез представител (61 КТ).
Представителството намира приложение и в областта на публичното право – най-вече във връзка със защитата на субективните права, т.е. в процесуалното представителство в гражданския процес (16 – 24 ГПК).
Представителството е допустимо и в административното производство – напр. при защитата на правата на интелектуалната собственост, където представителите по индустриалната собственост могат да извършват действия от чуждо име в производството пред Патентното ведомство.

ІІ.Възникване на представителната власт
Представителната власт винаги е последица от някакъв правопораждащ юридически факт. Става въпрос за многообразни основания за възникването на представителна власт, които биха могли да бъдат следните:
1.Възникване на представителната власт по волеизявление на частно лице:
а) това на първо място са случаите, когато представителната власт възниква по волята на представлявания чрез негово едностранно волеизявление (упълномощаване). Напр. при завещанието, в което завещателят може да назначи изпълнител на завещанието. Но това е дискусионно, тъй като дори и да приемем, че в случая е налице представителство, то кого точно представлява изпълнителят, след като завещателя вече е мъртъв? Още повече, че представителството се прекратява при смърт, както на представителя, така и на представлявания;
б) на второ място това са случаите, когато представителството може да възникне по силата на един договор. Напр. ненаименованият договор за управление;
в) на трето място, представителството възниква и тогава, когато има избор/назначение на едно лице да изпълнява функциите на представителния орган в дадено юридическо лице. Напр. при сдружение с нестопанска цел или при една фондация. Особено значение тук има вписването на представителя в регистъра.
2.Възникване на представителна власт чрез властнически актове:
а) чрез административен акт – напр. актът, чрез който се назначава настойник, за когото възниква представителна власт вследствие акта за назначаването му от органа по настойничеството;
б) чрез съдебно решение – напр., когато се иска едно лице да бъде обявено за безвестно отсъстващо, съдът назначава управител на имуществото на това лице, а когато бъде обявено за безвестно отсъстващо – за наследниците на лицето възниква представителна власт, те са негови представители;
в) по силата на 59 ЗН – когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или пък, макар да е с известно местожителство, не е поело управлението – тогава по искане на заинтересуваните или служебно районният съдия назначава управител на наследството;
г) по силата на 32 ЗС – когато съсобствениците на една вещ не могат да се разберат за нейното управление или пък мнозинството от тях е взело решение, което е вредно за общата вещ, тогава по искане на който е да е от съсобствениците районният съд може да назначи управител на вещта.
3.Други юридически факти, от които възниква представителството:
а) раждането – с раждането на едно дете възниква и представителна власт за неговите родители;
б) членството – напр. 55 ЗКооп. дава представителна власт на кооперативния съюз, който представлява кооперациите, членуващи в него; Или пък членството в синдикат, който представлява работниците и служителите пред държавните органи и работодателите по въпросите на трудовите, социалните отношения и жизненото равнище при колективно преговаряне;
в) сключването на брак – това е един особен юридически факт, който поражда една особена представителна власт между съпрузите. 22, ал. 1 СК предвижда, че всеки от съпрузите може да извършва действие на управление с общи вещи (напр. да сключи договор за наем на недвижим имот), като тук сделката обвързва и двамата съпрузи.

ІІІ.Прекратяване на представителната власт
Прекратяването на представителната власт настъпва също по силата на някакъв юридически факт. Тук основанията за прекратяване на представителната власт също са разнообразни и могат да се разделят в следните групи:
1.Общи основания за прекратяване на представителната власт, които са приложими във всички случаи, независимо от това как е възникнало представителството. Тези общи основания са уредени от 41 ЗЗД и са следните:
а) при смърт на представителя или на представлявания. Това е така, защото личността на и на двамата е от съществено значение в представителното правоотношение. Ако представляваният почине, то тогава представителството се прекратява, тъй като наследниците му може и да не искат да ги представлява лицето “Х” или пък може въобще да не желаят да бъдат представлявани. Ако пък почине представителят, то тогава също представителството се прекратява, тъй като представляваният е изявил своята воля да го представлява точно това определено лице и никое друго (защото напр. има доверие само на него или пък само то притежава определени качества);
б) при юридическите лица прекратяването на представителството става при прекратяване на юридическото лице. Но не във всички случаи при преобразуването на едно юридическо лице, ще има прекратяване на представителството, по което страна е юридическото лице;
в) при поставяне под запрещение на представителя или на представлявания – когато представителят бъде поставен под запрещение, то тогава представителството се прекратява по обясними причини (представителят не може да се грижи за своите си работи, камо ли за работите на представлявания). Когато представяният бъде поставен под пълно запрещение, то тогава му се назначава настойник и следователно представителната власт отпада. Когато обаче представляваният бъде поставен под ограничено запрещение, представителството не се прекратява;
г) при безвестно отсъствие на лицата – обявеното безвестно отсъствие води до възникване на възможността наследниците за започнат да извършват действия по управление на имотите на обявеното за отсъстващо лице. Представителната власт, учредена от отсъстващ се прекратява, така, както се прекратява и представителната власт, учредена на отсъстващия.
2.Специални основания за прекратяване на представителството, които са свързани с особения начин на възникване на представителната власт:
а) при отказ/оттегляне на представителната власт при упълномощаването;
б) при освобождаване от представителна власт при юридическите лица;
в) при осиновяване – при допускането на осиновяване, родителите по произход престават да бъдат упражняват представителна власт. Същото важи и при прекратяване на осиновяването;
г) по отношение на обявеното за безвестно отсъствие лице, ако то се завърне;
д) при настойничеството върху ограничено запретен – когато запрещението бъде отменено или когато се премине от пълно към ограничено запрещение;
е) при навършването на 14 г. от децата – с навършването на тази възраст се прекратява законното представителство на родителите спрямо децата им. Същото важи и когато има решение на съда за лишаване от родителски права.

47.Представителство – необходимост и понятие. Представително правоотношение. Отграничения

І.Необходимост от представителството
Поначало, както правоспособността, така и дееспособността са дадени на субектите, за да участват лично в гражданско-правния оборот. Понякога обаче, поради липса на дееспособност, се налага правните действия да се извършват чрез представител. В други случаи причината за използването на представителството е времето (пространството) или липсата на компетентност в определена област (напр. адвокатското пълномощно).
Представителството следователно, е иманентна черта на развиващия се гражданско-правен оборот.

ІІ.Определение за представителството
Представителството представлява извършването на правни действия от едно лице за друго и от името му с непосредствен ефект за другото лице.
36 ЗЗД също дава понятие за представителството, като казва, че едно лице може да представлява друго или по силата на закона, или по волята на представлявания, като последиците от правните действия, които извършва представителя възникват направо за представлявания.
Характерно за представителството е, че при него трябва да има поне едно лице, което да извършва правни действия и понеже то трябва да действа от чуждо име, следователно трябва да има и представляван.
Друга характеристика на представителството е, че правните действия, които извършва представителят трябва да са в интерес на представлявания, т.е. да ги извършва със свои действия, но със средствата на другото лице.
Предлогът “за” означава, че правните последици възникват направо и непосредствено в патримониума на представлявания.
Друга особеност е, че по принцип представителството се създава с оглед на извършването на материално-правни действия, но няма пречки представителството да възникне и за извършването на процесуални действия (адвокатът е процесуален представител на своя довереник).
Извършвайки правни действия, представителят формира своята воля, но със съзнанието, че волеизявява от чуждо име, че извършените от него правни действия ще попаднат в правната сфера на представлявания. Нещо повече, извършвайки тези правни действия, не е необходимо представляваният да знае за извършването им (напр., ако представляваният е недееспособен).
Третото лице, с което договаря представителя обаче, трябва да има съзнанието, да знае, че се действа от чуждо име. Знанието и на представителя, и на третото лице е предпоставка за настъпването на правното действие в правната сфера на представителя (това е т.нар. contemplatio domini).
Действителността на извършените правни действия се преценява от гледна точка на действията на представителя – така напр., ако неговата воля е опорочена, опорочена ще бъде и волята на представлявания.
В закона няма текст, който да предвижда как и по какъв начин представителят трябва да съобщи на третите лица, че действа от чуждо име. Но при всички случаи представителят трябва да доведе това до знанието на третите лица. Оборването на тази презумпция става по следния начин:
а) мълчаливо – напр., ако представителят е работник или служител на представлявания;
б) изрично – това важи особено за извършване на правни актове, които представляват разпореждане с права;
Следователно, третото лице може да бъде уведомено за това, че се действа от чуждо име или от самия представител, или от представлявания.

ІІІ.Представително правоотношение (представителна власт)
Представителното правоотношение представлява правоотношение между представителя и представлявания. То е предпоставка за съществуването на представителството. Под представителство се разбира една правна фигура, която съдържа поне две правоотношения и поне три лица:

Представляван Представител
представително правоотношение







Трето лице

Едната страна по тези две правоотношения съвпада (това е представителят). Но двете правоотношения имат различно съдържание – представителното правоотношение е едностранно и по него се създава представителната власт на представителя, докато по външното правоотношение представителят сключва сделката, замества страната (представляваният).
Представителното правоотношение има овластяващ характер – създава се представителна власт за представителя. Представителното правоотношение обслужва правните действия по представителството. За правната същност на представителната власт съществуват различни теории в доктрината:
1.Теория за динамичната правоспособност – според нея представителната власт присъединява дееспособността на представителя към правоспособността на представлявания, но в граници, които са очертани в самото представителство. Според тази теория представителната власт представлява един юридически факт.
2.Според други, представителната власт не е юридически факт, а възниква от определен юридически факт.
Представителната власт представлява субективно право, титуляр на което е представителят. Това субективно право обаче е особено, защото субективните права се защитават по исков ред, при представителството представителят няма такива правомощия. Това е така, тъй като представителната власт е едно непритезателно субективно право, сходно с потестативните. Това са всъщност правата на овластения, от което следва, че представителната власт представлява субективно право, при упражняването на което насрещната страна е търпи упражняването му.
Следователно, представителната власт представлява непритезателно непотестативно субективно право, на което противостои правното задължение на представлявания да търпи правните действия на представителя.
Друга особеност е, че всяко субективно право има в основанието си нечий интерес. Но при представителството едно лице има субективно право, но то е дадено в интерес на друго лице (представлявания).
Представителната власт е сходна с потестативните права, тъй като и нейното съдържание се изразява във възможността да се предизвиква правна промяна в правната сфера на друго лице (в случая това е представляваният).
Оттук и изводът, че, ако няма валидно възникнала представителна власт, няма и представителство. Изключение е тогава, когато едно лице действа без представителна власт, но по-късно лицето, за когото е сключило сделката я потвърждава.

ІV.Същност на представителството
За представителството е характерно, че правните действия, които извършва представителят, са задължителни за представлявания и настъпват в неговата правна сфера по право. Те имат действие само за представлявания, освен тогава, когато липсва ратификация от страна на представлявания и мнимият представител поиска правните последици да настъпят за него.
Този ефект настъпва по две линии:
а) волеизявление на представителя;
б) изричната правна норма на 36, ал. 2 ЗЗД, според която последиците от правните действия, които извършва представителят възникват направо за представлявания.
Схващанията за същността на представителството са различни:
1.Фикционна теория – според нея по силата на една правна фикция, волеизявлението на представителя се счита за волеизявление на представлявания;
2.Репрезентационна теория – според нея при сделките, сключени чрез представителство, меродавна е само волята на представителя – 36, ал. 2 ЗЗД;
3.Теория на сътрудничеството – според това схващане, за да се породи ефекта на представителството, трябва да е налице както волята на представителя, така и волята на представлявания.
36, ал. 2 ЗЗД е възприел репрезентационната теория относно същността на представителството:
а) дееспособността се преценява от гл.т. на представителя – така, ако той е недееспособен и сключената от него сделка ще е нищожна. Но трябва да се има предвид, че представителят трябва да е дееспособен в момента на упражняване на представителната власт;
б) пороците във волята също се преценяват с оглед действията на представителя;
в) за да могат да бъдат търсени определени правни последици, те също се преценяват от гл.т. на знанието на представителя.
От това не следва обаче, че дееспособността и знанието на представлявания са лишени от правен ефект. Волеизявлението на представлявания е от значение, когато възниква представителството. От друга страна, наличието на знание или незнание у представлявания също има значение – напр. знанието на представлявания, че насрещната страна (третото лице, с което преговаря представителя) е несобственик. В случая, ако представителят не е знаел, че третото лице е несобственик на вещта, обект на сделката, а представляваният е знаел, то тогава се зачита незнанието на представителя.