четвъртък, септември 11, 2008

ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА

Въпрос 6. ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА
Учредяване. Членствени правоотношения.
Събирателно дружество
Общи положения
Един от петте вида търговски дружества, които ТЗ допуска да се учредяват,
е събирателното дружество.


Въпрос 7 .Събирателното дружество е дружество, образувано то две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма при солидарна и неограничена отговорност на съдружниците.
Характеристики на събирателното дружество:
Събирателното дружество е търговско дружество, прилагат се общите разпоредби за търговските дружества. Две или повече лица извършват по занятие търговски сделки не само под обща фирма, но и с общи средства, което е характерна черта на всички търговски дружества.
Събирателното дружество е юридическо лице и участва самостоятелно в търговския оборот. Сделки се сключват от негово име и за негова сметка. Правата и задълженията му са отделни от правата и задълженията на съдружниците в него. Отговаря с имуществото си.
Събирателното дружество принадлежи към категорията дружества на личността, в която влиза и командитното дружество. Съществени са личните качества на съдружниците, включително тяхната предприемчивост, делови връзки, задължения за участие с личен труд и носенето на отговорност в пълен размер.
Събирателното дружество е договорно дружество. Учредителният му акт е многостранен договор. Двама или повече съдружници правят изрични волеизявления с еднакво съдържание, а именно да образуват събирателно дружество. Недопустимо е такова дружество да се създаде от едно лице, също е недопустимо и мълчаливо образуване.
Няма събирателно дружество, когато предметът на общата дейност не може да бъде подведен под някоя от изброените в закона сделки, като напр. съвместното обработване на земя, събиране на помощи за изграждане на паметник и др.
Търговските сделки се извършват от съдружниците под обща фирма, която е наименованието на събирателното дружество. Под нея то участва като юридическо лице самостоятелно в търговския оборот, придобива права и поема задължения, които са отделни от тези на съдружниците. Общата фирма отличава събирателното дружество от гражданското дружество
Във фирмата на събирателното дружество се включват фамилните имена или фирмите на един или повече съдружници – съкращение за вида на дружеството е “с-ие”
Учредяване на събирателното дружество
Съставяне на учредителен договор
Регистриране в търговския регистър при окръжния съд
Договорът за учредяване трябва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците. Закона определя минималното съдържание на договора, а именно : а/ имената и местожителствата, съответно фирмите и седалищата, както и адресите на съдружниците; б/ фирмата, седалището и предметът на дейност на дружеството; в/ видът и размерът на вноските на всеки съдружник и оценката им; г/ начинът на управление и на представителство на дружеството; д/ начинът на разпределение на печалбите и на загубите между съдружниците.
Задължението да поискат вписване на събирателното дружество в търговския регистър лежи върху всички съдружници. Заявлението е адресирано до окръжния съд по седалището на дружеството. Към заявлението се прилагат учредителния договор и образци от подписите на лицата, които според договора представляват дружеството.
На вписване в търговския регистър подлежат следните данни:
а/ имената и местожителствата, съответно фирмите и седалищата, както и адресите на съдружниците; б/ фирмата, седалището, адресът на управление и предметът на управление на дружеството; в/ начинът на управление и на представителство на дружеството
Вътрешни правоотношения в събирателното дружество
Уреждане
Вътрешните правоотношения в събирателното дружество се разделят на две групи : а/ правоотношения между съдружници; б/ правоотношения между всеки от съдружниците и събирателното дружество /членствени правоотношения/
Вътрешните правоотношения се уреждат в договора за учредяването на дружеството или по допълнително съгласие между всички съдружници. Допустимо е съдружниците да уредят тези отношения по своя преценка. Договорното уреждане на вътрешните правоотношения в събирателното дружество има предимство пред законовото. Единствено недопустимо е да се уреди в учредителния договор приемането на решения по друг начин, отколкото е предвидено в ТЗ /всеки съдружник има право на един глас при вземането на решения./ Решенията се вписват в протоколна книга.
Права и задължения на съдружниците
Правата на съдружниците спрямо дружеството биват имуществени и неимуществени.
Имуществени права : а/ правото на част от печалбата; б/ правото на обезщетение за разноските и вредите; в/ правото на лихва; г/ правото на ликвидационен дял от имуществото при прекратяване на дружеството или на участието на съдружника в него.
Правото на съдружника на част от печалбата не е изрично предвидено в ТЗ, но ОС не би трябвало да допусне регистрация на дружество, ако учредителния договор не съдържа уговорка за разпределение на печалбата. Но когато липсва уговорка, съдружника следва да участва в печалбите, както и в загубите съразмерно с дела си.
Правото на съдружника на обезщетение обхваща необходимите разноски, които той е направил за дружествените работи, както и вредите, които е претърпял във връзка с тях. Под необходими разноски трябва да се разбират не само разноските, които съдружникът е направил за правна помощ за съставяне на учредителния договор, за вписване на дружеството в търговския регистър и за поддържане на съществуването му. Такива са и разноските, които са полезни за осъществяване на неговата дейност, включително разноските за наемане на служебно помещение, обзавеждането му с мебели и т.н. Достатъчно е другите съдружници предварително да не са забранили на съдружника да предприеме подобни действия. На обезщетение обаче не подлежат луксозните разноски. Обезщетение се дължи на съдружника вредите, които той е претърпял при и по повод на действия в полза на събирателното дружество. Длъжник за обезщетение е дружеството, а не останалите съдружници.
Правото на съдружника на лихва се поражда, когато той е направил необходими разноски за дружествени работи или е претърпял вреди във връзка с тях. Правото на лихва възниква по силата на самия закон. Размерът на лихвата не подлежи на уговаряне, той е такъв, какъвто го предвижда съответния подзаконов нормативен акт. Годишният размер на законната лихва за просрочени задължения в левове възлиза на основния лихвен процент на БНБ плюс десет пункта.
Правото на съдружника на ликвидационен дял не е изрично уредено в ТЗ, но той се определя съразмерно с вноските му в дружеството.
Неимуществени права : а/ право на управление; б/ право на контрол
Правото да управлява дружествените работи принадлежи на всеки съдружник. Изключение : когато управлението е възложено на един или повече съдружници или на друго лице с дружествения договор. Имат се предвид действията на обикновено управление, за разпоредителните работи е необходимо съгласието на всички съдружници /такива са действията за придобиването и разпореждането с вещни права върху недвижим имот, назначаване на управител, който не е съдружник, сключване на договор за паричен заем в размер по-голям от определения в учредителния договор/
Правото на контрол принадлежи на всеки съдружник, но законът го урежда и за съдружник, който не участва пряко в управлението. Това е възможността на съдружника да се осведомява лично за работите на дружеството, да преглежда търговските книги и да иска от управителите обяснение
Задължения : а./ имуществени; б/ неимуществени
А/ Имуществени :
- да извърши вноската в капитала на дружеството, която е предвидена в учредителния договор
- задължение за законна лихва /забавата в плащането на паричната вноска поражда допълнително задължение за съдружника за законна лихва/; задължение за законна лихва възникне ако съдружника получи, съответно вземе пари от дружеството за себе си, лихвата се начислява от деня на неоснователното вземане
Б/ Неимуществени :
- съдружника да не извършва търговска дейност, която е конкурентна на събирателното дружество или да сключва за своя или за чужда сметка сделки, които се отнасят до предмета на дейност на дружеството
Когато съдружникът наруши това право, за дружеството се пораждат две алтернативни възможности :
Да иска обезщетение за причинените вреди
Да заяви, че встъпва в правата и задълженията по сключената сделка
Командитно дружество.
Характеристика и учредяване на командитното дружество
Най-рано възникналото търговско дружество е определено в закона като дружество, което се образува с договор между две или повече лица за извършване на търговска дейност под обща форма при солидарна и неограничена отговорност на един или повече от съдружниците за задълженията на дружеството и при отговорност на останалите съдружници, ограничена до размера на уговорената вноска. Изводи :
- КД е един от петте вида ТД, които ТЗ допуска да се образуват и за него важат общите черти на ТД, а именно че дейността му се извършва под обща форма и с общи средства.
- КД е ЮЛ и участва самостоятелно в търговския обмен. Правата и задълженията на КД са отделни от тези на съдружниците, КД отговаря за задълженията си със своето имущество.
- КД има две категории съдружници. Едната категория съдружници носят солидарна и неограничена отговорност за задълженията на дружеството : те се наричат комплементари. Другите съдружници отговарят ограничено, само до размера на уговорената вноска – командитисти. Необходимо е в отделното дружество да участва поне по един съдружник от двете категории. Недопустимо е КД да се образува от едно лице.
- КД прилича на събирателното дружество и заедно с него влиза в групата на търговските дружества на личността.
Учредяването на КД протича протича в две фази: а/ съставяне на учредителен договор; б/ вписване в търговския регистър при окръжния съд. Договорът за учредяване на КД е формален, в писмена форма и с нотариална заверка на подписите на съдружниците. Определено е минималното съдържание на учредителния договор: а/ фирмата на дружеството; б/ седалището и адресът; в/ предметът на дейност; г/ имената, съответно фирмите, адресите на съдружниците и размерът на тяхната отговорност; д/ видът и размерът на вноските на съдружниците; е/ начинът на управление и представителство на дружеството; ж/ начинът за разпределяне на печалбите и загубите между съдружниците. Изисква се фирмата на дружеството да съдържа обозначението КД и името на поне един от неограничено отговорните съдружници. Недопустимо е в името на фирмата да съществува името на ограничено отговорен съдружник, но ако въпреки всичко това е сторено, то той се смята за неограничено отговорен. Задължението за вписване лежи върху неограничено отговорните съдружници
Правоотношения между съдружниците
Тези правоотношения се уреждат още в учредителния договор, който има предимство пред разпоредбите в закона.
Права и задължения, които възникват за съдружниците от двете категории
- основно задължение на всеки съдружник, независимо от коя категория, е да направи вноска в капитала на дружеството /образува се дружествено имущество, което участва самостоятелно
- в търговския обмен/. При не внасяне на вноска от ограничено отговорен съдружник се извършва прихващане на полагащата му се част от печалбата до размера на вноската. При неограничено отговорен съдружник – намеса на съда /или прекратява дружеството, или изключва виновния съдружник/
- всеки съдружник има право да получи част от чистата печалба на дружеството. Условията за разпределяне на печалбата и делът на всеки съдружник в нея се уговарят в учредителния договор.
Права и задължения на неограничено отговорните съдружници
Има особени разпоредби само за неимуществените права и задължения на неограничено отговорните съдружници :
Неограничено отговорните съдружници извършват управлението на КД и е недопустимо решенията им да бъдат спрени от ограничено отговорен съдружник. /др. имуществ. пр. и задълж. са както при събирателното дружество/. Недопустимо е неограничено отговорен съдружник да участва в друго дружество или да сключва за своя или за чужда сметка сделки, които се отнасят до предмета на дейност на КД /може със съгласие на другите неограничено отговорни съдружници/. Дружеството може или да иска обезщетение, или да встъпи в правата по сключената сделка.
Права и задължения на ограничено отговорните съдружници
Право на контрол – може да преглежда търговските книги на КД и да иска препис то годишния счетоводен отчет; участието му в загубите е до размера на предвидената вноска.
Правоотношения с трети лица
Тези правоотношения не могат да се уредят в учредителния договор, защото са уредени с императивни правни норми. Представляването на КД се извършва от неограничено отговорните съдружници. Недопустимо е ограничено отговорен съдружник да извършва сделки от името и за сметка на дружеството, без да е представител или пълномощник. За дълговете си КД отговаря с неговото имущество, срещу което при нужда се насочва принудителното изпълнение. Едва след като кредиторът не получи удовлетворение от имуществото на КД, може да се осъществи отговорността на съдружниците /субсидиарна по отношение на отговорността на дружеството./ Ограничено отговорният съдружник отговаря пред неудовлетворения кредитор до размера на предвидената вноска/
Прекратяване на дружеството
Както при събирателното дружество със съответните изменения:
а / с изтичане на уговорения срок; б/ по съгласие на неограничено отговорните съдружници; в/ с предизвестие за прекратяване от неограничено отговорен съдружник; г/ с обявяване на дружеството в несъстоятелност; д/ със смъртта или поставянето под пълно запрещение на неограничено отговорен съдружник ФЗ или прекратяване на ЮЛ; е/ по искане на синдика в производството по несъстоятелност на неограничено отговорен съдружник; ж/ в други случаи, предвидени в учредителния договор; з/ по решение на съда
Управление и Представителство. Отговорност...........?????

Юридически лица с нестопанска цел

Въпрос 5 . Юридически лица с нестопанска цел

ЗЮЛНЦ съдържа правна уредба за два вида юридически лица, чиято дейност не е насочена към реализиране на доходи и които се създават доброволно от физически или юридически лица. Единият вид се наричат „сдружения" , а другият - „фонда­ции".
.А. Сдруженията по ЗЮЛНЦ като корпоративно устроени юридически лица с нестопанска цел
1. Понятие и видове
Възможността за сдружаване на гражданскоправните субекти е израз на тяхната автономия в частноправната област. Те имат свободата да избират правната форма на обединенията, които създават, дейността, която ще осъ­ществяват, и целите, към постигането на които се насоч­ват. Сдруженията по ЗЮЛНЦ са доброволни обединения на физически и/или юридически лица, които преследват нестопански, идеал­ни цели и притежават гражданска правосубектност. Те са юридически лица с членствен състав.
Авто­номията на правните субекти се проявява при определяне на конкретните цели, които обединението си пос­тавя, като се съобразява с установените забрани, и при установяването на правилата за вътрешните отношения в сдружението с устава.Според целите, които преследват, сдруженията биват политически партии, синдикални организации, профе­сионални съюзи като СЮБ, Съюз на писателите, на ком­позиторите и др., религиозни сдружения, научни съюзи като СУБ, Българско историческо дружество и др., спор­тни клубове и дружества, културно-просветни дружест­ва и др.
Има сдружения, които са общодостъпни за членство в тях, като например синдикалните организации, и дру­ги, в които могат да участват като членове лица, които притежават определени качества, например според чл. 6 ЗПП политическа партия могат да образуват бъл­гарски граждани, които имат избирателни права.
2. Ред за създаване
Корпоративно устроените юридически лица с несто­панска цел възникват по нормативно-контролната сис­тема, освен когато е изрично предвидено изискване за разрешение от държавен орган.
За образуването им е необходимо физически и/или юридически лица да изявят воля за създаване на конк­ретно сдружение, да одобрят устава и да определят кои физически лица ще бъдат включени в органите му. Тъй като първият елемент от фактическия състав на учре­дяването е многостранна сделка, в нея по правило ще могат да участват само пълнолетни, дееспособни гражданскоправни субекти. Като имаме предвид, че и непъл­нолетни физически лица могат според Кодекса на тру­да да се намират в трудови правоотношения и имат нуж­да от синдикална закрила, смятаме, че членове на син­дикални организации могат да бъдат и лица, ненавършили пълнолетие, щом като са страна по трудово пра­воотношение. Специалните правни норми и уставът на конкретно­то сдружение могат да поставят изисквания относно броя или качествата на членовете. Според чл. 7 ЗПП полити­ческа партия се образува по съгласие на най-малко 50 лица, български граждани, които имат избирателни пра­ва. Според чл. 42, ал. 1 от Конституцията избирателни права имат българските граждани, навършили 18 годи­ни, които не са поставени под запрещение и не изтър­пяват наказание лишаване от свобода.
В устава на сдружението се определя наименование­то му. Бъдещото сдружение не може да има същото име, под което вече е вписано друго сдру­жение, макар и с друга цел, в същото населено място. За това съдът следва да следи при регис­трацията независимо дали има изрична правна норма в този смисъл или не. Наименованието трябва да включва ясно означение на вида на юридическото лице с нестопанска цел.
Уставът на сдружението следва да съдържа още се­далището, целите и задачите; редът за приемане на чле­нове й за прекратяване на членството; правата и задъл­женията на членовете, редът за определяне на имущес­твените задължения; органите и взаимоотношенията между тях; източниците на финансиране; начинът на представляване; срок за съществуване и условията и редът за прекратяване .
Молба за регистриране се подава от управителния съвет или негови членове, които ще представляват според устава бъдещото сдружение, като се представят ре­шението за основаването, уставът и доказателства, че са изпълнени и други изисквания, които законът поставя..Молбата за регистрация се подава и разглежда от ок­ръжния съд, в района на който е седалището на бъдещо­то юридическо лице, с изключение на политическите партии, за които регистрационното производство е пред Софийския градски съд и те се вписват в специален ре­гистър при този съд.
Решението, с което се отхвърля молбата за регистра­ция, подлежи на обжалване пред Апелативния съд.
При уважаване на молбата във фирмения регистър се вписват: наименованието, седалището, уставът, име­ната на лицата на ръководния орган на сдружението, като се прилагат образци на подписите на лицата, които съгласно устава го представляват. Всички промени във вписаните обстоятелства и в устава също подлежат на регистрация.
Сдружението придобива качеството на юридическо лице с вписването му в регистъра, освен ако в специал­ни правни норми не е предвидено друго. В чл. 11 ЗПП е предвидено, че решението на съда за ре­гистрация на партията се обнародва в „Държавен вест­ник,, в седемдневен срок и едва след обнародването тя придобива качеството на юридическо лице.
Сдружението може да бъде преобразувано с решение на органа си, който според устава му е компетентен да стори това, като промяната също подлежи на регистрация по разгледания по-горе ред, подробно регламенти­ран в ГПК.
3. Членствено правоотношение
Членството в сдружението възниква или с участие в учредяването му, или с последващо приемане въз осно­ва молба на желаещия, който трябва да отговаря на изис­кванията за членуване и решение на органа, който е компетентен да реши това според устава на юридичес­кото лице.
Членственото правоотношение, което възниква меж­ду сдружението и всеки от участниците в него, е комп­лексно - то може да включва в съдържанието си иму­ществени и неимуществени субективни права и правни задължения. Конкретното съдържание се определя под­робно в устава.
Неимуществените права на членовете на сдружение­то са право да участват при избора на управителните органи и да бъдат избирани в тях, право на глас в ОС, с изключение на решенията, които засягат лично члена или негови роднини, право да бъде информиран за ре­шенията на органите и за дейността на сдружението, право да иска отмяна на противозаконни и противоус­тавни решения на органите.
Основно имуществено задължение на всеки член е да прави имуществените вноски, които по вид, размер и начин на изпълнение се определят от устава и от реше­нията на управителния орган на сдружението.
Неимуществените задължения на члена най-общо се отнасят до обвързаността му с дейността си да помага за постигане на целите, определени в устава, и да съб людава неговите разпоредби и решенията на органите на сдружението.
При неизпълнение на правните задължения членът може да бъде санкциониран с мерките, предвидени за тези случаи в устава, и като най-тежка санкционна пос­ледица може да се предвиди изключване от сдружение­то.
Членството е доброволно и може да се прекрати, ко­гато участникът пожелае. То е лично, поради което след смъртта на члена се прекратява и не може да се насле­ди.
Учредители на юридическо лице с нестопанска цел могат да бъдат български и чуждестранни юридически и дееспособни физически лица.
4. Имущество
Имуществото на сдруженията се формира от иму­ществените вноски на техните членове, от дарения и завещания в тяхна полза, от субсидии от държавния бюджет, когато това е предвидено в закона.
За политическите партии има ограничения за полу­чаване на имуществени средства безвъзмездно. Те не могат да получават помощи, дарения и завещания от чужди държави, организации или анонимни източни­ци, не могат да се финансират от български учрежде­ния, предприятия и организации. От чужди граждани те могат да получават по едно дарение през една кален­дарна година до размерите, определени в чл. 17, ал. 2 ЗПП.
Сдруженията могат да извършват и стопанска дей­ност във връзка с техните уставни цели и за подпомага­не на издръжката си. Това е предвидено изрично за по­литическите партии, но следва да се прилага и за оста­налите юридически лица с идеална цел, защото няма основание партиите да са поставени в привилегирова­но правно положение. Когато е предвидено изрично, стопанската дейност на сдруженията се ползва и от да­нъчни облекчения - чл. 20, ал. 2 ЗПП.
Сдруженията могат да имат свои печатни издания и да извършват издателска дейност.
5. Органи на сдружението
Органите на сдружението, са ОС и управителният съвет. В устава на конкретното юриди­ческо лице могат да бъдат предвидени и други органи.
ОС е върховен орган на сдружението и се състои от всички членове, освен когато уставът предвижда в него да се включват делегати, избрани от членовете. Общото събрание се свиква от управителния съвет по негова инициатива или по искане на една трета от членовете на сдружението в населеното място, в което се намира седалището на сдружението. Ако в последния случай управителният съвет в месечен срок не отправи писмено покана за свикване на общото събрание, то се свиква от съда по седалището на сдружението .За да бъде законно ОС, всеки член трябва да бъде уве­домен за деня, часа и мястото на заседанието и за днев­ния ред. Не се изисква предварително оповестяване единствено на предложения за отстраняване на члено­ве на управителния съвет и за избиране на нови вместо тях.
Кворумът е също предпоставка за законното провеж­дане на заседанието на ОС и включ­ва най-малко половината от всички членове или деле­гати.Предвидена е възможност за прилагане на спадащ кворум, ако на определения час не се яви необходимото число членове, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита за законно, колкото и членове или делегати да се явят. Това правило има диспозитивен характер, то е пред­видено за улеснение, но в устава си сдружението може изрично да изключи неговото приложение.
В ОС всеки член или делегат има право на един глас и не се допуска гласуване по пълномощие. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен тези за изме­нение на устава, за сливане на сдружението с друго или за прекратяването му, за които е необходимо квалифи­цирано мнозинство 2/3 от присъстващите.
Управителният съвет е органът, който действа, кога­то общото събрание не заседава. Чл. 30. (1) Управителният съвет се състои най-малко от три лица-членове на сдружението. Юридически лица, които са членове на сдружението, могат да посочват за членове на управителния съвет и лица, които не са членове на сдружението. Членовете на управителния съвет се избират за срок до пет години.
(2) Управителният съвет избира от своя състав председател. В устава може да се предвиди, че председателят се избира от общото събрание или друг орган на сдружението.
(3) По решение на общото събрание функциите на управителен съвет могат да се изпълняват и от едно лице-управител. Той управлява работите на юридическото лице и го представлява пред други прав­ни субекти. След като изтече мандатът му, той продъл­жава да изпълнява функциите си до избора на нов упра­вителен съвет.
6. Прекратяване
Прекратяване на сдружението като юридическо лице може да настъпи въз основа на устава, ако то е учредено под срок или е предвидено, че с постигане на целите се прекратява.
Чл. 13. (1) Юридическото лице с нестопанска цел се прекратява:
1. с изтичането на срока, за който е учредено;
2. с решение на върховния си орган;
3. с решение на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, когато:
а) не е учредено по законния ред;
б) извършва дейност, която противоречи на закона или е противна на обществения ред или на добрите нрави;
в) е обявено в несъстоятелност.
Прекратяването на сдружението се вписва във фир­мения регистър служебно, ако е постановено от съда, и по съобщение на управителния съвет в останалите слу­чаи.
Имуществото на сдружението след прекратяването му се предава на държавата и тя отговаря за задълженията му до размера на полученото имущество.
Б. Фондации
Фондациите са юридически лица с нестопанска дейност с идеални цели, които нямат членствен състав.
Фондацията е юридическо лице, което се образува доброволно от гражданскоправни субекти, които не са негови членове. Те предоставят имуществени средства за дейността му, определят целите, към които тя трябва да бъде насочена, и органите, които ще я осъществяват.
2. Учредяване
Според чл. 33 от ЗЮЛНЦ фондацията се учредява с акт за дарение или със завещание, в който се посочват целта и имуществото й. Чл. 33. (1) Фондация се учредява приживе или по случай на смърт с едностранен учредителен акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел.
(2) За учредяване на фондацията приживе е необходимо актът да бъде с нотариално заверени подписи.
(3) Когато се прехвърлят вещни права върху недвижим имот, учредителният акт се вписва от съдията по вписванията при районния съд по местонахождението на имота.
(4) Имуществото, предоставено с учредителния акт, се счита за имущество на фондацията при нейното възникване от датата на извършване на учредителния акт приживе или на откриване на наследството по случай смърт.
(5) Учредителят има право да отмени учредителния акт до възникване на фондацията, като това право не преминава върху наследниците.
От тази разпоредба се налага изводът, че първият юридически факт за учредяване на фонда­цията е едностранна сделка на гражданскоправен су­бект. Въпреки че се говори за дарение, което е договор, в разпоредбата се има предвид едностранно волеизявле­ние за безвъзмездно предоставяне на имуществени сред­ства, защото субектът, който ще се окаже надарен, още не е възникнал, а предоставянето на имуществото е пред­поставка за учредяването му.
Особеност при завещанието е, че предоставянето на средствата и учредяването на фондацията може да ста­не само след смъртта на завещателя. Няма значе какво е завещанието - завет или универсално завещателно разпореждане, дали е направено саморъчно или н нотариална форма.
В учредителните актове трябва да се изрази воля от лицата, които се разпореждат със свое имущество, за създаване на фондация, да се посочи целта и конкретно да се индивидуализират имуществените права, предмет на разпоредителното действие. Това е минимално необ­ходимото съдържание на учредителния акт, за да може той да доведе до възникване на новия правен субект.
На практика актуално значение има и друг начин за формиране имущество на бъдеща фондация, който не е уреден в закона. Възможно е едно или повече лица да поемат инициатива за събиране на средства от по-го­лям брой правни субекти с цел за създаване на фонда­ция с определена нестопанска дейност. В тези случаи инициаторите определят целта на бъдещото юридичес­ко лице и начина, по който се правят вноските, а след набирането на средствата извършват необходимото за регистрацията. Според нас няма пречки да се допусне създаване на фондации по този начин чрез безвъзмезд­но предоставяне на средства от множество лица.
Учредителите могат да определят с акта за предоста­вяне на имущество организационното устройство на фондациите - органите, когато са повече, взаимоотно­шенията между тях, кръга на ползващите се лица (дестинаторите на фондацията), тежест за фондацията и дру­ги клаузи, които не противоречат на повелителни прав­ни норми или на добрите нрави.
Учредители на фондация могат да бъдат както физи­чески лица, така и юридически личности, а също и дър­жавата, която в такива случаи ще действа като собстве­ник, а не като носител на власт.
За фондации, които ще извършват дейност, присъ­ща на вероизповедание или ще осъществяват религиоз­на или религиозно-просветна дейност, при учредяване­то им се изисква съгласие на МС. Те се създават по разрешителната система.
Фактическият състав за учредяване на фондация включва и съдебното производство за регистрация пред окръжния съд, където ще бъде седалището й. Молбата за регистрация следва да се подаде от дарителя, наслед­ниците на завещателя или от изпълнителя на завеща­нието. Тъй като за използване имуществото на фонда­цията се упражнява надзор от министъра, към отрасъ­ла на който се отнася дейността на фондацията, при без­действие на учредителите той също може да вземе ини­циатива за регистрацията й.
Когато се произнася по молбата за регистрация, съ­дийският състав следва да прецени дали са определени достатъчно конкретно целите на бъдещото юридическо лице и дали от представените доказателства личи, че е предоставено реално имущество. В този смисъл е прак­тиката на ВС, отразена в решенията в Бюлетина на ВС на РБ, № 8/1994 г., с. 23 и сл.
При регистрацията на фондацията във фирмения регистър се вписват: наименованието й, седалището, це­лите според учредителния акт, имуществото, органите и лицата, които я представляват. Ако учредителният акт не съдържа някои от тези данни, освен целите и иму­ществото, те се определят от министъра, който следва да упражнява надзор върху дейността й.
Фондацията възниква като юридическо лице от впис­ването й във фирмения регистър. От този момент тя при­добива предоставените й имуществени права от учре­дителите и може да придобива доходи от тях, нови иму­ществени права чрез дарения и завещания.
3. Дейност на фондацията
Основната дейност на фондацията е нестопанска, тя може да преследва благотоворителни цели - подпома­гане на социално слаби и болни, закрила на животни и др., екологични цели - грижи за природата и отстраня­ване на вредоносни последици; образователни, научни и просветни цели - предоставяне на стипендии или без­лихвени кредити на учащи се, финансиране на научни
прояви, обзавеждане на библиотеки и др.; религиозни, спортни и др. цели.
Фондацията не може да извършва търговия като ос­новна своя дейност, с цел да увеличава своето имущест­во. Това би противоречило на същността на фондация­та. В законодателството не е изрично уреден въпросът тя може ли наред с основната си дейност да развива и търговска такава, която да използва като източник за средства за постигане на целите си. При сегашното със­тояние на законодателството, щом като няма забрана, следва да се приеме, че е възможно, ако и в учредител­ния акт не е изрично изключена тази възможност. Дей­ността, насочена към реализиране на доходи, следва да е свързана с целите на фондацията, да ги обслужва и да има подчинено, второстепенно значение в сравнение с основната дейност. Чрез нея не трябва да се излага на риск имуществото на фондацията и нейното съществу­ване. Една по-подробна правна уредба на този въпрос би била полезна, но дори да имаше такава, в крайна сметка органът, който упражнява надзор върху фонда­цията, следва да реши доходоносна дейност и в какъв обем е допустимо тя да осъществява.
4. Административен надзор(отменен с ЗЮЛНЦ)
Според действащата правна уредба надзор вър­ху дейността на фондациите се упражнява от админис­тративен орган - министърът, с отрасъла на който е свър­зана дейността на фондацията. Относно органа, който упражнява надзора, са възможни и други две решения: или един специализиран държавен орган, евентуално и с обществено участие, или съдебен орган. Според нас действащата уредба е свързана с вече отминал етап на законодателството и не отговаря на съвременните раз­бирания за контрол върху дейността на доброволно съз­даваните юридически лица. Наистина в разглеждания случай надзорът се отнася не само за законосъобразност, но и за целесъобразност на дейността на фондацията и въпреки това според нас съдът си остава най-подходящият орган. При разнообразието на възможни дейнос­ти и цели на фондациите трудно може да се сформира орган, който компетентно да взема решения, а съдът има неограничени възможности да привлича вещи лица.
5. Прекратяване
Фондацията може да се прекрати на основания, кои­то са предвидени в учредителния акт: срок за съществу­ването й, постигане на целите й, неосъществимост на целта и др. Органът на фондацията не може да я прек­рати, освен ако изрично е предвидено това в учредител­ния акт.
Фондацията се прекратява с решение на районния съд когато целта й е станала непостижима или проти­воречи на законите и на държавния и обществен ред. Прекратяването следва да се впише в регистъ­ра служебно при прекратяването от съда и по съобщение на управителния орган в останалите случаи. След прекратяването на фондацията имуществото й се пре­дава на държавата, която е неин универсален право­приемник, но отговаря за задълженията й до размера на полученото имущество.