Тема № 5 Сключване. Традиционна техника. Ускорено и опростено сключване на международните договори.
В изработването на международни договори не съществува задължителен език. В миналото такъв е бил латинският, който по-късно е изместен от френския. Постепенно като официален език се налага английският. В момента се смята за утвърден принципът за равнопоставието на езиците за участниците в договора. Това означава, че страните са свободни да се договарят на кои езици да се изработи договорът. Този въпрос има важно значение, тъй като договорът е явно сключено споразумение и извън своя текст той не съществува.
Процедурата по създаването на международния договор е в значителна степен формализирана. Работата по създаването на един договор започва с установяване на пълномощията.
Съгласно Виенската конвенция от 1969г. следните лица могат да представляват своите държави без специални пълномощия:
Държавните глави, главите на правителства и министрите на външните работи – за всички действия, отнасящи се до сключване на договора
Главите на дипломатически представителства – за приемане текста на бъдещия договор само със страната, в която са акредитирани
Представителите на държавите при международни организации, техни органи или международни конференции – аналогично на главите на дипломатическите представителства.
Изработването на един международен договор се дели условно на две части:
1. Съвместни, колективни действия на участниците в преговорите – изготвя се текстът на бъдещия договор
2. Индивидуални действия на държавите, с които те изразяват своето съгласие да се обвържат юридически с текста на договора, т.е. превръщането му в норма на МП.
Текстът на договора се установява като автентичен и окончателен с отделна процедура. Обикновено това е предварително подписване, по-известно като парафиране. Възможно е това да стане и по друг ред, съгласуван между участниците в преговорите, в това число и с подписване или чрез подписване ad referendum.
Съгласието на държавите може да стане посредством:
Подписване
Подписване ad referendum – което, ако се потвърди, означава окончателно подписване
Размяна на документи – ноти, писма, международната практика използва размяната на документи като сключване на международен договор в опростена форма
Утвърждаване - най-често от изпълнителния орган на държавата
Ратификация - необходимо е одобрението на компетентния държавен орган – за Република България това е Народното събрание. В България ратификацията се осъществява със закон. Член 85 от Конституцията определя кои договори задължително подлежат на ратификация
Традиционна техника
Първи стадий – съгласуване на волята на субектите на МП относно изработването на текста на договора – преговори, конференция за разработването на многостранен международен договор. Съгласуваният текст се парафира и подписва.
Втори стадий – съгласие на договарящата се страна относно обвързването й с юридическите задължения, произтичащи от разпоредбите на договора.
Ускорена процедура при сключване на многостранни договори с участието на международни институции
В някои международни институции се прилага ускорена процедура за разработването и приемането на текста на многостранни договори. В рамките на международните организации все повече се разработват и сключват многостранни опростени форми и ускорени процедури за тяхното приемане. В това отношение се отличават специализираните организации при ООН и нормотворческата практика на МОТ. Съгласно утвърдената в Устава на МОТ оригинална техника за разработване и приемане на актове, максималният срок е две години (процедура за двойна дискусия), но съществува и процедура за ускорена дискусия за една година.
При подписването на международни договри се спазва определен ред. Двустранните договори се подписват по правилото на алтерната.
четвъртък, август 14, 2008
вторник, август 12, 2008
Тема № 4 Понятие, видове, структура и наименование на международните договори. Ролята на международния договор в съвременното международно право.
Тема № 4 Понятие, видове, структура и наименование на международните договори. Ролята на международния договор в съвременното международно право.
Международният договор се приема за основен източник на МП. Правото на международните договори е една обширна и добре обработена част от международното право. В резултат на извършената кодификация на нормите относно международните договори, те са почти изключително договорни.
Понастоящем в сила са Виенската конвенция за правото на договорите от 1969г. и Виенската конвенция за правото на договорите между държави и международни организации или между международни организации от 1986г.
Международният договор може да бъде определен като споразумение между субекти на международното право, независимо от неговото конкретно наименование и независимо от това, дали споразумението се съдържа в един или в няколко свързани помежду си документа.
В международното право не съществува ограничение да бъдат сключвани договори в устна форма. Те са редки случаи и и са предмет на обичайноправно регулиране.
Конвенциите приемат, че наименованията на договорите нямат правно значение. В същото време международната практика е изработила някои утвърдени термини за определени категории договори:
Компромис – споразумението за предаване на един спор за уреждане от арбитражен съд.
Конкордати – споразуменията, сключени между Светия престол и суверенна държава.
Пакт – подчертава се политическият характер на договорите.
Използват се и наименованията трактат, конвенция, спогодба, договор, споразумение, протокол и др.
Ако се придържаме към текста на конвенцията, наименованието на договора няма значение. Ако се придържаме към един практически подход, то безспорно се отделят договори според тяхното наименование. В практиката в България, ако не е наложено изрично наименование от международния договор, за многостранните договори се използва терминът “конвенция”, за двустранните – “договор”. Визовите споразумения обикновено се наричат “спогодби”.
Страни по договора могат да бъдат всички субекти на МПП, но не всички имат еднакъв обем договорна провоспособност. Най-пълна, неограничена договорна правоспособност имат суверенните държави.
Според броя на участниците, договорите биват:
Двустранни
Многостранни
Според предмета си договорите биват:
Политически
Икономически
В областта на транспорта
В областта на здравеопазването и др.
Според адресатите или съдържанието си договорите биват:
Общи – насочени са спрямо всички лица ; уреждат въпроси от всички сфери на обществените отношения
Специлазирани – насочени са спрямо дадена категория индивиди ; регулират само конкретен сектор
Според обхвата на договора:
Универсални – споразумението е от значение за всички субекти на МПП
Регионални – споразумението е от значение само за определени субекти, групирани в интересите си поради географското си положение и сфера на дейност
Срочни и безсрочни – срокът на действие на договора може да бъде продължен преди изтичането му –пролонгация.
Договори, които обвързват само страните по тях и такива, които предвиждат права и задължения за трети страни – задълженията за трети страни са допустими само при тяхното изрично писмено съгласие.
Договори-сделки – не създават нови правила в международното право, а само използват съществуващото право и в този смисъл имат характера на сделка. Прекратяват се с постигане на поставената цел.
Договори – закони – нормоустановителни договори – имат за цел постоянно повтарящо се спазване. Нормите, създадени от договора, не прекратяват своето действе след изпълнение от страните.
Структура
Международният договор в структурно отношение се състои от три части:
Преамбюл – съдържа страните по договора, мотивите и други данни
Основна част – излага собствено съдържанието на договора
Заключителна част – посочва начините и срокът на влизане в сила на договора, срок на действие ...
Договорът може да съдържа и приложения. По взаимно съгласие на страните приложенията може да се смятат за неразделна част от договора.
Всеки договор урежда отношенията между страните чрез създаване, изменяне или прекратяване на взаимни права и задължения и всяко нарушение на задължение, произтичащо от договора води до международна отговорност.
Международният договор се приема за основен източник на МП. Правото на международните договори е една обширна и добре обработена част от международното право. В резултат на извършената кодификация на нормите относно международните договори, те са почти изключително договорни.
Понастоящем в сила са Виенската конвенция за правото на договорите от 1969г. и Виенската конвенция за правото на договорите между държави и международни организации или между международни организации от 1986г.
Международният договор може да бъде определен като споразумение между субекти на международното право, независимо от неговото конкретно наименование и независимо от това, дали споразумението се съдържа в един или в няколко свързани помежду си документа.
В международното право не съществува ограничение да бъдат сключвани договори в устна форма. Те са редки случаи и и са предмет на обичайноправно регулиране.
Конвенциите приемат, че наименованията на договорите нямат правно значение. В същото време международната практика е изработила някои утвърдени термини за определени категории договори:
Компромис – споразумението за предаване на един спор за уреждане от арбитражен съд.
Конкордати – споразуменията, сключени между Светия престол и суверенна държава.
Пакт – подчертава се политическият характер на договорите.
Използват се и наименованията трактат, конвенция, спогодба, договор, споразумение, протокол и др.
Ако се придържаме към текста на конвенцията, наименованието на договора няма значение. Ако се придържаме към един практически подход, то безспорно се отделят договори според тяхното наименование. В практиката в България, ако не е наложено изрично наименование от международния договор, за многостранните договори се използва терминът “конвенция”, за двустранните – “договор”. Визовите споразумения обикновено се наричат “спогодби”.
Страни по договора могат да бъдат всички субекти на МПП, но не всички имат еднакъв обем договорна провоспособност. Най-пълна, неограничена договорна правоспособност имат суверенните държави.
Според броя на участниците, договорите биват:
Двустранни
Многостранни
Според предмета си договорите биват:
Политически
Икономически
В областта на транспорта
В областта на здравеопазването и др.
Според адресатите или съдържанието си договорите биват:
Общи – насочени са спрямо всички лица ; уреждат въпроси от всички сфери на обществените отношения
Специлазирани – насочени са спрямо дадена категория индивиди ; регулират само конкретен сектор
Според обхвата на договора:
Универсални – споразумението е от значение за всички субекти на МПП
Регионални – споразумението е от значение само за определени субекти, групирани в интересите си поради географското си положение и сфера на дейност
Срочни и безсрочни – срокът на действие на договора може да бъде продължен преди изтичането му –пролонгация.
Договори, които обвързват само страните по тях и такива, които предвиждат права и задължения за трети страни – задълженията за трети страни са допустими само при тяхното изрично писмено съгласие.
Договори-сделки – не създават нови правила в международното право, а само използват съществуващото право и в този смисъл имат характера на сделка. Прекратяват се с постигане на поставената цел.
Договори – закони – нормоустановителни договори – имат за цел постоянно повтарящо се спазване. Нормите, създадени от договора, не прекратяват своето действе след изпълнение от страните.
Структура
Международният договор в структурно отношение се състои от три части:
Преамбюл – съдържа страните по договора, мотивите и други данни
Основна част – излага собствено съдържанието на договора
Заключителна част – посочва начините и срокът на влизане в сила на договора, срок на действие ...
Договорът може да съдържа и приложения. По взаимно съгласие на страните приложенията може да се смятат за неразделна част от договора.
Всеки договор урежда отношенията между страните чрез създаване, изменяне или прекратяване на взаимни права и задължения и всяко нарушение на задължение, произтичащо от договора води до международна отговорност.
Абонамент за:
Коментари (Atom)