7. Конституционни основи на икономическата система. Принципи и форми на собственост.

Конституцията установява и регулира основни положения и принципи на икономическата система, на нейната организация, функциониране и отношения. Икономическата система обуславя характера на политическата организация на обществото и е основа на държавата и на публичната власт. Тя е съвкупност от обществени отношения, които възникват по повод на собствеността.
Собствеността е отношение между хора, групи от хора, публични или стопански инситуции, което възниква във връзка с разпореждането, владението и ползването на материални и нематериални блага. Правната основа на икономическата система са уредени в гл. 1 “ Оновни начала” на Конституцията. Тя поставя юридически основи за прехода от планова към пазарна икономика. Пазарната икономика на РБ според Конституцията ( чл. 19 ал. 1) се основава на свободната стопанска инициатива. Правото на свободна стопанска инициатива няма задължителен. характер. Тя не изключва държавното регулиране и държавния контрол върху стопанската дейност.
Конституцията регламентира две форми на собственост: публична и частна – чл. 17 ал. 2. Конституционния законодател е възприел критерия за разграничаване на формите на собственост съобразно субектите (носители) на правото на собственост.
1.Субекти на частната собственост са физически лица и юридически лица.
2. Субекти на публична собственост са публично-правните институции.
Според чл.17, ал.2 К “собствеността на държавата и общините е публична и частна”. Субекти на публична собственост могат да бъдат само тези, които притежават държавновластнически правомощия (империум) – държавата и общините. Публичната собственост се отличава със социалното си предназначение и с това, че държавата сама, чрез властнически средства я защитава. Публична собственост са обектите, които са обявени за изключителна държавна собственост, обектите, върху които държавата осъществява суверенни права, и тези, върху които е установен държавен монопол. Изключително държавна собственост са обектите , изброени в чл.18, ал.1 К: подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, води, гори и паркове с национално значение, природни и археологически резервати. Тези обекти принадлежат само на държавата и тя не може да ги отчуждава.
Конституцията ( чл.18, ал.4) дава възможност на държавата със закон да установи монопол върху определени обекти и дейности, когато е обществено необходимо (жп транспорт, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи, използване на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжия, взривни и биологични силно действащи вещества).
Според Конституцията (чл.17, ал.4) режимът за управление и стопанисване на обектите държавна и общинска собственост се определя със закон. Такъв е приет през 1996 г. – Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост. Те определят статуса на тази собственост – техните обекти и начините за стопанисване и управление.
Частна собственост- преобладаващо това право принадлежи на граждани и частни юридически права. В условията на пазарна икономика гражданите и частните юридически лица са равнопоставени с държавата и общините в гражданския оборот.Конституцията обявява частната собственост за неприкосновена ( чл. 17 ал. 3). Недопустимо е всяко незаконно посегателство върху нея. Но не всяка частна собственост е неприкосновена, а само придобитата на законно основание. Правото на частна собственост не е абсолютно, то може да бъде ограничавано в съответно с разпоредбите на чл. 17 ал. 5.
Конституционни основи на правния режим на земята.
В декларативен стил Конституцията провъзгласява, че земята е основно национално богатство. За разлика от други обекти на собсвеност, земята не може да се увеличава. Затова е поставена под особена закрила на държавата и обществото. Обработваемата земя се използва само за земеделски нужди, промяна на нейното предназначение е допустимо по изключение при доказани обществени нужди, като реда и условията за това са предвидени в закон (чл.21, ал.2). Чл. 22 К (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и не се прилага към заварените международни договори) (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.
Чл.22, ал(3) Режимът на земята се определя със закон.

6. Държавна власт. Форми за осъществяване на държавната власт.


1.Обща характеристика на държавната власт.
Държавната власт е сложна политико-правна категория. Тя е предмет на изучаване преди всичко от теорията на държавата, и след това от конституционното право в пределите на конституционната уредба на субектите на властта, техните правомощия, формите и методите за нейното осъществяване. Според съвременната философия и правна наука държавната власт се основава на принудата, авторитета и влиянието. Принудата се изразява във възможностите по отношение на правните субекти да се прилагат наказателни, административни и икономически санкции в случаите , предвидени в закона. Авторитетът на държавната власт се провява в убеждението и вътрешно мотивирано съгласие на правните субекти доброволно да й сътрудничат. Влиянието включва всички други фактори, чрез конституцията властта въздейства върху правните субекти и социалните процеси.
Държавната власт е политическа по своята същност. Но държавната власт е само едно от проявленията на политическата власт. Тя е
1)всеобхватна- обединява всички правни субекти,прониква във всички структури на обществената система.
2) суверенна- по отношение на другите недържавни власти, тя има върховенство.
3) единна- въпреки разделението на властите( което всъщност е разделение на функциите); така се осигурява единна политика на държавата.
Източник на държавната власт е народът- принцип на народния суверенитет.Държавната власт трябва да изразява волята на народа.
Държавната власт се харектиризира с властническите отношения, които възникват при нейното осъществяване- между органите на властта и субектите, върху които се осъществява властническо въздействие (те също могат да бъдат органи).
II. Форми за осъществяване на държавна власт
Според Конституцията (чл. 1 ал.2) държавната власт се осъществява непосредствено от народа и чрез органите, предвидени в Конституцията. Всъщност това са двете форми за осъществяване на публична власт. Народът осъществява непосредствено държавната власт чрез формите на пряката демокрация. Пряката демокрация е средство за осъществяване на държавна власт чрез пряко, императивно волеизявление на политически дееспособните граждани. При пряка демокрация народът непосредствено решава въпроси от общодържавно или местно значение. Това са властнически решения, които имат юридически императивен характер и пораждат непосредствено правни последици, без да се нуждаят от последващо утвърждаване от държавен орган.
Редът за прякото участие на гражданите – в Закона за допитване до народа (ЗДН).Съгласно този закон формите за пряко участие са 4:
1.Национален референдум- решават се основни въпроси, които са от компетентността на НС. Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси от компетентността на ВНС, конституционния съд и съдебните органи, както и въпроси за изменение и допълнение на Конституцията, за държавния бюджет и данъчното облагане,и други въпроси, за които със закон е предвиден специален ред.
2. Местен референдум- в община, район, кметство или населено място.
За характера на плебисцита (лат. Plebiscitum- решение на народа) се поддържат различни мнения. Най-приемливо, но не безспорно е: способ за решаване на въпроси с международна значимост.
3.Общо събрание на населението- за местни въпроси в общини, райони, кметства, населени места и квартали.
4.Подписка- гражданите правят предложения до общинските съвети за решаване на въпроси от местно значение. Затова подписката не е форма на пряко народовластие.
Конституцията предоставя правомощия на НС да определи въпроса, по който да се произведе национален референдум. В закона за местното самоуправление съществуват няколко текста, които регламентират провеждането на местни референдуми. Законът за допитване до народа регламентира способите и правните механизми за пряко осъществяване на държавната власт от народа. Регламентирани са националния и местния референдум, общото събрание на населението и подписката като фирми на проявление на пряката демокрация. Право на участие имат политически дееспособните граждани, т.е. имащите избирателни права.