32.НАСЛЕДСТВЕНА ПЕНСИЯ
Наследствена пенсия се дължи не на починалото лице, а на лицата, които то е издържало и са загубили основния източник на средства. Тя е производна от личната пенсия на починалото осигурено лице. Личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите за гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, за инвалидност, за особени заслуги и персоналните пенсии.
Наследствените пенсии имат за цел да обезпечат членовете на семейството/ други близки лица на осигуреният, които са били издържани от него до смъртта му.
Наследяване – преминаване на имуществото на починалото лице, наследодателят към неговите наследници.
При наследствените пенсии на ДОО е налице изплащане от осигурителния орган на лицата, които са били издържани от починалото осигурено лице на средства за тяхната издръжка, получавани от тях приживе и които те са престанали да получават, поради смъртта на осигуреното лице.
При наследствените пенсии по ДОО не е налице наследяване, нито фигурата на “наследници” в точния наследствено-правен смисъл на това понятие. Налице са права, предвидени в пенсионното законодателство. Тези права са предоставени на преживелите починалия осигурен, негови близки, които той е издържал със средствата, получавани като трудови доходи или лична пенсия.
Наследствените пенсии по ДОО не се изплащат от личните средства на осигуреното лице, за да е налице тяхното наследяване. Те се изплащат от Фонд “Пенсии” или Фонд “Трудова злополука и професионално заболяване” на ДОО.
Разбирането на законодателят за наследствените пенсии, като различни от наследяването се възприема от разпоредбите на чл.80/4/ КСО, съгласно които получаването на наследствената пенсия не се счита за приемане на наследство.
Преминаване на някои пенсии в наследствени :
личните пенсии за трудова дейност могат да преминават в наследствени;
пенсиите на военна и гражданска инвалидност могат да преминават в наследствени.
Субективното право на наследствена пенсия възниква при кумулативното наличие на две предпоставки:
а) от една страна да е настъпила смъртта на осигурения, който е издържал определените в чл.80/4/ КСО лица;
б) от друга страна се изисква починалият да е с придобитото право на лична пенсия или да е получавал лична пенсия.
Субектите на правото на наследствена пенсия са посочени в чл.80/2/ КСО. Правото на наследствена пенсия имат:
децата на починалия осигурен до навършване на 18г. възраст. Децата ще имат право на наследствена пенсия и след 18г., ако учат. В тези случаи срока е със завършване на обучението, но не по-късно от навършването на 26г. Право имат и лицата за времето на отбиване на наборна военна служба – не по-късно от 26г. децата инвалиди, инвалидността на които е настъпила до 18г., и след 18г. но не по-късно от 26г. /учащи/наборна военна служба/ са инвалидизирани и право на наследствена пенсия продължава и след тази възраст. Право на наследствена пенсия имат както родените в брака, така и извънбрачните и осиновените деца. Децата, които имат право на наследствена пенсия след навършването на 18г. възраст са:
1. учениците, които продължават образованието си след навършване на 18г. в училищата, създадени по реда на Закона за народната просвета, независимо от степента и формата на обучение. Това обстоятелство учениците удостоверяват в началото на всяка учебна година с документ от съответното учебно заведение;
2. деца, независимо от формата и степента на обучението им приети и записани във Висши училища, създадени по реда на Закона за висшето образование. Това обстоятелство те установяват в началото на всеки учебен семестър с документ от съответното висше училище.
За учащи се считат лицата, които са прекъснали обучението си поради тежко и продължително заболяване, както и поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете, но общо за не повече от две години, за лица, завършващи последен курс на обучение се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на първата редовна поправителна сесия за курса.
преживелият съпруг – това право възниква 5 години по-рано от възрастта по чл.68, ал. 1-3 КСО или преди тази възраст, ако е неработоспособен. В тези случаи правото на наследствена пенсия възниква независимо от възрастта на преживелия съпруг с факта на смъртта на осигурения съпруг;
родителите - имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл.68, ал.1, 2 КСО и нямат право на друг вид пенсия. Родителите на децата, починали по време на наборна военна служба имат право на наследствена пенсия, независимо от възрастта им. Те получават в пълен размер личната си и наследствена пенсия.
При смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната пенсия, която починалият би получил като инвалид със загубена работоспособност повече от 90 % на сто – за общо заболяване,трудова злополука и професионална болест.
РАЗМЕР - наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалия осигурен според броя на наследниците:
1. при един наследник – 50% от пенсията;
2. при двама наследници – 75% от пенсията;
3. при трима и повече наследници – 100% от пенсията.
Минималният размер на наследствената пенсия не може да е по-малко от 90% от социалната пенсия за старост.
Наследствената пенсия се отпуска общо за всички лица, които имат право на тази пенсия и се разделя поравно между тях.
неделя, май 25, 2008
петък, май 23, 2008
31.ПЕНСИЯ ЗА ИНВАЛИДНОСТ
31.ПЕНСИЯ ЗА ИНВАЛИДНОСТ
Пенсията за инвалидност се отпуска при настъпила инвалидност на лицето. Инвалидността е загубена напълно или частично, завинаги или за продължителна временна неработоспособност. Налице са елементите определеност, т.е. за винаги и определяемост, т.е. за продължително време.
Пенсията за инвалидност се отпуска при настъпила инвалидност, предизвикана от нея невъзможност на лицето да упражнява трудова дейност и да получава доходи, за да осигурява своята и на семейството си издръжка.
Инвалидността е едно обобщение като правно понятие. Има видове пенсии за инвалидност, чрез които се проявява общото понятие за пенсия за инвалидност и съобразно с тези различни видове пенсии за инвалидност се обособяват и присъщите за тях и отделни категории на субектите на правото на всеки отделен вид пенсия за инвалидност.
Пенсия e родово понятие, защото има видове пенсии за инвалидност за отделни категории лица.
Пенсиите за инвалидност се делят на две основни групи:
Първата група включва пенсии за инвалидност, свързани с трудова дейност. Към нея се отнасят:
а) пенсии за инвалидност поради общо заболяване;
б) пенсии за инвалидност поради трудова злополука;
в) пенсии за инвалидност поради професионално заболяване.
Втората група включва пенсии за инвалидност несвързани с трудова дейност. Тя включва:
а) пенсии за военна инвалидност;
б) пенсии за гражданска инвалидност;
в) социални пенсии за инвалидност.
В КСО се въвежда правилото за процентно намаление на работоспособността на лицето за придобиване право на пенсии за инвалидност. По такъв начин се изостави съдържащото се в отменения Закон за пенсиите правило- неработоспособността да се отделя в група инвалидност в зависимост от степента на загубена работоспособност и с оглед на професията на лицата.
Пенсия за инвалидност се определя:
1. на лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 %, което отговаря на трета група инвалидност по отменения Закон за пенсиите – първа степен на неработоспособността;
2. на лица с намалена работоспособност от 71 до 90%, което отговаря на втора група инвалидност по отменения Закон за пенсиите – втора степен инвалидност;
3. на лица с намалена работоспособност над 90 %, което отговаря на първа група инвалидност по отменения Закон за пенсиите – трета степен инвалидност.
Право на пенсия за инвалидност независимо от ОСР, които са предизвикали инвалидността /общо заболяване,трудова злополука,професионална болест/ възниква от датата на инвалидизирането и пенсия се отпуска за времето, докато продължава инвалидността.
Пенсиите за инвалидност на лицата навършили възрастта за пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-3 от КСО се отпускат пожизнено.
Осигурените лица, които са загубили 50 на 100 или над 50% от работоспособността си, поради трудова злополука или професионално заболяване имат право на пенсия за инвалидност независимо от продължителността на осигурителния стаж;
В кръгът на субектите на право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване са включени: лицата по чл.4:
осигурени за всички ОСР;
лицата осигурени за всички социални рискове без безработица; и
лицата осигурени за ОСР – старост, инвалидност поради общо заболяване, смърт.
Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване възниква при наличието на две основни предпоставки:
а) от една страна установена инвалидност поради общо заболяване. Инвалидността се установява със заключение на ТЕЛК или НЕЛК, която опредя процента загуба на работоспособността и общото заболяване, което е предизвикало инвалидността. Необходимо е инвалидността да е настъпила през време на съществуването на осигурителното правоотношение.
б) от друга страна лицето трябва да има минимален осигурителен стаж. КСО е сравнение с отменения Закон за пенсиите е уеднаквен правен режим от гл.т. на осигурителния стаж за придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както за лицата, осигурени за всички ОСР, така и за лицата, осигурени за ОСР старост, инвалидност поради общо заболяване и смърт.
За лицата до 20г. възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа пенсия за инвалидност поради общо заболяване се отпуска без необходимостта тези категории лица да имат осигурителен стаж.
За лицата до 25г. възраст и за инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа пенсия за инвалидност поради общо заболяване се отпуска най-малко при наличието на една година осигурителен стаж.
За лицата до 30г. възраст, които са инвалидизирани, пенсия за инвалидност поради общо заболяване се отпуска при наличието на не по-малко от 3г. осигурителен стаж.
За лицата над 30г. възраст, за придобиване право на пенсия поради инвалидност поради общо заболяване се изисква да имат минимум 5г. осигурителен стаж.
Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл.68 /за стаж и възраст/, разликата между възрастта му и възрастта по чл. 68, се признава за осигурителен стаж. Размерът на пенсията за инвалидност се определя по два критерия:
доход;
осигурителен стаж на лицето.
Конкретният размер се получава като доходът се умножи с процента, който е равен на всяка година осигурителен стаж. Всеки от тези два критерия има свой начин на формиране и особености.
ПЪРВА ГРУПА. При уредбата на пенсиите за инвалидност осигурителното законодателство и по-точно КСО третира еднакво инвалидността, причинена както от трудова злополука, така и за професионално заболяване. Затова правната уредба се отнася едновременно и за инвалидността, причинена от двата ОСР.
Инвалидността причинена от трудова злополука, професионално заболяване от гл.т. придобиване право на пенсия се третира по-благоприятно от инвалидността причинена от общо заболяване. Т.е., не се изисква наличието на осигурителен стаж и пенсията е в по-голям размер. Това се обуславя от обстоятелството, че трудовата злополука и професионалното заболяване са ОСР с професионален произход. Предпоставката при наличието, на която възниква правото на пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване е наличието на инвалидност, установена с експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК. Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване се определя по същия ред и критерии, както при пенсиите за осигурителен стаж и възраст. Минималните размери на пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване са диференцирани според степента на намалената работоспособност.
Това се изразява в две насоки:
1. при настъпване на тези два риска в резултат, на които на лицето е определена степен на инвалидност, придобиват право на пенсии за инвалидност без да е необходимо наличието на осигурителен стаж.
2. размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука/професионално заболяване е по-голям в сравнение с пенсията за инвалидност поради общо заболяване.
ВТОРА ГРУПА. Субектите на правото на пенсия за военна инвалидност са лицата, които са загубили част от работоспособността си, поради това, че са заболели/са пострадали през време или по повод:
а) на кадрова военна служба;
б) служба в запаса/ в резерва;
в) лицето е пострадало при оказване съдействие на въоръжените сили.
Предпоставки за отпускане на пенсия за военна инвалидност:
- лицата, включени в кръга на лицата, осигурени за военна инвалидност, т.е. лицата да са работили или да са пострадали, което обстоятелство да е довело до тяхната инвалидност;
- заболяването или увреждането да е по време или по повод на военната им служба.
Това се отнася към лицата, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили, загиналите или безследно изчезналите. Пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили се изразява в подпомагане на въоръжените сили при изпълнение на техните задължения при отбраната на страната /военни учения, военни действия и т.н./. Пострадали по смисъла на чл. 85, ал. 1 КСО са лицата, получили травматични увреждания, довели до инвалидност. В някои случаи дори когато страданието не може да бъде предизвикано от условията на изпълнението на военната служба във въоръжените сили, но заболяването е установено през време на военната служба на лицето се приема, че то е пострадало през време на изпълнение на военната си служба. Размерите на пенсиите за военна инвалидност се определят според военното звание на пострадалия и степента на намалената работоспособност като процент от социалната пенсия за старост.
ТРЕТА ГРУПА. Чрез пенсиите за гражданска инвалидност в обсега на пенсионното право се включват лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали:
а) при изпълнение на граждански дълг – случаите, когато лицата са пострадали при спасяване на човешки живот, при извършване на спасителни и възстановителни работи, природни бедствия и други;
б) случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи – това са лица при преследване на престъпници, при организирани акции на полицейски и други органи за борба с престъпността. Органите на властта в тези случаи са полиция, други органи на сигурността и реда при изпълнение на възложените им от закона задачи. Необходимо е тези граждани да са пострадали неволно от органите на властта, а не като преследвани за извършено от тях престъпление.
Съдебната практика приема, че случайно пострадал от действия на органите на властта е и този, който поради създадената обстановка не е могъл да разбере, че срещу него са предприети мерки с цел принуждаването му да измени възприетото от него поведение и поради това неочаквано и непредвидимо претърпява увреждане, довело до инвалидност. Размерът на пенсиите за гражданска инвалидност са процент от социалната пенсия за старост:
за лица с намалена работоспособност над 90 % - 150 %;
за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 % - 140 %;
за лица с намалена работоспособност от 50 до 71 % - 115 %;
ЧЕТВЪРТА ГРУПА. Правото на социална пенсия за инвалидност възниква при кумулативното наличие на две предпоставки:
1/ лицето да е със степен на инвалидност над 71 % като е без значение видът на заболяването, както и обстоятелствата, при които да е настъпило;
2/ лицето да е навършило 16 г., защото това е възрастта с навършването на която възниква трудовата дееспособност.
Идеята е, че ако лицето е работоспособно след 16 г. би могло да постъпи на работа, но неработоспособността му не позволява да го направи. Размерът се определя въз основа на социалната пенсия за старост като се отчита и степента на загубената работоспособност.
за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 % - 110 %;
за лица с намалена работоспособност над 90 % - 125 %;
Пенсията за инвалидност се отпуска при настъпила инвалидност на лицето. Инвалидността е загубена напълно или частично, завинаги или за продължителна временна неработоспособност. Налице са елементите определеност, т.е. за винаги и определяемост, т.е. за продължително време.
Пенсията за инвалидност се отпуска при настъпила инвалидност, предизвикана от нея невъзможност на лицето да упражнява трудова дейност и да получава доходи, за да осигурява своята и на семейството си издръжка.
Инвалидността е едно обобщение като правно понятие. Има видове пенсии за инвалидност, чрез които се проявява общото понятие за пенсия за инвалидност и съобразно с тези различни видове пенсии за инвалидност се обособяват и присъщите за тях и отделни категории на субектите на правото на всеки отделен вид пенсия за инвалидност.
Пенсия e родово понятие, защото има видове пенсии за инвалидност за отделни категории лица.
Пенсиите за инвалидност се делят на две основни групи:
Първата група включва пенсии за инвалидност, свързани с трудова дейност. Към нея се отнасят:
а) пенсии за инвалидност поради общо заболяване;
б) пенсии за инвалидност поради трудова злополука;
в) пенсии за инвалидност поради професионално заболяване.
Втората група включва пенсии за инвалидност несвързани с трудова дейност. Тя включва:
а) пенсии за военна инвалидност;
б) пенсии за гражданска инвалидност;
в) социални пенсии за инвалидност.
В КСО се въвежда правилото за процентно намаление на работоспособността на лицето за придобиване право на пенсии за инвалидност. По такъв начин се изостави съдържащото се в отменения Закон за пенсиите правило- неработоспособността да се отделя в група инвалидност в зависимост от степента на загубена работоспособност и с оглед на професията на лицата.
Пенсия за инвалидност се определя:
1. на лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 %, което отговаря на трета група инвалидност по отменения Закон за пенсиите – първа степен на неработоспособността;
2. на лица с намалена работоспособност от 71 до 90%, което отговаря на втора група инвалидност по отменения Закон за пенсиите – втора степен инвалидност;
3. на лица с намалена работоспособност над 90 %, което отговаря на първа група инвалидност по отменения Закон за пенсиите – трета степен инвалидност.
Право на пенсия за инвалидност независимо от ОСР, които са предизвикали инвалидността /общо заболяване,трудова злополука,професионална болест/ възниква от датата на инвалидизирането и пенсия се отпуска за времето, докато продължава инвалидността.
Пенсиите за инвалидност на лицата навършили възрастта за пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-3 от КСО се отпускат пожизнено.
Осигурените лица, които са загубили 50 на 100 или над 50% от работоспособността си, поради трудова злополука или професионално заболяване имат право на пенсия за инвалидност независимо от продължителността на осигурителния стаж;
В кръгът на субектите на право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване са включени: лицата по чл.4:
осигурени за всички ОСР;
лицата осигурени за всички социални рискове без безработица; и
лицата осигурени за ОСР – старост, инвалидност поради общо заболяване, смърт.
Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване възниква при наличието на две основни предпоставки:
а) от една страна установена инвалидност поради общо заболяване. Инвалидността се установява със заключение на ТЕЛК или НЕЛК, която опредя процента загуба на работоспособността и общото заболяване, което е предизвикало инвалидността. Необходимо е инвалидността да е настъпила през време на съществуването на осигурителното правоотношение.
б) от друга страна лицето трябва да има минимален осигурителен стаж. КСО е сравнение с отменения Закон за пенсиите е уеднаквен правен режим от гл.т. на осигурителния стаж за придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както за лицата, осигурени за всички ОСР, така и за лицата, осигурени за ОСР старост, инвалидност поради общо заболяване и смърт.
За лицата до 20г. възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа пенсия за инвалидност поради общо заболяване се отпуска без необходимостта тези категории лица да имат осигурителен стаж.
За лицата до 25г. възраст и за инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа пенсия за инвалидност поради общо заболяване се отпуска най-малко при наличието на една година осигурителен стаж.
За лицата до 30г. възраст, които са инвалидизирани, пенсия за инвалидност поради общо заболяване се отпуска при наличието на не по-малко от 3г. осигурителен стаж.
За лицата над 30г. възраст, за придобиване право на пенсия поради инвалидност поради общо заболяване се изисква да имат минимум 5г. осигурителен стаж.
Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл.68 /за стаж и възраст/, разликата между възрастта му и възрастта по чл. 68, се признава за осигурителен стаж. Размерът на пенсията за инвалидност се определя по два критерия:
доход;
осигурителен стаж на лицето.
Конкретният размер се получава като доходът се умножи с процента, който е равен на всяка година осигурителен стаж. Всеки от тези два критерия има свой начин на формиране и особености.
ПЪРВА ГРУПА. При уредбата на пенсиите за инвалидност осигурителното законодателство и по-точно КСО третира еднакво инвалидността, причинена както от трудова злополука, така и за професионално заболяване. Затова правната уредба се отнася едновременно и за инвалидността, причинена от двата ОСР.
Инвалидността причинена от трудова злополука, професионално заболяване от гл.т. придобиване право на пенсия се третира по-благоприятно от инвалидността причинена от общо заболяване. Т.е., не се изисква наличието на осигурителен стаж и пенсията е в по-голям размер. Това се обуславя от обстоятелството, че трудовата злополука и професионалното заболяване са ОСР с професионален произход. Предпоставката при наличието, на която възниква правото на пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване е наличието на инвалидност, установена с експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК. Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване се определя по същия ред и критерии, както при пенсиите за осигурителен стаж и възраст. Минималните размери на пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване са диференцирани според степента на намалената работоспособност.
Това се изразява в две насоки:
1. при настъпване на тези два риска в резултат, на които на лицето е определена степен на инвалидност, придобиват право на пенсии за инвалидност без да е необходимо наличието на осигурителен стаж.
2. размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука/професионално заболяване е по-голям в сравнение с пенсията за инвалидност поради общо заболяване.
ВТОРА ГРУПА. Субектите на правото на пенсия за военна инвалидност са лицата, които са загубили част от работоспособността си, поради това, че са заболели/са пострадали през време или по повод:
а) на кадрова военна служба;
б) служба в запаса/ в резерва;
в) лицето е пострадало при оказване съдействие на въоръжените сили.
Предпоставки за отпускане на пенсия за военна инвалидност:
- лицата, включени в кръга на лицата, осигурени за военна инвалидност, т.е. лицата да са работили или да са пострадали, което обстоятелство да е довело до тяхната инвалидност;
- заболяването или увреждането да е по време или по повод на военната им служба.
Това се отнася към лицата, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили, загиналите или безследно изчезналите. Пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили се изразява в подпомагане на въоръжените сили при изпълнение на техните задължения при отбраната на страната /военни учения, военни действия и т.н./. Пострадали по смисъла на чл. 85, ал. 1 КСО са лицата, получили травматични увреждания, довели до инвалидност. В някои случаи дори когато страданието не може да бъде предизвикано от условията на изпълнението на военната служба във въоръжените сили, но заболяването е установено през време на военната служба на лицето се приема, че то е пострадало през време на изпълнение на военната си служба. Размерите на пенсиите за военна инвалидност се определят според военното звание на пострадалия и степента на намалената работоспособност като процент от социалната пенсия за старост.
ТРЕТА ГРУПА. Чрез пенсиите за гражданска инвалидност в обсега на пенсионното право се включват лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали:
а) при изпълнение на граждански дълг – случаите, когато лицата са пострадали при спасяване на човешки живот, при извършване на спасителни и възстановителни работи, природни бедствия и други;
б) случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи – това са лица при преследване на престъпници, при организирани акции на полицейски и други органи за борба с престъпността. Органите на властта в тези случаи са полиция, други органи на сигурността и реда при изпълнение на възложените им от закона задачи. Необходимо е тези граждани да са пострадали неволно от органите на властта, а не като преследвани за извършено от тях престъпление.
Съдебната практика приема, че случайно пострадал от действия на органите на властта е и този, който поради създадената обстановка не е могъл да разбере, че срещу него са предприети мерки с цел принуждаването му да измени възприетото от него поведение и поради това неочаквано и непредвидимо претърпява увреждане, довело до инвалидност. Размерът на пенсиите за гражданска инвалидност са процент от социалната пенсия за старост:
за лица с намалена работоспособност над 90 % - 150 %;
за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 % - 140 %;
за лица с намалена работоспособност от 50 до 71 % - 115 %;
ЧЕТВЪРТА ГРУПА. Правото на социална пенсия за инвалидност възниква при кумулативното наличие на две предпоставки:
1/ лицето да е със степен на инвалидност над 71 % като е без значение видът на заболяването, както и обстоятелствата, при които да е настъпило;
2/ лицето да е навършило 16 г., защото това е възрастта с навършването на която възниква трудовата дееспособност.
Идеята е, че ако лицето е работоспособно след 16 г. би могло да постъпи на работа, но неработоспособността му не позволява да го направи. Размерът се определя въз основа на социалната пенсия за старост като се отчита и степента на загубената работоспособност.
за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 % - 110 %;
за лица с намалена работоспособност над 90 % - 125 %;
Абонамент за:
Публикации (Atom)