29. ПЕНСИИ – същност и видове
Като икономическо понятие пенсията е част от трудовия доход на осигуреното лице. Продължителността и сложността на труда се отчитат обобщено в пенсия чрез осигурителния доход, който служи като база за изчисляването й.
Като социална категория пенсията е средство за гарантиране в съответна степен на социалната сигурност на гражданите. Социалният характер на пенсията се определя и от обстоятелството, че в определени случаи пенсия се отпуска и независимо от предходно упражняване на трудова дейност от лицето – социална пенсия за старост.
Пенсиите са вид материални обезпечения. Те са периодични плащания, които заместват загубеното възнаграждение или доход от трудова дейност на осигуреното лице. Основните белези, които характеризират, пенсиите са в няколко насоки:
1. пенсиите са парични плащания по дългосрочното обществено осигуряване. Поначало те се дължат за продължително време и по това се различават от паричните обещетения по краткосрочното обществено осигуряване. Като материално обезщетение пенсията не покрива напълно загубения доход. Тя прехвърля риска от невъзможността да се придобиват средства чрез трудова дейност за издръжка на осигуреното лице, върху съответния осигурителен фонд на ДОО. За отпускането й е необходимо наличие на специфични основания, свързани с трайна невъзможност на лицето за придобиване на доходи от трудова дейност. Пенсия се дължи през предварително неопределен период от време. Невъзможността се изразява в реална (инвалидност)/презюмирана (старост) неработоспособност на осигуреното лице.
2. пенсията е периодично парично плащане при трайна неработоспособност на осигуреното лице, служи за обезвреда на имуществените последици от загубата на средства за издръжка на осигуреното лице или членовете на семейството му. Тя се определя, дължи и плаща от осигурителния орган (съответния фонд на ДОО) за календарния месец, в това се изразява нейния характер на периодично плащане /става въпрос за пенсия като родово понятие/.
3. пенсията е компенсационно плащане, общата предпоставка за възникване на правото на пенсия е трайно/постоянно загубване на работоспособността на лицето, т.е. трайна неработоспособност на осигуреното лице. Трайната неработоспособност води до загуба на трудовите доходи, което е получавало осигуреното лице преди нейното настъпване. Пенсията покрива част от загубения трудов доход. За отпускането й е достатъчно настъпването на ОСР, независимо от имущественото състояние и действителните нужди на осигуреното лице. Размерът на пенсията се определя по предварително установени от законодателя общи критерии за всички осигурени лица. Служи за издръжка на осигуреното лице или наследниците му.
4. пенсията е субективно материално право на осигуреното лице. Предпоставките са специфични и диференцирани за отделните видове пенсии. Кръгът на субектите на правото на пенсия се свежда до кръга на лицата, на правото на определен вид пенсия. Това е кръгът на осигурените лица за съответните ОСР, реализирането на които води до трайна неработоспособност. Това са ОСР – старост, инвалидност и смърт. Следователно кръгът на субектите на правото на пенсия /съответния вид пенсия/ като правило е производен от кръга на осигурените лица за съответните ОСР, реализирането на които води до трайна неработоспособност или смърт на осигуреното лице.
5.пенсиите са постоянен и основен източник за издръжка на пенсионерите.
6.правото на пенсия не се погасява по давност. След възникването то може да бъде упражнено от неговия носител в неограничено от закона време.
7.Пенсиите не подлежат на облагане с данъци, пощенски и други такси.
Видове пенсии – те се делят на две основни групи:
1. Пенсии за трудова дейност:
а) пенсии за осигурителен стаж и възраст;
б) пенсии за осигурителен стаж;
в) пенсии за инвалидност поради общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване;
г) наследствени пенсии.
2. Пенсии, несвързани с трудова дейност:
а) пенсии за военна инвалидност;
б) пенсии за гражданска инвалидност;
в) социални пенсии за старост;
г) социални пенсии за инвалидност;
д) пенсии за особени заслуги към държавата и нацията;
е) персонални пенсии.
Според това дали основанието за правото на пенсия възниква за субекта на правото на пенсия и той го упражнява лично, докато е жив или това основание за осигуреното лице, което е починало и с това е лишило членовете на семейството си, които е издържало със своите средства, пенсиите се делят на лични и наследствени:
Лични са пенсиите, при които основанието за отпускането им настъпва в правната сфера на осигуреното лице и правото се упражнява от него: за осигурителен стаж и възраст; за осигурителен стаж; за инвалидност поради общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване;за военна инвалидност; за гражданска инвалидност; за особена заслуга към държавата и нацията, социална пенсия за старост; социална пенсия за инвалидност и персоналните пенсии;
Наследствени са пенсиите, които получават лицата от починалия осигурен, който ги е издържал приживе, т.е. те са производни от правото на лична пенсия на осигуреното лице. ОСР е смърт. Всички лични пенсии, с изключение на социалните пенсии за старост и социалните пенсии за инвалидност, пенсии за особени заслуги към държавата и нацията и персоналните пенсии могат да се наследяват!
Трудови са пенсиите, чиито размер се определя от внесения осигурителен доход /вноски/.
Пенсии, несвързани с осигурителен доход - тези, чиито размер не се определят от осигурителния доход /т.е. това не е право, а правна възможност/.
неделя, май 11, 2008
събота, май 10, 2008
28.ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПРИ БЕЗРАБОТИЦА
28.ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПРИ БЕЗРАБОТИЦА
Право на парично обещетение за безработица имат лицата, които са подлежали /да са внасяли или да подлежат да внасят/ на задължително осигуряване за всички ОСР най-малко 9 месеца през последните 15 календарни месеца преди прекратяване на осигуряването, а също отговарят и на 3 допълнителни условия :
1. имат регистрация като безработни в съответната дирекция – Бюро по труда + декларации + заповед за прекратяване на трудово правоотношение + документ за стаж + справка от осигурителя за размера на осигурителния доход при прекратяване на трудово правоотношение;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране – при регистрацията се попълва декларация за това;
3. не упражняват дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл.4 КСО - същото.
За тези категории лица от 01.01.2004г. отпада изискването ежемесечно да декларират пред ТП на НОИ, че са регистрирани като безработни в дирекцията – Бюро по труда.
Парично обещетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до ТП на НОИ. /до 31.12.2003г. – се отпускаше от Бюро по труда/.
Начало на парично обещетение за безработица - от датата на прекратяване на осигуряването /на трудовото правоотношение/, ако заявлението е подадено в 3 месечен срок от тази дата. Когато заявлението е подадено след този срок по неуважителни причини парично обещетение се изплаща за съответния период намален със закъснението.
Безработното лице с придобито право на парично обещетение за безработица е длъжно да представи ежемесечно в дирекция Бюро по труда писмена декларация, която да заявява, че търси активно работа и че е на разположение на Бюрото по труда да започне работа, когато Бюрото по труда му предложи подходяща такава. Лице, което активно търси работа е всяко лице, което не е отказало срещи с работодател, организирани от Дирекция Бюро по труда или самостоятелно е посещавало работодател за постъпване на работа. Подходяща работа е тази, която съответства на образованието и квалификацията на лицето, както и на здравословното му състояние, възрастта и полът, ако те са условия за изпълнението на работата и ако работата се намира в същото населено място или до 30 км. извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт.
Размерът на паричното обещетение за безработица на безработните лица е 60% от получения средно месечен осигурителен доход за последните 9 месеца, през които са подлежали на задължително осигуряване за всички ОСР от времето преди да стане безработно и не може да бъде по-малък от минимума и по-голям от максималния размер на обезщетението. Минималният и максималният размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със ЗБДОО. Паричните обещетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат. 2008 г. – от 100 до 200 лв.
Правото на парично обещетение за безработица зависи от продължителността на осигурителния стаж, а именно:
1. при осигурителен стаж до 3 години – парично обещетение за 4 месеца;
2. при осигурителен стаж от 3 до 5 години – за 6 месеца;
3. при осигурителен стаж от 5 до 10 години – за 8 месеца;
4. при осигурителен стаж от 10 до 15 години – за 9 месеца;
5. при осигурителен стаж от 15 до 20 години – за 10 месеца;
6. при осигурителен стаж от 20 до 25 години – за 11 месеца;
7. при осигурителен стаж над 25 години – за 12 месеца.
Средствата за парични обещетения за безработица, неполучени по неуважителни причини 3 месеца след последната определена за получаването им дата те остават за сметка на фонд “Безработица”. Безработните лица, чиито трудови правоотнощения са били прекратени по тяхно желание или с тяхното съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл.325, т.1 и 2 КТ, чл.326, чл.330 КТ – получават минималния размер – 4 месеца, независимо от продължителността на осигурителния стаж. Мотивите са обусловени за създаване на заинтерисованост на лицата активно да търсят подходяща работа.
Безработните лица, които са придобили право на парично обещетение за безработица преди изтичането на 3 години от предходното упражняване на правото на парично обещетение за безработица, при наличие на временна неработоспособност се спира обезщетението за безработица за периода, през който лицето получава парично обещетение за временна неработоспособност /заболяването започва преди прекратяване на трудовото правоотношение до 75 дни, или до 2 месеца след прекратяване трудовото правоотношение/. Безработното лице е длъжно да декларира настъпването и отпадането на обстоятелства пред ТП на НОИ. Изплащането на паричното обещетение се възстановява от деня на отпадане на основанието за спиране, изплащане на паричното обещетение и продължава за оставащия срок.
Изплащането на паричното обещетение за безработица се прекратява:
1. при започване от безработното лице упражняване на трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по чл.4 КСО.
2. при прекратяване на регистрацията от Дирекцията Бюро по труда. В тези случаи Агенцията по заетостта е длъжна да уведоми НОИ за прекратяване на регистрацията;
3. при отпускане на пенсия;
4. при смърт на безработното лице.
Парични обещетения се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват и възобновяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на ТП на НОИ.
Законодателят изисква изплатените парични обещетения за безработица да се възстановяват:
- от лицата, чието уволнението е отменено като незаконосъобразно за периода на полученото парично обещетение по чл.225/1/ КТ, т.е. за не повече от 6 месеца;
- от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия;
- от лицата за периода, за който са получили парично обещетение за временна неработоспособност и парично обещетение за бременност и раждане.
В 7 дневен срок от изплащането на обезщетенията осигурителят е длъжен да предостави копия от съдебното решение и платежните документи в съответното ТП на НОИ. За възстановяването на сумите, длъжностното лице от ТП на НОИ, на което е възложено издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на ДОПК. Тези категории лице нямат право на парично обещетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми по задълженията му.
От 2007 г. има парично обещетение за дълготрайна безработица. Такова право имат лицата, които са регистрирани като безработни в Бюрото по труда. Те трябва да отговарят на следните условия:
след получаването на обезщетение за безработица да са били на работа повече от 12 м., предхождащи месеца на заявлението до ТП на НОИ;
редовно да са поддържали регистрацията си в Бюрото по труда;
да имат навършени 60 г. и 6 м. за мъжете и 57 г. и 6 м. за жените;
сборът от възрастта и осигурителен стаж да е до 60 м. по-малък от изискуемия се по чл. 68, ал. 1 – 3;
да нямат отпусната пенсия;
да не упражняват трудова дейност, за което да подлежат на задължително осигуряване.
Парично обещетение за дълготрайна безработица се отпуска въз основа на заявление до ТП на НОИ и се изплаща ежемесечно. Размерът за 2008 г. по ЗБДОО е минималното парично обещетение от 100 лв. То се изплаща от датата на подаване на заявлението за период до 30 м. При това безработните лица имат право на такова обезщетение само веднъж. Изплащането се прекратява:
при започване на трудова дейност;
при прекратяване на регистрацията от Бюрото по труда;
при отпускане на пенсия;
при смърт.
Право на парично обещетение за безработица имат лицата, които са подлежали /да са внасяли или да подлежат да внасят/ на задължително осигуряване за всички ОСР най-малко 9 месеца през последните 15 календарни месеца преди прекратяване на осигуряването, а също отговарят и на 3 допълнителни условия :
1. имат регистрация като безработни в съответната дирекция – Бюро по труда + декларации + заповед за прекратяване на трудово правоотношение + документ за стаж + справка от осигурителя за размера на осигурителния доход при прекратяване на трудово правоотношение;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране – при регистрацията се попълва декларация за това;
3. не упражняват дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл.4 КСО - същото.
За тези категории лица от 01.01.2004г. отпада изискването ежемесечно да декларират пред ТП на НОИ, че са регистрирани като безработни в дирекцията – Бюро по труда.
Парично обещетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до ТП на НОИ. /до 31.12.2003г. – се отпускаше от Бюро по труда/.
Начало на парично обещетение за безработица - от датата на прекратяване на осигуряването /на трудовото правоотношение/, ако заявлението е подадено в 3 месечен срок от тази дата. Когато заявлението е подадено след този срок по неуважителни причини парично обещетение се изплаща за съответния период намален със закъснението.
Безработното лице с придобито право на парично обещетение за безработица е длъжно да представи ежемесечно в дирекция Бюро по труда писмена декларация, която да заявява, че търси активно работа и че е на разположение на Бюрото по труда да започне работа, когато Бюрото по труда му предложи подходяща такава. Лице, което активно търси работа е всяко лице, което не е отказало срещи с работодател, организирани от Дирекция Бюро по труда или самостоятелно е посещавало работодател за постъпване на работа. Подходяща работа е тази, която съответства на образованието и квалификацията на лицето, както и на здравословното му състояние, възрастта и полът, ако те са условия за изпълнението на работата и ако работата се намира в същото населено място или до 30 км. извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт.
Размерът на паричното обещетение за безработица на безработните лица е 60% от получения средно месечен осигурителен доход за последните 9 месеца, през които са подлежали на задължително осигуряване за всички ОСР от времето преди да стане безработно и не може да бъде по-малък от минимума и по-голям от максималния размер на обезщетението. Минималният и максималният размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със ЗБДОО. Паричните обещетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат. 2008 г. – от 100 до 200 лв.
Правото на парично обещетение за безработица зависи от продължителността на осигурителния стаж, а именно:
1. при осигурителен стаж до 3 години – парично обещетение за 4 месеца;
2. при осигурителен стаж от 3 до 5 години – за 6 месеца;
3. при осигурителен стаж от 5 до 10 години – за 8 месеца;
4. при осигурителен стаж от 10 до 15 години – за 9 месеца;
5. при осигурителен стаж от 15 до 20 години – за 10 месеца;
6. при осигурителен стаж от 20 до 25 години – за 11 месеца;
7. при осигурителен стаж над 25 години – за 12 месеца.
Средствата за парични обещетения за безработица, неполучени по неуважителни причини 3 месеца след последната определена за получаването им дата те остават за сметка на фонд “Безработица”. Безработните лица, чиито трудови правоотнощения са били прекратени по тяхно желание или с тяхното съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл.325, т.1 и 2 КТ, чл.326, чл.330 КТ – получават минималния размер – 4 месеца, независимо от продължителността на осигурителния стаж. Мотивите са обусловени за създаване на заинтерисованост на лицата активно да търсят подходяща работа.
Безработните лица, които са придобили право на парично обещетение за безработица преди изтичането на 3 години от предходното упражняване на правото на парично обещетение за безработица, при наличие на временна неработоспособност се спира обезщетението за безработица за периода, през който лицето получава парично обещетение за временна неработоспособност /заболяването започва преди прекратяване на трудовото правоотношение до 75 дни, или до 2 месеца след прекратяване трудовото правоотношение/. Безработното лице е длъжно да декларира настъпването и отпадането на обстоятелства пред ТП на НОИ. Изплащането на паричното обещетение се възстановява от деня на отпадане на основанието за спиране, изплащане на паричното обещетение и продължава за оставащия срок.
Изплащането на паричното обещетение за безработица се прекратява:
1. при започване от безработното лице упражняване на трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по чл.4 КСО.
2. при прекратяване на регистрацията от Дирекцията Бюро по труда. В тези случаи Агенцията по заетостта е длъжна да уведоми НОИ за прекратяване на регистрацията;
3. при отпускане на пенсия;
4. при смърт на безработното лице.
Парични обещетения се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват и възобновяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на ТП на НОИ.
Законодателят изисква изплатените парични обещетения за безработица да се възстановяват:
- от лицата, чието уволнението е отменено като незаконосъобразно за периода на полученото парично обещетение по чл.225/1/ КТ, т.е. за не повече от 6 месеца;
- от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия;
- от лицата за периода, за който са получили парично обещетение за временна неработоспособност и парично обещетение за бременност и раждане.
В 7 дневен срок от изплащането на обезщетенията осигурителят е длъжен да предостави копия от съдебното решение и платежните документи в съответното ТП на НОИ. За възстановяването на сумите, длъжностното лице от ТП на НОИ, на което е възложено издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на ДОПК. Тези категории лице нямат право на парично обещетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми по задълженията му.
От 2007 г. има парично обещетение за дълготрайна безработица. Такова право имат лицата, които са регистрирани като безработни в Бюрото по труда. Те трябва да отговарят на следните условия:
след получаването на обезщетение за безработица да са били на работа повече от 12 м., предхождащи месеца на заявлението до ТП на НОИ;
редовно да са поддържали регистрацията си в Бюрото по труда;
да имат навършени 60 г. и 6 м. за мъжете и 57 г. и 6 м. за жените;
сборът от възрастта и осигурителен стаж да е до 60 м. по-малък от изискуемия се по чл. 68, ал. 1 – 3;
да нямат отпусната пенсия;
да не упражняват трудова дейност, за което да подлежат на задължително осигуряване.
Парично обещетение за дълготрайна безработица се отпуска въз основа на заявление до ТП на НОИ и се изплаща ежемесечно. Размерът за 2008 г. по ЗБДОО е минималното парично обещетение от 100 лв. То се изплаща от датата на подаване на заявлението за период до 30 м. При това безработните лица имат право на такова обезщетение само веднъж. Изплащането се прекратява:
при започване на трудова дейност;
при прекратяване на регистрацията от Бюрото по труда;
при отпускане на пенсия;
при смърт.
Абонамент за:
Публикации (Atom)