27. Право на парично обещетение за майчинство – размери
Първоначалната редакция на чл.40/2/ КСО не изискваше от жените, осигурени за ОСР – общо заболяване и майчинство да имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж за да придобият право на парично обезщетение за бременност и раждане.
Новият чл.48а КСО – осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж, като осигурен за всички ОСР (може без трудова злополука,професионална болест и безработица) най-малко 6 месеца.
Това е субективно право на осигурената жена по правоотношението мужду осигурителния орган и осигуреното лице.
Осигурените жени за посочените рискове и при посоченото изискване в чл.48а КСО придобиват право на отпуск, съответно право на парично обещетение за бременност и раждане за срок от 315 календарни дни – за всяко дете, от които 45 календарни дни преди раждане на детето /в законодателството до 2000г. за първо дете се даваха 120 дни отпуск, за второ дете – 150 дни, за трето дете – 180 дни, за четвърто дете и следващо – 120 дни/. Вместо майката, могат и други лица да ползват тези права. Предпоставките за това са:
- бременната жена да е осигурена за всички ОСР без безработица;
- да има най-малко 6 мес. осигурителен стаж;
- бременността да е навлязла в последния стадии от 9 мес.
Здравният орган да е определил термина и да остават до него 45 календарни дни. След този момент жената не трябва да работи в нейн интерес и на този на плода. Тя има право да ползва отпуск за бременност и раждане в размер на 315 календарни дни за всяко дете, от които 45 преди термина и остатъкът от 270 дни след раждането. В случаите, когато раждането стане преди изтичането на 45 календарни дни, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането. Когато действително прекараното време в отпуск поради бременност, считано от началото на ползването на отпуска до деня на раждането на детето се окаже повече от 45 дни, разликата се приспада от останалия размер на отпуска, като в никакъв случай отпускът след раждането не може да бъде по-малък от 42 календарни дни. Неизползваният отпуск за бременност поради преждевременно раждане се използва изцяло след раждането на детето.
Законодателят въвежда ограничения, отнасящи се до размера на отпуска за раждане и съответно ограничения за получаване на парично обещетение за бременност и раждане:
1. когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка, или е дадено за осиновяване, майката има право на отпуск, съответно на право на парично обещетение до изтичане на 42-я ден от раждането на детето;
2. когато работоспособността на майката в следствие на раждането не е възстановена след 42-я ден, считано от деня на раждането, независимо, че детето е родено мъртво или е починало, или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка, или е дадено за осиновяване отпускът за раждане се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност.
3. когато детето е дадено за осиновяване или е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, или почине след 42-я ден от раждането, отпускът за раждане се прекратява, съответно се прекратява изплащането на парично обещетение за бременност и раждане от следващия ден.
В тези случаи, ако работоспособността на майката в следствие на раждането не е възстановена, отпускът за раждане се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност и има право на парично обещетение за временна неработоспособност.
До изтичане на 315-те дни на отпуска за бременност и раждане на майката се изплаща парично обещетение в размера за бременност и раждане, т.е. – 90% от осигурителния доход, а за останалия над 315-те календарни дни период – до възстановяване на работоспособността на майката се изплаща парично обещетение в размера за временна неработоспособност поради общо заболяване – 80% от осигурителния доход.
Осигурената жена/осигуреният мъж за ОСР – общо заболяване и майчинство, когато осиновят дете имат право на отпуск, съответно на право на парично обещетение за раждане в размер на разликата от възрастта на детето в дена на предаването му за осиновяване, до изтичане на срока от 315-те календарни дни отпуск за бременност и раждане. В тези случаи, ако след деня на осиновяването на детето до навършване на 315-те календарни дни от раждането, детето бъде дадено на детско заведение на пълна държавна издръжка или детето почине отпускът, съответно паричното обещетение се прекратява.
При тежко заболяване или смърт на майката/осиновителката, когато е възпрепятствана да гледа до 2-год. възраст детето на лицето, което ползва отпуска за бременност и раждане по чл.163 КТ се изплаща парично обещетение по размерите за бременност и раждане до изтичане на 315-те дни на отпуска за бременност и раждане. В такива случаи остатъкът от отпуска за раждане, съответно паричното обещетение се ползва от бащата/осиновителя на детето. С писмено съгласие на бащата/осиновителя на детето отпускът може да се ползва от един от неговите родители или един от родителите на заболялата тежко или починала майка или осиновителка на детето, който работи по трудово правоотношение. Отпускът се разрешава от компетентните здравни органи при наличието на акт за тежко заболяване или на акт за смърт на майката или осиновителката. Изплаща се парично обещетение за бременност и раждане.
Когато и двамата родители или осиновители на детето до 2-год. възраст починат и ако детето не е настанено в детско заведение съответната част от отпуска за раждане,паричното обещетение за раждане се ползва от настойника на детето, ако той работи по трудово правоотношение. В такива случаи е без значение дали родителите/осиновители на детето са работили по трудово правоотношение и са били осигурени за всички ОСР. Със съгласието на настойника, частта от отпуска може да се ползва от един от родителите на майката/бащата на детето, ако работят по трудово правоотношение. В такива случаи отпускът се разрешава въз основа на акт за смъртта на двамата родители/осиновители на детето и документ за настойничество.
При прекратяване на осигуряването през време на получаване на паричното обещетение за бременност и раждане на осигурената жена се изплаща парично обещетение до изтичане на срока на отпуска в размер на 315 календарни дни.
Парично обещетение за бременност и раждане или осиновяване се изплаща въз основа на болничния лист, издаден от органите на експертизата на неработоспособността. Базата, от която се определя паричното обещетение за бременност и раждане е същата, от която се определя паричното обещетение за временната неработоспособност. Дневното парично обещетение за бременност и раждане се определя в размер на 90% от средно дневното възнаграждение или осигурителния доход. При това дневното парично обещетение за бременност и раждане не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата за страната.
След изтичане на срока на отпуска за бременност и раждане или осиновяване /315-те календарни дни/, съответно на паричното обещетение за бременност и раждане през време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете по чл.164 КТ, на майката или осигурителката се изплаща месечно парично обещетение ,размерът на който се определя със ЗБДОО. За 2008 г. – 220 лв.
Новосъздадената разпоредба със ЗБДОО за 2004г. чл.52а КСО установява условията за придобиване право на обезщетение за отглеждане на малко дете. Тази разпоредба постановява, че осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж не по-малко от 6 месеца, като:
осигурено за всички ОСР; или
за всички ОСР без трудова злополука,професионално заболяване и безработица; или
за всички ОСР без безработица.
Размерът на платения отпуск за отглеждане на малко дете се определя в зависимост от броя на живите деца, родени или осиновени от майката към момента на раждането или осиновяване на детето. От този брой се изключват децата, дадени за осиновяване преди раждането на детето, за което се определя размерът на отпуска. Размерът на платен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете е до навършването на 2 годишна възраст на детето. Размерът на платеният отпуск за отглеждане на четвърто и всяко следващо дете е 6 месеца, считано от деня след изтичане на 315-те календарни дни отпуск за бременност и раждане. За посочените периоди се изплаща парично обещетение за отглеждане на малко дете.
Изплащането се прекратява:
при смърт на детето;
при осиновяване;
при даването му в дом на пълна държавна издръжка.
Изплащането на парично обещетение за отглеждане на малко дете се извършва при наличието на подадено заявление от майката/осиновителката до осигурителя работодател и приложени към него акт за раждане на детето и попълнена декларация по образец, приложен към чл.46/3/ от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, че детето не е настанено в детско заведение и че майката/осиновителката не е дала съгласие по чл.164/3/ КТ на бащата/осиновителя или на някой от техните родители да ползва нейните осигурителни права, т.е. да ползва отпуска и да получава парично обещетение за отглеждане на детето. Законодателят предоставя възможност платеният отпуск за отглеждане на малко дете да се ползва и от други лица. Тава са бащата/осиновителят на детето или един от родителите на майката/осиновителката или на бащата, които работят по трудово правоотношение. В такива случаи работодателят разрешава отпускът за отглеждане на малко дете.
Майката/осиновителката може по всяко време да оттегли с писмено заявление до работодателя, с който е в трудово правоотношение, даденото от нея съгласие за ползване на отпуска за отглеждане на малко дете от бащата/осиновителя или на един от родителите на майката/осиновителката или на бащата/осиновителя и да продължи лично да получава парично обещетение. В тези случаи към заявлението на майката/осиновителката се прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение. Изплащането на парично обещетение за отглеждане на малко дете се прекратява при смърт на детето, при даване за осиновяване на детето или при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка.
В случай, когато се ползва от платения отпуск за отглеждане на малко дете по чл.164 КТ или лицето, което ползва такъв отпуск, на майката или осиновителката се изплаща парично обещетение за сметка на ДОО.
Такова право тя ще има /майката,осиновителката/ при условие, че е имала право на парично обещетение за отглеждане на малко дете. Изплащането на парично обещетение за отглеждане на малко дете се прекратява, когато майката/осиновителката е починала или е лишена от родителски права, или упражняването на родителските права върху детето са предоставени на бащата/осиновителя на детето. В тези случаи паричното обещетение се дава на бащата/осиновителя на детето, ако той е жив и не е лишен от родителски права или упражняването на неговите родителски права не е ограничено.
Когато бащата или осиновителят на детето е починал или е лишен от родителски права или упражняването на родителските му права е ограничено по установения от закона ред, парично обещетение получава настойникът на детето. Със съгласието на настойника парично обещетение се получава от единия от родителите на майката/бащата на детето.
Обезщетението се изплаща, ако лицето поело отглеждането на детето е осигурено като работещо по трудово правоотношение.
сряда, май 07, 2008
неделя, април 13, 2008
Право на парично обещетение за временна неработоспособност - размер
26.Право на парично обещетение за временна неработоспособност - размер
Правната уредба на правото на обещетение за временна неработоспособност се съдържа в КСО и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на право на обещетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане.
За периода на отпуска поради временна неработоспособност осигуреното лице има право на парично обещетение. Придобиване правото на парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност е свързано с редица предпоставки в зависимост от настъпилия ОСР или приравнените към ОСР случаи /временна неработоспособност настъпва в друго лице, а не в осигуреното лице/:
Първата предпоставка е наличието на осигурително правоотношение за рисковете общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване към момента на настъпване на временната неработоспособност. В определени от закона случаи правото на парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност може да възникне и след прекратяване на осигурителното правоотношение;
Втората предпоставка е от една страна наличието на настъпил ОСР – общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване или приравнен към ОСР – общо заболяване случаи /например: заболяване на член от семейството/. От друга страна необходимо е отпускът поради временна неработоспособност да е разрешен от правоимащите за тази цел, органи на експертизата на неработоспособността, лекуващият лекар, ЛКК и да е издаден болничен лист. С болничен лист се установява и удостоверява заболяването и причинената от него временна неработоспособност. С него се установява и удостоверява времето, за което на осигуреното лице се разрешава отпуск за временна неработоспособност;
Третата предпоставка – необходимо е наличието на минимален осигурителен стаж (без трудова злополука и професионална болест). Изискването за такъв стаж преди настъпването на ОСР за придобиване на право на парично обещетение за временна неработоспособност е в зависимост от вида на настъпилия ОСР и възрастта на осигуреното лице.
Правото на парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност, настъпила в резултат на трудова злополука и професионално заболяване имат лицата, осигурени за този риск без да е необходимо наличието на осигурителен стаж. Това се дължи на професионалния произход на тези ОСР. При настъпването на ОСР общо заболяване се изисква наличието на осигурителен стаж минимум 6 месеца. Ако няма 6 мес. осигурителен стаж при настъпване на временна неработоспособност поради общо заболяване, лицето не се лишава от правото на отпуск за временна неработоспособност, но парично обещетение не му се дължи. Този период от време му се зачита за осигурителен стаж. Такъв стаж не се изисква за работници или служители, които не са навършили 18 годишна възраст.
Правото на парично обещетение за временна неработоспособност има относително и абсолютно определени срокове. Принципът на относително определената продължителност се изразява в това, че паричното обещетение за временна неработоспособност поради общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване се изплаща от първия ден на настъпването на временна неработоспособност до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. В такива случаи паричното обещетение за временна неработоспособност има относително определени срокове. Те се определят от органите на медицинската експертиза на неработоспособността в зависимост от това дали състоянието на временна неработоспособност е преминало в състояние на работоспособност или инвалидност. Краят на временната неработоспособност се определя от органите на медицинската експертиза на неработоспособността .
І. Относително определените срокове за получаване на парично обещетение поради временна неработоспособност са в следните случаи:
1. за гледане на дете под карантина до 18 годишна възраст, болно от заразна болест – до изтичане на срока на карантината.
2. за гледане на болно дете до 3 годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигуреното лице, за времето, през което осигуреното лице е било в заведението.
3. за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина на заведението.
4. когато временната неработоспособност е настъпила поради трудова злополука или професионално заболяване преди прекратяване на безсрочни трудови/служебни правоотношения, обезщетението се изплаща до възстановяване на работоспособността на осигуреното лице или до установяване на инвалидност.
5. за времето, за което осигуреното лице е под карантина.
6. когато временната неработоспособност е настъпила по време на предизвестието за прекратяване на безсрочно трудово правоотношение – обезщетението се изплаща за срок до възстановяване на работоспособността на осигуреното лице или до установяване на инвалидността.
ІІ. Абсолютно определените срокове за получаване на парично обещетение за временна неработоспособност има когато:
1. когато временната неработоспособност поради професионално заболяване,трудова злополука,общо заболяване е настъпила до 2 месеца от прекратяване на трудовото правоотношение или осигуряването /означава да не се внасят осигурителни вноски/, паричното обещетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни.
2. когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочните трудови договори или служебни правоотношения, то паричното обещетение се изплаща за не повече от 75 календарни дни след прекратяване на правоотношението. В тези случаи паричното обещетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за безработица.
3. Парично обещетение за временна неработоспособност поради отстраняване от работа, поради предписания на здравните органи се изплаща за времето на отстраняване от работа, ако осигуреното лице не може да бъде трудоустроено на друга подходяща работа, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година. Отстраняването се извършва, когато лицето е било болно от заразна болест, бацилоносител е или е в контакт със заразноболен.
4. за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната/чужбина на болен член на семейството над 18 години – парично обещетение се изплаща на всяко осигурено лице до 10 календарни дни през една календарна година. Без значение е колко пъти на осигуреното лице е разрешаван такъв отпуск и за колко болни членове от семейството се отнася.
5. за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследвания или лечение в страната/чужбина на болно дете до 18 годишна възраст – парично обещетение се изплаща до 60 календарни дни за 1 година – общо за всички осигурени членове на семейството.
ВРЕМЕТРАЕНЕ - Обезщетение за отпуска поради временна неработоспособност настъпила в резултат на общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване се изплаща от първия ден на настъпването на неработоспособността и продължава до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидността. Но с оглед укрепване на финансовата стабилност на фонд “общо заболяване” и фонд “трудова злополука и професионални заболяване” на ДОО от една страна и намаляване продължителността на отпуските за временна неработоспособност чрез внедряване на системата от профилактични мероприятия от осигурителя и самоосигуряващото се лице. От друга страна разпоредбите на чл.40/4/КСО задължават осигурителите за своя сметка за изплащат парично обещетение за временна неработоспособност, а именно парично обещетение за първия работен ден от временната неработоспособност, но за не повече от 15 работни дни в една календарна година е за сметка на осигурителите.
На самоосигуряващите се лица, които са осигурени по свое желание за ОСР – общо заболяване и майчинство при наличието на разрешен отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване за посочените периоди на отпуска поради временна неработоспособност няма да се изплаща парично обезщетение от фонд “общо заболяване и майчинство” на ДОО. Това е така, защото по смисъла на чл.5/2/КСО те са осигурители тъй като изцяло за своя сметка внасят осигурителни вноски.
Не се изплаща парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност в следните случаи:
1. когато осигуреното лице умишлено уврежда здравето си с цел да им бъде разрешен отпуск или обезщетение за временна неработоспособност.
2. когато осигурените лица нарушават режима, определен от здравните органи. Те се лишават от парично обещетение за временна неработоспособност само за дните на нарушение.
Частично се лишават от парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност осигурените лица:
1. когато са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършени под тяхно въздействие. В тези случаи срокът, за който не се изплаща парично обещетение не може да се по-дълъг от 15 календарни дни.
2. когато са станали неработоспособни поради хулигански прояви и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред. В тези случаи срокът, за който не се изплаща парично обещетение не може да е по-дълъг от 15 календарни дни.
3. когато са станали неработоспособни преди увреждания в резултат на неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установени по съответния ред. И в тези случаи срокът, за който не се плаща парично обещетение е не по-дълъг от 3 календарни дни.
Парично обещетение за отпуска поради временна неработоспособност се изплаща за работните дни, макар че отпускът за временна неработоспособност се разрешава в календарни дни.
Дневното парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност, настъпила в резултат на общо заболяване се изчислява в размер 80%, а за отпуск поради временна неработоспособност настъпила в резултат на трудова злополука или професионално заболяване се изчислява в размер 90% от средното дневно брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски. От 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.
За дните включени в 6 месечния период се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за съответния период, ако работника или служителя:
Не е бил осигурен за всички ОСР. Това са случаи, когато работника или служителя е ползвал неплатен отпуск, незачетен за трудов стаж или е бил безработен, независимо дали е (не)получавал парично обезщетение за безработица;
Не е бил осигурен за всички социални рискове без трудова злополука,професионално заболяване и безработица. Това са случаите когато работника или служителя в 6 месечния период е бил самоосигуряващ се, но се е осигурявал само за пенсионните ОСР – старост, инвалидност поради общо заболяване и смърт. Тези ОСР не дават право на парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност, настъпила в резултат на общо заболяване;
Работника или служителя е ползвал неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
Осигуреното лице е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете, т.е. платен отпуск по чл. 164КТ или неплатен отпуск по чл.165 КТ;
Ако лицето е било осигурено по законодателството на друга държава при условията на международен договор, по който РБ е страна.
За дните включени в 6 месечния период, през който лицето е получавало парично обещетение от фонд “общо заболяване и майчинство” на ДОО за отпуск поради временна неработоспособност или за отпуск поради бременност и раждане се взема предвид размера на обезщетението. Следователно базата, която служи за определяне дневното парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност включва брутното възнаграждение или осигурителния доход за 6 месеца, предхождащ месеца на настъпването на неработоспособността, върху който го внася или са дължими осигурителни вноски.
Брутното трудово възнаграждение, върху което са внесени/дължими са осигурителни вноски, а следователно от когато се изчислява парично обещетение за отпуска за временна неработоспособност се изисква от законодателя и не може да се определя от лицето. По осигурителното задължение за внасяне на осигурителни вноски и съответно като база за изчисляване на парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност, то това се отстрани със ЗБДОО.
Критерии за изчисляване на парично обещетение – чл.41 КСО:
- база на дохода – това е среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осиг.вноски, а самоосигуряващите се лица – да са внесени осигурителни вноски през последните 6 месеца.
Среднодневното брутно трудово възнаграждение се определя като полученото възнаграждение, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски, но не повече от максимално определения в ЗБДОО месечен осигурителен доход се раздели на броя на работните дни, за които се отнася възнаграждението /2007г. – 1400лв.; 2008г. – 2000лв./
Среднодневният осигурителен доход за изчисляване на парично обещетение за временна неработоспособност се определя като осигурителния доход за месеца, но не повече от 2000лв., се раздели на броя на работните дни за съответния месец.
Среднодневната МРЗ за РБ при изчисляване на паричното обещетение за отпуск поради временна неработоспособност или за бременност и раждане се определя като минималното месечно работно възнаграждение за България се раздели на броя работни дни през месеца. Например: 01.2008г. – минималната работна заплата е 220 лева, а работни дни са 20, среднодневното работно заплащане е 11 лева.
Среднодневният осигурителен доход при изчисляване на парично обещетение за отпуска поради временна неработоспособност или за бременност и раждане се определя като осигурителен доход за месеца, в който са внесени осигурителните вноски са дели на броя работни дни през съответния месец. Примерно: минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за 2004г. е 200 лева. Среднодневният осигурителен доход за януари 2004г. е 10 лева.
Определянето на размера на дневното парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност зависи от редица предпоставки, установени от законодателя:
1. Зависи от вида настъпил ОСР – общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване.
2. Зависи от размера на възнаграждението или осигурителния доход, върху който се внасят осигурителни вноски;
3. Зависи от източниците на средствата, които формират базата, от която се изчислява средно дневното възнаграждение или осигурителния доход, а именно:
а) само от месечно възнаграждение;
б) само минималната работна заплата за РБ;
в) само месечния осигурителен доход;
г) от месечното възнаграждение, минималната работна заплата за РБ и от обезщетението за отпуск поради временна неработоспособност или от обезщетение за отпуск поради бременност и раждане;
д) от месечното възнаграждение, от обезщетението за отпуск поради временна неработоспособност или от парично обещетение за бременност и раждане;
е) от месечния осигурителен доход, минималната работна заплата за РБ;
ж) от месечния осигурителен доход, минималната работна заплата за РБ обезщетението за отпуск поради временна неработоспособност или от право на обещетение за бременност и раждане;
з) от месечния осигурителен доход, обезщетението за временна неработоспособност или от парично обещетение за отпуск поради бременност и раждане и т.н.
4. Зависи от броя работодатели, при които работи по трудово правоотношение работника или служителя.
5. Зависи от характера на извършената работа и т.н.
В зависимост от базата, от която се изчислява дневното парично обещетение за отпуска за временна неработоспособност са възможни различни хипотези:
Хипотеза 1. През 6 месечния период, предшестващ месеца на отпуск за временна неработоспособност,работника или служителя е изработил всички работни дни. В такива случаи средно дневното брутно възнаграждение се определя от сбора на сумите от трудовото възнаграждение за 6-те календарни месеца, върху които са внесени/дължими осигурителните вноски, но да максималния размер на осигурителния доход, върху който се начисляват осигурителни вноски, определени със ЗБДОО. Сборът от сумите на трудовото възнаграждение за 6-те календарни месеца се дели на броя работни дни за този период. Например: за всички 6 месеца осигурителните вноска се определя от трудовото възнаграждение, което е в размер на 1200 лева или за 6те месеца общия размер на сумите от трудово възнаграждение е 7200 лева. Работните дни са 125. Сумата тук е 7200/125. средно дневното брутно трудово възнаграждение, от което се определя паричното обещетение за временна неработоспособност, в зависимост от настъпилия ОСР се определя размера на дневното парично обещетение за временна неработоспособност.
Хипотеза 2. През 6-те месеца период, предхождащ на отпуск поради временна неработоспособност, работникът или служителят:
1. изработил е 4 календарни месеца, като общата сума, върху която са направени/ дължими са осигурителни вноски е 1000 лева, а работните дни за тези четири месеца са 85.
2. ползвал е един месец неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж, а работните дни са 21. минималната работна заплата за РБ е 110 лева.
3. ползвал е един календарен месец отпуск поради временна неработоспособност, за който е получавал парично обещетение в размер на 200 лева, работни дни са 20.
Базата, от която ще се определя средно дневното брутно възнаграждение е в размер на 1310 лева, а работните дни са 126. средно дневното брутно трудово възнаграждение, от което се определя дневното парично обещетение за временна неработоспособност се намира – 1310/126.
Хипотеза 3. През 6 месечния период, предхождащ месеца на отпуска, поради временна неработоспособност работника или служителя е бил безработен 5 месеца – минимална работна заплата за РБ тогава е била 110 лева, а работните дни са били 104. Един месец е работил, размерът на брутното трудово възнаграждение е 200 лева, а работните дни са 21. Базата, от която ще се определи средно дневно брутно трудовото възнаграждние е в размер 750 лева. Общият брой на работните дни е 125. Средно дневното брутно трудово възнаграждение, от което се определя дневното парично обещетение се намира като 750/125.
Паричното обещетение за отпуск за временна неработоспособност на лицата, които са осигурени за всички ОСР или са осигурени за всички ОСР без трудова злополука, професионално заболяване и безработица по различни договори или на различно основание се изчисляват поотделно от възнаграждението или осигурителният доход за всички договори или дейността, за която лицето се е осигурявало за своя сметка. Такива случаи биват:
1. лицето работи по трудово правоотношение и е осигурено за всички ОСР, както и работи по договор за управление/контрол на ТД, което също така е осигурено за всички ОСР.
2. лицето работи по трудово правоотношение , за което е осигурено за всички ОСР, както и работи по договор за външно съвместителство по чл.111 КТ, т.е. работа по трудов договор за допълнителен труд при друг работодател и също така е осигурено за всички ОСР.
3. лицето упражнява трудова дейност като ЕТ и е осигурено за всички ОСР без трудова злополука, професионално заболяване, безработица, както и работи по трудово правоотношение и е осигурено за всички ОСР.
4. лицето работи по трудов правоотношение на непълно работно време при двама или повече работодатели и при всеки един от тях е осигурено за всички ОСР и т.н.
В посочените случаи дневното ПО за отпуск поради ВН се изчислява върху база, която не може да надвишава максимално установения размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО – 1400 лева. Когато брутното месечно възнаграждение, върху което се внасят осигурителни вноски при първия работодател е максималния размер на осигурителния додод, определен със ЗБДОО, лицето няма да получи парично обещетение за отпуск за временна неработоспособност при втория работодател. При втория работодател или при месечен осигурителен доход от друга дейност парично обещетение се изчислява до максималния размер на осигурителния доход ,определен със ЗБДОО.
Парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност се изчислява за работни дни. Общата сума на паричното обещетение се определя като дневния му размер се умножи по броя работни дни, включени в отпуска пради временна неработоспособност .
Паричните обещетения за отпуска за временна неработоспособност се изплащат чрез работодателя. На самоосигуряващите се лица парично обещетение се изплащат от осигурителните каси, ако има такива учредени. Когато няма такава паричните обещетения се изплащат от съответното ТП на нОИ, където са регистрирани и по сметките, на които са внасяни осигурителни вноски.
Правната уредба на правото на обещетение за временна неработоспособност се съдържа в КСО и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на право на обещетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане.
За периода на отпуска поради временна неработоспособност осигуреното лице има право на парично обещетение. Придобиване правото на парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност е свързано с редица предпоставки в зависимост от настъпилия ОСР или приравнените към ОСР случаи /временна неработоспособност настъпва в друго лице, а не в осигуреното лице/:
Първата предпоставка е наличието на осигурително правоотношение за рисковете общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване към момента на настъпване на временната неработоспособност. В определени от закона случаи правото на парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност може да възникне и след прекратяване на осигурителното правоотношение;
Втората предпоставка е от една страна наличието на настъпил ОСР – общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване или приравнен към ОСР – общо заболяване случаи /например: заболяване на член от семейството/. От друга страна необходимо е отпускът поради временна неработоспособност да е разрешен от правоимащите за тази цел, органи на експертизата на неработоспособността, лекуващият лекар, ЛКК и да е издаден болничен лист. С болничен лист се установява и удостоверява заболяването и причинената от него временна неработоспособност. С него се установява и удостоверява времето, за което на осигуреното лице се разрешава отпуск за временна неработоспособност;
Третата предпоставка – необходимо е наличието на минимален осигурителен стаж (без трудова злополука и професионална болест). Изискването за такъв стаж преди настъпването на ОСР за придобиване на право на парично обещетение за временна неработоспособност е в зависимост от вида на настъпилия ОСР и възрастта на осигуреното лице.
Правото на парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност, настъпила в резултат на трудова злополука и професионално заболяване имат лицата, осигурени за този риск без да е необходимо наличието на осигурителен стаж. Това се дължи на професионалния произход на тези ОСР. При настъпването на ОСР общо заболяване се изисква наличието на осигурителен стаж минимум 6 месеца. Ако няма 6 мес. осигурителен стаж при настъпване на временна неработоспособност поради общо заболяване, лицето не се лишава от правото на отпуск за временна неработоспособност, но парично обещетение не му се дължи. Този период от време му се зачита за осигурителен стаж. Такъв стаж не се изисква за работници или служители, които не са навършили 18 годишна възраст.
Правото на парично обещетение за временна неработоспособност има относително и абсолютно определени срокове. Принципът на относително определената продължителност се изразява в това, че паричното обещетение за временна неработоспособност поради общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване се изплаща от първия ден на настъпването на временна неработоспособност до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. В такива случаи паричното обещетение за временна неработоспособност има относително определени срокове. Те се определят от органите на медицинската експертиза на неработоспособността в зависимост от това дали състоянието на временна неработоспособност е преминало в състояние на работоспособност или инвалидност. Краят на временната неработоспособност се определя от органите на медицинската експертиза на неработоспособността .
І. Относително определените срокове за получаване на парично обещетение поради временна неработоспособност са в следните случаи:
1. за гледане на дете под карантина до 18 годишна възраст, болно от заразна болест – до изтичане на срока на карантината.
2. за гледане на болно дете до 3 годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигуреното лице, за времето, през което осигуреното лице е било в заведението.
3. за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина на заведението.
4. когато временната неработоспособност е настъпила поради трудова злополука или професионално заболяване преди прекратяване на безсрочни трудови/служебни правоотношения, обезщетението се изплаща до възстановяване на работоспособността на осигуреното лице или до установяване на инвалидност.
5. за времето, за което осигуреното лице е под карантина.
6. когато временната неработоспособност е настъпила по време на предизвестието за прекратяване на безсрочно трудово правоотношение – обезщетението се изплаща за срок до възстановяване на работоспособността на осигуреното лице или до установяване на инвалидността.
ІІ. Абсолютно определените срокове за получаване на парично обещетение за временна неработоспособност има когато:
1. когато временната неработоспособност поради професионално заболяване,трудова злополука,общо заболяване е настъпила до 2 месеца от прекратяване на трудовото правоотношение или осигуряването /означава да не се внасят осигурителни вноски/, паричното обещетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни.
2. когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочните трудови договори или служебни правоотношения, то паричното обещетение се изплаща за не повече от 75 календарни дни след прекратяване на правоотношението. В тези случаи паричното обещетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за безработица.
3. Парично обещетение за временна неработоспособност поради отстраняване от работа, поради предписания на здравните органи се изплаща за времето на отстраняване от работа, ако осигуреното лице не може да бъде трудоустроено на друга подходяща работа, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година. Отстраняването се извършва, когато лицето е било болно от заразна болест, бацилоносител е или е в контакт със заразноболен.
4. за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната/чужбина на болен член на семейството над 18 години – парично обещетение се изплаща на всяко осигурено лице до 10 календарни дни през една календарна година. Без значение е колко пъти на осигуреното лице е разрешаван такъв отпуск и за колко болни членове от семейството се отнася.
5. за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследвания или лечение в страната/чужбина на болно дете до 18 годишна възраст – парично обещетение се изплаща до 60 календарни дни за 1 година – общо за всички осигурени членове на семейството.
ВРЕМЕТРАЕНЕ - Обезщетение за отпуска поради временна неработоспособност настъпила в резултат на общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване се изплаща от първия ден на настъпването на неработоспособността и продължава до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидността. Но с оглед укрепване на финансовата стабилност на фонд “общо заболяване” и фонд “трудова злополука и професионални заболяване” на ДОО от една страна и намаляване продължителността на отпуските за временна неработоспособност чрез внедряване на системата от профилактични мероприятия от осигурителя и самоосигуряващото се лице. От друга страна разпоредбите на чл.40/4/КСО задължават осигурителите за своя сметка за изплащат парично обещетение за временна неработоспособност, а именно парично обещетение за първия работен ден от временната неработоспособност, но за не повече от 15 работни дни в една календарна година е за сметка на осигурителите.
На самоосигуряващите се лица, които са осигурени по свое желание за ОСР – общо заболяване и майчинство при наличието на разрешен отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване за посочените периоди на отпуска поради временна неработоспособност няма да се изплаща парично обезщетение от фонд “общо заболяване и майчинство” на ДОО. Това е така, защото по смисъла на чл.5/2/КСО те са осигурители тъй като изцяло за своя сметка внасят осигурителни вноски.
Не се изплаща парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност в следните случаи:
1. когато осигуреното лице умишлено уврежда здравето си с цел да им бъде разрешен отпуск или обезщетение за временна неработоспособност.
2. когато осигурените лица нарушават режима, определен от здравните органи. Те се лишават от парично обещетение за временна неработоспособност само за дните на нарушение.
Частично се лишават от парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност осигурените лица:
1. когато са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършени под тяхно въздействие. В тези случаи срокът, за който не се изплаща парично обещетение не може да се по-дълъг от 15 календарни дни.
2. когато са станали неработоспособни поради хулигански прояви и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред. В тези случаи срокът, за който не се изплаща парично обещетение не може да е по-дълъг от 15 календарни дни.
3. когато са станали неработоспособни преди увреждания в резултат на неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установени по съответния ред. И в тези случаи срокът, за който не се плаща парично обещетение е не по-дълъг от 3 календарни дни.
Парично обещетение за отпуска поради временна неработоспособност се изплаща за работните дни, макар че отпускът за временна неработоспособност се разрешава в календарни дни.
Дневното парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност, настъпила в резултат на общо заболяване се изчислява в размер 80%, а за отпуск поради временна неработоспособност настъпила в резултат на трудова злополука или професионално заболяване се изчислява в размер 90% от средното дневно брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски. От 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.
За дните включени в 6 месечния период се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за съответния период, ако работника или служителя:
Не е бил осигурен за всички ОСР. Това са случаи, когато работника или служителя е ползвал неплатен отпуск, незачетен за трудов стаж или е бил безработен, независимо дали е (не)получавал парично обезщетение за безработица;
Не е бил осигурен за всички социални рискове без трудова злополука,професионално заболяване и безработица. Това са случаите когато работника или служителя в 6 месечния период е бил самоосигуряващ се, но се е осигурявал само за пенсионните ОСР – старост, инвалидност поради общо заболяване и смърт. Тези ОСР не дават право на парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност, настъпила в резултат на общо заболяване;
Работника или служителя е ползвал неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
Осигуреното лице е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете, т.е. платен отпуск по чл. 164КТ или неплатен отпуск по чл.165 КТ;
Ако лицето е било осигурено по законодателството на друга държава при условията на международен договор, по който РБ е страна.
За дните включени в 6 месечния период, през който лицето е получавало парично обещетение от фонд “общо заболяване и майчинство” на ДОО за отпуск поради временна неработоспособност или за отпуск поради бременност и раждане се взема предвид размера на обезщетението. Следователно базата, която служи за определяне дневното парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност включва брутното възнаграждение или осигурителния доход за 6 месеца, предхождащ месеца на настъпването на неработоспособността, върху който го внася или са дължими осигурителни вноски.
Брутното трудово възнаграждение, върху което са внесени/дължими са осигурителни вноски, а следователно от когато се изчислява парично обещетение за отпуска за временна неработоспособност се изисква от законодателя и не може да се определя от лицето. По осигурителното задължение за внасяне на осигурителни вноски и съответно като база за изчисляване на парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност, то това се отстрани със ЗБДОО.
Критерии за изчисляване на парично обещетение – чл.41 КСО:
- база на дохода – това е среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осиг.вноски, а самоосигуряващите се лица – да са внесени осигурителни вноски през последните 6 месеца.
Среднодневното брутно трудово възнаграждение се определя като полученото възнаграждение, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски, но не повече от максимално определения в ЗБДОО месечен осигурителен доход се раздели на броя на работните дни, за които се отнася възнаграждението /2007г. – 1400лв.; 2008г. – 2000лв./
Среднодневният осигурителен доход за изчисляване на парично обещетение за временна неработоспособност се определя като осигурителния доход за месеца, но не повече от 2000лв., се раздели на броя на работните дни за съответния месец.
Среднодневната МРЗ за РБ при изчисляване на паричното обещетение за отпуск поради временна неработоспособност или за бременност и раждане се определя като минималното месечно работно възнаграждение за България се раздели на броя работни дни през месеца. Например: 01.2008г. – минималната работна заплата е 220 лева, а работни дни са 20, среднодневното работно заплащане е 11 лева.
Среднодневният осигурителен доход при изчисляване на парично обещетение за отпуска поради временна неработоспособност или за бременност и раждане се определя като осигурителен доход за месеца, в който са внесени осигурителните вноски са дели на броя работни дни през съответния месец. Примерно: минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за 2004г. е 200 лева. Среднодневният осигурителен доход за януари 2004г. е 10 лева.
Определянето на размера на дневното парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност зависи от редица предпоставки, установени от законодателя:
1. Зависи от вида настъпил ОСР – общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване.
2. Зависи от размера на възнаграждението или осигурителния доход, върху който се внасят осигурителни вноски;
3. Зависи от източниците на средствата, които формират базата, от която се изчислява средно дневното възнаграждение или осигурителния доход, а именно:
а) само от месечно възнаграждение;
б) само минималната работна заплата за РБ;
в) само месечния осигурителен доход;
г) от месечното възнаграждение, минималната работна заплата за РБ и от обезщетението за отпуск поради временна неработоспособност или от обезщетение за отпуск поради бременност и раждане;
д) от месечното възнаграждение, от обезщетението за отпуск поради временна неработоспособност или от парично обещетение за бременност и раждане;
е) от месечния осигурителен доход, минималната работна заплата за РБ;
ж) от месечния осигурителен доход, минималната работна заплата за РБ обезщетението за отпуск поради временна неработоспособност или от право на обещетение за бременност и раждане;
з) от месечния осигурителен доход, обезщетението за временна неработоспособност или от парично обещетение за отпуск поради бременност и раждане и т.н.
4. Зависи от броя работодатели, при които работи по трудово правоотношение работника или служителя.
5. Зависи от характера на извършената работа и т.н.
В зависимост от базата, от която се изчислява дневното парично обещетение за отпуска за временна неработоспособност са възможни различни хипотези:
Хипотеза 1. През 6 месечния период, предшестващ месеца на отпуск за временна неработоспособност,работника или служителя е изработил всички работни дни. В такива случаи средно дневното брутно възнаграждение се определя от сбора на сумите от трудовото възнаграждение за 6-те календарни месеца, върху които са внесени/дължими осигурителните вноски, но да максималния размер на осигурителния доход, върху който се начисляват осигурителни вноски, определени със ЗБДОО. Сборът от сумите на трудовото възнаграждение за 6-те календарни месеца се дели на броя работни дни за този период. Например: за всички 6 месеца осигурителните вноска се определя от трудовото възнаграждение, което е в размер на 1200 лева или за 6те месеца общия размер на сумите от трудово възнаграждение е 7200 лева. Работните дни са 125. Сумата тук е 7200/125. средно дневното брутно трудово възнаграждение, от което се определя паричното обещетение за временна неработоспособност, в зависимост от настъпилия ОСР се определя размера на дневното парично обещетение за временна неработоспособност.
Хипотеза 2. През 6-те месеца период, предхождащ на отпуск поради временна неработоспособност, работникът или служителят:
1. изработил е 4 календарни месеца, като общата сума, върху която са направени/ дължими са осигурителни вноски е 1000 лева, а работните дни за тези четири месеца са 85.
2. ползвал е един месец неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж, а работните дни са 21. минималната работна заплата за РБ е 110 лева.
3. ползвал е един календарен месец отпуск поради временна неработоспособност, за който е получавал парично обещетение в размер на 200 лева, работни дни са 20.
Базата, от която ще се определя средно дневното брутно възнаграждение е в размер на 1310 лева, а работните дни са 126. средно дневното брутно трудово възнаграждение, от което се определя дневното парично обещетение за временна неработоспособност се намира – 1310/126.
Хипотеза 3. През 6 месечния период, предхождащ месеца на отпуска, поради временна неработоспособност работника или служителя е бил безработен 5 месеца – минимална работна заплата за РБ тогава е била 110 лева, а работните дни са били 104. Един месец е работил, размерът на брутното трудово възнаграждение е 200 лева, а работните дни са 21. Базата, от която ще се определи средно дневно брутно трудовото възнаграждние е в размер 750 лева. Общият брой на работните дни е 125. Средно дневното брутно трудово възнаграждение, от което се определя дневното парично обещетение се намира като 750/125.
Паричното обещетение за отпуск за временна неработоспособност на лицата, които са осигурени за всички ОСР или са осигурени за всички ОСР без трудова злополука, професионално заболяване и безработица по различни договори или на различно основание се изчисляват поотделно от възнаграждението или осигурителният доход за всички договори или дейността, за която лицето се е осигурявало за своя сметка. Такива случаи биват:
1. лицето работи по трудово правоотношение и е осигурено за всички ОСР, както и работи по договор за управление/контрол на ТД, което също така е осигурено за всички ОСР.
2. лицето работи по трудово правоотношение , за което е осигурено за всички ОСР, както и работи по договор за външно съвместителство по чл.111 КТ, т.е. работа по трудов договор за допълнителен труд при друг работодател и също така е осигурено за всички ОСР.
3. лицето упражнява трудова дейност като ЕТ и е осигурено за всички ОСР без трудова злополука, професионално заболяване, безработица, както и работи по трудово правоотношение и е осигурено за всички ОСР.
4. лицето работи по трудов правоотношение на непълно работно време при двама или повече работодатели и при всеки един от тях е осигурено за всички ОСР и т.н.
В посочените случаи дневното ПО за отпуск поради ВН се изчислява върху база, която не може да надвишава максимално установения размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО – 1400 лева. Когато брутното месечно възнаграждение, върху което се внасят осигурителни вноски при първия работодател е максималния размер на осигурителния додод, определен със ЗБДОО, лицето няма да получи парично обещетение за отпуск за временна неработоспособност при втория работодател. При втория работодател или при месечен осигурителен доход от друга дейност парично обещетение се изчислява до максималния размер на осигурителния доход ,определен със ЗБДОО.
Парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност се изчислява за работни дни. Общата сума на паричното обещетение се определя като дневния му размер се умножи по броя работни дни, включени в отпуска пради временна неработоспособност .
Паричните обещетения за отпуска за временна неработоспособност се изплащат чрез работодателя. На самоосигуряващите се лица парично обещетение се изплащат от осигурителните каси, ако има такива учредени. Когато няма такава паричните обещетения се изплащат от съответното ТП на нОИ, където са регистрирани и по сметките, на които са внасяни осигурителни вноски.
Абонамент за:
Публикации (Atom)