СТАРОСТ

22. СТАРОСТ

Старостта като ОСР има два аспекта – биологичен и социален. Старостта настъпва в резултат на биологическото износване на човешкия организъм, т.е. на неговите органи и на техните функции.
Биологическото износване на човешкия организъм е резултат от напредване на възрастта, с която се увеличава неговото изхабяване, поради постоянното му функциониране. За разлика от другите ОСР, свързани с личното здравословно състояние на осигуреното лице, които предполагат отклонения от неговото нормално състояние, старостта е едно нормално състояние на физическото лице. Тя се изразява в достигане на критична точка на естествения спад във физическите и умствените сили, която настъпва в определен момент от биологичното съществуване на човека. Това е нормален и непреодолим процес. Той не зависи от човешката воля. Старостта е естествено, нормално развитие на човешкия организъм. Тя не е негово болестно състояние, а е обичаен резултат единствено на фактора време – човешки живот.
Старостта е риск, който настъпва постепенно и бавно, риск който дълго се подготвя и е очакван и предвидим риск. В това отношение старостта се отличава съществено от еднократно и внезапно повтарящи се и действащи други ОСР.
Старостта е невъзвратим и невъзстановим ОСР. При нея няма връщане назад и възстановяването на работоспособността на човека, когато това е възможно при благоприятно развитие на общо заболяване, при което може да има възстановяване на работоспособността на осигуреното лице. За разлика от ОСР инвалидност, неработоспособността, веднъж започнала, тя продължава своето действие. При старостта няма възстановяване на предишните сили и работоспособността, както това е възможно при риска инвалидност, при който може да има възстановяване на осигуреното лице.
Социалният аспект на старостта като ОСР се изразява в настъпване на трайна неработоспособност при навършване на определена възраст за отделните лица. Това се дължи на различните условия на труда и живота, както и на генетическите предпоставки на осигуреното лице. Затова законодателството определя възраст, когато настъпва старостта като ОСР. Старостта настъпва при навършване на различна възраст, но това е без значение за ОСР старост. От значение е достигането на тази възраст. При определяне на възрастта, когато настъпва старостта като ОСР българското законодателство изхожда от презюмираната неработоспособност на осигурените лица. Това означава, че с навършване на съответно определената в закона обща възраст, всички лица на тази възраст се смятат за неработоспособни. За осигурителното право е без значение дали всички тези лица на тази възраст реално и фактически са неработоспособни или не. Този характер на трайна неработоспособност, причинена от старостта е резултат на навършената възраст на лицата. Но всеки отделен човек е единствено и неповторимо същество. Такава е и неговата старост. Затова при някои старостта настъпва заедно с общата мярка, определена в закона, при други – по-късно.
Като презумпция старостта означава, че след като е установена пределна възраст е налице и предполагаемата последица- трайна неработоспособност. Като предполага неработоспособността, неработоспособността причинена от старостта се различава от реалната неработоспособност, както примерно при риска общо заболяване. Старостта като ОСР, социалният й аспект, т.е. от гледна точка на загубване на работоспособността е равнозначна на ОСР –инвалидност. Но за разлика от ОСР инвалидност, риска старост в биологическия и аспект не настъпва нито случайно, нито пък поради патологичните промени в организма на осигуреното лице.
По българското осигурително право пределната възраст, при която настъпва старостта като ОСР се степенува от една страна тежестта на труда. За целта трудовият стаж на работника или служителя се разделя на три категории труд. От друга страна определената възраст, при която настъпва старостта се определя от пола на осигуреното лице. За жените, осигурени за ОСР – старост, възрастта е по-ниска от тази за мъжете /въведено от 1957г./. реализирането на риска старост заедно с наличието на осигурителен стаж дава право на осигуреното лице на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Рискът старост е от категорията социални рискове, за които е предвидено задължително обществено осигуряване за всички категории лица, упражняващи трудова дейност. Настъпването на ОСР старост заедно с наличието на осигурителен стаж дават право на осигуреното лице на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

БЕЗРАБОТИЦА

21. БЕЗРАБОТИЦА

Безработицата е социално явление, съпровождащо възникващите и утвърждаващите се капиталистически и обществено икономическите отношения. Тя съпътства пазарната икономика.
Безработицата е обективна невъзможност на работоспособни лица временно да упражняват трудова дейност срещу възнаграждение. Безработен е този, който е работоспособен и търси подходяща работа, но не може да намери такава. “Търсенето” се доказва чрез регистрация в Бюрото по труда. Докато Бюрото по труда не му предложи подходяща работа, то се счита за безработно. Предложи ли му, а той откаже ли неоснователно – тогава лицето се счита, че не е безработно. Подходяща работа е тази, която съответства на образованието и квалификацията на лицето, както и на здравословното му състояние, възраст и пол, ако те са условия за изпълнението на работата и ако работата се намира в същото населено място или до 30 км. извън него при условия, че има подходящ обществен транспорт.
Безработицата е юридическо събитие, срещу настъпването на което лицата се осигуряват. Безработният е осигурено за България физическо лице, което е претърпяло безработица. За него ОСР безработица се е реализирал и от ОСР се е превърнал в осигурителен случай.
Безработицата представлява сложен фактически състав. За да се породят осигурително-правните последици е необходимо да се установи дали е налице безработица. Това означава да се извършат определени правни действия като регистрация в Бюрото по труда и периодично явяване в Бюрото по труда. По закона от 1925 г. – всеки ден, а днес – веднъж месечно. Чрез регистрацията лицето декларира желанието му да му бъде оказано съдействие за това от Бюрото по труда и искане да получи дължимите му обезщетения за времето без работа, но в сроковете по закона.
Безработицата бива принудителна и доброволна:
принудителната безработица - безработният е работоспособен и търси подходяща работа, но не може да намери. Той се намира в принудителна безработица. Затова този вид безработица е обект на осигурителното право;
доброволната безработица - работоспособното лице не желае да упражнява трудова дейност. Не е обект на осигурителното право.
Основните причини, предизвикващи масовата безработица биват:
1. икономически кризи – конюнктурна безработица.
2. технически прогрес – структурна /технологична/ безработица.
В РБ масовата безработица е предизвикана и от двете причини.
Правната уредба се съдържа в КСО.
Неработоспособните лица не се считат за безработни!
За първи път безработицата е призната за осигурен социален риск в Англия, през 1911г. В РБ – 1925г. със Законът за настаняване на работа и осигуряване при безработица. Средствата за обезщетенията по този закон са се набирали от вноски на работодателя, и държавата и то в реален размер.
Съобразно чл.54а, ал.1 КСО – Право на парично обезщетение за безработица имат лица, които са подлежали на задължително осигуряване за всички ОСР най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, които:
1. Имат регистрация като безработни;
2. Не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране;
3. Не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване.