понеделник, март 31, 2008

ПРОФЕСИОНАЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ

19.ПРОФЕСИОНАЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ


Правната уредба на професионалното заболяване /ПЗ/ като ОСР се съдържа в:
КСО;
Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести – 2001 г.;
Списък на професионалните болести – 2001 г.
Професионална болест – чл.56, ал.1 КСО е заболяване, което е настъпило, изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в списъка на професионалните болести. Вредните фактори на работната среда са външните условия, при които осигуреното лице полага труда си.
Например: продължителна работа при йонизиращи лъчения /добив на уран/. Вредните фактори на трудовия процес са свързани с изпълняваната работа. Напр.: работа при системно напрежение; работа при шум над 85 децибела и др.
За професионална болест съгласно чл.56/2/КСО може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигуреното лице и е причинена трайна неработоспособност или смърт на осигуреното лице. Законодателят е пропуснал временната неработоспособност. Следователно професионалното заболяване е вид заболяване. То има всички белези на общото заболяване. Като всяко общо заболяване и професионално заболяване е нарушение на функциите на органи или системи на човешкия организъм, поради невъзможността му да се пригоди към работната среда. Настъпването на професионално заболяване се обуславя от предразположението на организма на осигуреното лице на въздействието на вредните фактори и на работната среда или на трудовия процес.
Външната среда, към която организмът на осигуреното лице не може да се пригоди при професионално заболяване е работната среда, където осигуреното лице осъществява трудова дейност. Условията на труда, които съдържат съответните вредности и опасности за живота/здравето или работоспособността на осигуреното лице, предизвикващи настъпването на професионално заболяване, са нормални от гледна точка на съвременните научно-технически постижения за извършване на съответната работа и условията за нейното здравословно извършване. На даден етап от постиженията на науката и техниката и на равнището на здравословни условия на труда тези вредности са непреодолими и в този смисъл неизбежно съпътстват условията на труда и са част от него. Въздействието на вредните фактори на работната среда върху организма на осигуреното лице, което води до професионално заболяване като правило е продължително.
По отношение определянето на професионално заболяване в света съществуват три системи :
1. Система на листата. При нея професионалните заболявания са изброяват в специален списък /таблица на проф.болести в България/, за професионални заболявания се признават само заболяванията включени в списъка. Това обстоятелство създава еднаквост, точност, сигурност и яснота в отделните конкретни случаи. Редица заболявания, невключени в списъка, не могат да бъдат признати за професионално заболяване. Тази система се прилагаше в РБ до 31.12.1999г.
2. Система на легалната дефиниция. Законодателят създава легално определение на понятието професионално заболяване. Определянето на конкретните професионални заболявания изисква съпоставяне с елементите на законоустановеното понятие. По тази система всяко заболяване може да бъде признато за професионално заболяване, ако се установи, че е причинено от въздействието на вредности, присъщи на условията на труда и на условията, при които се изпълнява от осигуреното лице възложената му работа. Тази система е известна още като Система на доказване. Възлага се тежестта за доказване на наличие на причинна връзка между заболяването и вредните и/или опасни фактори на работната среда на пострадалото от заболяването осигурено лице. Това обстоятелство е свързано с разходи и създава трудности на осигуреното лице при прилагането й. Съдът трябва за всеки отделен случай да назначава медицинска експертиза, която рядко води до положителни резултати за осигуреното лице. Тази система се прилага в САЩ и редица страни от Латинска Америка.
3. Смесена система /комбинирана/. Тя съчетава легалната дефиниция на професионалното заболяване с примерен списък на професионалните болести. За заболявания, включени в примерния списък съществува презумпцията за техния професионален характер /В РБ - 32 болести в списъка, в Германия - 64/. Въз основа на легалната дефиниция може да се доказва от пострадалото лице или от неговите наследници професионалния характер на всяко друго заболяване извън списъка. Тази система съчетава предимствата на първите две системи, а именно сигурността и лекотата за установяване на професионалното заболяване по системата на листата и възможността да се преодолее нейната ограниченост за заболявания, невключени в списъка, но причинени от въздействието на вредните фактори на работната среда. Тази система се прилага в ЕС, Бразилия, Япония, а в РБ от началото на 2000г.
В Списъка на професионалните болести се включват 6 групи професионални заболявания и професионални фактори, причиняващи заболяване:
1. включва заболявания, предизвикани от химични фактори. Например: отравяне с олово. Това заболяване е известно като “сатурнизъм” и има Конвенция на МОТ за забрана на химически препарати, водещи до сатурнизъм.
2. включва заболявания от физически фактори и пренапрежение. Например: пренапрежение на гласовите връзки – среща се при оперни певци, учители и др.
3. включва заболявания от въздействие на прахове и алергии. Например: силикоза, предизвикана от продължителна работа с прах, съдържащ свободен кристален силициев двуокис над пределно допустимите количество.
4. включва заболявания, които са инфекциозни и паразитни. Например: вирусни заболявания, предизвикани от работа, свързана със заразно болни лица.
5. включва професионални злокачествени заболявания за всички дейности, свързани с експозиция на азбест, химични канцерогени, радиоактивни лъчения.
6. включва кожни заболявания, причинени от физически, химически или биологични носители, невключени в други раздели на списъка.
Правното значение на списъка на професионалните болести се състои в това, че заболяванията, изброени в него, се признават за професионални с факта на включването им в списъка. Причинната връзка между съответното заболяване във всеки отделен случай трябва да се установи, че то е настъпило изключително или предимно под въздействие на вредните фактори на конкретната работна среда или на конкретната работа.
Причинната връзка между професионалното заболяване и вредните фактори на работната среда или вредното въздействие на трудовия процес се установява като се следва съответното производство.
Установяването на професионалното заболяване протича на няколко етапа:
1. Съобщаване и проучване на професионалното заболяване. Лекарите и стоматолозите при всички случаи на съмнение за професионално заболяване имат задължението да известят съответното ТП на НОИ в срок до 24 часа от момента на установяване на съмнение за професионално заболяване. След получаване на известието ТП на НОИ е длъжно в 3 дневен срок да открие досие за професионално заболяване. В този случай директорът на съответното ТП на НОИ е длъжен да издаде писмена заповед за извършване на проучване за професионално заболяване. Проучването се извършва от комисия, определена от директора на съответното ТП на НОИ. В състава на комисията се включват представител на НОИ /председател/ и членове – специалисти по трудова хигиена, както и представители на работодателите и работниците/служителите. В проучването могат да участват заболялото лице/наследниците му.
Проучването има за цел да установи факторите на работната среда и на трудовия процес в предприятието, в което е работило осигуреното лице, ако има такива, както и други данни, необходими за потвърждаването/отхвърлянето на професионалния характер на заболяването.
За обективното изясняване характера на заболяването, осигурителят има задължението да представи на комисията по проучване в срок до 30 календарни дни всички документи, свързани с условията на труда и здравословното състояние на осигуреното лице. Комисията по проучване е длъжна да състави протокол за извършеното проучване на съмненията за професионално заболяване в 10 дневен срок от представяне на известието за професионално заболяване. Протоколът за проучване се изготвя в 4 екземпляра – един за НОИ, един за картотеката на медицинското експертно досие, един за осигурителя и един за осигуреното лице. Картотеката за медицински експертни досиета е длъжна да образува медицинско досие в 3 дневен срок и да го изпрати на ТЕЛК.
2. Потвърждаване/отхвърляне на професионалното заболяване от ТЕЛК. След проучване на медицинското досие ТЕЛК е длъжна в 40 дневен срок да вземе решение за потвърждаване/отхвърляне на професионалното заболяване. За тази цел ТЕЛК е длъжна да извърши клиничен преглед на лицето да проучи данните от проучването в първия етап, да проучи данните от медицинското досие и допълни събраните от нея доказателства. ТЕЛК издава решение за професионално заболяване за срок до 3 години. Екземпляри от решението на ТЕЛК се представят на съответните ТП на НОИ, на осигурителя и на осигуреното лице.
3. Този етап не винаги е налице и се състои в обжалване на решението на ТЕЛК пред НЕЛК. Решенията на ТЕЛК подписани с особено мнение на някои член от състава й се изпращат и разглеждат от НЕЛК.

неделя, март 30, 2008

ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА

18.ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА

Първи опити за признаване на материални обезпечения на работника или служителя, пострадали от трудова злополука намират място в гражданското отговорност, но тя не е форма на обществено осигуряване. Гражданската отговорност като начин за обществено осигуряване на работника или служителя – пострадал от трудова злополука, се прилага в Англия и Франция, където започват да се развиват капиталистическите обществени икономически отношения.
Фактически състав на договорната и деликтната гражданска отговорност, съдържаща обективни и субективни елементи:
Обективен елемент – имуществени и морални действителни вреди/пропуснати ползи, които понася пострадалия работник или служител;
Субективен елемент – укоримото поведение на причинилия вредите – той поема вината. Доколкото успехът на обезпечителния иск на работника или служителя зависи от установяването на виновното деяние на работодателя, дотолкова, поради недоказване на вината, искът остава непризнат. Често трудовите злополуки в предприятията се дължат на намалени предпазни мерки, което може да се вмени във вина на работодателя, но злополуките се дължат и на условията на труда, при които вниманието на работника или служителя значително намалява. Това обстоятелство е давало повод на съдиите да постановят решение, съгласно което настъпването на трудовата злополука се е дължало на вина на самите работници.
В началото на ХХ век законодателствата на Англия, Франция и Русия въвеждат презюмирана вина на работодателя, т.е. изискването да докаже, че не е виновен за настъпилата трудова злополука, и че тя се дължи на случайно събитие или на непреодолима сила, или е по вина на самия работник/служител. Тогава вината на работодателя не е обективна, а презюмирана. Такова законодателно решение на въпроса за вината е повишаване вероятността за успешно упражняване от страна на работника/служителя на обезщетителния си иск срещу работодателя. Заедно с това то е съдържало в себе си елементи на по-организирана защита на труда. Въпреки тези страни, презюмираната вина на работодателя не е довела до очакваните от законодателя резултати.
Непосредствено след настъпване на трудовата злополука се с съставял полицейски протокол, с който се е констатирало, че е станала случайна – по вина на работника/служителя. Впоследствие, ако работника или служителя предостави иск в съда и е представян предписания протокол, и имайки доказателствена сила, този документ е осуетявал иска за обезщетение. Гражданската отговорност, бидейки индивидуалната отговорност, е насочена да обезщети даден работник или служител, който е пострадал от трудова злополука.
Общественото осигуряване се изгражда върху принципа на обезпечаване чрез наличие на предварително внесени осигурителни вноски, чрез начина на разпределението им като тежест за покриване на последствия, настъпили от осигурения риск.
Гражданската отговорност е насочена за обезщетяване на работника или служителя за причинените им вреди, резултат от настъпила трудова злополука, и тя не може да се отнесе към категорията на общественото осигуряване. Тя е само начин за обезщетяване на работника или служителя, пострадали от трудова злополука.
Упражняването на всяка трудова дейност е свързана, повече или по-малко, с риск. Самото извършване на трудова дейност е причина за настъпване на трудова злополука. Според теорията за професионалния риск няма значение причината за настъпването на трудовата злополука. Рискът настъпва, защото се работи. Законодателят не включва в трудовата злополука елемент на вина нито на работодателя, нито на работника или служителя. Поради характера на работата, която е потенциален източник на опасност, върху работодателя пада задължението да осигури за своя сметка, срещу социалния риск трудова злополука и професионално заболяване работника или служителя. Това е така, тъй като работодателя, комуто се предоставя работната сила, е длъжен да осигури безопасни и здравословни условия на труд. След като не е осигурил такива условия върху него пада отговорността да обезщети работника или служителя,членовете на семейството на работника или служителя при настъпилия риск трудова злополука или професионално заболяване.
С осигуряването срещу трудова злополука и професионално заболяване, чрез внасяне на осигурителни вноски в осигурителния фонд, то работодателя прехвърля задължението си върху осигурителния фонд да обезщети работника или служителя при настъпил риск трудова злополука/професионално заболяване.
Задължителното осигуряване за риска трудова злополука за първи път е уреден законодателно през 1884г. в Германия. В РБ за първи път задължението за осигуряване на работника или служителя за риск трудова злополука, където осигурителните вноски са за сметка на работодателя е въведено през 1918г. със Закона за осигуряване на работещи и служещи в случаите на злополука и болест.
Чл.55, ал.1 КСО определя понятието трудова злополука – Всяко визирано увреждане на здравето, станало през време и във време или по повод на извършената работа, както и всяка работа, извършена в интерес на предприятието, което увреждане е причина за неработоспособност/смърт.
Признаци, характеризиращи трудовата злополука:
1. увреждане на здравето на осигуреното лице;
2. внезапен и случаен характер на увреждането;
3. причината, предизвикала увреждането;
4. вредоносен резултат;
5. причинна връзка.
1. Увреждане - нарушаване целостта на отделните органи/системи на организма на осигуреното лице, в резултат на което е нарушило нормалното протичане на процеси в организма. То може да засяга физическото/психическото здраве. Увреждането се дължи на внезапния характер на събитието, имащо случаен характер и/или еднократно проявление. Обуславя се от стеклите обстоятелства, предизвикани от природни бедствия или от други независещи от лицето обективни обстоятелства, или предизвикани от осигуреното лице, или от други лица.
2. Увреждането на здравето се предизвиква от външен за него причинител: въздействието на работната среда и най-вече на оръдия и предмети на труда.
Увреждането може да се предизвика от:
а) механично въздействие – удар;
б) термично въздействие – изгаряне, топлинен удар;
в) химическо въздействие /киселина/;
г) електрическо въздействие – поразяване от електрически ток;
д) психично въздействие – стрес, уплаха;
е) радиационно въздействие – облъчване.
Внезапният характер на увреждането на здравето е разграничителен белег между трудовата злополука и професионално заболяване: при трудова злополука увреждането е внезапно, от външен за лицето причинител; професионалното заболяване настъпва от продължително въздействие на вредните фактори на работната среда/продължителното въздействие на трудовия процес.
Увреждането на здравето трябва да е станало през време /във връзка/ с извършваната работа. Като професионален риск трудовата злополука се характеризира с това, че увреждането на здравето е във връзка с изпълнението на работата преди всичко по трудово правоотношение. Изискването на законодателят увреждането да е настъпило през време на работа значи да се е случило през работно време; във връзка с извършваната работа – както на ефективна работа, така и на спомагателни и заключителни действия от страна на осигуреното лице. Ирелевантно е мястото, където се извършва тази работа.
3. Увреждането да е настъпило по повод на работата - осъществяване на действия, извън непосредственото изпълнение на трудовата функция, но имащи съдействащ характер за изпълнението й. Например: преобличайки се работника или служителя се подхлъзва и уврежда здравето си. Не е допълнителен признак на трудова злополука увреждане на здравето по време на всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Няма самостоятелно значение сред другите признаци на понятието трудова злополука.
Важна е функционалната връзка с работата, извършвана в интерес на предприятието.
4.Вредоносен резултат – резултатът на увреждането т.е. настъпилата временна неработоспособност/инвалидност/смърт. Увреждането, което не е довело до вредоносен резултат, не е трудова злополука.
5.Причинна връзка – вредоносният резултат е настъпил през време/във връзка или по повод на работата, в резултат на внезапност и да не е предизвикан от общо заболяване.
Законодателят не включва в съдържанието на понятието „Трудова злополука” елемента вина на работника или служителя или работодателя.
Приравнени към трудовата злополука са уврежданията на здравето, довели до временна неработоспособност/ инвалидност/смърт – чл. 55, ал.2 КСО. Целта на това приравняване е законодателят да придаде на тези внезапни увреждания на здравето характер на трудова злополука, за да се ползват пострадалите лица от по-благоприятни разрешения, с които действащото законодателство свързва настъпващите трудови злополуки:
1. по време на предвижване от мястото на живеене до мястото на работа и обратно /традиционния път, по който се пътува/.
2. по време на предвижването до и от работното място, до и от мястото, където осигуреното лице се храни. Предвижването да е през работен ден, през времето на почивка за храна.
3. по време на отиване/връщане от/до работното място до/от мястото за получаване на трудово възнаграждение.
Злополуката като факт и квалификацията и като “трудова”, става по административен/ съдебен ред. Установяването включва установителен и оценъчен етап.
Установяване - декларира се пред ТП на НОИ в района, в който осигурителя е регистриран; работодателят прави декларирането; срок- до 3 дни от настъпване на злополуката, ако осигурителят не стори това, то и пострадалият/наследниците му /в срок до 1 година/ могат да декларират това.
След декларирането – разследване на злополуката: ТП на НОИ заедно с Областната инспекция на труда. Пострадалият присъства, а ако не може близките му. Могат да присъстват и членове на синдикална организация, ако пострадалият е синдикален член.
Задължително се разследва:
а) всяка злополука със смъртен изход;
б) всяка злополука, причинила увреждане на здравето на трима или повече работници или служители;
в) всяка злополука, за която има основание да се предположи, че ще доведе до инвалидност.
ТП на НОИ може по свое усмотрение да разследва и други злополуки, освен трите вида. Разследването /по-точно изясняването/ трябва да установи причини/обстоятелства за настъпване на злополуката; вида на уврежданията; други сведения, които ще подпомогнат ТП на НОИ да се произнесе по характера на увреждането и дали злополуката е трудова,
Съставя се протокол, отразяващ факта “злополука”, обстоятелствата за настъпване. Протоколът е официален документ, доказващ установените в него факти до опровергаването им. Екземпляр се изпраща в ТП на НОИ, на осигурителя работодател, на пострадалия/наследниците му при смърт.
За всяка злополука в ТП на НОИ се съставя досие или преписка. Там се подреждат всички данни за злополуката и пострадалия.
Оценъчното производство се състои в определяне на правната квалификация на злополуката като “трудова”. Става по административен ред – от длъжностното лице на ТП на НОИ, определено със заповед на директора. Длъжностното лице проучва досието и документите по него, издава разпореждане, с което (не)признава злополуката за “трудова”. Разпореждането се изпраща на осигуреното лице и неговите наследници и на осигурителя, в 7 дневен срок от издаването му. Разпореждането може да се обжалва от заинтересованите лица /осигурител, пострадал/ в 14 дневен срок от получаването му пред Окръжен съд, по реда на АПК. Решението на ОС може да се обжалва пред ВАС.
Съдът установява само факта на злополуката. Характерът й като “трудова” се определя от длъжностното лице, определено от директора на ТП на НОИ.