17.ИНВАЛИДНОСТ
Инвалидността - това е състояние на човешкия организъм изменен от общо заболяване или професионално заболяване или от трудова злополука с наличие на трайни и/или невъзвратими функционални смущения, които довеждат до постоянна или продължителна трайна/частична загуба на работоспособността на човека.
Според степента на загубената работоспособност, неработоспособността се дели на:
пълна неработоспособност – тя е налице, когато осигуреният не е в състояние да извършва каквато и да е трудова дейност по времето, докато трае състоянието на неработоспособността;
частичната неработоспособност – тя е налице, когато осигуреното лице разполага с остатъчна работоспособност и може да изпълнява подходяща за нея трудова дейност. В такива случаи се извършва трудоустрояване на осигуреното лице.
Постоянната неработоспособност е налице, когато осигуреното лице има тежки физически, анатомични или психични увреждания и не е в състояние до края на живота си да упражнява трудова дейност. Постоянната неработоспособност може да бъде по рождение или пък да бъде резултат на осъществяване на рисковете – общо заболяване и професионално заболяване или трудова злополука на лицето.
Трайната неработоспособност е налице при реализиране на ОСР – общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване и старост. Докато трайната неработоспособност предизвикана от ОСР -общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване води до настъпване на ОСР – инвалидност, то ОСР старост не води до инвалидност. ОСР старост е свързан с настъпването на трайна неработоспособност, предизвикана от биологично износване на човешкия организъм. Трайната неработоспособност е предполагаема неработоспособност с навършване на определена от закона възраст на осигуреното лице.
Трайната неработоспособност, предизвикана от общо заболяване,професионално заболяване или от трудова злополука настъпва по време, когато още не е налице съответната възраст, установена от закона за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Затова, трайната неработоспособност, предизвикана от общо заболяване,професионално заболяване,трудова злополука се нарича инвалидност. При тези ОСР,инвалидността настъпва обикновено след определено време, през което продължава временната неработоспособност. През периода на временната неработоспособност на осигуреното лице се изплащат парични обезщетения при наличието на установени от закона предпоставки. Когато временната неработоспособност прерасне в инвалидност на осигуреното лице се отпуска пенсия за инвалидност при наличието на установените в закона предпоставки.
Инвалидността е стабилизирана неработоспособност. При нея не се очаква за продължителен период от време да бъде възстановена работоспособността. Инвалидността е неработоспособност за винаги или за продължително време.
Инвалидността като вид трайна неработоспособност се поддава на степенуване. За основа, от която се определя трайната неработоспособност служат нормалните възможности на здравия човек. Налице е инвалидност, когато е загубена работоспособността на осигуреното лице 50% или повече процента. Затова при трайно намалена работоспособност под 50% не е налице инвалидност и осигуреното лице се смята за работоспособно. По отмененото законодателство /до 1999г./ трайната неработоспособност се степенуваше на групи инвалидност /т.е. І, ІІ, ІІІ/. С КСО трайната неработоспособност вече не се степенува по групи инвалидност. Степенуването се извършва в проценти спрямо възможностите на здравия човек при най-малко 50% загубена работоспособност.
Инвалидността има три степени на загубена работоспособност:
1 степен – от 50 до 70,99% - съответства на ІІІ група инвалидност по отменения Закон за пенсиите;
2 степен – от 71 до 90% - съответства на ІІ група инвалидност;
3 степен от 90 до 100% - съответства на І група инвалидност.
Замяната на групите инвалидност със степени от проценти дава възможност за по-голяма конкретизация на трайната неработоспособност.
Инвалидността се установява с експертно решение на ТЕЛК или на НЕЛК. Въпросите за трайната неработоспособност са по-сложни, професионално по-трудни от тези на временна неработоспособност и изискват единство в медицинските и трудовите критерии за оценката й в практиката. Затова са възложени на по-големи по състав и по-квалифицирани в клиничната и трудовата медицина лекари, а именно ТЕЛК и НЕЛК.
С решението на ТЕЛК/НЕЛК се определят:
1. степента на трайно намалена/загубена работоспособност, (процент спрямо здравия човек);
2. потребността от чужда помощ и срока й;
3. срокът на инвалидност и датата, на която изтича определеният срок на инвалидността;
4. противопоказни условия на труд.
При тежка степен на намалена работоспособност /над 90,99%/ ТЕЛК/НЕЛК се произнасят в експертното решение и по потребността от чужда помощ.
Чуждата помощ се определя на лица, които не са в състояние да се самообслужват в битова отношение – ставане, обличане, личен тоалет и други. Чуждата помощ се определя и на психично болни лица, които не са в състояние да контролират действията си. Срокът на чуждата помощ може да бъде същия или по-кратък от срок на намалената работоспособност, в зависимост от увреждането и неговата динамика, но за не по-малко от 6 месеца.
Срокът на инвалидност е от 1 до 3 години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на развитието му и възможностите за възстановяване на работоспособността. При определени състояния посочени в Приложение на Наредбата за експертиза на работоспособността като например: загуба на всичките 10 пръста на ръцете без възможност за пълно/частично възстановяване на работоспособността се определя пожизнен срок на инвалидност.
В експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК се определят условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните осигурени лица. По своето правно естество решението на ТЕЛК/НЕЛК е индивидуален административен акт. То е официален удостоверителен документ с всички произтичащи от това обстоятелства. Решението на ТЕЛК може да се обжалва от осигуреното лице, осигурителите, НОИ и други. Решението на НЕЛК може да се обжалва от заинтересованите лица и органите пред Окръжните съдилища по реда на ЗАП. Директорът на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на неправилни/противоречиви решения, постановени от нейните състави.
събота, март 29, 2008
сряда, март 26, 2008
ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ
16.ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ
Рискът “Общо заболяване” има две страни – биологична и социално-икономическа. Биологичната страна се изразява в нарушаване на физическото и/или психическото здраве. Тази страна на риска е обект на органи на Експертизата на неработоспособността. Социално-икономическата страна се изразява в неработоспособността на осигуреното лице и лишаването му от доходи, които то е получавало при упражняване на трудова дейност. Тази страна на риска е обект на ДОО.
Общото заболяване от медицинска гледна точка е анормално състояние на физическото и/или психическото здраве на човека. За осигурителното право риска общо заболяване има значение, когато причинява временна неработоспособност, която не е предизвикана от трудова злополука или професионална болест. Не са изключени случаи, когато временната неработоспособност, настъпила в резултат на общо заболяване, може да прерасне в инвалидност, да предизвика смърт.Общото заболяване има два основни белега:
обективно състояние на осигуреното лице – това е анормално състояние на здравето. То е свързано с отклонения от нормалния, според медицински критерии, строеж на човешките органи или функции на човешкия организъм. За общо заболяване няма значение поради какви причини се дължи отклонението;
от друга страна последиците от отклонението от нормалното здравословно състояние . не всяко отклонение е ОСР общо заболяване, а само това, което е свързано с определени последици. Тези от тях, които са от значение за ОП са неработоспособност или смърт.
Общо заболяване и трудова злополука/професионална болест си приличат по това, че водят до нарушаване на нормалната функция на орган/система на човешкия организъм.
От тази гледна точка на осигурителното право, увреждането на физическото и/или на психическото здраве ще има значение, ако е довело до настъпване на временна неработоспособност, инвалидност или смърт на осигуреното лице. Тези рискове се различават по произход; процент на парични обезщетения; предпоставки за придобиване на правото на парично обезщетение/пенсия. ОСР “трудова злопoлука”, “професионално заболяване” като правило са свързани с наличието на трудово правоотношение. Поради това към тях се прилага принципа на професионалния риск. Той дава право на пълно обезщетяване от осигурителя работодател – чл.200 КСО.
ОСР “общо заболяване” няма професионален произход. Паричното обезщетение за временна неработоспособност или пенсията за инвалидност се представят на осигурените лица по социално-икономически съображения, с цел компенсиране загубения доход на осигуреното лице.
Общото заболяване се различава от “трудовата злопoлука” и по това, че общото заболяване не е в причинна връзка с трудовата дейност на осигуреното лице. Във внезапния, случаен и непредвидим характер на “трудовата злопoлука”. Такива признаци при общо заболяване няма.
Общото заболяване се различава от “професионалното заболяване” по това, че не попада в списъка на професионалните болести, в който са включени наименованията на болестите, свързани с условията на труда.
При ОСР общо заболяване има двойна престация:
- лекуване на осигуряваното лице чрез обезпечаване на лекар, лекарства, болнично заведение. Престацията е обект на задължителното здравно осигуряване.
- изплащане парично обезщетение за временна неработоспособност, когато тя прерастне в инвалидност, ако са налице установените от законодателството предпоставки, се прекратява и се придобива право на пенсия.
Обезщетенията имат предназначение да заместят изгубените доходи през време на временната неработоспособност.
Законодателството приравнява по правни последици на ОСР общо заболяване отделни случаи, които нямат белезите на общо заболяване. Общото между тях е невъзможността на осигуреното лице да извършва трудова дейност срещу трудов доход. Тази невъзможност, обаче, не се дължи на обективното състояние на лицето, изразяващо се в неработоспособност, а се дължи на други причини. Законодателят ги приема за особено важни и чрез фикция им е придал правното значение на общо заболяване. Така приравнените случаи се разглеждат като явления на обективната действителност, при настъпването на които осигуреното лице макар и работоспособно е възпрепятствано да упражнява трудова дейност, поради важни лични, семейни, обществени причини – санитарно-курортно лечение, карантина, гледане на болен член на семейството.
Рискът “Общо заболяване” има две страни – биологична и социално-икономическа. Биологичната страна се изразява в нарушаване на физическото и/или психическото здраве. Тази страна на риска е обект на органи на Експертизата на неработоспособността. Социално-икономическата страна се изразява в неработоспособността на осигуреното лице и лишаването му от доходи, които то е получавало при упражняване на трудова дейност. Тази страна на риска е обект на ДОО.
Общото заболяване от медицинска гледна точка е анормално състояние на физическото и/или психическото здраве на човека. За осигурителното право риска общо заболяване има значение, когато причинява временна неработоспособност, която не е предизвикана от трудова злополука или професионална болест. Не са изключени случаи, когато временната неработоспособност, настъпила в резултат на общо заболяване, може да прерасне в инвалидност, да предизвика смърт.Общото заболяване има два основни белега:
обективно състояние на осигуреното лице – това е анормално състояние на здравето. То е свързано с отклонения от нормалния, според медицински критерии, строеж на човешките органи или функции на човешкия организъм. За общо заболяване няма значение поради какви причини се дължи отклонението;
от друга страна последиците от отклонението от нормалното здравословно състояние . не всяко отклонение е ОСР общо заболяване, а само това, което е свързано с определени последици. Тези от тях, които са от значение за ОП са неработоспособност или смърт.
Общо заболяване и трудова злополука/професионална болест си приличат по това, че водят до нарушаване на нормалната функция на орган/система на човешкия организъм.
От тази гледна точка на осигурителното право, увреждането на физическото и/или на психическото здраве ще има значение, ако е довело до настъпване на временна неработоспособност, инвалидност или смърт на осигуреното лице. Тези рискове се различават по произход; процент на парични обезщетения; предпоставки за придобиване на правото на парично обезщетение/пенсия. ОСР “трудова злопoлука”, “професионално заболяване” като правило са свързани с наличието на трудово правоотношение. Поради това към тях се прилага принципа на професионалния риск. Той дава право на пълно обезщетяване от осигурителя работодател – чл.200 КСО.
ОСР “общо заболяване” няма професионален произход. Паричното обезщетение за временна неработоспособност или пенсията за инвалидност се представят на осигурените лица по социално-икономически съображения, с цел компенсиране загубения доход на осигуреното лице.
Общото заболяване се различава от “трудовата злопoлука” и по това, че общото заболяване не е в причинна връзка с трудовата дейност на осигуреното лице. Във внезапния, случаен и непредвидим характер на “трудовата злопoлука”. Такива признаци при общо заболяване няма.
Общото заболяване се различава от “професионалното заболяване” по това, че не попада в списъка на професионалните болести, в който са включени наименованията на болестите, свързани с условията на труда.
При ОСР общо заболяване има двойна престация:
- лекуване на осигуряваното лице чрез обезпечаване на лекар, лекарства, болнично заведение. Престацията е обект на задължителното здравно осигуряване.
- изплащане парично обезщетение за временна неработоспособност, когато тя прерастне в инвалидност, ако са налице установените от законодателството предпоставки, се прекратява и се придобива право на пенсия.
Обезщетенията имат предназначение да заместят изгубените доходи през време на временната неработоспособност.
Законодателството приравнява по правни последици на ОСР общо заболяване отделни случаи, които нямат белезите на общо заболяване. Общото между тях е невъзможността на осигуреното лице да извършва трудова дейност срещу трудов доход. Тази невъзможност, обаче, не се дължи на обективното състояние на лицето, изразяващо се в неработоспособност, а се дължи на други причини. Законодателят ги приема за особено важни и чрез фикция им е придал правното значение на общо заболяване. Така приравнените случаи се разглеждат като явления на обективната действителност, при настъпването на които осигуреното лице макар и работоспособно е възпрепятствано да упражнява трудова дейност, поради важни лични, семейни, обществени причини – санитарно-курортно лечение, карантина, гледане на болен член на семейството.
Абонамент за:
Публикации (Atom)