12 .УПРАВЛЕНИЕ на ДОО
В управлението на ДОО участват: НОИ и Министерството на труда и социалната политика. Министерството има задължението да разработва, координира, провежда държавната политика по ДОО. Това се изразява от една страна в определяне на основните направления в развитието на ДОО и предлагането им за утвърждаване от МС. От друга страна, провеждането на държавната политика по ДОО се изразява в подготовката на проекти за нормативен акт в тази област.
ДОО се управлява от НОИ. НОИ е сложно, организационно образование, включващо органи на национално и териториално ниво. Той е юридическо лице със седалище в София. НОИ е специализиран държавен орган, имащ редица задължения. НОИ изпълнява бюджета на ДОО. Управлява на осигурителните фондове по ДОО.
НОИ има следните основни задължения:
1. Изпълнява бюджета на ДОО;
2. Установява и събира вземанията на ДОО от неправилни осигурени разходи;
3. Контрол за спазване на осигурителното законодателство и по-точно на това по ДОО, като за целта изгради контролна система и определи правния статут на контролните органи.
4. Организира дейността по установяване на административните нарушения и административните наказания.
5. Извършва плащания на пенсии и обезщетения за безработица. Организира дейността на другите осигурителни плащания.
6. Събира информация и поддържа информационна система за осигурители, осигурени, самоосигуряващи се.
НОИ образува система от органи /изградена по компетентност/, чрез които се осъществява управлението на ДОО. На национално равнище това са надзорен съвет, управителя и подуправител на НОИ.
Надзорният съвет е изграден на тристранен принцип. Състои се от по един представител на всяка от представителните организации на работниците или служителите и работодателите и равен на тях брой представители, определен от МС. Законодателят изисква в квотата на представителите на МС да има включен изпълнителният директор на НАП. Това е така, поради ролята на агенцията в събиране на вземанията, дължими на НОИ.
Законът позволява разширяване състава на Надзорния съвет, ако нови осигурителни на работниците или служителите и/или на работодателите бъдат признати от МС за представителни на национално равнище. Подходът на законодателя за тристранния състав на Надзорния съвет на НОИ е обусловен от изискването на чл.3 КТ за тристранното сътрудничество в областта на трудовите правоотношения, осигурителните правоотношения и въпросите на жизненото равнище. Това сътрудничество се изразява в осъществяването на надзорни функции по отношение на дейността на изпълнителните органи на НОИ, в лицето на управителя и подуправителя.
Представителите на работниците или служителите и работодателите в Надзорния съвет се определят от ръководните им органи на национално ниво, съгласно уставите им. Съставът на Надзорния съвет /НС/ се избира за срок от 4 години - мандат. Няма законова пречка членовете на НС и от трите групи да се избират и през следващите мандати без ограничения. Членовете на НС избират от състава си председател. Това става на ротационен принцип /т.е. от трите групи за срок от една година/.
Законодателят не посочва срока, за който се определят членовете на НС. Това значи, че промените в състава на НС могат да се извършват по всяко време в зависимост от конкретните обстоятелства, които налагат това. Законът изисква поименният състав да се обнародва от председателя му в “ДВ”. При определяне представителите за членове на НС, то управителя и подуправителя на НОИ, както ръководните органи на осигурителите на работниците или служителите,работодателите, така и МС и Народното събрание са длъжни да се съобразят с изискванията на чл.39 КСО с оглед характера на дейността на тези органи и доверието на осигурителите и осигурените лица.
Правомощията на НС на НОИ се изразяват няколко основни насоки:
1. Правомощия от организационен характер. Те се заключават в това, че НС утвърждава основните насоки на дейността на НОИ.
2. Правомощия от финансов характер. Те се изразяват в:
а/ утвърждаване на проектите на годишния бюджет на ДОО и отчета му;
б/ НС по искане на длъжниците към фондовете на ДОО при изключителни случаи по време на материални затруднения може да разсрочи плащането по вземания /за задължителни осигурителни вноски към фондовете на ДОО/, по-големи от 100 000 лева за срок до три години.
в/ НС взема решения за заличаване на несъбираеми вземания по вземанията, събирани от НОИ след приключване на производството в несъстоятелност и по ликвидация на осигурителите, както и по задължения към ДОО от осигурители и самоосигуряващи се лица до 1000 лв.
г/ НС взема решения за използване средствата от резерва по бюджета на ДОО.
3. НС определя възнаграждението на управителя и подуправителя на НОИ.
4. НС има правомощия от правотворчески характер. Те се изразяват в утвърждаване проектите на нормативните актове по ДОО преди внасянето им за приемане от съответните държавни органи; приемане на Правилник за организацията и дейността на НОИ и Правилник за дейността на Надзорния съвет;
5. НС има правомощия от контролен характер. Осъществява надзор върху дейността на НОИ, съвета на управителя, управителя и подуправителя. По-скоро това са правомощия от надзорен характер /контролният характер е с по-широка компетентност/.
Правомощия от разпоредителен характер:
- вземане на решения за придобиване и разпореждане с имуществото на НОИ над размер, определен от Правилника за организацията и дейността на НОИ;
- вземане на решения за придобиване на недвижими имоти от НОИ срещу задължения към фондовете на НОИ.
Решенията на НС са в основата на управлението на НОИ. Те са задължителни за изпълнение, включително и от управителя и подуправителя на НОИ.
Управителят е едноличен орган на НОИ. Той се избира от Народното събрание за срок от 4 години. Управителят на НОИ действа от името на НОИ, организира и ръководи дейността му, и го представлява пред всички физически и юридически лица в РБ и чужбина. Освен представителните функции, управителят има правомощия от оперативен, финансов, контролен, административно наказателен характер и по въпроса за трудовите правоотношения. Той сключва, изменя и прекратява трудовите правоотношения с работниците или служителите в централното управление на НОИ, главният счетоводител, началник-отделите и юридическите консултанти. При отсъствие неговите функции изпълнява подуправителят на НОИ. Той ръководи текущата работа на НОИ. Той открива и закрива ТП на НОИ и утвърждава структурата и бюджетите им.
Подуправителят е едноличен орган на НОИ. Избира се от Народното събрание за срок от 4 години. Подпомага управителя при изпълнение на неговите функции и го замества, когато същият отсъства. От 1996г. до сега не е избран подуправител на НОИ.
Към управителя на НОИ функционира и Съвет на управителя /по-правилно е Управителен съвет/. Състои се от подуправителя и ръководителите на дирекции и главни дирекции на НОИ. Това са съответните директори и главни директори на дирекциите на НОИ. Съветът на управителя не е орган на НОИ, а е помощен орган на управителя. То има правомощия от съвещателен характер, т.е. да подпомага управителя при изпълнение на функциите му като проучва въпроса, по който е упълномощен управителя да вземе решение и му предлага проекти за него.
ТП на НОИ са районните управления “Социално осигуряване” /РУСО/, а за София – Столично управление”СО” - СУСО. В РБ съществуват 28 ТП на НОИ. Техните седалища са в областните градове. Компетентността им е териториална. Цялостната дейност на РУСО се ръководи от директори. С оглед спецификата на дейността на тези ТП на НОИ, в тяхната структура са включени отдели: осигурителните приходи и краткосрочните осигуровки; отдел пенсионни осигуровки; отдел – бюджет и финансово икономическа дейност. Поради големият обем дейност на СУСО в неговата структура вместо отдели са включват следните дирекции:
a) Oсигурителни приходи и краткосрочни осигуровки.
b) Пенсионни осигуровки.
c) Бюджет и финансово икономическа дейност.
Дейността на отделните дирекции се ръководи от директори. СУСО се ръководи от главен директор. Правомощията на директорите са аналогични с тези на управителя на НОИ, но имат териториален обхват.
При определяне на представителите за членове на Надзорния съвет, управителят и подуправителят, както и ръководните органи на организациите на работниците или служителите и на работодателите, така и Надзорния съвет, са длъжни да се съобразяват с изискванията на чл.39, с оглед характера на дейността на тези органи и доверието на осигурените и осигурителите към тези лица за обективност, безпристрастност, неподкупност и защита интересите на всички. Във връзка с тези изисквания, членове на Надзорния съвет, управител и подуправител на НОИ не могат да бъдат:
1/ Лица, които са лишени от правото да заемат ръководна, отчетническа или материално-отговорна длъжност. В тези случаи се прилагат разпоредбите на Указ № 1074 за ограничаване заемането на тези длъжности от осъдени лица и Наредба №63 за неговото прилагане. За целта е необходимо представянето на свидетелство за съдимост при определянето на тези лица;
2/ Лица, които участват в управилни или контролни органи на други осигурителни фондове. Мотивът за забраната е обусловен от това да не се допусне нелоялност и конкуренция на такива лица в полза на осигурителните фондове, където участват като членове на управителни или контролни органи;
3/ Лица, осъждани за умишлено престъпление;
4/ Лица, които са били членове на управителни органи, прекратени поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори. Презупцията за забраната е, че дейността на такива лица в качеството им на членове на Надзорния съвет, управител и подуправител, може да доведе до аналогични резултати в НОИ;
5/ Лица, които се намират в родство по права или съребрена линия или по сватовство по ІV степен с членове на Надзорния съвет, управителя или подуправителя. Това е, за да се прекратят злоупотреби и за да се осигури нормално осъществяване дейността на тези органи.
понеделник, март 24, 2008
събота, март 22, 2008
ФИНАНСОВО УСТРОЙСТВО на ДОО
11.ФИНАНСОВО УСТРОЙСТВО на ДОО
Финансовото устройство на ДОО се свързва в набирането, управлението и разходването на паричните средства, необходими за осъществяване на неговите цели. Основното условие за всяка осигурителна система е да се създаде и поддържа финансовото равновесие между приходите и разходите. В света са известни следните осигурителни системи:
1. Разходопокривна. При нея набирането на финансовите средства, необходими за покриването на разходите на общественото осигуряване се извършва преди всичко от осигурителните вноски, а така също и от други източници на постъпления в осигурителните фондове на ДОО. Набраните средства не се капитализират. В края на всяка календарна година се установяват постъпленията и направените разходи. Тук действа принципът за солидарността. За нормалното функциониране на тази система и нейната финансова стабилност е необходимо от една страна значителна по брой постоянно работеща част от населението с оглед постъпването на прихода от осигурителни вноски в осигурителните фондове. От друга страна са необходими точни актюерски разчети. Актюерски разчети – математическа наука. Актюер към НОИ. Изчислява се колко са пострадали от злополука, за да се определи осигурителната вноска и т.н. Тази система в РБ се прилага от началото на 1997 г.
2. Капиталопокривна /пенсионно покривна/. Една част от осигурителните вноски е предназначена да покрива възможните разходи през съответната година, а другата част е резерв, който се капитализира с лихва. Така се образува осигурителен резерв, достатъчен по математическо-актюерските изчисления, наред с постъпващите нови вноски, всички осигурителни престации и други разходи за следващата година. Резервните капитали се влагат в кредитни учреждения за олихвяване, откъдето се ползват за стопански и социални мероприятия. Опасност за този система е обезценяването на националната валута, което настъпва при дълготрайни икономически кризи и войни. Например, в Германия след Първата световна война. за да се запази реалната стойност на резервите, законът постановява една част от тях да се пласира в държавни или в гарантирани от държавата ценни книжа. Тази система в България се прилага при допълнителното задължително пенсионно осигуряване, както и при доброволното пенсионно и здравно осигуряване.
При тази система осигурителните вноски се водят по отделна индивидуална партида за всяко осигурено лице. Осигурителните вноски се капитализират и олихвяват. От набраните по този начин парични суми се покриват разходите по нея и преди всичко изплащането на пенсии. Тази система в РБ се прилага при допълнителното задължително пенсионно осигуряване и при доброволното пенсионно /здравно осигуряване.
3. Държавно-бюджетна. Узаконена с КТ от 1951 г. Тази система се състои в събирането на осигурителни вноски и тяхното общо вливане в приходната част на държавния бюджет, от който със средства, предвидени и обособени в държавния бюджет се изплащат материални обезпечения. Тази система съществуваше в РБ от 1952 до края на 1996 г. Предприятията плащаха парични обезщетения на работниците или служителите, а остатъкът от прихода по ДОО се внасяше в Държавния бюджет. Всички други разходи се извършваха от средствата на държавния бюджет. През годината се събират приходите от осигурителните вноски и се правят разходи за различните осигурителни плащания. В края на календарната година, ако разликата между приходите и разходите е положителна тя се внася в държавния бюджет, а ако е отрицателна, тя се покрива от средствата на държавния бюджет. Държавата отговаряше и гарантираше приходите и разходите със своя общ бюджет. Затова е нямало резервни фондове.
Със Закона за фонд ”Обществено осигуряване” приет през 1995 г., от началото на 1997 г. се въведе фондовият принцип за набиране и разходване на средства за осъществяване на ДОО. Първоначално беше създаден един фонд – обществено осигуряване. С КСО се усъвършенства осигурителното право чрез създаване на три самостоятелни фонда – фонд “Пенсии”; фонд “Трудова злополука и професионална болест” и фонд “Общо заболяване и майчинство”. От началото на 2002г. действат още два нови фондове, управлявани /и петте/ от НОИ – фонд “Безработица” и фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”.
Върху фондов принцип е изградено и задължителното здравно осигуряване.
Паричните средства в отделните осигурителните фондове се натрупват и изразходват отделно. Те се характеризират със специфичните за всеки от тези фондове източници на постъпления на парични средства и специфичните цели, за които се изразходват. По силата на този специфичен фондов принцип е недопустимо отклоняването на парични средства и постъпления, предназначени за един фонд и тяхното насочване към друг фонд, както и изразходването на набрани средства от един фонд за заплащането на друг фонд. Обособяването на фондовете е извършено въз основа на близостта на ОСР и на целите, за които се натрупват и за които се разходват. Осигурителните фондове са един от основните елементи на финансово осигурителните системи. Те са самостоятелни осигурителни институции, създадени за осигуряване на кръг от ФЛ за определени със закон ОСР.
Осигурителните разходи, извършени от фондовете са до размера на осигурителните приходи и резервите на фондовете. Основният източник, който формира приходите на всеки от осигурителните фондове с изключение на фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” са осигурителните вноски. Техният размер е диференциран за отделните осигурителни фондове от гледна точка на необходимите средства за изплащане на материални обезпечения на осигурените лица при настъпване на ОСР.
Вторият по относителна тежест източник на приходи за осигурителните фондове са сумите на държавния бюджет за провеждане на осигуряването на държавните служители, кадрови военнослужещи, лицата по ЗМВР, ЗИН, както и от бюджета на съдебната власт за съдии, прокурори и следователи, тъй като те не плащат осиг.вноски.
Във фонд “Пенсии” приходи се набират от суми на републиканския бюджет за осигурителни вноски в случаите, предвидени в КСО. Напр., за периода на наборна военна служба, както и субсидиарно в ЗБДОО за съответната календарна година и за здравни осиг.вноски за пенсионери. В приходната част са и сумите по лихви, дивиденти, дарения и завещания.
Приходите във фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” се набират от държавния бюджет и се разходват:
1. за изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски – пенсии за: военна инвалидност, гражданска инвалидност, социални пенсии, пенсии за особени заслуги и персонални пенсии;
2. за добавки или пенсии на ветерани от войните и др.
3. за добавки към пенсиите, определени със Закона за реабилитация на гражданите и репресираните лица.
Разходите на средствата от осигурителните фондове имат целеви характер:
1. за материални обезпечения, произтичащи от настъпили ОСР;
2. за плащания, свързани с поддържане нивото на доходите на някои категории осигурени лица, получаващи в резултат на настъпилите ОСР. Пример: осъвременяване, компенсиране, индексиране на пенсии и на други осигурителни плащания.
3. за издръжка на дейността на НОИ и ТП.
Значителна част от набраните средства се разхождат за издръжка дейността на ТП на НОИ, както и за придобиване на недвижими имоти, необходими за осъществяване дейността на НОИ по ДОО.
Важна особеност на финансовото устройство на ДОО е бюджетната уредба и определеност на неговите парични средства.
Народното събрание приема ЗБДОО за всяка календарна година. Законопроектът се изготвя от НОИ. Той е отделен от законопроекта за държавния бюджет. Законопроектът за ЗБДОО се представя в МС за съгласуване заедно с проекта на закона за държавния бюджет и законопроектът за бюджета на НЗОК.
Това изискване на законодателя цели уточняване размерите на вноските от държавния бюджет и бюджета на ДОО. Законопроектът за бюджета на ДОО се разглежда от НС едновременно със законопроектът за бюджета на НЗОК и законопроектът за държавния бюджет. Това изискване на законодателя е насочено за да се осигури съгласуване в трите законопроекта.
Разпоредбите на чл.19/4/ КСО задължават НОИ да включи в законопроектът за бюджета на ФОО общ резерв на фондовете по чл.18 (5-те фонда – Пенсии, ПНТД, ТЗПБ, ОЗМ и Безработица). Този резерв се образува чрез отчисления по нормативно определени в закона за бюджета въз основа на осигурително-технически план. Той включва бюджетите на фонд „Пенсии”, „Трудова злополука”, „Общо заболяване и майчинство”, „Безработица” и „Пенсии, несвързани с ...” и бюджетът на НОИ. В него се предвижда общ резерв на фондовете по ДОО. В резерва се внасят приходите от главници по октовете за начет. Бюджетът на НОИ е част от консолидирания бюджет на ДОО. Важна роля за финансовата стабилност на фондовете имат разпоредбите на чл. 28, съгласно които временно свободните средства по фондовете на ДОО могат да се влагат по депозитни сметки в БНБ или за придобиване на първичния пазар или чрез МФ на държавни ЦК. Така законодателят дава възможност, от една страна, временно свободните средства да носят приходи на осигурителните фондове, а от друга страна, тези средства да се използват за развитие на икономиката. С оглед гарантиране на стабилността на фондовете на ДОО, законодателят изисква банките, обслужващи сметките на НОИ да се определят от МФ и БНБ. На Надзорния съвет е предоставена възможността да прави избор между банките, но само в рамките на тези, които са определени от МФ и БНБ.
Финансовото устройство на ДОО се свързва в набирането, управлението и разходването на паричните средства, необходими за осъществяване на неговите цели. Основното условие за всяка осигурителна система е да се създаде и поддържа финансовото равновесие между приходите и разходите. В света са известни следните осигурителни системи:
1. Разходопокривна. При нея набирането на финансовите средства, необходими за покриването на разходите на общественото осигуряване се извършва преди всичко от осигурителните вноски, а така също и от други източници на постъпления в осигурителните фондове на ДОО. Набраните средства не се капитализират. В края на всяка календарна година се установяват постъпленията и направените разходи. Тук действа принципът за солидарността. За нормалното функциониране на тази система и нейната финансова стабилност е необходимо от една страна значителна по брой постоянно работеща част от населението с оглед постъпването на прихода от осигурителни вноски в осигурителните фондове. От друга страна са необходими точни актюерски разчети. Актюерски разчети – математическа наука. Актюер към НОИ. Изчислява се колко са пострадали от злополука, за да се определи осигурителната вноска и т.н. Тази система в РБ се прилага от началото на 1997 г.
2. Капиталопокривна /пенсионно покривна/. Една част от осигурителните вноски е предназначена да покрива възможните разходи през съответната година, а другата част е резерв, който се капитализира с лихва. Така се образува осигурителен резерв, достатъчен по математическо-актюерските изчисления, наред с постъпващите нови вноски, всички осигурителни престации и други разходи за следващата година. Резервните капитали се влагат в кредитни учреждения за олихвяване, откъдето се ползват за стопански и социални мероприятия. Опасност за този система е обезценяването на националната валута, което настъпва при дълготрайни икономически кризи и войни. Например, в Германия след Първата световна война. за да се запази реалната стойност на резервите, законът постановява една част от тях да се пласира в държавни или в гарантирани от държавата ценни книжа. Тази система в България се прилага при допълнителното задължително пенсионно осигуряване, както и при доброволното пенсионно и здравно осигуряване.
При тази система осигурителните вноски се водят по отделна индивидуална партида за всяко осигурено лице. Осигурителните вноски се капитализират и олихвяват. От набраните по този начин парични суми се покриват разходите по нея и преди всичко изплащането на пенсии. Тази система в РБ се прилага при допълнителното задължително пенсионно осигуряване и при доброволното пенсионно /здравно осигуряване.
3. Държавно-бюджетна. Узаконена с КТ от 1951 г. Тази система се състои в събирането на осигурителни вноски и тяхното общо вливане в приходната част на държавния бюджет, от който със средства, предвидени и обособени в държавния бюджет се изплащат материални обезпечения. Тази система съществуваше в РБ от 1952 до края на 1996 г. Предприятията плащаха парични обезщетения на работниците или служителите, а остатъкът от прихода по ДОО се внасяше в Държавния бюджет. Всички други разходи се извършваха от средствата на държавния бюджет. През годината се събират приходите от осигурителните вноски и се правят разходи за различните осигурителни плащания. В края на календарната година, ако разликата между приходите и разходите е положителна тя се внася в държавния бюджет, а ако е отрицателна, тя се покрива от средствата на държавния бюджет. Държавата отговаряше и гарантираше приходите и разходите със своя общ бюджет. Затова е нямало резервни фондове.
Със Закона за фонд ”Обществено осигуряване” приет през 1995 г., от началото на 1997 г. се въведе фондовият принцип за набиране и разходване на средства за осъществяване на ДОО. Първоначално беше създаден един фонд – обществено осигуряване. С КСО се усъвършенства осигурителното право чрез създаване на три самостоятелни фонда – фонд “Пенсии”; фонд “Трудова злополука и професионална болест” и фонд “Общо заболяване и майчинство”. От началото на 2002г. действат още два нови фондове, управлявани /и петте/ от НОИ – фонд “Безработица” и фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”.
Върху фондов принцип е изградено и задължителното здравно осигуряване.
Паричните средства в отделните осигурителните фондове се натрупват и изразходват отделно. Те се характеризират със специфичните за всеки от тези фондове източници на постъпления на парични средства и специфичните цели, за които се изразходват. По силата на този специфичен фондов принцип е недопустимо отклоняването на парични средства и постъпления, предназначени за един фонд и тяхното насочване към друг фонд, както и изразходването на набрани средства от един фонд за заплащането на друг фонд. Обособяването на фондовете е извършено въз основа на близостта на ОСР и на целите, за които се натрупват и за които се разходват. Осигурителните фондове са един от основните елементи на финансово осигурителните системи. Те са самостоятелни осигурителни институции, създадени за осигуряване на кръг от ФЛ за определени със закон ОСР.
Осигурителните разходи, извършени от фондовете са до размера на осигурителните приходи и резервите на фондовете. Основният източник, който формира приходите на всеки от осигурителните фондове с изключение на фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” са осигурителните вноски. Техният размер е диференциран за отделните осигурителни фондове от гледна точка на необходимите средства за изплащане на материални обезпечения на осигурените лица при настъпване на ОСР.
Вторият по относителна тежест източник на приходи за осигурителните фондове са сумите на държавния бюджет за провеждане на осигуряването на държавните служители, кадрови военнослужещи, лицата по ЗМВР, ЗИН, както и от бюджета на съдебната власт за съдии, прокурори и следователи, тъй като те не плащат осиг.вноски.
Във фонд “Пенсии” приходи се набират от суми на републиканския бюджет за осигурителни вноски в случаите, предвидени в КСО. Напр., за периода на наборна военна служба, както и субсидиарно в ЗБДОО за съответната календарна година и за здравни осиг.вноски за пенсионери. В приходната част са и сумите по лихви, дивиденти, дарения и завещания.
Приходите във фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” се набират от държавния бюджет и се разходват:
1. за изплащане на пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски – пенсии за: военна инвалидност, гражданска инвалидност, социални пенсии, пенсии за особени заслуги и персонални пенсии;
2. за добавки или пенсии на ветерани от войните и др.
3. за добавки към пенсиите, определени със Закона за реабилитация на гражданите и репресираните лица.
Разходите на средствата от осигурителните фондове имат целеви характер:
1. за материални обезпечения, произтичащи от настъпили ОСР;
2. за плащания, свързани с поддържане нивото на доходите на някои категории осигурени лица, получаващи в резултат на настъпилите ОСР. Пример: осъвременяване, компенсиране, индексиране на пенсии и на други осигурителни плащания.
3. за издръжка на дейността на НОИ и ТП.
Значителна част от набраните средства се разхождат за издръжка дейността на ТП на НОИ, както и за придобиване на недвижими имоти, необходими за осъществяване дейността на НОИ по ДОО.
Важна особеност на финансовото устройство на ДОО е бюджетната уредба и определеност на неговите парични средства.
Народното събрание приема ЗБДОО за всяка календарна година. Законопроектът се изготвя от НОИ. Той е отделен от законопроекта за държавния бюджет. Законопроектът за ЗБДОО се представя в МС за съгласуване заедно с проекта на закона за държавния бюджет и законопроектът за бюджета на НЗОК.
Това изискване на законодателя цели уточняване размерите на вноските от държавния бюджет и бюджета на ДОО. Законопроектът за бюджета на ДОО се разглежда от НС едновременно със законопроектът за бюджета на НЗОК и законопроектът за държавния бюджет. Това изискване на законодателя е насочено за да се осигури съгласуване в трите законопроекта.
Разпоредбите на чл.19/4/ КСО задължават НОИ да включи в законопроектът за бюджета на ФОО общ резерв на фондовете по чл.18 (5-те фонда – Пенсии, ПНТД, ТЗПБ, ОЗМ и Безработица). Този резерв се образува чрез отчисления по нормативно определени в закона за бюджета въз основа на осигурително-технически план. Той включва бюджетите на фонд „Пенсии”, „Трудова злополука”, „Общо заболяване и майчинство”, „Безработица” и „Пенсии, несвързани с ...” и бюджетът на НОИ. В него се предвижда общ резерв на фондовете по ДОО. В резерва се внасят приходите от главници по октовете за начет. Бюджетът на НОИ е част от консолидирания бюджет на ДОО. Важна роля за финансовата стабилност на фондовете имат разпоредбите на чл. 28, съгласно които временно свободните средства по фондовете на ДОО могат да се влагат по депозитни сметки в БНБ или за придобиване на първичния пазар или чрез МФ на държавни ЦК. Така законодателят дава възможност, от една страна, временно свободните средства да носят приходи на осигурителните фондове, а от друга страна, тези средства да се използват за развитие на икономиката. С оглед гарантиране на стабилността на фондовете на ДОО, законодателят изисква банките, обслужващи сметките на НОИ да се определят от МФ и БНБ. На Надзорния съвет е предоставена възможността да прави избор между банките, но само в рамките на тези, които са определени от МФ и БНБ.
Абонамент за:
Публикации (Atom)