ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ

10.ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ

За осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или са внесени осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия. Не се зачита за осигурителен стаж времето, през което лицата са осигурени само за трудова злополука, професионално заболяване. Осигурителен стаж се изчислява в дни, месеци, години. Доколкото осигурителния стаж се изчислява така, ако лицето е работило при непълно работно време, то осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното изработено време.
За член-кооператор, упражняващ трудова дейност, получаващ трудово възнаграждение от кооперациите, за лица, полагащи труд без трудово правоотношение, ако не са осигурени на друго основание, получаващи месечно възнаграждение равно или по-голямо от минималната работна заплата, времето за което осъществяват дейността се зачита за осигурителен стаж. Когато възнаграждението на член кооператори, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията, върху което са внесени осигурителни вноски, е по-малко от минималната работна заплата, то осигурителният стаж се зачита пропорционално.
За самоосигуряващите се лица, за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски за съответната година.
За осигурителен стаж, без да се внасят осигурителни вноски, се зачита:
1. Времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. Времето на платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност;
3. Времето на платен и неплатен отпуск за бременност и раждане.
4. Времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
5. Времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица.
Неплатеният отпуск за временна неработоспособност и са случаите, когато осигуреният е лице под 18 години и на него му е разрешен отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване, но това лице няма 6 месеца осигурителен стаж, се зачита за осигур.стаж !
Времето, посочено от четирите случая, се зачита като осигурителен стаж, поради съображения от социален/здравен характер.
Законодателят установява изключения, когато определени периоди от време се зачитат за осигурителен стаж (чл.4,ал.1,т.1-4 КСО). Когато лицата не са изпълнявали трудови / служебни функции в резултат на виновно поведение на работодателя / органа по назначението или е в обществен интерес.
За осигурителен стаж се зачита и времето:
през което работника или служителя не са работили, поради незаконното им недопускане до работа. Тогава съществува трудово правоотношение, но трудовите задължения на лицата по него не са били реално изпълнявани. Например: чл.213/1/КТ. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, върху последното трудово възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако е било осигурявано, но на друго основание, то осигурителните вноски се правят върху разликата между последното трудово възнаграждение и осигурителният доход за периода, ако този доход е по-малък – работил е на друго работно място при по-малка РЗ;
през което лицата са били без работа, поради признато за незаконно уволнение. Това е времето от датата на уволнение до датата на признаване за незаконно/ от датата на уволняването до датата на възстановяване на предишната работа;
през което лицето, е било на наборна военна служба. Съгласно параграф 9,ал.1 на преходните и заключителните разпоредби на КСО времето, което се зачита за трудов стаж, положен до 31.12.1999г, се признава за осигурителен стаж по КСО. По този начин се запазва заварения трудов стаж и КСО го възприема като осигурителен, не се допуска преоценката/ дисквалифицирането му. Този подход създава стабилност в правно положение на осигурените лица.
През което лицето учи висше/полувисше, ако внася за своя сметка осиг.вноски върху минималния осиг.доход за самоосигуряващо се лице, но за срок = срока на обучение, предвиден в учебния план.
Осигурителният стаж има значение за създаването на осигурителни права и задължения. Той е предпоставка за съществуване правото на обезщетение за временна нетрудоспособност и за придобиване правото на пенсия. От вида/продължителността на осигурителния стаж зависи придобиването на осигурителни права.
При пенсиониране, за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО или за осигурителен стаж по чл.69 КСО, осигурителният стаж се превръща, като 3 години стаж от първа категория/4 години от втора категория се зачитат като 5 години стаж от трета категория. Осигурителния стаж за пенсиониране се зачита времето, за което лицето е навършило необходимата (по чл.68, ал.1 и 2) възраст, но не му достигат до 5 год. Осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния размер на осигурителен доход за самоосигуряващи се лица към датата на внасяне, ако това време не се зачита за осигурителен стаж на друго основание. Внасянето се извършва по банков път или чрез ежемесечни удръжки от отпуснатата пенсия. Планът за разсрочено плащане се утвърждава от длъжностно лице от ТД на НОИ, на което е възложено пенсионното осигуряване. Периода на разсрочване е:
-до 5 г – ако недостигащият осигурителен стаж е до 3 г.
-до 8 г – ако недостигащият осигурителен стаж е от 3 до 5 г.
За придобит осигурителен стаж правото на пенсия възниква от датата на внасяне на осиг.вноски / утвърждаване плана за разсрочено плащане. При смърт преди погасяване на дължимите осигурителни вноски, те НЕ се събират от наследниците.
Осигурителен стаж и продължителността му се установява с:
- трудови книжки
- осигурителни книжки
- документи по утвърден от управителя на НОИ образец.
Правната уредба за установяване и изчисляване на осигурителен стаж – чл.37-45 Наредбата за пенсии и осигурителен стаж.
*Осигурителния стаж не е право, а юридически факт, въз осново на който възникват осигурителни права и задължения. От вида и продължителността на осигурителния стаж зависи придобиването на осигурителни права (напр., право на пенсия).
Трудовите книжки се издават от работодателя. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства по трудовата дейност. Там задължително се вписва продължителността на времето, признато за трудов стаж. То се признава и за осигурителен стаж, тъй като осигуряването на работника или служителя започва от деня на постъпването на работа.
Осигурителните книжки са официални удостоверителни документи за вписания осигурителен стаж/осигурителен доход. Вписва се времето, през което са внасяни осигурителни вноски и доход, върху който са начислявани.
Издават се от ТП на НОИ на:
самооосигуряващите се лица по чл.4/3/т.1,2,4КСО; и
на лицата, полагащи труд без трудово правоотношение по чл.4/3/т.5.
Осигурителният стаж се установява и с документи по образец – утвърдени, издадени от работодателя, въз основа на изплащателните ведомости, се издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или само за осигурителен стаж и въз основа на други автентични документи, ако те съдържат достатъчно данни за осигурителният стаж и осигурителният доход.
Когато няма данни за полученото трудово възнаграждение в документите за пенсиониране, ще се посочи МРЗ за РБ /за съответния период/.
За един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което работника или служителя са изработили законоустановеното за тях време.
Ако лицето има осигурителен стаж от различни категории труд, то при определяне на придобиването му като право на пенсия за инвалидност – не се прави такова превръщане.

ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ

9 ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ

Парични плащания във фондовете на ДОО са основен източник на приходи. Те, заедно с други средства формират фондовете на ДОО:
Ø Пенсии
Ø Безработица
Общо заболяване и майчинство
Трудова злополука и професионална болест
Предназначение: за изплащане на: 1) парични обезщетения; 2) помощи и 3) пенсии, а и за други доходи, предвидени в КСО и ЗБДОО за осигуряване целите на ДОО. Внасянето им се извършва въз основа на чл.7 КСО. За всеки един от осигурителните фондове се внасят диференцирано – по посочените в КСО размери процентно (чл.6) на осигурителни вноски. Набират се поотделно за всеки един от осигурителните фондове, а не като обща /сборна/ осигурителна вноска. Размерът за всеки от осигурителните фондове се определя процентно ежегодно със ЗБДОО, според броя на социалните рискове, за които лицето е осигурено.
- Разпределението на осигурителната вноска (в проценти) между осигурителите /работодателите, възложител, кооперация/ и осигурените лица е както следва:
Ø За 2000-2001 : 80/20;
Ø За 2002-2004 : 75/25;
Ø За 2005 : 70/30;
Ø За 2006 : 65/35;
Ø За 2007 : 60/40;
Ø За 2008 : 60/40;
За 2009 : 55/45;
. За 2010 : 50/50, и следващите години.
Осигурителните вноски за Фонд “Пенсии” на самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка, ако самоосигуряващият се е осигурил и за риска общо заболяване, майчинство, то осигурителните вноски в тези фондове са за тяхната сметка. Осигурителните вноски се дължат авансово върху месечния осигурителен доход съобразно минималния и максималния размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година.
Осигурителните вноски за фонд “Трудова злополука и професионална болест” са изцяло за сметка на осигурителите.
Осигурителните вноски за фонд “Пенсии” покриват социалните рискове – старост, смърт, инвалидност.
Осигурителните вноски на регистрираните земеделски и тютюнопроизводители са за тяхна сметка, дължат се авансово върху месечния осиг.доход – 50 % от минималния и максималния размер на дохода, определен със ЗБДОО = 120 до 1000 лв. за 2008 г.
Осигурителните вноски за лица, упражняващи само земеделска дейност – върху месечния осигурителен доход – 25 % от минималния и максималния размер на дохода, определен със ЗБДОО = 60 до 500 лв. за 2008 г.
Всеки от правните субекти /осигурител, осигурен, самоосигуряващо се лице е длъжен да плаща осигурителни вноски, които са за негова сметка. При въведената разделност на фондовете /всеки има своя сметка/ е важно да има определеност и в постъпленията от определени източници. Ето защо в банковите сметка на всеки фонд следва да постъпват парични средства от осигурителни вноски, определени за тях, това обстоятелство определя финансовото състояние на фондовете и степента на наличност на паричните средства по тях. Тази определеност на източниците на постъпления е в пълно съответствие с тяхната финасово-правна същност като обособени парични средства с точно определен източник на приход и цел за разходване.
Осигурителните вноски се внасят в банки/пощенски клонове по ред, утвърден от НОИ и ЕАД “Български пощи”. Осигурителите са длъжни да плащат осигурителните вноски с отделни платежни нареждания чрез прехвърляне от сметките си по съответната сметка на ДОО при изплащане на трудовото възнаграждение, включително и при авансовите плащания. Осигурител, нямащ банкова сметка, внася осигурителните вноски в брой – в банката, по сметка на ДОО. Осигурителните вноски за ДОО, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащане на трудовото възнаграждение или на част от него. Гарантиране на редовното внасяне на осигурителни вноски – банките не отпускат суми за изплащане на трудови възнаграждения, авансови плащания, парични обезщетения и др.плащания по ДОО, без едновременно с това осигурителите да представят документ (платежно нареждане) за прехвърлените вноски и декларация, че те са внесени за ДОО, Здравно осигуряване, ДЗПО.
Сроковете за внасяне на осигурителните вноски са, както следва: (чл.7)
1. Осигурителните вноски, които с за сметка на лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове – за работници или служители по чл.4/1/КСО, се внасят при изплащане на възнаграждението им.
2. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
3. Земеделските производители, извършващи само земеделска дейност и осигуряващи се само за “старост”, инвалидност поради общо заболяване и смърт, могат да внасят осигурителни вноски до 31.03. на годината, следваща календарната година, за която се отнасят.
4. Вноските на лица, работещи без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 10-то число на месеца, следващ месеца, за които се дължат.
За лице, получаващо доходи от дейности, на различни основания, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по следния ред:
Първо - доходи по трудови/служебни правоотношения, договори за управление/контрол на търговски дружества, от трудова дейност като член-кооператори;
Второ - осигурителен доход като ЕТ, собственици/съдружници в търговски дружества, лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност земеделски или тютюнопроизводители;
Накрая - доход без трудово правоотношение.
За гарантиране редовното внасяне на осигурителните вноски, банките се задължават да не отпускат на осигурителите суми за изплащане на трудово възнаграждение, включително за авансово изплащане, както и за парични обезщетения и на други плащания от ДОО, без преди това осигурителите да представят платежни нареждания за прехвърляне на дължимите от тях осигурителни вноски и декларация от осигурителя, че са внесени дължимите осигурителни вноски върху тези суми за ДОО, за задължително здравно осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Размерите на осигурителните вноски за 2006г., съобразно обхванатите ОСР, са диференцирани така - % от осигур.доход :
За лица, осигурени за всички ОСР: (тук се вкл.ДОО + ДЗПО)
*29,5% + вноска за фонд “ТЗПБ” /от 0,4 до 1,1%/ за работещите при 3 категория труд;
*39,5% + вноска за фонд “ТЗПБ” /от 0,4 до 1,1%/ за работещите при 2 категория труд;
*44,5% + вноска за фонд “ТЗПБ” /от 0,4 до 1,1%/ за работещите при 1 категория труд;
*34,2% за учителите – за всички ОСР;
Съобразно чл.11 от ЗБДОО, разпределението на осиг.вноски по фондовете на ДОО е, както следва:
1. За фонд “Пенсии”:
23 на 100 за лица, родени преди 01.01.1960г., работещи при условията на 3 категория труд;
19/100 за лица, родени след 31.12.1959г., работещи при условията на 3 категория труд;
За лицата работещи при условията на 1-ва и 2-ра категория труд – осигурителната вноска е както по-горе /съобразно датата на раждане/ + 3 на сто за с/ка на осигурителя;
Кадровите военнослужещи и държавните служители по ЗМВР и ЗИНак.и следователите осиг.вноска посочена по-горе /преди1960г 23% и след 1960г – 19%/ увеличена с 3 пункта.
2. За фонд “Трудова злополука и професионална болест”, осигурителната вноска е в размери посочени в Приложение №2 към ЗБДОО по групи основни иконом.дейности и е за с/ка на осигурителя;
3. За фонд “Общо заболяване и майчинство”, осигурителната вноска е 3,5 на 100.
4. За фонд “Безработица”, осигурителната вноска е 3 на 100.
Необходимо е да се отчита, че в посочените проценти, за всички ОСР е включено и ДЗПО (Част втора от КСО), което е:
за Универс.Пенс.Фонд – 4% за 2006г. (но само за лица родени след 1960г.);
за Професион.Пенс.Фонд е:
за 1-ва катег.труд = 12%;
за 2-ра катег.труд = 7% !
Пример: служител от МВР, роден след 1960г.:
ДОО = 19% (пенсии) + 4% (УПФ) + 12% (УПФ) + 3% (безработица) + 3,5% (ОЗМ) = 44,5 + ТЗПБ