РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО СЪС СПОРАЗУМЕНИЕ

6/ РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО СЪС СПОРАЗУМЕНИЕ /глава 29/- чл.381-384 НПК.
Това е нов институт за българското наказателно-процесуално право, съществуващ след измененията на стария НПК от 2000 г. Представлява диференцирана форма на наказателно правораздаване, обусловена от волята на страните и с техни съгласувани волеизявления. Прокурорът е убеден във виновността на обвиняемия, но не желае да изготви обвинителен акт срещу него. Следва да се отбележи, че предприемането на подобна стъпка става чак след цялостно, всестранно, пълно и обективно проведено разследване - чл.381, ал.2 НПК. Законодателят е лимитирал за обвинения за кои престъпления може да се допусне споразумение. Това не важи за деяния, за които е преценил, че се отличават с висока степен на обществена опасност – например при престъпления против републиката, при умишлени убийства и др.
Споразумението се изготвя в писмен вид и може да се осъществи както по почин на прокурора, така и по почин на защитника. Ако уличеният или обвиняемият няма упълномощен защитник, по искане на прокурора съдия от съответния първостепенен съд назначава защитник-адвокат, с когото да се обсъжда споразумението. Ако с престъплението са причинени имуществени вреди, те трябва да бъдат възстановени или обезпечени. Такова изискване съществува и при предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това по принцип е една от целите на всяко наказателно преследване, поради което не звучи убедително тезата, че само “богатите” могат да сключват споразумение. Последното трябва да даде отговор на определени посочени в закона въпроси. Те се доближават до отговорите, които дава съдът при постановяване на присъда. Задължително следва да се отбележи възможността наказанието да бъде определено при условията на чл.55 НК и без да са налице многобройни или изключителни отговорността обстоятелства, в каквото се състои същността на този текст. Споменатото при разглеждане на правилата по предишната глава, означава, че може да се определи наказание под минималния размер, предвиден в закона или да се замени съответно наказание с по-леко при указани в НК правила.
Споразумението се подписва от прокурора и защитника. Обвиняемият също го подписва, като декларира, че се отказва от разглеждане на делото по общия ред. Споразумение може да се сключи за някои от лицата или за някое от престъпленията, ако в производството има повече от един обвиняем или повече от едно престъпление. Няма пречка, когато обвиняемият се споразумее по извършването на няколко престъпления, наказанията по тях да се групират по силата на правилата на чл.23-25 НК.
Споразумението се внася незабавно след изготвянето му в съда, който еднолично в открито съдебно заседание в седемдневен срок от постъпване на делото го разглежда пред себе си. В съдебно заседание участват прокурор, обвиняем и защитник. Обвиняемият бива запитан разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението. Съдът може да предлага промени в споразумението, обсъждани от прокурора и защитника, като последен се изслушва обвиняемият. Постигнатото финално споразумение изцяло се вписва в съдебния протокол и се подписва от прокурор, защитник и обвиняем. Съдът го одобрява, ако то не противоречи на закона или морала. Наказателното производство се прекратява! За това говори нормата на чл.24,ал.3 НПК.
Ако не одобри споразумението, съдът връща делото на прокурора, като в този случай самопризнанието на обвиняемия, направено пред съда, няма доказателствена стойност. Това е предвидено, за да не се стимулира изготвяне на споразумение заради самопризнание. Определението на съда е окончателно. То се съобщава на пострадалия или неговите наследници с указание, че могат да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред гражданския съд. Очевидно практиката доказа, че участието на пострадал в такава процедура, каквато възможност имаше по отменения вече НПК, обикновено водеше до невъзможност тя да бъде осъществена.
Определението на съда за одобряване на споразумението по чл.382, ал.7 НПК може да бъде отменено по реда на възобновяване на наказателното производство. Споразумението е равностойно на влязла в сила присъда и повлича нейните последици. Ето защо по него се изготвя бюлетин за съдимост, изпращан в бюро “Съдимост” на съда по местораждане на обвиняемия.
Казаното важи и когато е одобрено споразумение по решаване на делото по вече висящо съдебно производство. То може да се реализира до приключване на съдебното следствие и изисква депозиране на съгласие на всички страни - т.е., и на другите подсъдими лица, които не желаят или за тях е процесуално недопустимо да преговарят за решаване на делото със споразумение по отношение на себе си, както и на конституираните вече останали страни.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ

5/ ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ /глава 28/- чл.375-380 НПК.
В този случай при доказана виновност прокурорът не изготвя обвинителен акт, ако са налице основанията на чл.78 А НК. А те са материално и процесуално-правни. Материалните предпоставки са предвидени в чл.78 А НК- наказателно-отговорно пълнолетно и непълнолетно лице, извършило престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години, ако деянието е умишлено и до 5 години, ако е непредпазливо и др. Процесуалната предпоставка е отправено от прокурора искане с мотивирано постановление до съответния първоинстанционен съд, за прилагане правилата на тази глава. С него се прави предложение обвиняемото лице да бъде освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание: за пълнолетно лице - глоба, за навършило 16 години непълнолетно лице - обществено порицание, а за ненавършило 16 години непълнолетно лице - възпитателна мярка.
Когато съдът констатира, че не са налице основанията на чл.78 А НК, той прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. Ако делото се насрочи, защото съдът установи, че са налице условията за неговото разглеждане, това става в едномесечен срок. Препис от постановлението се изпраща на обвиняемия, който в седемдневен срок от връчването му може да даде отговор, излагайки възражения и отправяйки нови искания. Граждански иск и конституиране на частен обвинител не се допуска.
В открито съдебно заседание делото се разглежда еднолично от съдия, призовават се прокурорът и обвиняемият, но когато редовно призованите страни не се явят, то може да се разгледа и без тях. Преценяват се събраните доказателства и се събират нови такива, като съдът се произнася в рамките на посочените в постановлението на прокурора фактически положения. Ако се установят нови факти, съдебното производство се прекратява и делото се връща на прокурора.
Съдът може да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание; да го оправдае; да прекрати наказателното производство в предвидените от закона случаи. Решението подлежи на атакуване по реда на въззивното производство и се разглежда от окръжен съд за решение на районен съд и от апелативен съд - за решение на окръжен съд. Решения по тази глава на военните съдилища се атакуват пред военно-апелативния съд. При решаване на делото се прилагат определени правила на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, доколкото става дума за административна отговорност.
По ред и в срок по ЗАНН се осъществява възобновяването на наказателното производство. Предложението за възобновяване се прави от апелативния, съответно военно-апелативния прокурор и се разглежда от апелативния, съответно военно- апелативния съд. Когато предложението е основателно, съдът се произнася по същество, като събира и доказателства, ако е необходимо. Това означава, че цивилните апелативни съдилища се явяват инстанция по възобновяване /незадължително/ и респективно решаване по същество по всички производства по освобождаване на лица от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, без значение какъв е бил първонистанционният съд по тях - районен или окръжен.
Трябва да се наблегне на обстоятелството, че сред правомощията на съдията-докладчик от първостепенния съд при внесен обвинителен акт, има и такова, разрешаващо му да премине към настоящата процедура, когато са налице предпоставките за това.