ПРОВЕЖДАНЕ НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО.

3/ ПРОВЕЖДАНЕ НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
Разследващият орган започва извършването на необходимите следствени действия веднага, след като бъде прието образуваното от прокурора досъдебно производство, освен при описаните по-горе случаи по чл.212, ал.2 НПК. В рамките на своите правомощия той самостоятелно решава какви точно следствени действия трябва да бъдат извършени, като по този начин проличава неговият професионализъм. Работи под постоянните ръководство и надзор на прокурора. Носи отговорност за своевременното, законосъобразно и успешно извършване на производството, като, както вече бе казано, може да иска съдействие и от друг разследващ орган, както и от органите на МВР.
Разследващият орган /следовател и дознател/ осъществява действия по хода на делото /привличане на лице като обвиняем, предявяване и т.н./, действия по разследването /чрез прилагане на способите за събиране и проверка на доказателствата/ и други процесуални действия /по процесуална принуда, по връчване на призовки и т.н./.
Когато на досъдебното производство се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем, изготвяйки постановление за това. Казаното само по себе си говори, че се привлича обвиняем, не за да се събират доказателства по образуваното наказателно производство, а след като вече са събрани такива, макар и не в пълен обем. По този начин се проявява обвинителната функция на прокурора и разследващите органи, възниква фигурата на обвиняемия и трябва да се съблюдават всички негови права.
Не се съставя отделно постановление за привличане на обвиняем, когато това може да стане и с акта за първото действие по разследване срещу лицето -чл.219, ал.2 НПК. За това също незабавно се докладва на прокурора. На основание чл.220 НПК не се привлича като обвиняем лице с имунитет. Наказателното преследване срещу него за същото престъпление се възбужда след отпадане на имунитета, ако не са налице други пречки за това - например смърт. Когато обвиняемият придобие имунитет /кандидатирайки се за народен представител например/, наказателното производство се спира и се отменят предприетите спрямо него мерки на процесуална принуда. В тези случаи производството може да продължи по отношение на останалите обвиняеми, ако това няма да попречи за разкриване на обективната истина. Ако правилно се отбелязва по медиите, тъй като пишещият коментара няма пряк достъп до съответното наказателно производство, по такъв начин и при предпоставките на стария НПК е решен въпросът с дело, свързано с името на народния представител в 40-тото народно събрание от Коалиция ”Атака”, вече изключен от парламентарната група на тази коалиция, Владимир Кузов. Не бива да се забравя, че понастоящем народното събрание обмисля промяна на Конституцията на РБ в частта за имунитетите на определени лица и разпоредбите на НПК могат да претърпят фактическо неприлагане в случай на изменение на конституцията и неизменение във връзка с него на разпоредбите на НПК в коментирания аспект.
Разследващият орган изготвя постановление за привличане на обвиняем, което трябва да съдържа реквизитите, предвидени в чл.219, ал.3 НПК и го предявява на лицето срещу подпис. Задължен е да запознае обвиняемия с правата му, да осигури организирането на наемане на защитник /предявяването се отлага в тези случаи за срок до 72 часа с ново призоваване/, запознава го с пълния текст на постановлението за привличане и дава определени разяснения по него. Ако въпреки дадената възможност, обвиняемото лице отново се яви без защитник, разследващият орган задължително предявява постановлението за привличане, а в случаите на задължителна защита, осигурява служебен защитник. Ако не изпълни тази си задължения, разследващият орган не може да извършва действия по разследването.
Дългогодишната практика на автора му дава възможност да направи извод, че професионализмът на разследващите органи налага те да не принуждават по какъвто и да е начин лицата, които трябва да бъдат привлечени да отговарят като обвиняеми, от дадените им в НПК права на защита - най-вече възможността да не пожелаят присъствие на защитник в случаите, когато адвокатската защита не е задължителна. Също така, чрез влезлия вече в сила Закон за правната помощ, се дава възможност Национално бюро по правна помощ да се грижи за а служебните защитници, а не те да се избират лично от водещия разследването. По посочения начин се цели и избягване на непрофесионален личен сговор между тях и разследващите органи да се действува в полза на разследването, без качествено осигуряване на правото на защита на обвиняемото лице. Казаното току-що важи с пълна сила и при назначаване на служебни защитници пред съда.
След предявяване на постановлението се пристъпва към разпит на обвиняемия със специфики, описани вече в частта по доказването. Отделните обвиняеми се разпитват отделно. Трябва да се вземат мерки те да не влизат в контакт помежду си или пък да бъдат разпитвани във взаимно присъствие. Ако желае дадените обяснения да бъдат ползвани пред съд, следователят пристъпва към разпит на обвиняемия пред съдия - чл.222 НПК. В тези случаи делото не се предоставя на съдията от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието,пред когото се осъществява разпитът.
Това е възможно да стане и при разпит на свидетел - чл.223 НПК. Когато съществува опасност той да не може да се яви пред съда поради тежка болест, продължително отсъствие от страната или по други причини, които правят невъзможно явяването му в съдебно заседание. А и когато е необходимо да се закрепят показания на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на обективната истина. Законът е предвидил последната възможност и предвид отмятането на свидетели от депозирани от тях показания, дадени на досъдебното производство по най-различни съображения - страх, заплаха и др. С прилагането на обсъжданата процедура, обвинението скрепява своята теза с годни за ценене от страна на съда доказателствени средства. При това органът на досъдебното производство е длъжен да осигури явяването на свидетеля и най-важно, възможността на обвиняемия или неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита. Те ще могат да задават допустими, относими и изчерпателни въпроси на разпитвания и при приобщаване на третираните показания към годния за ценене доказателствен материал, няма как да не се взима предвид пълното осигуряване правото на защита на обвиняемото лице. Ето защо, ако разследващият орган умишлено или не, е пренебрегнал задължението си да уведоми или призове /ако е задържано/ привлеченото вече към наказателна отговорност обвиняемо лице за разпит на свидетел пред съдия, това действие трябва да бъде изключено на формално основание от ценимата доказателствена маса.
С последните изменения на стария НПК, а и в новия НПК е предвидена възможност обвиняемият или неговият защитник да могат да поискат от прокурора или разследващия орган разпит на свидетел пред съдия - чл.223, ал.4 НПК. По този начин намира отражение правото на защита, като обвиняемият и защитникът му са в равнопоставно положение с обвинителната власт. Разпитът в тези случаи се провежда по правилата на съдебното следствие. Отказът да се извърши такъв разпит, се отразява в протокол, подписан от съответния орган, обвиняемия и защитника и може да доведе до прочит на недепозираните пред съдия показания на съответния свидетел в случай на искане от страна на подсъдимия и неговия защитник в хода на съдебното дирене.
По време на разследването органите на досъдебното производство осъществяват всякакви необходими действия, уточнявани в частта по доказателственото право. Участието на обвиняемия в процеса е задължително и незадължително. Когато обаче разпоредбите на НПК не предвиждат неговото присъствие, това на защитника му или на пострадалия и неговия повереник, органът може да им разреши да присъствуват при извършването на съответно следствено действие, ако няма да се затрудни разследването - чл.224 НПК.
В хода на следственото действие може да се стигне до изменение на обвинението, което представлява промяна във фактическите обстоятелства, срещу която на обвиняемия трябва да се предостави възможност да се защитава. В тези случаи се разкриват основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон за същото /като квалификация/, еднакво /по размер на наказанието/ или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на фактическите обстоятелства по обвинението. Изменение на обвинението има и когато се разкрият обстоятелства за извършени други престъпления от същото лице или се прибавят нови лица.
В случаи като коментираните разследващият орган докладва на прокурора своите разкрития и извършва ново привличане на обвиняемия - чл.225 НПК.
След осъществяване на цялостното разследване разследващият орган докладва делото на прокурора. Последният проверява дали разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно - както той е указвал и разследващият орган е преценил в рамките на своята оперативна самостоятелност. Ако ръководещият и надзираващ разследването държавен обвинител установи, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила или че не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, както и когато се налага ново привличане, той може сам да извърши необходимите действия или да укаже на разследващия орган да ги извърши. Авторът прогнозира, че втората възможност ще се превърне в правило по най-различни съображения - било поради претовареност на прокурорите и невъзможност те да извършат подобни действия по всички дела, било поради дадената законова възможност това да го стори някой друг. Отделен е въпросът защо би било допуснато да се стигне до случаи като обсъждания и каква персонална отговорност следва да понесе неизпълнилият си задълженията ръководещ и надзираващ разследването прокурор или неизпълнилият своите задължения и/или указания разследващ орган. Най-малко, на прокурора е предоставена възможност да замени разследващия орган, за да се осъществи качествено и навременно разследване.
Следва действието по предявяване на разследването. При него се проявява правото на защита на обвиняемия. Събраните доказателствени материали се предявяват задължително на обвиняемия, освен в случаите на задочно разглеждане; и на неговия защитник. Възможно е отлагане на предявяването до 72 часа в предвидените в нормата на чл.227, ал.4 НПК случаи. При повторно явяване без упълномощен от него защитник, обвиняемият носи последицата на предявяване на разследването, като при задължителна защита му са назначава служебен защитник. За предявяването се призовават и пострадалият и неговият повереник, ако са направили искане за това и ако пострадалият е намерен на посочения от него адрес за призоваване в страната. Но неявяването им не е основание за насрочване на ново предявяване.
Разследването се предявява чрез предоставяне на явилите се лица на всички материали по разследването за проучване, след разясняване на правата им. За тази цел се определя срок от разследващия орган в зависимост от фактическата и правна сложност, обема на делото и всички други обстоятелства, имащи значение за времетраенето на проучването. Ако някое от лицата не е в състояние да проучи материалите, разследващият орган е длъжен да му ги разясни, а при нужда и да му ги прочете - например, защото лицето е сляпо. В случай на отказ от проучване на доказателствените материали - отказът и причините за това се отбелязват в протокола за предявяване на разследването. Прокурорът също може да предяви разследването, ако сам е извършил действията, описани по-горе след приключване на разследването и докладване на същото от разследващия орган. В този случай той не изготвя заключение, както е задължен да направи разследващият орган.
При проучване на материалите лицата могат да правят искания, бележки и възражения. Писмените се прилагат към делото, а устните се вписват в протокола за предявяване на разследването. По тези искания се произнася не разследващият орган, а наблюдаващият прокурор - чл.229, ал.3 НПК. Исканията могат да бъдат уважени и да се извършат допълнителни действия по разследването, а могат и да не бъдат уважени, което следва да става с мотивирано постановление. Когато се уважат, на допълнителните действия могат да присъстват лицата, които са ги поискали, след което следствените материали се предявяват повторно от разследващия орган.
След окончателното приключване на разследването следователят и дознателят изготвят заключение. То представлява окончателният процесуален акт и в максимална степен отразява процесуалната независимост на разследващия орган. Прокурорът не може да укаже какво точно заключително постановление да се изготви. Това е формален акт, който не подлежи на обжалване и в него се стига до генералния извод за виновност или невиновност на обвиняемия. Затова, когато намери, че обвинението е доказано по несъмнен начин и обвиняемият следва да бъде предаден на съд, разследващият орган изготвя обвинително заключение - чл. 232 НПК. Когато счете, че не са налице основания за това, той изготвя постановление с мнение за спиране или прекратяване на наказателното производство - чл.233 НПК.
В тази част на изложението трябва да се отбележи, че НПК съдържа в себе си изрични правила за представяне и връчване на протоколи за действия по разследване, за изготвяне на протоколи за разпит и звукозапис, за звукозаписна и видеозаписна дейност на разследващи действия - чл.236 - 241 НПК.
Срокът, в който трябва да се приключи разследването, е точно определен в закона /чл.234 НПК/. Той е максимум двумесечен от деня на образуването и може да бъде удължен при дела с фактическа и правна сложност до 6 месеца от прокурор от горестоящата прокуратура, а в изключителни случаи - от Главния прокурор. Удължаването на срока се иска до петнадесет дни преди изтичането му, като се посочват причините, поради които разследването не може да приключи в срок, извършените действия по разследването и тези, които трябва да бъдат извършени. Наблюдаващият прокурор може да определи и по-кратък срок, а когато той се окаже недостатъчен, да се разреши общия двумесечен срок. Възможност за съкращаване на срока от така поискания такъв имат и прокурорът от горестоящата прокуратура и Главният прокурор. Негативният за обвинението резултат при извършени извън разследващия срок действия е посочен в нормата на чл.234, ал.7 НПК и е свързан с непораждане на правни последици на тези действия и невъзможност събраните по време на тях доказателства да се ползват от съда при постановяване на присъдата.
Компетентният за удължаване на срока на разследване прокурор се произнася и по мерките за процесуална принуда. Новият НПК предвижда отмяна на същите от държавния обвинител след изтичане на повече от две години от привличане на едно лице като обвиняем в случаи на тежко престъпление /наказуемо с повече от пет години лишаване от свобода/ и повече от една година - в останалите случаи - чл.234,ал.8 НПК. Тук систематично е уредена съдебна процедура при неизпълнение на посоченото задължение от страна на прокурора. В такъв случай по искане на обвиняемия или на неговия защитник мерките за процесуална принуда след изтичане на горепосочените срокове се отменят в закрито заседание от едноличен състав на първинстанционния съд с определение, подлежащо на атакуване пред въззивен съд в тридневен срок. Въззивният съд също се произнася в закрито съдебно заседание с определение, което е окончателно. Тази нова процедура по чл.234, ал.10 и 11 НПК е типичен пример за двуинстанционен гарантиращ законосъобразност съдебен контрол върху неизпълнени задължения от страна на представител на прокуратурата, като неговото бездействие е в ущърб на обвиняемото лице. И е типичен пример за това как на фаза досъдебно производство съдът е задължен да свърши работата на прокуратурата - както често се налагаше при условията на чл.152, ал.4 и 5 НПК /стар/.

ОБРАЗУВАНЕ НА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО И ПРОВЕЖДАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕ - чл.207 и следващи НПК

2/ ОБРАЗУВАНЕ НА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО И ПРОВЕЖДАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕ - чл.207 и следващи НПК.
Характерът на наказателно-процесуалната дейност е формален и от образуване на наказателното производство възникват наказателно-процесуалните отношения и се разгръщат всичките отразени по-горе принципи. Оттук нататък някой може да бъде привлечен към наказателна отговорност.
Досъдебното производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни.
В предвидените в особената част на НК случаи производство от общ характер се образува по тъжба на пострадалия до прокурора, която трябва да е подписана от подателя и да съдържа данни за него, а по нея не се дължи държавна такса, както по делата от частен характер. Това производства от публично-частен характер.
При тях заявителят трябва да е активен, за да се образува дело, което протича като такова от общ характер.
Законните поводи са проявяващи се обстоятелства, сочещи за извършено престъпление. Те са изрично изброени в закона и са:
- съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление - устно или подписано писмено, анонимните съобщения не са законен повод;
- статии, бележки и писма за извършено престъпление - т.е., всяка информация, разпространена чрез средствата за масово осведомяване; може и излъчване по електронните медии;
- лично явяване на дееца пред прокурора или разследващите органи с признание за извършено престъпление - съставя се протокол, в който се излага подробно направеното признание;
- непосредствено разкриване от органите на досъдебно производство на признаци за извършено престъпление.
Достатъчното данни представляват предварителен фактически материал, от който може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Те не са доказателства, защото доказателствата се набавят, след като се образува досъдебното производство.
Именно достатъчното данни след образуване на същото преминават през процесуално доказване. И след като става дума за предположение, въобще не е необходимо да се знае деецът,защото с оглед неговото разкриване се задействува наказателно-процесуалната машина. Досъдебното производство винаги се образува поради факта на извършеното престъпление /заради деянието/, дори и когато става дума за длъжностно качество на извършителя. Така че постановленията за образуване следва да се изготвят не срещу поименно лице /обратното става на практика/. Не е необходимо към този начален момент да е ясен и приложимият закон.
Най-често досъдебното производство се образува срещу неизвестен извършител. По него се осъществяват действия по разследването, но наред с тях прокурорът възлага на органите на МВР да работят за установяване и издирване на извършителя - чл.215 НПК. Ако последните преценят, че са събрани достатъчно данни, уличаващи определено лице в извършване на престъпление, предават събраните материали на съответния разследващ орган и незабавно уведомяват прокурора. Трябва да се отбележи, че преценката на полицейските органи, разглеждана на плоскостта на стария НПК, понякога беше различна от наказателно-процесуалната професионална преценка на разследващите органи и прокурора, поради което възникваха неблагополучия между институциите, разкриващи престъпленията, отразявани включително и по медиен път.
Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора - нему е предоставена преценката дали да стори това, ръководейки се от законните поводи и достатъчното данни. Има обаче изключения, при които досъдебното производство се счита за образувано със съставяне на акта за първото действие по разследване. Като такива са предвидени неотложни следствени действия, осъществявани от разследващите органи - оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване, разпит на очевидци - ако незабавното извършване на тези действия е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства при констатирано вече престъпление. За тези свои действия разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора, но не по-късно от 24 часа - чл.212 НПК. В такива случаи на основание чл.214, ал.2 НПК разследващият орган е длъжен в протокола за първото действие по разследването да посочи законния повод и достатъчното данни за извършеното престъпление.
В стария НПК до 2003 г. съществуваше разпоредбата на чл.191 НПК, когато имаше законен повод, но нямаше достатъчно данни и не се налагаше извършване на неотложни следствени действия, да се образува предварителна проверка.
Доколкото тя беше много използвана в наказателния процес, съществува по старите производства и се прилагат правилата с оглед нея, изготвящият този преглед намира, че следва да й се отдели внимание. А ще остави без коментар дали и доколко удачно бе премахването на предварителната проверка от НПК от 2003 г. и дали по този начин не се ограничи възможността на прокуратурата да събира достатъчно данни, за да образува наказателно производство. Предварителната проверка бе извънпроцесуална дейност, осъществявана под ръководството на прокурора, а и извършвана по негово разпореждане. По нея се образуваше преписка, различна от дело. Предварителната проверка се извършваше от органи на МВР, от следовател /например по така наречения случай ”Сапио”, в който се замесва името на бившия премиер на Р България Иван Костов/, а и от прокурор. По време на нея можеха да се осъществяват оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване и изземване, както и разпит на очевидци, когато незабавното извършване на тези действия бе единствената възможност за събиране и запазване на доказателства. Т.е., в случая бе налице изключение, при което се набавяха доказателства преди образуване на предварително производство. За да могат те да бъдат приобщени към годния за ценене доказателствен материал, бе необходимо да бъдат установени по реда, предвиден в НПК. Все по време на предварителната проверка можеха да се изготвят веществени доказателствени средства - кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, специални разузнавателни средства, които да се ползуват впоследствие в процеса. Забраняваше се разгласяването на обстоятелството, че започва предварителна проверка. Това важеше за всеки, който е запознат по повод дейността си с посочения факт. В противен случай носеше наказателна отговорност. Например, такава би била налице, ако някой предаде на журналисти списък с предварителни проверки, осъществявани от прокуратурата. Настрана стои въпросът как се е добрал до въпросната информация и дали източник на същата не биха били представители на самата прокуратура.
Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което информира пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и направилото съобщение лице /ако последното е известно/ - чл.213 НПК. Тези лица могат да атакуват отказа пред горестоящ по прокуратура прокурор, който при произнасяне по жалбата или по свой почин може да разпореди образуване на досъдебно производство и започване на разследване.
При ръководството на разследването прокурорът може да прецени, че по делото са събрани доказателства за участие на повече лица в престъплението и да отдели материалите за неустановените и неиздирени лица. Отделяне той може да направи и когато се съберат доказателства за няколко престъпления, извършени от едно лице, като в отделно дело се приложат материалите за някои от престъпленията. Същевременно, когато се установи, че две или повече дела за различни престъпления срещу различни лица имат връзка помежду си, прокурорът може да ги обедини, ако това се налага за разкриване на обективната истина /например за продалия незаконното оръжие и за този, който с него е извършил убийство/. Може и да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и същи обвиняем. Разпоредбите на чл.216 и чл.217 НПК имат такова съдържание с цел да мотивират наблюдаващия разследването държавен обвинител да прецени най-оптималния вариант за разследване на едно престъпление и/или срещу едно лице, както и на многопластова престъпна дейност - поради множество на извършителите или на деянията.
Отново с цел оптимизиране на разследването разследващият орган при необходимост може да поиска от друг разследващ орган да извърши отделни действия по разследването. А когато всеки разследващ поиска /без значение дали следовател или дознател/, органите на МВР са длъжни да му окажат съдействие при извършване на отделни действия по разследването - например да бъде обгрижено осъществяването на оглед. Точно разпоредбата на чл.218, ал.2 НПК дава повод на автора да посочи възможността на основание чл.118, ал.1, т.3 НПК освен поемните лица по извършването на действия по разследване на досъдебното производство, когато тяхното присъствие е задължително, да могат да бъдат допускани и разпитвани като свидетели и служители на МВР или на военната полиция, присъствали при осъществяване на оглед и свързаните с него претърсване и изземване. С уточнението, че действията по разследване, за които те могат да бъдат разпитвани, са лимитирани от закона.