ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА АКТОВЕ НА СЪДА- чл.412-418 НПК.

ЧАСТ ШЕСТА: ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА АКТОВЕ НА СЪДА. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА.

1/ ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА АКТОВЕ НА СЪДА- чл.412-418 НПК.
Присъдите, решенията, определенията и разпорежданията на съда влизат в сила:
- от момента на постановяването им, когато не подлежат на проверка по жалба или протест;
- от момента на постановяване решението на касационната инстанция, когато жалбите или протестите са оставени без разглеждане /поради просрочие например/ или без уважение, или присъдата е изменена;
- от изтичане на срока на обжалването им, когато не е подадена жалба или протест.
С влизане на присъдата в сила тя придобива материална законна сила, което означава, че е невъзможно пререшаване на спора чрез редовните способи за решаване на наказателни дела. Това е така наречената “сила на пресъдено нещо”.
Има и формална законна сила, която осигурява проявлението на материалната и същността й се състои в обстоятелството кои актове не подлежат на атакуване.
При реализирането на формалната законна сила съдебните актове стават изпълняеми. Те са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Задължителни са и за гражданския съд относно това извършено ли е деянието, наказуемо ли е то и виновен ли е деецът. Задължителни са и актовете на районните съдилища при диференцираните форми по освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и при решаване на делата със споразумения /неясно защо са изключени актовете на окръжните съдилища по тези диференцирани форми/.
В теоретичен план погледнато, привеждането в изпълнение на влезлите в сила съдебни актове се разглежда като последен стадий от съдебното производство. Възможно е да се стигне до постановяване на решение от страна на съда, постановил влязлата в сила присъда или определение, във връзка с привеждане в изпълнение на тези актове. Ако има някакви затруднения и съмнения по повод тях, може да се поиска тълкуване от съда, който ги е постановил. Той следва само да тълкува, не и да изменя акта си.
Предвиждат се и предпоставки, при които окръжният или районният прокурор могат да отложат изпълнението на някои наказания, най-същественото от които е лишаването от свобода. Те са конкретно изброени и не подлежат на разширително тълкуване - чл.415 НПК. Законът е предписал и какви точно технически действия се извършват по привеждане в изпълнение на присъдите и определенията - на кого се изпращат преписи, в случаите на кои наложени наказания и т.н. Най-важно да се знае е, че когато подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание - например лишаване от свобода - препис от присъдата се изпраща на прокурора за изпълнение. Тук следва да се спомене и че задържането на осъдения /лицето с влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение/ и отвеждането му до мястото за изпълнение на наказанието, се осъществява от службите на Министерство на правосъдието.
А прокурорът може да зачете предварителното задържане или административното лишаване от някое заложено в НК право на осъдения, ако съдът с присъдата не е сторил това /чл.417 НПК/.

ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА, ПОДСЪДНИ НА ВОЕННИТЕ СЪДИЛИЩА

8/ ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА, ПОДСЪДНИ НА ВОЕННИТЕ СЪДИЛИЩА /глава 31/ - чл.396-411 НПК.
Военните съдилища са единствено окръжни, има един Военно-апелативен съд в гр.София и само той е въззивна инстанция. Касационна инстанция винаги е ВКС. Доколкото в тази част на закона няма особени правила /а те са изброени изрично/, според чл.411 НПК се прилагат общите такива. За съдебното производство важат правилата на цивилното, като донякъде е ограничена публичността. Вероятно за да се пази честта на пагона, при разглеждане на дела срещу офицери, в съдебната зала не се допускат като слушатели сержанти и войници.
В хода на досъдебното производство разследването се извършва от военни следователи - за извършители офицери; и за престъпленията, посочени точно по особената част на НК, разследвани от цивилните следователи. Останалите престъпления се разследват от военни дознатели, като те се определят със заповед на министъра на отбраната. По отношение на военнослужещи на наборна военна служба или спрямо резервисти при участие в учебно-мобилизационни мероприятия или при изпълнение на активна служба в постоянния резерв могат да бъдат взети различни от общите мерки за неотклонение - поставяне под най-близко наблюдение в частта и задържане под стража в казармено помещение. Има и специфики по временно отстраняване от длъжност, когато при взета мярка за неотклонение “задържане под стража” или “домашен арест”, обвиняемият задължително се отстранява от длъжност, докато тези мерки за неотклонение бъдат отменени или заменени с по-леки - чл.403, ал.1 НПК.