5/ ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ /глава 28/- чл.375-380 НПК.
В този случай при доказана виновност прокурорът не изготвя обвинителен акт, ако са налице основанията на чл.78 А НК. А те са материално и процесуално-правни. Материалните предпоставки са предвидени в чл.78 А НК- наказателно-отговорно пълнолетно и непълнолетно лице, извършило престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години, ако деянието е умишлено и до 5 години, ако е непредпазливо и др. Процесуалната предпоставка е отправено от прокурора искане с мотивирано постановление до съответния първоинстанционен съд, за прилагане правилата на тази глава. С него се прави предложение обвиняемото лице да бъде освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание: за пълнолетно лице - глоба, за навършило 16 години непълнолетно лице - обществено порицание, а за ненавършило 16 години непълнолетно лице - възпитателна мярка.
Когато съдът констатира, че не са налице основанията на чл.78 А НК, той прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. Ако делото се насрочи, защото съдът установи, че са налице условията за неговото разглеждане, това става в едномесечен срок. Препис от постановлението се изпраща на обвиняемия, който в седемдневен срок от връчването му може да даде отговор, излагайки възражения и отправяйки нови искания. Граждански иск и конституиране на частен обвинител не се допуска.
В открито съдебно заседание делото се разглежда еднолично от съдия, призовават се прокурорът и обвиняемият, но когато редовно призованите страни не се явят, то може да се разгледа и без тях. Преценяват се събраните доказателства и се събират нови такива, като съдът се произнася в рамките на посочените в постановлението на прокурора фактически положения. Ако се установят нови факти, съдебното производство се прекратява и делото се връща на прокурора.
Съдът може да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание; да го оправдае; да прекрати наказателното производство в предвидените от закона случаи. Решението подлежи на атакуване по реда на въззивното производство и се разглежда от окръжен съд за решение на районен съд и от апелативен съд - за решение на окръжен съд. Решения по тази глава на военните съдилища се атакуват пред военно-апелативния съд. При решаване на делото се прилагат определени правила на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, доколкото става дума за административна отговорност.
По ред и в срок по ЗАНН се осъществява възобновяването на наказателното производство. Предложението за възобновяване се прави от апелативния, съответно военно-апелативния прокурор и се разглежда от апелативния, съответно военно- апелативния съд. Когато предложението е основателно, съдът се произнася по същество, като събира и доказателства, ако е необходимо. Това означава, че цивилните апелативни съдилища се явяват инстанция по възобновяване /незадължително/ и респективно решаване по същество по всички производства по освобождаване на лица от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, без значение какъв е бил първонистанционният съд по тях - районен или окръжен.
Трябва да се наблегне на обстоятелството, че сред правомощията на съдията-докладчик от първостепенния съд при внесен обвинителен акт, има и такова, разрешаващо му да премине към настоящата процедура, когато са налице предпоставките за това.
събота, февруари 09, 2008
СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ
4/ СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ /глава 27/- чл.370-374 НПК.
Това е съвсем нова процедура, чиито правила ще подлежат на задълбочено тълкуване и обмисляне в корелация с общите постулати на съдебно разследване и оценка на доказателствения материал. При нея подсъдимият сам може да поиска или съдът служебно /и съдията-докладчик в стадия на подготвителните действия/ да реши, че е необходимо предварително изслушване на страните, без да се призовават свидетелите и вещите лица. По време на предварителното изслушване подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници /вече конституирани като такива, а не само пострадали/ могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Ако действията по разследването са проведени при условията и по реда на НПК, съдът с определение одобрява постигнатото от страните съгласие. Съответните протоколи за разпит и експертни заключения, за които важи споразумението, се прочитат при провеждане на съдебното следствие от първата инстанция.
Подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства по тях. Съдът го предупреждава, че това му самопризнание ще се отчита при постановяване на присъдата. А когато прецени, че то се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обявява, че ще го ползва, без да събира доказателствени материали по посочените в обвинението факти. За да може подсъдимият да разбере правилно основанията на чл.371 НПК, съдът му ги разяснява, като в случай, че той няма защитник, му назначава служебен такъв. В хода на съдебното следствие не се провежда разпит на подсъдим, свидетели и вещи лица, като съдът в мотивите си може да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, позовавайки се на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят. Не може да има съмнение, че става дума за годни процесуални действия по разследване на досъдебното производство, както и указва нормата на чл.372,ал.3 вр.чл.371,т.1 НПК.
Авторът на този преглед адмирира обсъжданата процедура, защото намира, че чрез нея като облекчаваща форма на наказателно преследване, ще бъде постигнато бързо правосъдие в светлината на достатъчно по обем и характер събран доказателствен материал на досъдебното производство. По този начин от една страна ще се стигне до разтоварване на съдилищата от реализиране на пълната процедура за разглеждане на дела, по които няма спор или поне спорните аспекти могат да бъдат намалени до минимум, с несъмнено спазване на правото на защита на подсъдимото лице и на други страни в процеса. Това е така, защото най-малко признанието на подсъдимия по фактите трябва да намери подкрепа в събрания доказателствен материал, за което съдът следи служебно. От друга страна, самият подсъдим е мотивиран в случай на преценка за допустимост, относимост, достоверност и достатъчност на събраните срещу него доказателства, да признае факти по обстоятелствената част на обвинителния акт и производството да премине в обсъжданата процедура. Защото задължително при постановяване на осъдителна присъда в този случай, съдът налага наказание при условията на чл.55 НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Т.е., може да се премине към налагане на наказание лишаване от свобода под определения минимум, посочен в санкционната част на материалната наказателно-правна норма, за извършено престъпление по която съдът признава дееца за виновен; или да се замени наказанието лишаване от свобода с по-леко такова, ако няма предвиден минимален предел и т.н.
Съгласно чл.374 НПК, доколкото за производството по тази глава няма особени правила, се прилагат общите правила. Уточненото дава повод на пишещия тези редове да добави задължителното участие на прокурор в производство като обсъжданото, което при това винаги е от общ характер.
Това е съвсем нова процедура, чиито правила ще подлежат на задълбочено тълкуване и обмисляне в корелация с общите постулати на съдебно разследване и оценка на доказателствения материал. При нея подсъдимият сам може да поиска или съдът служебно /и съдията-докладчик в стадия на подготвителните действия/ да реши, че е необходимо предварително изслушване на страните, без да се призовават свидетелите и вещите лица. По време на предварителното изслушване подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници /вече конституирани като такива, а не само пострадали/ могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Ако действията по разследването са проведени при условията и по реда на НПК, съдът с определение одобрява постигнатото от страните съгласие. Съответните протоколи за разпит и експертни заключения, за които важи споразумението, се прочитат при провеждане на съдебното следствие от първата инстанция.
Подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства по тях. Съдът го предупреждава, че това му самопризнание ще се отчита при постановяване на присъдата. А когато прецени, че то се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обявява, че ще го ползва, без да събира доказателствени материали по посочените в обвинението факти. За да може подсъдимият да разбере правилно основанията на чл.371 НПК, съдът му ги разяснява, като в случай, че той няма защитник, му назначава служебен такъв. В хода на съдебното следствие не се провежда разпит на подсъдим, свидетели и вещи лица, като съдът в мотивите си може да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, позовавайки се на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят. Не може да има съмнение, че става дума за годни процесуални действия по разследване на досъдебното производство, както и указва нормата на чл.372,ал.3 вр.чл.371,т.1 НПК.
Авторът на този преглед адмирира обсъжданата процедура, защото намира, че чрез нея като облекчаваща форма на наказателно преследване, ще бъде постигнато бързо правосъдие в светлината на достатъчно по обем и характер събран доказателствен материал на досъдебното производство. По този начин от една страна ще се стигне до разтоварване на съдилищата от реализиране на пълната процедура за разглеждане на дела, по които няма спор или поне спорните аспекти могат да бъдат намалени до минимум, с несъмнено спазване на правото на защита на подсъдимото лице и на други страни в процеса. Това е така, защото най-малко признанието на подсъдимия по фактите трябва да намери подкрепа в събрания доказателствен материал, за което съдът следи служебно. От друга страна, самият подсъдим е мотивиран в случай на преценка за допустимост, относимост, достоверност и достатъчност на събраните срещу него доказателства, да признае факти по обстоятелствената част на обвинителния акт и производството да премине в обсъжданата процедура. Защото задължително при постановяване на осъдителна присъда в този случай, съдът налага наказание при условията на чл.55 НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Т.е., може да се премине към налагане на наказание лишаване от свобода под определения минимум, посочен в санкционната част на материалната наказателно-правна норма, за извършено престъпление по която съдът признава дееца за виновен; или да се замени наказанието лишаване от свобода с по-леко такова, ако няма предвиден минимален предел и т.н.
Съгласно чл.374 НПК, доколкото за производството по тази глава няма особени правила, се прилагат общите правила. Уточненото дава повод на пишещия тези редове да добави задължителното участие на прокурор в производство като обсъжданото, което при това винаги е от общ характер.
Абонамент за:
Публикации (Atom)