СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ

4/ СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ /глава 27/- чл.370-374 НПК.
Това е съвсем нова процедура, чиито правила ще подлежат на задълбочено тълкуване и обмисляне в корелация с общите постулати на съдебно разследване и оценка на доказателствения материал. При нея подсъдимият сам може да поиска или съдът служебно /и съдията-докладчик в стадия на подготвителните действия/ да реши, че е необходимо предварително изслушване на страните, без да се призовават свидетелите и вещите лица. По време на предварителното изслушване подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници /вече конституирани като такива, а не само пострадали/ могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Ако действията по разследването са проведени при условията и по реда на НПК, съдът с определение одобрява постигнатото от страните съгласие. Съответните протоколи за разпит и експертни заключения, за които важи споразумението, се прочитат при провеждане на съдебното следствие от първата инстанция.
Подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства по тях. Съдът го предупреждава, че това му самопризнание ще се отчита при постановяване на присъдата. А когато прецени, че то се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обявява, че ще го ползва, без да събира доказателствени материали по посочените в обвинението факти. За да може подсъдимият да разбере правилно основанията на чл.371 НПК, съдът му ги разяснява, като в случай, че той няма защитник, му назначава служебен такъв. В хода на съдебното следствие не се провежда разпит на подсъдим, свидетели и вещи лица, като съдът в мотивите си може да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, позовавайки се на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят. Не може да има съмнение, че става дума за годни процесуални действия по разследване на досъдебното производство, както и указва нормата на чл.372,ал.3 вр.чл.371,т.1 НПК.
Авторът на този преглед адмирира обсъжданата процедура, защото намира, че чрез нея като облекчаваща форма на наказателно преследване, ще бъде постигнато бързо правосъдие в светлината на достатъчно по обем и характер събран доказателствен материал на досъдебното производство. По този начин от една страна ще се стигне до разтоварване на съдилищата от реализиране на пълната процедура за разглеждане на дела, по които няма спор или поне спорните аспекти могат да бъдат намалени до минимум, с несъмнено спазване на правото на защита на подсъдимото лице и на други страни в процеса. Това е така, защото най-малко признанието на подсъдимия по фактите трябва да намери подкрепа в събрания доказателствен материал, за което съдът следи служебно. От друга страна, самият подсъдим е мотивиран в случай на преценка за допустимост, относимост, достоверност и достатъчност на събраните срещу него доказателства, да признае факти по обстоятелствената част на обвинителния акт и производството да премине в обсъжданата процедура. Защото задължително при постановяване на осъдителна присъда в този случай, съдът налага наказание при условията на чл.55 НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Т.е., може да се премине към налагане на наказание лишаване от свобода под определения минимум, посочен в санкционната част на материалната наказателно-правна норма, за извършено престъпление по която съдът признава дееца за виновен; или да се замени наказанието лишаване от свобода с по-леко такова, ако няма предвиден минимален предел и т.н.
Съгласно чл.374 НПК, доколкото за производството по тази глава няма особени правила, се прилагат общите правила. Уточненото дава повод на пишещия тези редове да добави задължителното участие на прокурор в производство като обсъжданото, което при това винаги е от общ характер.

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДА ПО ИСКАНЕ НА ОБВИНЯЕМИЯ

3/ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДА ПО ИСКАНЕ НА ОБВИНЯЕМИЯ.
С последните изменения на стария НПК бе създаден чл.239 А НПК, озаглавен “РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДА ПО ИСКАНЕ НА ОБВИНЯЕМИЯ”. Такава процедура е предвидена и в глава 26 - чл.368-369 от новия НПК. Същественото в тази хипотеза е, че ако в досъдебното производство от привличане на определено лице като обвиняем са изтекли повече от две години, когато обвинението е за тежко престъпление и повече от една година за всички останали случаи, обвиняемият може да поиска делото му да бъде разгледано от съда. Съдът изисква делото и се произнася в седемдневен срок еднолично в съдебно заседание. След като законът не уточнява заседанието да е закрито, авторът намира, че то следва да бъде открито, какъвто е принципът на наказателния процес. Когато установи основанията, изложени по-горе, съдът връща делото на прокурора, давайки му възможност в двумесечен срок или да внесе обвинителен акт, или да предприеме действия по някоя от конкретно упоменатите диференцирани процедури по наказателно преследване, или да прекрати наказателното производство, като уведоми за това съда.
Ако в този срок прокурорът не стори нищо или не бъде одобрено споразумение за решаване на делото, съдът изисква делото и прекратява наказателното производство по отношение на поискалото това лице - еднолично в закрито заседание с окончателно определение. По отношение на други лица -съучастници и по отношение на други престъпления за същото лице, производството продължава.
Ако прокурорът в двумесечния срок внесе делото за разглеждане в съда, но последният констатира, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, еднолично в закрито заседание прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда в едномесечен срок.
Ако в едномесечния срок прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или не са отстранени съществените нарушения на процесуални правила или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство с окончателно определение.
Както е видно, пътят до финално прекратяване на наказателното производство по отношение на лице, което повече от две или една година е било обвиняемо, е дълъг, като при това е свързан със сериозна ангажираност на съда в посока на влизане на делото за разглеждане в съдебно производство. Тази процедура е замислена с оглед неприсъствие в правния мир на лица-обвиняеми с години, които сами желаят наказателните производства срещу тях да приключат. Тя залага в себе си добросъвестно изпълнение на служебните задължения най-вече от страна на прокуратурата и неформално внасяне на обвинителен акт и дело, за които е ясно, че не са изработени перфектно.