5/ МЕРКИ ЗА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА.
Това са определени от процесуалния закон ограничения, налагани на обвиняем, за да може да бъде обезпечено правилното протичане на наказателното производство.
Те са включени в първата част на НПК, вероятно предвид отнасянето им към процесуалната фигура на обвиняемото лице. Мерките за процесуална принуда са изброително посочени в НПК и поначало са свързани с посягане върху конституционно определени права на гражданите - на свобода, на труд, на свободно придвижване. Затова е предвидена и съдебна намеса при определянето им още на досъдебното производство предвид произнасяне на независим от обвинението орган - съда. Мерките за процесуална принуда могат да бъдат прилагани и по време на съдебното производство.
Те ще бъдат изброени, като по-особено внимание ще се обърне на мерките за неотклонение.
- ЗАБРАНА ЗА ДОБЛИЖАВАНЕ ДО ПОСТРАДАЛИЯ - чл.67 НПК. Това е нова за нашия закон мярка, която изисква по искане на пострадалото лице или с негово съгласие прокурорът да направи предложение до съответния първоинстанционен съд да се забрани на обвиняемия да доближава непосредствено пострадалия. Като не третираме общата неяснота на тази норма, съдът следва да се произнасе по нея незабавно с определение. Забраната отпада след влизане на присъдата в сила или при прекратяване на производството на някакво основание, както и когато самия пострадал поиска отпадане. Не е ясно каква е санкцията за обвиняемия при неспазване на така наложената му ограничителна мярка и следователно в какво се състои силата на нейната превенция. Решението на разпоредбата на чл.66 НПК не може да бъде пренесено механично в този случай, тъй като в нея са отразени последици, свързани с неизпълнение на задълженията по мерките за неотклонение, а не по мерките за процесуална принуда въобще. Същевременно тази норма дава възможност тепърва да се вземе мярка за неотклонение на обвиняем, когато той в това си качество не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си без уведомяване, или наруши взетата мярка ,без да се уточнява дали нарушената е всяка мярка за процесуална принуда. Но предвид възможността за взимане на мярка за неотклонение оттук нататък, в случая не може да се говори за последици от неизпълнение на задължения, свързани с мярка за неотклонение, тъй като анализът води до извод, че до момента никаква такава не е била определена. Все тази разпоредба предвижда изменение на взетата мярка в по-тежка такава по реда, предвиден в НПК. А такъв ред е прогласен за мерките за неотклонение. Очевидно е объркването, резултат от неперфектно боравене на законодателя с различните понятия - мерки за процесуална принуда и мерки за неотклонение, като вторите се включват в първите. Практиката ще трябва да разреши този въпрос.
- ЗАБРАНА ЗА НАПУСКАНЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА СТРАНАТА /чл.68 НПК/ -съдът на досъдебното производство се произнася само при отказ на прокурора да уважи направено искане в такава насока. Ако не съществува опасност обвиняемият да се укрие извън страната, тази мярка може да бъде отменена.
-ОТСТРАНЯВАНЕ ОБВИНЯЕМИЯ ОТ ДЛЪЖНОСТ /чл.69 НПК/ - изцяло по съдебен ред.
-НАСТАНЯВАНЕ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ В ПСИХИАТРИЧНО ЗАВЕДЕНИЕ /чл.70 НПК/ - изцяло по съдебен ред.
-МЕРКИ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК И НА ГЛОБАТА, КОНФИСКАЦИЯТА И ОТНЕМАНЕТО НА ВЕЩИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА /чл.73 и 72 НПК/. В първия случай се стига до засилена охрана на правата на пострадалото лице.
-ПРИНУДИТЕЛНО ДОВЕЖДАНЕ /чл.71 НПК/ - по този ред се довежда принудително без призоваване обвиняем - или с призоваване и неявяване без посочване на уважителни причини, като явяването му е задължително или съответният орган реши, че е необходимо; или без призоваване, защото се е укрил или няма постоянно местоживеене. Актът, с който се взима ограничителната мярка- постановление на орган на досъдебното производство или определение на съд, винаги се предявяват на лицето, по отношение на което се постановява съответното ограничение. Принудителното довеждане на незадържано лице се извършва от службите на Министерство на правосъдието /съдебна полиция/, а когато е постановено от дознател като разследващ орган - от службите на МВР.
Най-голям интерес предизвикват мерките за неотклонение като форма на мерките за процесуална принуда. Те могат да се взимат по дела от общ характер, с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда. Редакцията на закона предпоставя извод за възможност да не бъде взимана мярка за неотклонение по всяко наказателно производство, а само когато разследващите органи преценят, че това е необходимо. При нейното определяне органът, който я взема, съобразява степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното и семейното му състояние, професията, възрастта и други данни за личността му /чл.56,ал.3 НПК/.
Мерките за неотклонение са: ПОДПИСКА /състои се в поемане на задължение от обвиняемия да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, пред който производството е висящо към определен момент/; ГАРАНЦИЯ /парична или в ценни книжа/ - представена от обвиняемия или друго лице в определен срок от 3 до 15 дни при първоначално определяне. Тя се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието - най-общо казано, в случаите, когато наказателното производство приключи с влязъл в сила акт. Тези две мерки за неотклонение се определят от органа на досъдебното производство. Разпоредбата на чл.61, ал.3 НПК обаче предвижда възможност за обжалване на гаранцията от обвиняемия или неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд в срока на представянето й. В тази връзка съдът се произнася с окончателно определение.
Както вече бе споменато, предвидена е възможност /чл.66 НПК/, когато обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си и не уведоми органа за новия си адрес, както и като наруши взетата мярка, да му се наложи мярка за неотклонение /когато това до момента не е станало/ или да му се определи по-тежка такава. В тези случаи, ако е гаранция, се отнема в полза на държавата, като може да се определи и гаранция в по-голям размер. Винаги обаче при определяне на гаранцията, се взима предвид имущественото състояние на обвиняемия. То се установява от прокурора като орган, носещ тежестта на доказване и доказващ обстоятелства, влизащи в предмета на доказване. Така че звучат юридически безсмислено разни медийни и обществени призиви, ако се определя гаранция за извършено тежко престъпление, да бъде във висок размер - например 100 000 лв. Това е мислимо, ако имущественото състояние на обвиняемия дава такава възможност. В противен случай определянето на винаги висока гаранция при обвинение за тежко престъпление, означава да се стигне до деформиране на преценката за адекватната мярка за неотклонение, а на практика да се предпостави “задържане под стража”. Казаното важи и за съдебното производство, където решаването на въпросите по мярката за неотклонение се взима от съда.
Оставащите мерки за неотклонение са ДОМАШЕН АРЕСТ /състоящ се в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган-при това се ограничава правото му на свободно придвижване, правото му на труд/ и ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. На досъдебното производство те се вземат и контролират само от СЪД по искане на прокурор. Съдът се произнася, когато бъде поискано от обвинителната власт определяне на някоя от третираните мерки за неотклонение. Включително и когато гаранцията, определена от органа на досъдебното производство, не бъде представена в определения срок и не е използван редът за искане на нейното намаляване по съдебен път; или не се спазва подписката.
За да бъде взета мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА /ДОМАШНИЯТ АРЕСТ също се налага и контролира по този ред/, е необходимо да се преценят следните обстоятелства:
- За престъплението, за което е привлечен да отговаря обвиняемият, да се предвижда наказание лишаване от свобода или по-тежко наказание.
-От доказателствата по делото /каквито са представени съобразно изискванията, а не какво се говори или знае въобще/ да може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършител на престъплението, в което е обвинен. Съдът трябва да проверява наличието на това обстоятелство, като неговата преценка е свързана с присъствието на подозрение, а не така пълна и богата като преценката при решаване на делото по същество. В същото време, доколкото все пак се взима отношение по доказателствения материал, разглеждащият мярката за неотклонение съдия или съдебен състав не може да участвува в състава на съда, който ще гледа делото по същество. От друга страна съдът не съществува, за да отговаря на обществената нагласа за задържане на тиражирани като престъпници лица. Не задържането под стража решава въпроса с отговорността на обвиненото лице, а влязлата в сила осъдителна присъда срещу него.
- От доказателствата по делото да може да се направи извод, че ако лицето не бъде задържано, съществува реална опасност то да се укрие или да извърши престъпление. Доказването на тези опасности става чрез представяне на данни за осъждане на обвиняемия, за висящи дела, за семейно и здравословно състояние и т.н. Всяко дело има собствена процесуална съдба и доказателствата следва да бъдат оглеждани конкретно. В този смисъл дори и при изглеждащи налични еднакви обстоятелства, в един случай може да бъде определена мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, в друг - не.
Само следва да се отбележи, че ако по доказателствата по делото не се установява обвиняемият да е автор на престъплението, в което е обвинен, нямат значение наличието или липсата на коментираните опасности. Т.е., щом се иска задържане под стража, прокурорът трябва да представи пред съда минимални макар на брой и по същност доказателства, установяващи причастността на обвиняемия към инкриминираното му деяние. При направената от съдебния състав преценка за липса на доказателства, обвиняемият продължава да притежава това си процесуално качество, макар и спрямо него да е възможно да не бъде взета никаква мярка за неотклонение, както и да бъде взета по-лека такава- чл.64, ал.4 НПК.
Мярката за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА се взема и контролира /последващо произнасяне при взета вече такава мярка за неотклонение-чл.64-65 НПК/ от първостепенния съд, определян по общите правила за подсъдност. Производството е двуинстанционно и актът на първия съд се атакува пред въззивен - окръжен за актовете на районните съдилища и апелативен за актовете на окръжните съдилища. Поисканото за задържане лице се води винаги ЛИЧНО пред съда и е необходимо осигуряването на служебен защитник, ако липсва упълномощен такъв. Ако има опасност лицето да не се яви пред съда, може да бъде задържано до 72 часа с прокурорска санкция. По стария НПК това изключение се бе превърнало в правило. Съдебното произнасяне става бързо, в открито съдебно заседание, като се постановява определение. Предвид необходимостта от лично явяване на лицето новият НПК регламентира вземането на мярка за неотклонение при отсъствие на обвиняем едва след неговото издирване- чл.56,ал.2 НПК.
Задържането под стража не може да продължи повече от една година, ако обвинението е за тежко умишлено престъпление /кражба/, повече от две години, ако се предвижда наказание не по-малко от 15 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание /при квалифицирано убийство/ и два месеца във всички останали случаи /например транспортно престъпление, извършено по непредпазливост/. Това са дисциплиниращи органите на досъдебното производство срокове, важащи само за него /не и за съдебното производство/ и целящи да мотивират към по-бързо приключване на делата на досъдебна фаза, за да се направи бърза преценка дали обвиняемият ще се предава на съд или наказателното производство срещу него ще бъде прекратено. Когато тези срокове изтекат, прокурорът е длъжен служебно да измени мярката за неотклонение в по-лека. Той изготвя акт, с който обвиняемият следва да бъде освободен НЕЗАБАВНО. При това положение трябва да се прецени коя е адекватната мярка за неотклонение /не може да бъде домашен арест, защото се приравнява на задържане под стража/ и дали чрез определяне на гаранция няма да продължи задържането под стража, но вече на фактическо основание.
Отделно от това, когато се установи, че са отпаднали опасностите обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, мярката му за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА се изменя в по-лека или се отменя въобще. Това може да стане по негово искане пред съда. Когато прокурорът сам открие тези обстоятелства, той по свой почин изменя мярката за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в по-лека или я отменя - чл.63, ал.6 вр.ал.3 НПК. Последното казано /без възможността за отмяна/ бе прогласено като правило с измененията на чл.152,ал.6 НПК /стар/, публикувани в бр.50/03 г.на Държавен вестник. То бе резултат на отстъпление от тоталната намеса на съда в хода на досъдебното производство при контролиране на мярката за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА /освен когато не ставаше дума за изтекъл законен срок на задържане/.
НПК не предвижда задължително определяне на ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Има обаче три случая, при които опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление се предполага до доказване на противното. Това са случаите, когато:
- Обвинението е за престъпление, извършено при опасен рецидив или повторност /това са понятия на материалното право/;
-Обвинението е за тежко умишлено престъпление /може да бъде наложено наказание над 5 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание/ и обвиняемият е осъждан за друго тежко умишлено престъпление от общ характер /с влязла в законна сила присъда/ на лишаване от свобода не по-малко от 1 година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 НК /т.е., наказанието не е било условно, а ефективно/;
-Обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от 10 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание /например квалифицирано убийство/.
В посочените случаи КОНКРЕТНО се обмислят от съда /първоинстанционен и второинстанционен/ всички изтъкнати по-горе обстоятелства и се преценява дали не са представени доказателства, от които да става ясно, че обвиняемият няма да се укрие или да извърши престъпление, ако не бъде задържан - при убийство например, понеже е стар, болен или отглежда малки деца и др.
Преди последните изменения на стария вече НПК, сред основанията присъствуваше още едно - когато обвинението е за тежко умишлено престъпление, извършено след като спрямо обвиняемия е предявено обвинение за друго тежко умишлено престъпление. Този текст предизвикваше основателни критики предвид наличието на презумпция за невиновност по тези производства и както и поради необходимостта от принципна преценка за опасностите, обсъждани по-горе, които се установяват и чрез доказване на висящи дела спрямо обвиняемия. Затова абсолютно правилно бе отменена т.3 на ал.2 на чл.152 от стария НПК и правилно така третираната предпоставка не бе възпроизведена в новия процесуален закон.
При задържане на обвиняемия задължително трябва да се уведомят: семейството му; работодателят, освен ако той заяви, че не желае това; МВнР,когато задържаният е чужд гражданин.
събота, февруари 09, 2008
УЧАСТНИЦИ В ПРОЦЕСА- СУБЕКТИ.
4/ УЧАСТНИЦИ В ПРОЦЕСА- СУБЕКТИ.
СУБЕКТИ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИ ОТНОШЕНИЯ са органите, длъжностните лица, гражданите и техните процесуални представители в едно наказателно производство. Това са всички,които в някаква връзка участвуват в наказателния процес, включително свидетели,експерти, специалисти- технически помощници, преводачи,тълковници.
Затова посоченото понятие е възможно най-широкото, като извън него остава публиката в залата, сред която и журналистите, както и охраната. Когато има съмнение какъв термин трябва да се употреби във връзка с определено лице, свързано с наказателния процес, не би се допуснала грешка, ако се използува субект на наказателно-процесуални отношения.
СУБЕКТИ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС е по-тясно понятие, съдържащо се в предишното. Това са държавните органи и лицата, осъществяващи в рамките на висящо наказателно производство една от трите процесуални функции- обвинение /прокурор,частен обвинител/, защита /подсъдим, защитник/ и ръководно-решаваща /прокурор на досъдебното производство и съд в съдебна фаза/.
Само следва да се маркира, че професионалните фигури - съд, прокурор, повереници и защитници не отстояват свои лични права и интереси в едно наказателно производство, а такива, вменени им по силата на закона и в изпълнение на техните служебни задължения. Така че по никакъв начин не може да бъде упрекнат един защитник на обвиняем за извършване на каквото и да е престъпление, пък било то и тежко и изключително укоримо от житейска гледна точка. Защитникът е задължен да осъществи максимално добра защита за своя подзащитен, независимо дали е упълномощен или служебен. Съдът също не може да бъде упрекнат декларативно, че е оправдал подсъдим, пък макар и обвинен да е извършител на изключително тежко престъпление.
Със СТРАНИТЕ в съдебното производство се занимахме по-нагоре в изложението и само за прегледност ще напомним, че това са прокурор, подсъдим и неговият защитник, частен обвинител и частен тъжител и гражданският ищец и гражданският ответник. В чл.252 на НПК от 1974 г.като страна се предвижда и повереникът /частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник/. Понастоящем той не се включва в нормата на чл.253 НПК, но по мнение на пишещия тези редове, този пропуск трябва да бъде попълнен по пътя на тълкуването. Защото е нелогично защитникът да е страна, а повереникът на частния тъжител, частен обвинител и граждански ищец и ответник да не е визиран в посочената норма. При ясното вече уточнение за необходимост от реализиране на правата на всички участници в процеса, и в частност на пострадалия. А точно повереникът осъществява професионално това право на защита на страна, различна от прокурор и подсъдим.
СЪДЪТ не е страна в съдебното производство, не изпълнява обвинителна функция, а само такава по ръководство и решаване на делото - чл.27,ал.1 НПК. На досъдебното производство той осъществява определени предвидени за него в кодекса правомощия. Затова е недопустимо отразяването в медиите в следния смисъл: “Еди кой си съд трябва да доказва в съдебната зала обвинението срещу лицето Х, повдигнато му от прокуратурата”.
а/ СЪД.
Общите правила за съда са уредени в чл.27-45 НПК и включват състав на съда, основания за отвод на съдиите и съдебните заседатели и съдебните секретари и ред за отвеждането им, подсъдност на наказателните дела и актове на съда.
Няма да се спираме детайлно на всеки текст, а само ще отбележим най-важните обстоятелства, които трябва да се знаят от един журналист, отразяващ наказателна съдебна дейност. Съставът на съда е едноличен /един съдия/, когато за престъплението, в извършването на което даден подсъдим е обвинен, се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание. Казаното означава, че в зависимост от престъпленията, посочени в обвинителен акт, трябва винаги да се прави справка с НК, където са визирани те и предвидените за тях наказания. Делото се гледа в състав от съдия и двама съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода. По принцип в изложените дотук състави се разглеждат първоинстанционните дела пред районен съд. Делото се гледа в състав от двама съдии и трима съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание не по-малко от 15 години лишаване от свобода или друго, по-тежко наказание. А последното е доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна - това обикновено са престъпленията против републиката, квалифицираните убийства, най-тежко квалифицираните грабежи, най-тежко квалифицираните присвоявания и документни измами и др. В такива състави делата се разглеждат от окръжен съд като първа инстанция.
Принципно наказателното производство в РБ е триинстанционно и след първостепенния съд следват второстепенен и третостепенен. Второстепенните съдилища са окръжните съдилища за първоинстанционни актове на районните съдилища и апелативните съдилища за първостепенните актове на окръжните съдилища. Винаги съставите са тричленни, състоящи се само от професионални съдии. Третостепенният съд за всички наказателни дела е ВКС на РБ и той се явява висшата съдебна инстанция по наказателни дела. Изложеното по инстанционния ред представлява функционалната подсъдност /чл.45 НПК/.
Предвидена е специална подсъдност за делата от общ характер за престъпления, извършени от лица, ползуващи се с имунитет или от членове на Министерския съвет. Те се разглеждат само и единствено от Софийски градски съд като първа инстанция.
Основанията за отвеждане на съдиите, съдебните заседатели и секретаря са лимитативно изброени в закона - чл.29 и 30 НПК. Сред посочените там има абсолютни предпоставки за отвод на съдия и съдебен заседател /например съдия, участвувал в производство по мярка за неотклонение на досъдебното производство, не може да участвува в разглеждане на делото по същество/, а има и една важна относителна “който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован, пряко или косвено,от изхода на делото” - чл.29,ал.2 НПК. Това е така наречената пристрастност. Последното казано е свързано с конкретна самопреценка на отводимия член. По процедура съдиите, съдебните заседатели и съдебните протоколисти следва да се самоотведат, ако са наясно с наличието на някое от основанията за отвод. Може да им бъде поискан и отвод от страна в процеса, което трябва да става до началото на съдебното следствие, освен ако основанието за отвод не е научено от страната по-късно. Самоотводът и отводите трябва да бъдат мотивирани. Те се приемат или не от съда с определение, в тайно съвещание с участието на всички членове на състава.
Точно така бе постъпено по делото за убийството на експремиера Андрей Луканов, по което след започване на съдебното следствие пред СГС съдебен заседател си е позволил да дава изявления по виновността на подсъдимите в столична медия. Дори и да се разсъждава на плоскостта дали журналист е следвало да интервюира съдебен заседател с оглед търсене на сензация, укоримостта на поведението се отнася в най-голяма степен за съдебния заседател. Той, като представител на обществеността в наказателния процес, недопустимо е пренебрегнал своите съдебни функции и е решил да отговори на общественото търсене за възмездие без оглед на средствата. Резонно защитата е поискала отвод /съдът също е бил длъжен, ако е бил запознат с интервюто, да пристъпи към отвод/ и искането е било уважено. Като последица, делото е започнало отначало с нов съдебен заседател в изпълнение на обсъждания вече принцип за непосредственост, намиращ отражение и в несменяемостта на състава. Направените до този момент деловодни разноски са останали за сметка на бюджета на съда, не за сметка на отведения член от съдебния състав.
По-нататък, законът урежда предметната подсъдност - чл.35 НПК. В този текст по нарочен начин са отбелязани определени престъпления, за които делата са подсъдни на първа инстанция пред окръжен съд /престъпления против републиката, убийства, най-тежко квалифицирани блудства и изнасилвания, най-тежко квалифицирани кражби, квалифицирани грабежи; най-тежко квалифицирани присвоявания, обсебвания, документни измами, рекети и изнудвания; безстопанственост, пране на мръсни пари, престъпления по служба, подкуп, образуване ръководство и участие в престъпна група, квалифицирани умишлени палежи, някои престъпления по транспорта, престъпления с наркотици, някои престъпления при използуване на атомната енергия за мирни цели, престъпления против отбранителната способност на републиката, престъпления против мира и човечеството и др./. Останалите се разглеждат от районен съд.
Местната подсъдност /кой конкретен съд в рамките на равнопоставени съдилища разглежда делото/ е уредена в чл.36 и 37 НПК
- подсъдност по местоизвършване на престъплението и за престъпления, извършени в чужбина. Принципът в първия случай е, че престъплението се разглежда от съда, в чийто район е извършено престъплението, като се уреждат и някои усложнения. Във втория случай следва да се подчертае, че винаги на софийските съдилища са подсъдни дела за престъпления, извършени от чужденци в чужбина. Като пример отново може да се даде този за двамата младежи - български граждани, обвинени в извършване на убийство на българин в Париж. Спрямо тях се води наказателно производство в България. И понеже са с местоживеене във Варна, делото им следва да се разглежда от Варненския окръжен съд, ако не се появят някои усложнения, които да доведат до изрична смяна на подсъдността. Ако чужд гражданин обаче е обвинен в извършване на убийство на българин в Париж и се съди в България /няма пречка, тъй като извършеното в чужбина е престъпление от общ характер, с което се засягат интереси на български гражданин - чл.5 НК/, делото ще се разглежда в Софийски градски съд. От Софийски военен съд пък се разглеждат делата за престъпления, извършени от военнослужещи от въоръжените сили и от служещи в МВР, които участвуват в международни военни или полицейски мисии в чужбина.
Освен това следва да се отбележи, че законът предвижда подсъдност във връзка с делата - при няколко престъпления, извършени от едно и също лице; при определяне на общо наказание по няколко присъди; при съучастие; при връзка между дела за различни престъпления срещу различни лица /чл.38,39,40,41 НПК/. За обединение на дела от страна на съда има ограничение дотолкова, доколкото това може да стане само, ако те са за един и същи подсъдим, но за различни престъпления, ако са висящи пред съд и по никое от тях не е започнало съдебно следствие. НПК предвижда как се определя подсъдността и как делото се изпраща на компетентен орган или съд /чл.42 НПК/, как споровете за подсъдност между съдилищата се решават от ВКС на РБ - чл.44 НПК. Извън общите правила за определяне на подсъдността, съгласно чл.43 НПК, ВКС на РБ може да реши делото да се разглежда от друг, еднакъв по степен съд /районен - районен, окръжен-окръжен/ в определени случаи. За това се прави изрично искане от съдилищата и се постановява нарочен акт от върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Например, когато в рамките на Софийски апелативен съд следва да се разглежда по същество по силата на общите правила лично дело на съпруг на член от състава на съда, всички съдии се самоотвеждат на основание, че има възможност да не бъдат счетени за безпристрастни и по този начин да минират стабилността на постановен съдебен акт от който и да е състав на САС. При това положение се счита, че съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав и същото се изпраща на ВКС за определяне на друг съд.
В чл.396 НПК е предвидена особена подсъдност за делата, които се разглеждат от военни съдилища. А това са дела за престъпления, извършени от военнослужещи; генерали, офицери, сержанти и войници от МВР и от други министерства и ведомства; сътрудниците на органите на МВР и МО при или по повод изпълнение на възложени задачи; лицата от резерва при определени случаи; гражданските лица на служба във въоръжените сили, в МО и МВР, Национална служба за охрана /НСО/, Национална разузнавателна служба /НРС/, при или по повод изпълнение на службата им. На военните съдилища са подсъдни и дела за престъпления, в осъществяването на които са участвували и граждански лица. Въззивната инстанция по дела, разглеждани от военните съдилища, е една единствена - Софийски военно-апелативен съд. Той е и съдът, който за разлика от правилата за цивилните наказателни съдилища, разглежда споровете за подсъдност между съдилищата по първоинстанционни дела.
Съдът е главният субект на процеса и нему се подчиняват всички. Той осъществява активно ръководство на наказателното производство и решава всякакви въпроси по делото. Постановява следните актове:
- ПРИСЪДА, когато се произнася по въпросите за виновността на подсъдимия и неговата отговорност;
- РЕШЕНИЕ, когато се произнася по основателността на жалба или протест или по искане за възобновяване на наказателно производство;
- ОПРЕДЕЛЕНИЕ в останалите случаи /чл.40 НПК/.
Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава /последният в съдебно заседание/ постановяват разпореждания.
Определенията и разпорежданията, обявени в съдебно заседание, се постановяват устно и се вписват в протокола. Съдът се произнася след тайно съвещание и членовете му трябва да пазят тайната на съвещателната стая. Съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите, а съдиите /в троен съдийски състав или в разширен първоинстанционен/ правят същото по старшинство от най-младши към най-старши. Вземането на решение става с обикновено мнозинство. Това е така от момента, когато бе отменено смъртното наказание, за постановяването на което съдът следваше да се произнесе единодушно. Т.е., ако член от състава на съда беше против налагане на смъртно наказание /разсъжденията са в рамките на конкретното производство/, преставаше съвещателният коментар по налагане на същото.
Типичен пример за решаване на делото по вътрешно убеждение е възможността всеки член от състава на съда да заяви особено мнение, което трябва да мотивира /чл.33, ал.5 НПК/. Както вече бе казано, когато докладчикът /винаги съдия/ е на особено мнение, друг член от състава на съда изготвя мотивите. В последния случай законът мълчи по въпроса в какво трябва да се състои особеното мнение. Защото едно е то да е свързано изцяло с въпроса за виновността или невиновността, друго е да е свързано само с определяне на наказанието или начина на неговото изтърпяване или само по гражданския иск. Затова тази разпоредба се тълкува при изготвяне на мотивите в рамките на взаимното уважение между членовете на състава на съда като колегиален орган - единственият колегиален орган в рамките на наказателното производство.
Актовете на съда трябва да бъдат законни /да отговарят на разпоредбите на материалното и процесуалното право/, обосновани /да се разбира на какво се основава взетото решение/, справедливи /в рамките на закона и житейската справедливост/ и убедителни /да съдържат точни изрази,които да изясняват волята на решаващия орган/. Такива трябва да бъдат те както на фаза на съдебното производство, така и на досъдебното производство, където законодателят възлага контролна функция на съда - при мярка за неотклонение задържане под стража, при настаняване на обвиняемия в психиатрично заведение и др.
Тъй като съдебното производство се явява най-интересно за журналистите поради неговата публичност, която гарантира до голяма степен и прозрачността му, се спряхме най-обстойно на съда като основен субект на процеса.
б/ ОРГАНИ НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Органите на досъдебното производство са ПРОКУРОРЪТ /чл.46-51 НПК/ и РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ /чл.52-53 НПК/. Това е записано в разпоредбата на чл.193 НПК.
Разследващите органи от своя страна са следователи в случаите, предвидени в чл.194, ал.1 НПК - за определени престъпления по НК, за престъпления, извършени в чужбина и за престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на МС или от държавни служители в МВР. Дознателите при МВР са назначени на такава длъжност и разследват всички останали престъпления, които обхващат голям процент от НК. Дознателите следователно се явяват органи на изпълнителната, а не на съдебната власт.
Прокурорът е част от единната, йерархична и централизирана структура -българската прокуратура.
Според чл.46, ал.2 НПК като наблюдаващ прокурор той ръководи и осъществява постоянен надзор над разследването в насока на законосъобразното му и своевременно провеждане - там е ръководно-решаващ орган и затова го наричат “господар на процеса”-DOMINUS LITIS.
Затова може да извършва разследване или отделни действия по него, както и други процесуални действия. Прокурорът участва в съдебното производство като държавен обвинител- тогава е страна в процеса и може да прави изменение на обвинението, при което повдига ново на подсъдимия при определени предпоставки. Взема мерки за установяване на допуснатите закононарушения - те са уредени в НПК. Например протестира съдебните актове, които счита, че са постановени в нарушение на закона. Упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки - при взета от съда мярка за неотклонение “задържане под стража”.
Прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер - те не се преследват по тъжба на пострадалия. В НК на РБ в особени разпоредби след всяка глава в особената част /където са уредени конкретните престъпления и наказания/, са предвидени престъпленията, които се преследват по частен ред. Всички останали са престъпления от общ характер, за които е необходимо участието на прокурора /както и тези от публично-частен характер/. По изключение, когато пострадалият от престъплението не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощното си състояние или зависимост от извършителя, прокурорът може да встъпи в производството, образувано по тъжба на потърпевшия във всяко положение на делото и да поеме обвинението. В тези случаи наказателното производство невинаги може да се прекрати, както е при правилата за дела от частен характер, а пострадалият може да участвува като частен обвинител. Ако пък прокурорът се оттегли, участието на потърпевшия продължава като частен тъжител. Подобно е положението и когато при определени предпоставки при дела от частен характер, прокурорът може служебно да образува наказателно производство, което да се движи по общия ред - чл.49 НПК. Или казано в генерален смисъл, той е предвиден като фигура-блюстител на закона и реда.
На върха на прокурорската пирамида стои Главният прокурор на РБ, който осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори /чл.46,ал.4 НПК/. Т.е., ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР е процесуалната фигура, която има най-големи правомощия в рамките на прокуратурата. Принцип в прокурорската йерархия е по-горестоящият инстанционно или по длъжност в същата прокуратура прокурор да отменява или изменява постановленията на непосредствено подчинените му прокурори, както и да изпълнява действия по разследването и други процесуални действия от тяхната компетентност. Това обаче следва да става с постановление /какъвто е изготвяемият от прокурора акт на досъдебната фаза/, да бъде в писмена форма и мотивирано, което е изискване за всеки акт, свързан с дейност на държавен орган по наказателно преследване. Изготвено по посочения начин, то е задължително за долустоящия прокурор с указанията по него.
Прокурорът може да предяви граждански иск в полза на лица, които поради непълнолетие или психически или физически недостатъци не могат да защитят своите права и законни интереси. Прокурорите и разследващите органи могат да бъдат отвеждани както съда, при определени изрично предвидени в закона изисквания и подлежат на самоотвод.
Оттук насетне ще отбелязваме другите участници в процеса и ще се спираме само на относимите за тях обстоятелства, необходими да се знаят от журналистическата гилдия. Тъй като все пак настоящият кратък преглед няма претенции да бъде задълбочено теоретично изследване.
в/ ПОСТРАДАЛ - чл. 74-75 НПК.
Това е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.
За първи път в частта по субектите НПК урежда пострадалия. По мнение на автора това е така, защото при определени случаи, без да бъде конституиран като страна в хода на съдебното производството, на досъдебното такова той има определени права, които може да упражни. Такова е например правото да обжалва актовете за прекратяване и спиране на наказателното производство. Затова му е дадена възможността да има повереник, който професионално да отстоява правата му и законни интереси. Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да разясняват на пострадалия неговите права в процеса и да му осигурят възможност за реализация. Това трябва да става и при смърт, доколкото правата му преминават върху наследниците му.
г/ ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ /чл.80-83 НПК/
Той е обвинителят в делата от частен характер и изпълнява прокурорската функция по обвинението в тях.
По делата от частен характер не се провежда предварително разследване и обвинението се защитава направо пред компетентния съд по общите правила за подсъдност. Точно частният тъжител носи тежестта на доказване. Формата, под която той представя обвинението, е тъжбата. Изискванията за нея са уредени в чл.81 НПК. Тя може да бъде оттеглена по предвидения в закона ред или да се постигне помирение между страните и наказателното производство да бъде прекратено. След смъртта на частния тъжител неговите права преминават върху наследниците му.
Тъй като зад частния тъжител не стои цялата сила на държавната машина, както това става с прокурора по дела от общ характер, чл.83 НПК дава възможност на пострадалия /незнайно защо в тази част на нормата, включена в раздела за частния тъжител, законодателят не го е изписал като частен тъжител, а като пострадал и също така незнайно защо е включил и подсъдимият/ да иска съдействие от органите на МВР за събиране на сведения, които сами не може да събере.
д/ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ /чл.76-79 НПК/
Това е различна фигура от частния тъжител и е лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, или неговите наследници.
Става дума винаги за физическо лице, то може да участвува само в съдебното производство и защитава обвинението наред с прокурора. Частният обвинител е акцесорна /допълнителна, незадължителна/ страна в процеса, може да поддържа обвинението и когато прокурорът не го поддържа, но не може да изменя същото. Той определя тезата си в рамките на обвинението такова, каквото то е повдигвато от прокурора. Конституира се от съда при направено искане до определено време и по нарочен начин - с определение.
е/ ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ
Пострадалият и неговите наследници, учрежденията и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят граждански иск за вредите и да се установят като ГРАЖДАНСКИ ИЩЦИ /чл.84-88 НПК/.
Т.е., това не са само физически, а и юридически лица. Гражданският ищец може да бъде конституиран на съдебното производство с определение на съда /дълго време по стария НПК той можеше да стане процесуална фигура още на досъдебното производство, когато биваше включен чрез постановление на някой от органите на досъдебното производство/.
В наказателния процес гражданската отговорност се базира на деликтно основание /непозволено увреждане/. Процесът по разглеждане на гражданския иск в наказателния процес е съединен /адхезионен/, който по принцип върви по правилата на гражданското правораздаване. Няма пречка гражданският иск да бъде предявен пред граждански съд. В този случай не може да се води и пред наказателния.
Установяването на граждански ищец става по определени правила, до определено време в съда и тази страна в процеса, също както и другите такива, има конкретно уредени в НПК права.
ж/ ГРАЖДАНСКИ ОТВЕТНИК - чл.89-90 НПК.
Това е лицето,срещу което е предявен граждански иск. С изключение на подсъдимия, който е ответник по иска по силата на своето процесуално отношение, но не и граждански ответник.
Граждански ответник може да бъде например родителят на един непълнолетен подсъдим; лицето, физическо или юридическо, възложител на работата ,при осъществяването на която е извършено престъпление и др. Това също е допълнителна фигура в процеса и може да бъде конституирана по съответен процесуален ред .
з/ ОБВИНЯЕМ - чл.54-55 НПК.
Това е лицето, привлечено в качеството на обвиняем при условията и по реда, предвиден в НПК. Централна фигура на наказателното производство, около която се структурират останалите. Непълнолетен /от 14 до 18 г./ и пълнолетен гражданин, за когото е установено,че е извършител на престъпление.
В общите правила се уреждат неговите права, които намират конкретна реализация в хода на развитието на наказателното производство. Правото на защита е основният принцип, разгърнат в своята пълнота при обвиняемия. Затова и обясненията на обвиняемия, ако желае да дава такива, са както защитно, така и доказателствено средство. Тях той може да даде, ако желае, във всеки момент от разследването или съдебното следствие. Като обвиняем /родово понятие, означаващо подследствен, подсъдим, жалбоподател, касатор/, той трябва да търпи и определени ограничения - например относно мерките за процесуална принуда.
и/ ЗАЩИТНИК - чл.91-99 НПК.
С тази процесуална фигура започва глава десета от част първа на НПК - “правна помощ”.
Защитник на обвиняемия може да бъде лице, упражняващо адвокатска професия или съпруг, възходящ /баща/ или низходящ /син/ роднина на същия.
Професионалният защитник може да бъде упълномощен и е в договорни отношения с упълномощилия го, като встъпва в процеса чрез представяне на пълномощно. Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.4 НПК упълномощаването на защитник може да става и устно в съдебно заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебно заседание и се подписва и от подсъдимия.
За да се осигури правото на защита на обвиняемия, законът предвижда задължителна защита - чл. 94 НПК. Например на непълнолетен; на лице, за което се иска задържане под стража или вече е задържано; производството е пред ВКС; обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение,желае да има защитник и интересите на правосъдието налагат това. При задължителната защита се назначава професионален защитник - адвокат, ако обвиняемият или негови близки не са в състояние да ангажират адвокат. Назначеният защитник винаги се отстранява от производството, ако обвиняемият упълномощи друг защитник.
Тази процесуална фигура встъпва в процеса от момента на задържането на лицето или от привличане на обвиняемия в това му качество - чл.97,ал.1 НПК. Правото да има защитник трябва да бъде разяснявано обстойно на обвиняемия в хода на досъдебното производство и ако органът не изпълни това си задължение, не може да провежда никакви действия по разследването. Казаното важи и за съда в случаите на задължителна защита.
В закона се предвиждат изрични правила кога едно лице не може да бъде защитник /например който може да участвува в производството в друго процесуално качество - свидетел или е съпруг на водещия разследването и др./ и кога същият е отводим.
Защитникът е субект и страна в процеса. Той е процесуален представител на обвиняемия и защитава неговите интереси. Същевременно обаче е самостоятелен субект, с права и задължения на собствено основание, ръководи се от своето вътрешно убеждение и не е длъжен безусловно да се подчинява на изискванията на обвиняемия. Поначало той не може да се откаже от поетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини /например заболяване/. Тогава е длъжен своевременно да уведоми обвиняемия и съответния орган, пред който делото е висящо. Когато защитникът счита, че основните линии на защита не съвпадат с неговите задължения, той уведомява своевременно обвиняемия и продължава защитата, ако не бъде отстранен от производството по съответен процесуален ред. Това доказва неговото паралелно и самостоятелно участие. То може да бъде изразено и във възможността от свое име да изготви жалба за обвиняемия или да изрази с професионални изрази тезата на подзащитния си, като изрично уточни принадлежността й. Обвиняемият от своя страна може във всеки момент на производството да се откаже от своя защитник въобще, с известни изключения при задължителната защита.
НПК установява и невъзможност за защитника да откаже правна помощ на обвиняемия по отделни въпроси на обвинението под предлог, че той има друг защитник - чл.98, ал.3 НПК. В такъв смисъл намира най-пълна реализация и обсъденото вече право на защита.
к/ ПОВЕРЕНИК И ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ-чл.100-101 НПК.
Повереникът е лицето, което се упълномощава от частния тъжител, частния обвинител, граждански ищец и гражданския ответник да защитава техните права или казано по-житейски- защитникът на тези страни. Той не е задължителна фигура и за разлика от защитника на обвиняемия не винаги осъществява основна процесуална функция по защита правата на гражданите, участвуващи в наказателното производство.
И за него съществуват забраните да участвува в определени наказателни производства, възможностите за отвод и да бъде упълномощаван.
Новият НПК въвежда възможността съдът,който разглежда делото като първа инстанция, да назначи повереник. Това е възможно в случаите, когато страните, които могат да упълномощят повереник, не са в състояние да платят адвокатско възнаграждение, за което представят доказателства, желаят да имат повереник и интересите на правосъдието налага това, По този начин се отстранява несправедливостта, залегнала в стария НПК, когато за разлика от задължителната защита, задължения за назначаване на повереник нямаше.
Повереник е и особеният представител - адвокат, какъвто съответният орган назначава, когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговите родител, настойник /на малолетния/ или попечител /на непълнолетния/ са противоречиви.
Например, за убийство на майката на пострадалия е обвинен бащата и детето има право да поиска конституиране като страна, което при малолетство или непълнолетие по принцип се прави от името или със съгласието на родителя. А такъв в случая се явява обвиняемият. Затова са назначава повереник. Няма пречка, ако близки упълномощят адвокат, назначеният служебно особен представител /както и служебният защитник на обвиняемия/ да бъде отстранен.
Особен представител се назначава и на пострадалия, когато той е недееспособен или ограничено дееспособен и интересите му противоречат на интересите на неговия настойник или попечител. Т.е., освен поради възраст, особен представител се назначава и на лица с определени отклонения. Общото във всички случаи е противоречие между интересите на тези лица - пострадали и на техните родители или настойници и попечители. Във всеки отделен случай преценката трябва да бъде конкретна.
СУБЕКТИ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИ ОТНОШЕНИЯ са органите, длъжностните лица, гражданите и техните процесуални представители в едно наказателно производство. Това са всички,които в някаква връзка участвуват в наказателния процес, включително свидетели,експерти, специалисти- технически помощници, преводачи,тълковници.
Затова посоченото понятие е възможно най-широкото, като извън него остава публиката в залата, сред която и журналистите, както и охраната. Когато има съмнение какъв термин трябва да се употреби във връзка с определено лице, свързано с наказателния процес, не би се допуснала грешка, ако се използува субект на наказателно-процесуални отношения.
СУБЕКТИ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС е по-тясно понятие, съдържащо се в предишното. Това са държавните органи и лицата, осъществяващи в рамките на висящо наказателно производство една от трите процесуални функции- обвинение /прокурор,частен обвинител/, защита /подсъдим, защитник/ и ръководно-решаваща /прокурор на досъдебното производство и съд в съдебна фаза/.
Само следва да се маркира, че професионалните фигури - съд, прокурор, повереници и защитници не отстояват свои лични права и интереси в едно наказателно производство, а такива, вменени им по силата на закона и в изпълнение на техните служебни задължения. Така че по никакъв начин не може да бъде упрекнат един защитник на обвиняем за извършване на каквото и да е престъпление, пък било то и тежко и изключително укоримо от житейска гледна точка. Защитникът е задължен да осъществи максимално добра защита за своя подзащитен, независимо дали е упълномощен или служебен. Съдът също не може да бъде упрекнат декларативно, че е оправдал подсъдим, пък макар и обвинен да е извършител на изключително тежко престъпление.
Със СТРАНИТЕ в съдебното производство се занимахме по-нагоре в изложението и само за прегледност ще напомним, че това са прокурор, подсъдим и неговият защитник, частен обвинител и частен тъжител и гражданският ищец и гражданският ответник. В чл.252 на НПК от 1974 г.като страна се предвижда и повереникът /частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник/. Понастоящем той не се включва в нормата на чл.253 НПК, но по мнение на пишещия тези редове, този пропуск трябва да бъде попълнен по пътя на тълкуването. Защото е нелогично защитникът да е страна, а повереникът на частния тъжител, частен обвинител и граждански ищец и ответник да не е визиран в посочената норма. При ясното вече уточнение за необходимост от реализиране на правата на всички участници в процеса, и в частност на пострадалия. А точно повереникът осъществява професионално това право на защита на страна, различна от прокурор и подсъдим.
СЪДЪТ не е страна в съдебното производство, не изпълнява обвинителна функция, а само такава по ръководство и решаване на делото - чл.27,ал.1 НПК. На досъдебното производство той осъществява определени предвидени за него в кодекса правомощия. Затова е недопустимо отразяването в медиите в следния смисъл: “Еди кой си съд трябва да доказва в съдебната зала обвинението срещу лицето Х, повдигнато му от прокуратурата”.
а/ СЪД.
Общите правила за съда са уредени в чл.27-45 НПК и включват състав на съда, основания за отвод на съдиите и съдебните заседатели и съдебните секретари и ред за отвеждането им, подсъдност на наказателните дела и актове на съда.
Няма да се спираме детайлно на всеки текст, а само ще отбележим най-важните обстоятелства, които трябва да се знаят от един журналист, отразяващ наказателна съдебна дейност. Съставът на съда е едноличен /един съдия/, когато за престъплението, в извършването на което даден подсъдим е обвинен, се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание. Казаното означава, че в зависимост от престъпленията, посочени в обвинителен акт, трябва винаги да се прави справка с НК, където са визирани те и предвидените за тях наказания. Делото се гледа в състав от съдия и двама съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода. По принцип в изложените дотук състави се разглеждат първоинстанционните дела пред районен съд. Делото се гледа в състав от двама съдии и трима съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание не по-малко от 15 години лишаване от свобода или друго, по-тежко наказание. А последното е доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна - това обикновено са престъпленията против републиката, квалифицираните убийства, най-тежко квалифицираните грабежи, най-тежко квалифицираните присвоявания и документни измами и др. В такива състави делата се разглеждат от окръжен съд като първа инстанция.
Принципно наказателното производство в РБ е триинстанционно и след първостепенния съд следват второстепенен и третостепенен. Второстепенните съдилища са окръжните съдилища за първоинстанционни актове на районните съдилища и апелативните съдилища за първостепенните актове на окръжните съдилища. Винаги съставите са тричленни, състоящи се само от професионални съдии. Третостепенният съд за всички наказателни дела е ВКС на РБ и той се явява висшата съдебна инстанция по наказателни дела. Изложеното по инстанционния ред представлява функционалната подсъдност /чл.45 НПК/.
Предвидена е специална подсъдност за делата от общ характер за престъпления, извършени от лица, ползуващи се с имунитет или от членове на Министерския съвет. Те се разглеждат само и единствено от Софийски градски съд като първа инстанция.
Основанията за отвеждане на съдиите, съдебните заседатели и секретаря са лимитативно изброени в закона - чл.29 и 30 НПК. Сред посочените там има абсолютни предпоставки за отвод на съдия и съдебен заседател /например съдия, участвувал в производство по мярка за неотклонение на досъдебното производство, не може да участвува в разглеждане на делото по същество/, а има и една важна относителна “който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован, пряко или косвено,от изхода на делото” - чл.29,ал.2 НПК. Това е така наречената пристрастност. Последното казано е свързано с конкретна самопреценка на отводимия член. По процедура съдиите, съдебните заседатели и съдебните протоколисти следва да се самоотведат, ако са наясно с наличието на някое от основанията за отвод. Може да им бъде поискан и отвод от страна в процеса, което трябва да става до началото на съдебното следствие, освен ако основанието за отвод не е научено от страната по-късно. Самоотводът и отводите трябва да бъдат мотивирани. Те се приемат или не от съда с определение, в тайно съвещание с участието на всички членове на състава.
Точно така бе постъпено по делото за убийството на експремиера Андрей Луканов, по което след започване на съдебното следствие пред СГС съдебен заседател си е позволил да дава изявления по виновността на подсъдимите в столична медия. Дори и да се разсъждава на плоскостта дали журналист е следвало да интервюира съдебен заседател с оглед търсене на сензация, укоримостта на поведението се отнася в най-голяма степен за съдебния заседател. Той, като представител на обществеността в наказателния процес, недопустимо е пренебрегнал своите съдебни функции и е решил да отговори на общественото търсене за възмездие без оглед на средствата. Резонно защитата е поискала отвод /съдът също е бил длъжен, ако е бил запознат с интервюто, да пристъпи към отвод/ и искането е било уважено. Като последица, делото е започнало отначало с нов съдебен заседател в изпълнение на обсъждания вече принцип за непосредственост, намиращ отражение и в несменяемостта на състава. Направените до този момент деловодни разноски са останали за сметка на бюджета на съда, не за сметка на отведения член от съдебния състав.
По-нататък, законът урежда предметната подсъдност - чл.35 НПК. В този текст по нарочен начин са отбелязани определени престъпления, за които делата са подсъдни на първа инстанция пред окръжен съд /престъпления против републиката, убийства, най-тежко квалифицирани блудства и изнасилвания, най-тежко квалифицирани кражби, квалифицирани грабежи; най-тежко квалифицирани присвоявания, обсебвания, документни измами, рекети и изнудвания; безстопанственост, пране на мръсни пари, престъпления по служба, подкуп, образуване ръководство и участие в престъпна група, квалифицирани умишлени палежи, някои престъпления по транспорта, престъпления с наркотици, някои престъпления при използуване на атомната енергия за мирни цели, престъпления против отбранителната способност на републиката, престъпления против мира и човечеството и др./. Останалите се разглеждат от районен съд.
Местната подсъдност /кой конкретен съд в рамките на равнопоставени съдилища разглежда делото/ е уредена в чл.36 и 37 НПК
- подсъдност по местоизвършване на престъплението и за престъпления, извършени в чужбина. Принципът в първия случай е, че престъплението се разглежда от съда, в чийто район е извършено престъплението, като се уреждат и някои усложнения. Във втория случай следва да се подчертае, че винаги на софийските съдилища са подсъдни дела за престъпления, извършени от чужденци в чужбина. Като пример отново може да се даде този за двамата младежи - български граждани, обвинени в извършване на убийство на българин в Париж. Спрямо тях се води наказателно производство в България. И понеже са с местоживеене във Варна, делото им следва да се разглежда от Варненския окръжен съд, ако не се появят някои усложнения, които да доведат до изрична смяна на подсъдността. Ако чужд гражданин обаче е обвинен в извършване на убийство на българин в Париж и се съди в България /няма пречка, тъй като извършеното в чужбина е престъпление от общ характер, с което се засягат интереси на български гражданин - чл.5 НК/, делото ще се разглежда в Софийски градски съд. От Софийски военен съд пък се разглеждат делата за престъпления, извършени от военнослужещи от въоръжените сили и от служещи в МВР, които участвуват в международни военни или полицейски мисии в чужбина.
Освен това следва да се отбележи, че законът предвижда подсъдност във връзка с делата - при няколко престъпления, извършени от едно и също лице; при определяне на общо наказание по няколко присъди; при съучастие; при връзка между дела за различни престъпления срещу различни лица /чл.38,39,40,41 НПК/. За обединение на дела от страна на съда има ограничение дотолкова, доколкото това може да стане само, ако те са за един и същи подсъдим, но за различни престъпления, ако са висящи пред съд и по никое от тях не е започнало съдебно следствие. НПК предвижда как се определя подсъдността и как делото се изпраща на компетентен орган или съд /чл.42 НПК/, как споровете за подсъдност между съдилищата се решават от ВКС на РБ - чл.44 НПК. Извън общите правила за определяне на подсъдността, съгласно чл.43 НПК, ВКС на РБ може да реши делото да се разглежда от друг, еднакъв по степен съд /районен - районен, окръжен-окръжен/ в определени случаи. За това се прави изрично искане от съдилищата и се постановява нарочен акт от върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Например, когато в рамките на Софийски апелативен съд следва да се разглежда по същество по силата на общите правила лично дело на съпруг на член от състава на съда, всички съдии се самоотвеждат на основание, че има възможност да не бъдат счетени за безпристрастни и по този начин да минират стабилността на постановен съдебен акт от който и да е състав на САС. При това положение се счита, че съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав и същото се изпраща на ВКС за определяне на друг съд.
В чл.396 НПК е предвидена особена подсъдност за делата, които се разглеждат от военни съдилища. А това са дела за престъпления, извършени от военнослужещи; генерали, офицери, сержанти и войници от МВР и от други министерства и ведомства; сътрудниците на органите на МВР и МО при или по повод изпълнение на възложени задачи; лицата от резерва при определени случаи; гражданските лица на служба във въоръжените сили, в МО и МВР, Национална служба за охрана /НСО/, Национална разузнавателна служба /НРС/, при или по повод изпълнение на службата им. На военните съдилища са подсъдни и дела за престъпления, в осъществяването на които са участвували и граждански лица. Въззивната инстанция по дела, разглеждани от военните съдилища, е една единствена - Софийски военно-апелативен съд. Той е и съдът, който за разлика от правилата за цивилните наказателни съдилища, разглежда споровете за подсъдност между съдилищата по първоинстанционни дела.
Съдът е главният субект на процеса и нему се подчиняват всички. Той осъществява активно ръководство на наказателното производство и решава всякакви въпроси по делото. Постановява следните актове:
- ПРИСЪДА, когато се произнася по въпросите за виновността на подсъдимия и неговата отговорност;
- РЕШЕНИЕ, когато се произнася по основателността на жалба или протест или по искане за възобновяване на наказателно производство;
- ОПРЕДЕЛЕНИЕ в останалите случаи /чл.40 НПК/.
Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава /последният в съдебно заседание/ постановяват разпореждания.
Определенията и разпорежданията, обявени в съдебно заседание, се постановяват устно и се вписват в протокола. Съдът се произнася след тайно съвещание и членовете му трябва да пазят тайната на съвещателната стая. Съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите, а съдиите /в троен съдийски състав или в разширен първоинстанционен/ правят същото по старшинство от най-младши към най-старши. Вземането на решение става с обикновено мнозинство. Това е така от момента, когато бе отменено смъртното наказание, за постановяването на което съдът следваше да се произнесе единодушно. Т.е., ако член от състава на съда беше против налагане на смъртно наказание /разсъжденията са в рамките на конкретното производство/, преставаше съвещателният коментар по налагане на същото.
Типичен пример за решаване на делото по вътрешно убеждение е възможността всеки член от състава на съда да заяви особено мнение, което трябва да мотивира /чл.33, ал.5 НПК/. Както вече бе казано, когато докладчикът /винаги съдия/ е на особено мнение, друг член от състава на съда изготвя мотивите. В последния случай законът мълчи по въпроса в какво трябва да се състои особеното мнение. Защото едно е то да е свързано изцяло с въпроса за виновността или невиновността, друго е да е свързано само с определяне на наказанието или начина на неговото изтърпяване или само по гражданския иск. Затова тази разпоредба се тълкува при изготвяне на мотивите в рамките на взаимното уважение между членовете на състава на съда като колегиален орган - единственият колегиален орган в рамките на наказателното производство.
Актовете на съда трябва да бъдат законни /да отговарят на разпоредбите на материалното и процесуалното право/, обосновани /да се разбира на какво се основава взетото решение/, справедливи /в рамките на закона и житейската справедливост/ и убедителни /да съдържат точни изрази,които да изясняват волята на решаващия орган/. Такива трябва да бъдат те както на фаза на съдебното производство, така и на досъдебното производство, където законодателят възлага контролна функция на съда - при мярка за неотклонение задържане под стража, при настаняване на обвиняемия в психиатрично заведение и др.
Тъй като съдебното производство се явява най-интересно за журналистите поради неговата публичност, която гарантира до голяма степен и прозрачността му, се спряхме най-обстойно на съда като основен субект на процеса.
б/ ОРГАНИ НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Органите на досъдебното производство са ПРОКУРОРЪТ /чл.46-51 НПК/ и РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ /чл.52-53 НПК/. Това е записано в разпоредбата на чл.193 НПК.
Разследващите органи от своя страна са следователи в случаите, предвидени в чл.194, ал.1 НПК - за определени престъпления по НК, за престъпления, извършени в чужбина и за престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на МС или от държавни служители в МВР. Дознателите при МВР са назначени на такава длъжност и разследват всички останали престъпления, които обхващат голям процент от НК. Дознателите следователно се явяват органи на изпълнителната, а не на съдебната власт.
Прокурорът е част от единната, йерархична и централизирана структура -българската прокуратура.
Според чл.46, ал.2 НПК като наблюдаващ прокурор той ръководи и осъществява постоянен надзор над разследването в насока на законосъобразното му и своевременно провеждане - там е ръководно-решаващ орган и затова го наричат “господар на процеса”-DOMINUS LITIS.
Затова може да извършва разследване или отделни действия по него, както и други процесуални действия. Прокурорът участва в съдебното производство като държавен обвинител- тогава е страна в процеса и може да прави изменение на обвинението, при което повдига ново на подсъдимия при определени предпоставки. Взема мерки за установяване на допуснатите закононарушения - те са уредени в НПК. Например протестира съдебните актове, които счита, че са постановени в нарушение на закона. Упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки - при взета от съда мярка за неотклонение “задържане под стража”.
Прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер - те не се преследват по тъжба на пострадалия. В НК на РБ в особени разпоредби след всяка глава в особената част /където са уредени конкретните престъпления и наказания/, са предвидени престъпленията, които се преследват по частен ред. Всички останали са престъпления от общ характер, за които е необходимо участието на прокурора /както и тези от публично-частен характер/. По изключение, когато пострадалият от престъплението не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощното си състояние или зависимост от извършителя, прокурорът може да встъпи в производството, образувано по тъжба на потърпевшия във всяко положение на делото и да поеме обвинението. В тези случаи наказателното производство невинаги може да се прекрати, както е при правилата за дела от частен характер, а пострадалият може да участвува като частен обвинител. Ако пък прокурорът се оттегли, участието на потърпевшия продължава като частен тъжител. Подобно е положението и когато при определени предпоставки при дела от частен характер, прокурорът може служебно да образува наказателно производство, което да се движи по общия ред - чл.49 НПК. Или казано в генерален смисъл, той е предвиден като фигура-блюстител на закона и реда.
На върха на прокурорската пирамида стои Главният прокурор на РБ, който осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори /чл.46,ал.4 НПК/. Т.е., ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР е процесуалната фигура, която има най-големи правомощия в рамките на прокуратурата. Принцип в прокурорската йерархия е по-горестоящият инстанционно или по длъжност в същата прокуратура прокурор да отменява или изменява постановленията на непосредствено подчинените му прокурори, както и да изпълнява действия по разследването и други процесуални действия от тяхната компетентност. Това обаче следва да става с постановление /какъвто е изготвяемият от прокурора акт на досъдебната фаза/, да бъде в писмена форма и мотивирано, което е изискване за всеки акт, свързан с дейност на държавен орган по наказателно преследване. Изготвено по посочения начин, то е задължително за долустоящия прокурор с указанията по него.
Прокурорът може да предяви граждански иск в полза на лица, които поради непълнолетие или психически или физически недостатъци не могат да защитят своите права и законни интереси. Прокурорите и разследващите органи могат да бъдат отвеждани както съда, при определени изрично предвидени в закона изисквания и подлежат на самоотвод.
Оттук насетне ще отбелязваме другите участници в процеса и ще се спираме само на относимите за тях обстоятелства, необходими да се знаят от журналистическата гилдия. Тъй като все пак настоящият кратък преглед няма претенции да бъде задълбочено теоретично изследване.
в/ ПОСТРАДАЛ - чл. 74-75 НПК.
Това е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.
За първи път в частта по субектите НПК урежда пострадалия. По мнение на автора това е така, защото при определени случаи, без да бъде конституиран като страна в хода на съдебното производството, на досъдебното такова той има определени права, които може да упражни. Такова е например правото да обжалва актовете за прекратяване и спиране на наказателното производство. Затова му е дадена възможността да има повереник, който професионално да отстоява правата му и законни интереси. Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да разясняват на пострадалия неговите права в процеса и да му осигурят възможност за реализация. Това трябва да става и при смърт, доколкото правата му преминават върху наследниците му.
г/ ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ /чл.80-83 НПК/
Той е обвинителят в делата от частен характер и изпълнява прокурорската функция по обвинението в тях.
По делата от частен характер не се провежда предварително разследване и обвинението се защитава направо пред компетентния съд по общите правила за подсъдност. Точно частният тъжител носи тежестта на доказване. Формата, под която той представя обвинението, е тъжбата. Изискванията за нея са уредени в чл.81 НПК. Тя може да бъде оттеглена по предвидения в закона ред или да се постигне помирение между страните и наказателното производство да бъде прекратено. След смъртта на частния тъжител неговите права преминават върху наследниците му.
Тъй като зад частния тъжител не стои цялата сила на държавната машина, както това става с прокурора по дела от общ характер, чл.83 НПК дава възможност на пострадалия /незнайно защо в тази част на нормата, включена в раздела за частния тъжител, законодателят не го е изписал като частен тъжител, а като пострадал и също така незнайно защо е включил и подсъдимият/ да иска съдействие от органите на МВР за събиране на сведения, които сами не може да събере.
д/ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ /чл.76-79 НПК/
Това е различна фигура от частния тъжител и е лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, или неговите наследници.
Става дума винаги за физическо лице, то може да участвува само в съдебното производство и защитава обвинението наред с прокурора. Частният обвинител е акцесорна /допълнителна, незадължителна/ страна в процеса, може да поддържа обвинението и когато прокурорът не го поддържа, но не може да изменя същото. Той определя тезата си в рамките на обвинението такова, каквото то е повдигвато от прокурора. Конституира се от съда при направено искане до определено време и по нарочен начин - с определение.
е/ ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ
Пострадалият и неговите наследници, учрежденията и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят граждански иск за вредите и да се установят като ГРАЖДАНСКИ ИЩЦИ /чл.84-88 НПК/.
Т.е., това не са само физически, а и юридически лица. Гражданският ищец може да бъде конституиран на съдебното производство с определение на съда /дълго време по стария НПК той можеше да стане процесуална фигура още на досъдебното производство, когато биваше включен чрез постановление на някой от органите на досъдебното производство/.
В наказателния процес гражданската отговорност се базира на деликтно основание /непозволено увреждане/. Процесът по разглеждане на гражданския иск в наказателния процес е съединен /адхезионен/, който по принцип върви по правилата на гражданското правораздаване. Няма пречка гражданският иск да бъде предявен пред граждански съд. В този случай не може да се води и пред наказателния.
Установяването на граждански ищец става по определени правила, до определено време в съда и тази страна в процеса, също както и другите такива, има конкретно уредени в НПК права.
ж/ ГРАЖДАНСКИ ОТВЕТНИК - чл.89-90 НПК.
Това е лицето,срещу което е предявен граждански иск. С изключение на подсъдимия, който е ответник по иска по силата на своето процесуално отношение, но не и граждански ответник.
Граждански ответник може да бъде например родителят на един непълнолетен подсъдим; лицето, физическо или юридическо, възложител на работата ,при осъществяването на която е извършено престъпление и др. Това също е допълнителна фигура в процеса и може да бъде конституирана по съответен процесуален ред .
з/ ОБВИНЯЕМ - чл.54-55 НПК.
Това е лицето, привлечено в качеството на обвиняем при условията и по реда, предвиден в НПК. Централна фигура на наказателното производство, около която се структурират останалите. Непълнолетен /от 14 до 18 г./ и пълнолетен гражданин, за когото е установено,че е извършител на престъпление.
В общите правила се уреждат неговите права, които намират конкретна реализация в хода на развитието на наказателното производство. Правото на защита е основният принцип, разгърнат в своята пълнота при обвиняемия. Затова и обясненията на обвиняемия, ако желае да дава такива, са както защитно, така и доказателствено средство. Тях той може да даде, ако желае, във всеки момент от разследването или съдебното следствие. Като обвиняем /родово понятие, означаващо подследствен, подсъдим, жалбоподател, касатор/, той трябва да търпи и определени ограничения - например относно мерките за процесуална принуда.
и/ ЗАЩИТНИК - чл.91-99 НПК.
С тази процесуална фигура започва глава десета от част първа на НПК - “правна помощ”.
Защитник на обвиняемия може да бъде лице, упражняващо адвокатска професия или съпруг, възходящ /баща/ или низходящ /син/ роднина на същия.
Професионалният защитник може да бъде упълномощен и е в договорни отношения с упълномощилия го, като встъпва в процеса чрез представяне на пълномощно. Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.4 НПК упълномощаването на защитник може да става и устно в съдебно заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебно заседание и се подписва и от подсъдимия.
За да се осигури правото на защита на обвиняемия, законът предвижда задължителна защита - чл. 94 НПК. Например на непълнолетен; на лице, за което се иска задържане под стража или вече е задържано; производството е пред ВКС; обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение,желае да има защитник и интересите на правосъдието налагат това. При задължителната защита се назначава професионален защитник - адвокат, ако обвиняемият или негови близки не са в състояние да ангажират адвокат. Назначеният защитник винаги се отстранява от производството, ако обвиняемият упълномощи друг защитник.
Тази процесуална фигура встъпва в процеса от момента на задържането на лицето или от привличане на обвиняемия в това му качество - чл.97,ал.1 НПК. Правото да има защитник трябва да бъде разяснявано обстойно на обвиняемия в хода на досъдебното производство и ако органът не изпълни това си задължение, не може да провежда никакви действия по разследването. Казаното важи и за съда в случаите на задължителна защита.
В закона се предвиждат изрични правила кога едно лице не може да бъде защитник /например който може да участвува в производството в друго процесуално качество - свидетел или е съпруг на водещия разследването и др./ и кога същият е отводим.
Защитникът е субект и страна в процеса. Той е процесуален представител на обвиняемия и защитава неговите интереси. Същевременно обаче е самостоятелен субект, с права и задължения на собствено основание, ръководи се от своето вътрешно убеждение и не е длъжен безусловно да се подчинява на изискванията на обвиняемия. Поначало той не може да се откаже от поетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини /например заболяване/. Тогава е длъжен своевременно да уведоми обвиняемия и съответния орган, пред който делото е висящо. Когато защитникът счита, че основните линии на защита не съвпадат с неговите задължения, той уведомява своевременно обвиняемия и продължава защитата, ако не бъде отстранен от производството по съответен процесуален ред. Това доказва неговото паралелно и самостоятелно участие. То може да бъде изразено и във възможността от свое име да изготви жалба за обвиняемия или да изрази с професионални изрази тезата на подзащитния си, като изрично уточни принадлежността й. Обвиняемият от своя страна може във всеки момент на производството да се откаже от своя защитник въобще, с известни изключения при задължителната защита.
НПК установява и невъзможност за защитника да откаже правна помощ на обвиняемия по отделни въпроси на обвинението под предлог, че той има друг защитник - чл.98, ал.3 НПК. В такъв смисъл намира най-пълна реализация и обсъденото вече право на защита.
к/ ПОВЕРЕНИК И ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ-чл.100-101 НПК.
Повереникът е лицето, което се упълномощава от частния тъжител, частния обвинител, граждански ищец и гражданския ответник да защитава техните права или казано по-житейски- защитникът на тези страни. Той не е задължителна фигура и за разлика от защитника на обвиняемия не винаги осъществява основна процесуална функция по защита правата на гражданите, участвуващи в наказателното производство.
И за него съществуват забраните да участвува в определени наказателни производства, възможностите за отвод и да бъде упълномощаван.
Новият НПК въвежда възможността съдът,който разглежда делото като първа инстанция, да назначи повереник. Това е възможно в случаите, когато страните, които могат да упълномощят повереник, не са в състояние да платят адвокатско възнаграждение, за което представят доказателства, желаят да имат повереник и интересите на правосъдието налага това, По този начин се отстранява несправедливостта, залегнала в стария НПК, когато за разлика от задължителната защита, задължения за назначаване на повереник нямаше.
Повереник е и особеният представител - адвокат, какъвто съответният орган назначава, когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговите родител, настойник /на малолетния/ или попечител /на непълнолетния/ са противоречиви.
Например, за убийство на майката на пострадалия е обвинен бащата и детето има право да поиска конституиране като страна, което при малолетство или непълнолетие по принцип се прави от името или със съгласието на родителя. А такъв в случая се явява обвиняемият. Затова са назначава повереник. Няма пречка, ако близки упълномощят адвокат, назначеният служебно особен представител /както и служебният защитник на обвиняемия/ да бъде отстранен.
Особен представител се назначава и на пострадалия, когато той е недееспособен или ограничено дееспособен и интересите му противоречат на интересите на неговия настойник или попечител. Т.е., освен поради възраст, особен представител се назначава и на лица с определени отклонения. Общото във всички случаи е противоречие между интересите на тези лица - пострадали и на техните родители или настойници и попечители. Във всеки отделен случай преценката трябва да бъде конкретна.
Абонамент за:
Публикации (Atom)