III. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА /чл.213- 217 ГПК/
На обжалване с частна жалба пред горната инстанция подлежат две категории определения и разпореждания:
- тези, които преграждат по-нататъшния ход на делото. Такива са: определенията за спиране и прекратяване на производството, изпращане на делото по подсъдност на друг съд, разпореждането за връщане на искова молба поради непоправянето й в срок. Чрез това обжалване се гарантира правото на защита на физическите и юридическите лица.
- тези, за които е изрично предвидено в закона, че подлежат на обжалване, макар и да не преграждат развитието на делото. Такива са: определението, с което съдът отказва да отмени наложена глоба /чл.76 ГПК/, отказва се привличане или встъпване на подпомагаща страна /чл.176, ал.1 ГПК/, възобновява се или се отказва възобновяване на пропуснат срок /чл.39, ал.3 ГПК/, определението по молба за обезпечаване на иска /чл.315, ал.1 ГПК/, определението по молба за издаване на изпълнителен лист /чл.244 ГПК/ и др.
Всички останали определения и разпореждания на съда, които се постановяват в гражданския процес, не подлежат на самостоятелен контрол. Те се отразяват на законосъобразността на самото решение по делото, която се проверява по реда на възизвното и касационно обжалване. Така например не подлежат на атакуване с частна жалба определенията на съда по допускане и събиране на доказателствата, разпорежданията за оставяне “без движение” на искова молба или жалба /обжалва се разпореждането за тяхното връщане поради неизпълнение на указанията в срок/, определенията за допускане изменение на иска, за привличане на нов ответник и т.н.
Определенията и разпорежданията се обжалват с частна жалба, която трябва да бъде подадена в 7-дневен срок, считано от постановяване на обжалвания акт, а ако страната не е присъствала в съдебното заседание или същият е постановен в закрито заседание - от датата на съобщаването му.
Частната жалба се подава чрез съда, който е постановил обжалваното определение или разпореждане. Ако частната жалба е подадена в срок и е редовна /т.е. посочено е какво се обжалва, какви са оплакванията на жалбоподателя, в какво се изразява искането до горната инстанция и е внесена дължимата държавна такса, която по правило е 5 лв./, съдът разпорежда препис от нея да се връчи на противната страна, която в 3-дневен срок от получаване на преписа може да направи писмени възражения. След депозиране на възраженията, респ. след изтичането на 3-дневния срок, частната жалба заедно с приложените към нея доказателства и възраженията се изпраща на горния съд за произнасяне. Ако се обжалва акт на Районен съд, това е Окръжният, а актовете на Окръжния съд се обжалват пред Апелативния. Не е необходимо заедно с частната жалба да се изпраща цялото дело - това би попречило на нормалното му разглеждане, ако то още е висящо /т.е. не е постановено решение по него/. Възможно е обаче горната инстанция да го изиска, ако прецени, че това е необходимо за произнасянето по частната жалба.
Частната жалба се разглежда по правило в закрито заседание, като съдебният състав включва винаги трима съдии. По изключение, ако това се налага /например ако е поискан разпит на свидетели/, може да се насрочи открито съдебно заседание.
Ако частната жалба е неоснователна, тя се оставя без уважение /равнозначно на това е обжалваното определение да се остави в сила/. Ако обжалваният акт е незаконосъобразен, горният съд го отменя и постановява вместо него друго, законосъобразно определение. Според чл.217, ал.2 ГПК, при отмяна на обжалваното определение горният съд е длъжен да се произнесе по съществото на въпроса, а не да връща делото на долностепенния съд с даване на указания. Така например, ако Районен съд незаконосъобразно е отказал да допусне обезпечение на иска, Окръжният съд, който отменя това определение, е длъжен със своя акт да наложи исканата обезпечителна мярка; при отмяна на отказ за издаване на изпълнителен лист - сам да го издаде, и пр.
Когато въззивният съд остави в сила определение на първоинстанционния, с което се прегражда развитието на делото, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС /напр. определение на Окръжен съд, с което се потвърждава определение на Районен съд за прекратяване на делото/. Ако обаче въззивният съд отмени обжалваното преграждащо делото определение или разпореждане на първоинстанционния съд, неговото определение е окончателно, защото то не прегражда развитието на процеса - с него делото се връща на първоинстанционния съд за продължаване на производството.
IV. ЖАЛБИ ЗА БАВНОСТ /ЧЛ.217а ГПК/
Жалбата за бавност е сравнително нова фигура в гражданския процес, създадена с промените в ГПК от 1999 г. Целта й е дисциплинаране и ускоряване на процеса посредством въвеждане на механизъм, с който страните могат да се защитават срещу необоснованото разглеждане и решаване на делата.
Според чл.217а, ал.1 ГПК във всяко положение на делото, включително след постановяване на решението, всяка страна може да подаде жалба за бавност, когато съдът необосновано забавя разглеждането на спора, постановяването на решение или придвижване на подадена жалба до горната инстанция. Така например жалба за бавност може да се подаде, когато съдът без извинителна причина бави насрочването на делото или го насрочва през неоправдано големи интервали, не се произнася своевременно по постъпили молби, забавя постановяването на решение след законовия 30-дневен срок, не предприема необходимите действия за съобщаване решението на страните, за връчване на преписи от подадената жалба, за изпращане делото на горната инстанция с оглед постъпилата до нея жалба и т.н.
Жалбата за бавност се подава направо до председателя на по-горния съд. За нея не се дължи държавна такса, препис от жалбата не се връчва на противната страна и подаването й не е ограничено от срок. След постъпване на жалбата председателят на горния съд незабавно изисква съответното дело от долностепенния съд и се произнася веднага в закрито заседание. Ако намери, че не е допуснато твърдяното неоснователно забавяне, председателят остава жалбата за бавност без уважение. Ако същата е основателна, с определението си председателят дава на съответния съдия или съдебен състав задължителни указания за извършване на необходимите процесуални действия - за насрочване на делото, произнасяне по молба, постановяване на решение и т.н. Това определение не подлежи на обжалване и се изпраща незабавно на долния съд заедно с делото. В случай, че е допуснато неоправдано забавяне на извършването на дължимите от съда процесуални действия, председателят на съда може по своя преценка да сезира Висшия съдебен съвет с искане за налагане на дисциплинарно наказание на провинилия се съдия.
четвъртък, януари 03, 2008
ИНСТАНЦИОНЕН КОНТРОЛ
ЧАСТ ОСМА: ИНСТАНЦИОНЕН КОНТРОЛ
I. ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО
Понятие: въззивният съд е второинстанционният съд, който разглежда делото в случай, че е сезиран с жалба срещу решението на първата инстанция. Това е съд по същество - той е длъжен да разгледа и реши спора, а не да връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане /освен ако обжалваното решение е нищожно или недопустимо/. Освен това, пред въззивния съд могат да се събират и нови доказателства, които не са били събрани пред първоинстанционния. Особеност на въззивното производство е, че в него предметът и страните на делото вече не могат да се променят - тази възможност е приключила пред първата инстанция. Затова недопустимо е във въззивното производство изменение на иска, предявяване на нови искове, главно встъпване, привличане на подпомагаща страна.
Когато първоинстнационен съд е районния, като въззивен действа съответният Окръжен съд. Ако първа инстанция е Окръжен съд, въззивен е съответният Апелативен съд.
1. Срок за подаване на въззивна жалба /чл.197 ГПК.
Въззивната жалба се подава чрез първоинстанционния съд в 14-дневен срок, считано от съобщението, че решението заедно с мотивите е изготвено. Ако решението е било обявено в самото съдебно заседание по същество, за присъствалите страни срокът тече от заседанието. Подадената след срока въззивна жалба се връща като недопустима с разпореждане, което подлежи на обжалване с частна жалба.
2. Интерес от въззивното обжалване.
Преценява се от първоинстанцинония съд. Страната няма интерес да обжалва, когато решението я удовлетворява като резултат. Такава жалба се явява недопустима и подлежи на връщане /например подадена жалба от ищец, на когото искът е изцяло уважен/. Аргумент е т.18 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС- страната не може да обжалва мотивите, когато решението я удовлетворява като резултат.
3. Такса за въззивно обжалване
-Дължи се по сметка на въззивния съд, но се събира от първоинстанционния.
- Размерът е половината от първоначално платената такса. Ако ищецът е бил освободен от държавна такса по исковата молба, това не го освобождава автоматично от такса за въззивна жалба - необходимо е да подаде нова молба по чл.63, б.”б” ГПК, като приложи актуална декларация за материалното си състояние.
4. Съдържание на въззивната жалба.
Уредено е в чл.198 ГПК. Според т.4 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС, липсата на твърдение, в какво се състои порочността на обжалваното решение, не е основание да се остави жалбата без движение. Аргумент: въззивният съд не е контролно-отменителна инстанция, а такава по същество на спора и дължи произнасяне по релевираните от страните факти съобразно предмета на въззивната жалба. Това, което трябва да е посочено, е дали се обжалва цялото решение на първата инстанция или само определена негова част. Също така не е необходимо, с оглед редовността, въззивната жалба да сочи новите доказателства, които се иска да бъдат събрани пред въззивния съд, респ. да бъдат представени писмените. След като чл.211 ГПК препраща за неуредените въпроси към правилата на първоинстанционното производство, следва, че нови доказателства от значение за спора могат винаги да бъдат събрани пред въззивния съд като инстанция по фактите, при евентуалното приложение на чл.65 ГПК. Следователно, при проверка редовността на въззивната жалба, на практика не следва да се прилагат б.”в” и “д” на чл.198 ГПК.
5. Нередовност на въззивната жалба.
Ако въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл.198 ГПК относно съдържанието й, или към нея липсват необходимите приложения /преписи за насрещните страни, пълномощно или документ за платена държавна такса/, тя се оставя “без движение”, като на жалбоподателя се указва да отстрани нередовността в 7-дневен срок от съобщение. При неизпълнение на указанията в срок жалбата се връща с разпореждане, което подлежи на обжалване с частна жалба.
6. Преписи от въззивната жалба.
Препис от въззивната жалба се връчва само на противната страна, а ако на противната страна са няколко лица - на всеки от тях. Имат се предвид не само случаите, когато например ответниците са няколко, но и когато на страната на ответника има помагач, конституирано е главно встъпило лице, участва прокурор и пр. /т.е. всички страни, които не са другари на обжалващия/.
Според т.2 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС, при необходимото другарство, подаването на въззивната жалба от един от другарите има действие и по отношение на останалите, които не са подали такава /чл.172, ал.2, изр.1 ГПК/. Резултатът от въззивното обжалване ще породи последици и в правната сфера на необжалвалите необходими другари на въззивника, поради наложителността от еднаквост на решението по отношение на всички тях, като при отмяна на първоинстанционното решение, ще се постанови такова и относно необжалвалите другари /чл.206, ал.2 ГПК/. Затова подаването на въззивна жалба от един от тях ще доведе до конституирането и на останалите като главни страни пред въззивната инстанция. Това обуславя задължение на съда да ги призове, за да обезпечи правото им на участие в производството.
- Когато се връчва препис от жалбата, следва изрично да се укаже на въззиваемия, т.е. насрещната страна по жалбата /и това да се впише в призовката/, че му се предоставя възможност в 7-дневен срок от съобщението да депозира писмено възражение и посочи нови доказателства, като представи писмените. Не е необходимо възражението и доказателствата да се представят с препис за жалбоподателя /само последният има това задължение при подаване на жалбата/.
7. Доказателства пред въззивната инстанция.
Според чл.205 ГПК пред въззивния съд са допустими само нови доказателства - т.е. такива, които не са били събрани пред първата инстанция, макар и да са съществували и да са били известни на страната, която ги иска. Следователно по смисъла на закона “нови доказателства” не са непременно “нововъзникнали”.
Забележка: Според чл.65, ал.1 ГПК, страната, която е причинила отменяване на решението чрез предявяване на искания, посочване на факти или доказателства, които е могла да ангажира своевременно, понася независимо от изхода на делото разноските на противната страна, а освен това дължи и допълнителна държавна такса в размер на 1/3 от първоначално платената по делото, но не по-малко от 20 лв. В тази връзка, според т.8 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС, ако в резултат на представяне на новите доказателства от обжалващата страна въззивният съд направи различни изводи по съществото на спора и отмени първоинстанционното решение, разпоредбата на чл. 65 ГПК е приложима, ако не е била налице извинителна за страната причина те да бъдат представени пред първата инстанция. Това е санкция за несвоевременното им представяне при възможност страната да стори това, ако бе положила дължимата грижа за добро водене на процеса.
Забележка: ако доказателството е било поискано пред Районен съд и той е отказал, недопустимо е Окръжния съд по реда на чл.195, ал.2 ГПК да отмени това определение и да допусне доказателството, макар и да не е било поискано пред него. Според т.6 от ТР № 1/00 г. ОСГК на ВКС, нови доказателства са и поисканите и недопуснати от първоинстанционния съд доказателства, макар и да са били допустими и относими към спора. За тези доказателства на общо основание трябва да се направи ново искане пред въззивния съд.
- Когато се прави искане пред въззивния съд за ново доказателство, следва да се прецени дали за съответния факт по делото вече са събрани достатъчно доказателства - по същия начин, както това се преценява и от първоинстанционния съд.
- Пред въззивния съд ищецът не може да се позовава на нови факти, тъй като това би довело до изменение основанието на иска пред втората инстанция. Ответникът обаче може за първи път пред въззивната инстанция да прави възражения като защитни средства срещу иска, тъй като същите се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението. Ответникът може да прави нови възражения до приключване на устните състезания във въззивната инстанция. Следователно допустими са всички нови доказателства, насочени към доказване на тези възражения. От своя страна ищецът, когато е направено такова възражение, има право да ангажира както насрещни доказателства, така и такива, които имат отношение към съществуването или действието на насрещните права на ответника /например за спиране или прекъсване на давностен срок/.
Ответникът не може за първи път пред въззивния съд да предявява такива насрещни права, които нямат отбранителен характер, а следва да бъдат разрешени чрез предявяване на насрещен иск или в отделен процес.
Пред въззивния съд не може да се изменя исковата претенция по основание, петитум и страни /в противен случай би се нарушил принципа за инстанционно разглеждане на спора/, както и изобщо да се предявяват нови искове. От това правило има изключения:
допустимо е преминаване от установителен иск към осъдителен и обратно /променя се само вида, но не и предмета на търсената защита/,
увеличение или намаление на размера /спорното право остава същото/,
искане по чл.116, ал.3 ГПК /прибавяне на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след завеждане на исковата молба, но не и за предишния период/,
изменение на брачен иск чрез изменение на основанието и/или петитума, вкл. предявяване на насрещен иск /с оглед принципа на изчерпателност на брачния процес по чл.260, ал.1 ГПК/,
оспорване истинността на документ по чл.154 ГПК, ако е бил представен пред въззивния съд /ако е бил представен с въззивната жалба, на общо основание може да бъде оспорен до края на първото по делото заседание пред въззивния съд, а не с възражението срещу жалбата/.
- Не е допустимо главно встъпване пред въззивната инстанция - с оглед необходимостта от инстанционно разглеждане на предявените от третото лице искове срещу главните страни /т.9 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС/.
- Допустимо е встъпване на трето лице-помагач по реда на чл.174 ГПК във въззивната инстанция /аргумент е редакцията на чл.174 ГПК- “до приключване на устните състезания”, без да е посочено в коя инстанция- следователно може и пред въззивната, тъй като е инстанция по същество/. Привличане на трето лице-помагач обаче е допустимо само до приключване на първото заседание пред първоинстанционния съд.
- Съединяване на дела по реда на чл.123 ГПК е допустимо пред въззивния съд, ако отделните дела са между същите страни и се намират на стадия на въззивното обжалване. Правилото е, че по-късно образуваното въззивно дело /по което жалбата е подадена по-късно, независимо кога е изпратено на въззивния съд и е образувано въззивното дело/ се присъединява към по-ранното. Според т.9 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС, съединяване на делата пред въззивния съд е допустимо само при тъждество на страните, а не при наличие на връзка, ако делата са между различни страни.
8. Ред за допускане на доказателствата.
По доказателствените искания на страните въззивният съд се произнася с нарочно определение в закрито заседание по реда на чл.205 ГПК. Така се ускорява развитието на процеса- произнасянето по направените в жалбата и възражението доказателствени искания едва в първото заседание би обусловило необходимост от провеждане на следващо заседание за събиране на допуснатите доказателства. При постъпване на нова молба с доказателствени искания в хода на процеса /извън съдебното заседание/, следва да се процедира по същия ред- препис от молбата се връчва на противната страна за възражение и посочване на доказателства в 7-дневен срок, след което съдът се произнася с ново определение по чл.205 ГПК.
9. Нередовност на исковата молба
Според т.4 от ТР № 1/01 г., ОСГК на ВКС, ако въззивният съд, респ. ВКС констатира нередовност на исковата молба, следва да я остави без движение по реда на чл.100 ГПК с указания, като в противен случай обезсилва първоинстанционното решение /респ.решения/ и прекратява производството. Според т.7 от ТР № 2/04 г., ОСГК на ВКС, актът на въззивната /касационната/ инстанция в този случай е решение, тъй като се засяга решение на долустояща съдебна инстанция, което не може да се обезсили с определение. Това налага насрочване и провеждане на открито съдебно заседание с призоваване на страните, за да се обезсили решението на първоинстанционния, респ. и на въззивния съд.
10. Правомощия на въззивния съд:
- Ако първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд го прогласява за такова и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първата инстанция за постановяване на ново, валидно решение. Например: обжалваното решение не е било обявено в книгата за откритите заседания, не е подписано, постановено е от незаконен състав /пенсиониран съдия/ и пр.
- Ако с решението е разгледан недопустим иск /например вече решен със сила на пресъдено нещо/, въззивният съд го обезсилва и прекратява производството.
- Ако с решението е разгледан иск, различен от предявения /т.е. съдът се е произнесъл по друго искане или по същото, но въз основа на непредявени факти/, въззивният съд обезсилва решението и връща делото на първата инстанция за произнасяне по предявения иск.
- Ако решението е недопустимо поради неподведомственост на спора на съдилищата, респ. поради неподсъдност, въззивният съд го обезсилва и изпраща делото за произнасяне на съответния съд или орган извън системата на съдилищата.
- Ако решението е валидно и допустимо, но неправилно, въззивният съд го отменя /изцяло или частично/ и постановява ново решение по съществото на спора.
- Ако решението е правилно, въззивният съд го оставя в сила.
Предметът на произнасяне от страна на въззивния съд се определя от жалбата. Въззивната инстанция няма право да се произнася за частта от първоинстанционното решение, срещу която не е подадена въззивна жалба- в тази си част то е влязло в сила като необжалвано.
II. КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО
Развива се пред Върховния касационен съд, който е трета инстанция и последна по граждански и наказателни дела. За разлика от въззивния съд, касационният не е съд по същество. Пред него не е допустимо да се събират нови доказателства и да се установяват нови факти. Относно правилността на обжалваното въззивно решение касационният съд се произнася само по изрично посочените в касационната жалба доводи, а не изобщо.
1. Предмет на касационно обжалване.
Според чл.218а, ал.1 ГПК на касацонно обжалване подлежат:
- въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по: искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания с цена на иска до 5 000 лв., искове по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и искове по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ.
- Решенията на апелативните съдилища, освен въззивните им решения по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 000 лв. и по чл.17, ал.2 Закон за уреждане на колективните трудови спорове.
- Определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството /например определение на окръжен съд, с което се отменя определение на районен съд за прекратяване на делото; но ако окръжният съд остави в сила определението на районния, актът му ще подлежи на касационен контрол, тъй като прегражда развитието на производството/.
Според чл.218а, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване пред ВКС решенията на въззивните съдилища по трудови спорове, с изключение на:
решенията по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена на иска над 5 000 лв.
2. Срок за подаване на касационна жалба.
Касационната жалба се подава чрез съда, чието решение се обжалва, в 30-дневен срок от съобщаване на въззивното решение.
3. Съдържание на касационната жалба.
Следва да съдържа “точно и мотивирано изложение на касационните основания” /чл.218в, ал.2 ГПК/. В противен случай жалбата е нередовна и следва да се остави “без движение”, като жалбаподателя /касатор/ се изпрати съобщение за отстраняване на нередовността в 7-дневен срок.
4. Такса за касационно обжалване.
Дължи се такса в размер на таксата за въззивно обжалване.
5. Разглеждане на жалбата от ВКС.
За заседанията пред ВКС страните не получават призовки, а се уведомяват чрез публикация в Държавен вестник. Според чл.218д ГПК, до всяко първо число на месеца ВКС обнародва в ДВ дните, в които ще заседава през следващия месец, както и делата, които ще разгледа през съответния ден на този месец. Това замества призоваването пред долните инстанции.
Делото се разглежда от 3-членен състав в открито заседание. В това заседание само се излагат становища по спора, без да се допускат и събират нови доказателства.
6. Правомощия на касационния съд:
- При нищожност или недопустимост на въззивното решение ВКС процедира подобно на въззивния съд, т.е. съобразно правилата на чл.209 ГПК.
- Когато въззивното решение е валидно и допустимо и не страда от посочените в касационната жалба пороци, ВКС го оставя в сила.
- Когато въззивното решение е валидно и допустимо и единственият му порок е неправилно приложение на материалния закон, ВКС го отменя и постановява ново решение по съществото на спора.
- Във всички други случаи, когато ВКС отменя въззивното решение, връща делото на въззивния съд за ново разглеждане /главно при допуснати съществени процесуални нарушения при първоначалното разглеждане на делото/.
При новото разглеждане въззивният съд действа в различен състав, като е обвързан от дадените в отменителното решение указания по прилагането на закона. Новото разглеждане на делото започва от това процесуално действие, което е било опорочено и е послужило като основание за отмяна на въззивното решение. Ако например страната не е била получила препис от въззивна жалба, въззивното производство ще бъде изцяло повторено. Ако обаче е било допуснато процесуално нарушение при постановяване на въззивното решение, новото разглежда ще се сведе само до провеждане на заседание по същество, т.е. устни състезания.
При това ново разглеждане на делото са допустими само новооткрити и новосъздадени доказателства /а не такива, които са съществували и са могли да бъдат събрани при първоначалното разглеждане на делото/, както и такива за проверка на доказателствата, събрани при това разглеждане /чл.218з, ал.3 ГПК/.
Новото въззивно решение подлежи на самостоятелно касационно обжалване пред ВКС, който разглежда жалбата в нов 3-членен състав и е длъжен да се произнесе по същество - повторно връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд е недопустимо /чл.218и, ал.1 ГПК/.
I. ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО
Понятие: въззивният съд е второинстанционният съд, който разглежда делото в случай, че е сезиран с жалба срещу решението на първата инстанция. Това е съд по същество - той е длъжен да разгледа и реши спора, а не да връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане /освен ако обжалваното решение е нищожно или недопустимо/. Освен това, пред въззивния съд могат да се събират и нови доказателства, които не са били събрани пред първоинстанционния. Особеност на въззивното производство е, че в него предметът и страните на делото вече не могат да се променят - тази възможност е приключила пред първата инстанция. Затова недопустимо е във въззивното производство изменение на иска, предявяване на нови искове, главно встъпване, привличане на подпомагаща страна.
Когато първоинстнационен съд е районния, като въззивен действа съответният Окръжен съд. Ако първа инстанция е Окръжен съд, въззивен е съответният Апелативен съд.
1. Срок за подаване на въззивна жалба /чл.197 ГПК.
Въззивната жалба се подава чрез първоинстанционния съд в 14-дневен срок, считано от съобщението, че решението заедно с мотивите е изготвено. Ако решението е било обявено в самото съдебно заседание по същество, за присъствалите страни срокът тече от заседанието. Подадената след срока въззивна жалба се връща като недопустима с разпореждане, което подлежи на обжалване с частна жалба.
2. Интерес от въззивното обжалване.
Преценява се от първоинстанцинония съд. Страната няма интерес да обжалва, когато решението я удовлетворява като резултат. Такава жалба се явява недопустима и подлежи на връщане /например подадена жалба от ищец, на когото искът е изцяло уважен/. Аргумент е т.18 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС- страната не може да обжалва мотивите, когато решението я удовлетворява като резултат.
3. Такса за въззивно обжалване
-Дължи се по сметка на въззивния съд, но се събира от първоинстанционния.
- Размерът е половината от първоначално платената такса. Ако ищецът е бил освободен от държавна такса по исковата молба, това не го освобождава автоматично от такса за въззивна жалба - необходимо е да подаде нова молба по чл.63, б.”б” ГПК, като приложи актуална декларация за материалното си състояние.
4. Съдържание на въззивната жалба.
Уредено е в чл.198 ГПК. Според т.4 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС, липсата на твърдение, в какво се състои порочността на обжалваното решение, не е основание да се остави жалбата без движение. Аргумент: въззивният съд не е контролно-отменителна инстанция, а такава по същество на спора и дължи произнасяне по релевираните от страните факти съобразно предмета на въззивната жалба. Това, което трябва да е посочено, е дали се обжалва цялото решение на първата инстанция или само определена негова част. Също така не е необходимо, с оглед редовността, въззивната жалба да сочи новите доказателства, които се иска да бъдат събрани пред въззивния съд, респ. да бъдат представени писмените. След като чл.211 ГПК препраща за неуредените въпроси към правилата на първоинстанционното производство, следва, че нови доказателства от значение за спора могат винаги да бъдат събрани пред въззивния съд като инстанция по фактите, при евентуалното приложение на чл.65 ГПК. Следователно, при проверка редовността на въззивната жалба, на практика не следва да се прилагат б.”в” и “д” на чл.198 ГПК.
5. Нередовност на въззивната жалба.
Ако въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл.198 ГПК относно съдържанието й, или към нея липсват необходимите приложения /преписи за насрещните страни, пълномощно или документ за платена държавна такса/, тя се оставя “без движение”, като на жалбоподателя се указва да отстрани нередовността в 7-дневен срок от съобщение. При неизпълнение на указанията в срок жалбата се връща с разпореждане, което подлежи на обжалване с частна жалба.
6. Преписи от въззивната жалба.
Препис от въззивната жалба се връчва само на противната страна, а ако на противната страна са няколко лица - на всеки от тях. Имат се предвид не само случаите, когато например ответниците са няколко, но и когато на страната на ответника има помагач, конституирано е главно встъпило лице, участва прокурор и пр. /т.е. всички страни, които не са другари на обжалващия/.
Според т.2 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС, при необходимото другарство, подаването на въззивната жалба от един от другарите има действие и по отношение на останалите, които не са подали такава /чл.172, ал.2, изр.1 ГПК/. Резултатът от въззивното обжалване ще породи последици и в правната сфера на необжалвалите необходими другари на въззивника, поради наложителността от еднаквост на решението по отношение на всички тях, като при отмяна на първоинстанционното решение, ще се постанови такова и относно необжалвалите другари /чл.206, ал.2 ГПК/. Затова подаването на въззивна жалба от един от тях ще доведе до конституирането и на останалите като главни страни пред въззивната инстанция. Това обуславя задължение на съда да ги призове, за да обезпечи правото им на участие в производството.
- Когато се връчва препис от жалбата, следва изрично да се укаже на въззиваемия, т.е. насрещната страна по жалбата /и това да се впише в призовката/, че му се предоставя възможност в 7-дневен срок от съобщението да депозира писмено възражение и посочи нови доказателства, като представи писмените. Не е необходимо възражението и доказателствата да се представят с препис за жалбоподателя /само последният има това задължение при подаване на жалбата/.
7. Доказателства пред въззивната инстанция.
Според чл.205 ГПК пред въззивния съд са допустими само нови доказателства - т.е. такива, които не са били събрани пред първата инстанция, макар и да са съществували и да са били известни на страната, която ги иска. Следователно по смисъла на закона “нови доказателства” не са непременно “нововъзникнали”.
Забележка: Според чл.65, ал.1 ГПК, страната, която е причинила отменяване на решението чрез предявяване на искания, посочване на факти или доказателства, които е могла да ангажира своевременно, понася независимо от изхода на делото разноските на противната страна, а освен това дължи и допълнителна държавна такса в размер на 1/3 от първоначално платената по делото, но не по-малко от 20 лв. В тази връзка, според т.8 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС, ако в резултат на представяне на новите доказателства от обжалващата страна въззивният съд направи различни изводи по съществото на спора и отмени първоинстанционното решение, разпоредбата на чл. 65 ГПК е приложима, ако не е била налице извинителна за страната причина те да бъдат представени пред първата инстанция. Това е санкция за несвоевременното им представяне при възможност страната да стори това, ако бе положила дължимата грижа за добро водене на процеса.
Забележка: ако доказателството е било поискано пред Районен съд и той е отказал, недопустимо е Окръжния съд по реда на чл.195, ал.2 ГПК да отмени това определение и да допусне доказателството, макар и да не е било поискано пред него. Според т.6 от ТР № 1/00 г. ОСГК на ВКС, нови доказателства са и поисканите и недопуснати от първоинстанционния съд доказателства, макар и да са били допустими и относими към спора. За тези доказателства на общо основание трябва да се направи ново искане пред въззивния съд.
- Когато се прави искане пред въззивния съд за ново доказателство, следва да се прецени дали за съответния факт по делото вече са събрани достатъчно доказателства - по същия начин, както това се преценява и от първоинстанционния съд.
- Пред въззивния съд ищецът не може да се позовава на нови факти, тъй като това би довело до изменение основанието на иска пред втората инстанция. Ответникът обаче може за първи път пред въззивната инстанция да прави възражения като защитни средства срещу иска, тъй като същите се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението. Ответникът може да прави нови възражения до приключване на устните състезания във въззивната инстанция. Следователно допустими са всички нови доказателства, насочени към доказване на тези възражения. От своя страна ищецът, когато е направено такова възражение, има право да ангажира както насрещни доказателства, така и такива, които имат отношение към съществуването или действието на насрещните права на ответника /например за спиране или прекъсване на давностен срок/.
Ответникът не може за първи път пред въззивния съд да предявява такива насрещни права, които нямат отбранителен характер, а следва да бъдат разрешени чрез предявяване на насрещен иск или в отделен процес.
Пред въззивния съд не може да се изменя исковата претенция по основание, петитум и страни /в противен случай би се нарушил принципа за инстанционно разглеждане на спора/, както и изобщо да се предявяват нови искове. От това правило има изключения:
допустимо е преминаване от установителен иск към осъдителен и обратно /променя се само вида, но не и предмета на търсената защита/,
увеличение или намаление на размера /спорното право остава същото/,
искане по чл.116, ал.3 ГПК /прибавяне на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след завеждане на исковата молба, но не и за предишния период/,
изменение на брачен иск чрез изменение на основанието и/или петитума, вкл. предявяване на насрещен иск /с оглед принципа на изчерпателност на брачния процес по чл.260, ал.1 ГПК/,
оспорване истинността на документ по чл.154 ГПК, ако е бил представен пред въззивния съд /ако е бил представен с въззивната жалба, на общо основание може да бъде оспорен до края на първото по делото заседание пред въззивния съд, а не с възражението срещу жалбата/.
- Не е допустимо главно встъпване пред въззивната инстанция - с оглед необходимостта от инстанционно разглеждане на предявените от третото лице искове срещу главните страни /т.9 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС/.
- Допустимо е встъпване на трето лице-помагач по реда на чл.174 ГПК във въззивната инстанция /аргумент е редакцията на чл.174 ГПК- “до приключване на устните състезания”, без да е посочено в коя инстанция- следователно може и пред въззивната, тъй като е инстанция по същество/. Привличане на трето лице-помагач обаче е допустимо само до приключване на първото заседание пред първоинстанционния съд.
- Съединяване на дела по реда на чл.123 ГПК е допустимо пред въззивния съд, ако отделните дела са между същите страни и се намират на стадия на въззивното обжалване. Правилото е, че по-късно образуваното въззивно дело /по което жалбата е подадена по-късно, независимо кога е изпратено на въззивния съд и е образувано въззивното дело/ се присъединява към по-ранното. Според т.9 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС, съединяване на делата пред въззивния съд е допустимо само при тъждество на страните, а не при наличие на връзка, ако делата са между различни страни.
8. Ред за допускане на доказателствата.
По доказателствените искания на страните въззивният съд се произнася с нарочно определение в закрито заседание по реда на чл.205 ГПК. Така се ускорява развитието на процеса- произнасянето по направените в жалбата и възражението доказателствени искания едва в първото заседание би обусловило необходимост от провеждане на следващо заседание за събиране на допуснатите доказателства. При постъпване на нова молба с доказателствени искания в хода на процеса /извън съдебното заседание/, следва да се процедира по същия ред- препис от молбата се връчва на противната страна за възражение и посочване на доказателства в 7-дневен срок, след което съдът се произнася с ново определение по чл.205 ГПК.
9. Нередовност на исковата молба
Според т.4 от ТР № 1/01 г., ОСГК на ВКС, ако въззивният съд, респ. ВКС констатира нередовност на исковата молба, следва да я остави без движение по реда на чл.100 ГПК с указания, като в противен случай обезсилва първоинстанционното решение /респ.решения/ и прекратява производството. Според т.7 от ТР № 2/04 г., ОСГК на ВКС, актът на въззивната /касационната/ инстанция в този случай е решение, тъй като се засяга решение на долустояща съдебна инстанция, което не може да се обезсили с определение. Това налага насрочване и провеждане на открито съдебно заседание с призоваване на страните, за да се обезсили решението на първоинстанционния, респ. и на въззивния съд.
10. Правомощия на въззивния съд:
- Ако първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд го прогласява за такова и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първата инстанция за постановяване на ново, валидно решение. Например: обжалваното решение не е било обявено в книгата за откритите заседания, не е подписано, постановено е от незаконен състав /пенсиониран съдия/ и пр.
- Ако с решението е разгледан недопустим иск /например вече решен със сила на пресъдено нещо/, въззивният съд го обезсилва и прекратява производството.
- Ако с решението е разгледан иск, различен от предявения /т.е. съдът се е произнесъл по друго искане или по същото, но въз основа на непредявени факти/, въззивният съд обезсилва решението и връща делото на първата инстанция за произнасяне по предявения иск.
- Ако решението е недопустимо поради неподведомственост на спора на съдилищата, респ. поради неподсъдност, въззивният съд го обезсилва и изпраща делото за произнасяне на съответния съд или орган извън системата на съдилищата.
- Ако решението е валидно и допустимо, но неправилно, въззивният съд го отменя /изцяло или частично/ и постановява ново решение по съществото на спора.
- Ако решението е правилно, въззивният съд го оставя в сила.
Предметът на произнасяне от страна на въззивния съд се определя от жалбата. Въззивната инстанция няма право да се произнася за частта от първоинстанционното решение, срещу която не е подадена въззивна жалба- в тази си част то е влязло в сила като необжалвано.
II. КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО
Развива се пред Върховния касационен съд, който е трета инстанция и последна по граждански и наказателни дела. За разлика от въззивния съд, касационният не е съд по същество. Пред него не е допустимо да се събират нови доказателства и да се установяват нови факти. Относно правилността на обжалваното въззивно решение касационният съд се произнася само по изрично посочените в касационната жалба доводи, а не изобщо.
1. Предмет на касационно обжалване.
Според чл.218а, ал.1 ГПК на касацонно обжалване подлежат:
- въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по: искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания с цена на иска до 5 000 лв., искове по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и искове по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ.
- Решенията на апелативните съдилища, освен въззивните им решения по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 000 лв. и по чл.17, ал.2 Закон за уреждане на колективните трудови спорове.
- Определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството /например определение на окръжен съд, с което се отменя определение на районен съд за прекратяване на делото; но ако окръжният съд остави в сила определението на районния, актът му ще подлежи на касационен контрол, тъй като прегражда развитието на производството/.
Според чл.218а, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване пред ВКС решенията на въззивните съдилища по трудови спорове, с изключение на:
решенията по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена на иска над 5 000 лв.
2. Срок за подаване на касационна жалба.
Касационната жалба се подава чрез съда, чието решение се обжалва, в 30-дневен срок от съобщаване на въззивното решение.
3. Съдържание на касационната жалба.
Следва да съдържа “точно и мотивирано изложение на касационните основания” /чл.218в, ал.2 ГПК/. В противен случай жалбата е нередовна и следва да се остави “без движение”, като жалбаподателя /касатор/ се изпрати съобщение за отстраняване на нередовността в 7-дневен срок.
4. Такса за касационно обжалване.
Дължи се такса в размер на таксата за въззивно обжалване.
5. Разглеждане на жалбата от ВКС.
За заседанията пред ВКС страните не получават призовки, а се уведомяват чрез публикация в Държавен вестник. Според чл.218д ГПК, до всяко първо число на месеца ВКС обнародва в ДВ дните, в които ще заседава през следващия месец, както и делата, които ще разгледа през съответния ден на този месец. Това замества призоваването пред долните инстанции.
Делото се разглежда от 3-членен състав в открито заседание. В това заседание само се излагат становища по спора, без да се допускат и събират нови доказателства.
6. Правомощия на касационния съд:
- При нищожност или недопустимост на въззивното решение ВКС процедира подобно на въззивния съд, т.е. съобразно правилата на чл.209 ГПК.
- Когато въззивното решение е валидно и допустимо и не страда от посочените в касационната жалба пороци, ВКС го оставя в сила.
- Когато въззивното решение е валидно и допустимо и единственият му порок е неправилно приложение на материалния закон, ВКС го отменя и постановява ново решение по съществото на спора.
- Във всички други случаи, когато ВКС отменя въззивното решение, връща делото на въззивния съд за ново разглеждане /главно при допуснати съществени процесуални нарушения при първоначалното разглеждане на делото/.
При новото разглеждане въззивният съд действа в различен състав, като е обвързан от дадените в отменителното решение указания по прилагането на закона. Новото разглеждане на делото започва от това процесуално действие, което е било опорочено и е послужило като основание за отмяна на въззивното решение. Ако например страната не е била получила препис от въззивна жалба, въззивното производство ще бъде изцяло повторено. Ако обаче е било допуснато процесуално нарушение при постановяване на въззивното решение, новото разглежда ще се сведе само до провеждане на заседание по същество, т.е. устни състезания.
При това ново разглеждане на делото са допустими само новооткрити и новосъздадени доказателства /а не такива, които са съществували и са могли да бъдат събрани при първоначалното разглеждане на делото/, както и такива за проверка на доказателствата, събрани при това разглеждане /чл.218з, ал.3 ГПК/.
Новото въззивно решение подлежи на самостоятелно касационно обжалване пред ВКС, който разглежда жалбата в нов 3-членен състав и е длъжен да се произнесе по същество - повторно връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд е недопустимо /чл.218и, ал.1 ГПК/.
Абонамент за:
Публикации (Atom)