ЧАСТ ОСМА: ИНСТАНЦИОНЕН КОНТРОЛ
I. ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО
Понятие: въззивният съд е второинстанционният съд, който разглежда делото в случай, че е сезиран с жалба срещу решението на първата инстанция. Това е съд по същество - той е длъжен да разгледа и реши спора, а не да връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане /освен ако обжалваното решение е нищожно или недопустимо/. Освен това, пред въззивния съд могат да се събират и нови доказателства, които не са били събрани пред първоинстанционния. Особеност на въззивното производство е, че в него предметът и страните на делото вече не могат да се променят - тази възможност е приключила пред първата инстанция. Затова недопустимо е във въззивното производство изменение на иска, предявяване на нови искове, главно встъпване, привличане на подпомагаща страна.
Когато първоинстнационен съд е районния, като въззивен действа съответният Окръжен съд. Ако първа инстанция е Окръжен съд, въззивен е съответният Апелативен съд.
1. Срок за подаване на въззивна жалба /чл.197 ГПК.
Въззивната жалба се подава чрез първоинстанционния съд в 14-дневен срок, считано от съобщението, че решението заедно с мотивите е изготвено. Ако решението е било обявено в самото съдебно заседание по същество, за присъствалите страни срокът тече от заседанието. Подадената след срока въззивна жалба се връща като недопустима с разпореждане, което подлежи на обжалване с частна жалба.
2. Интерес от въззивното обжалване.
Преценява се от първоинстанцинония съд. Страната няма интерес да обжалва, когато решението я удовлетворява като резултат. Такава жалба се явява недопустима и подлежи на връщане /например подадена жалба от ищец, на когото искът е изцяло уважен/. Аргумент е т.18 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС- страната не може да обжалва мотивите, когато решението я удовлетворява като резултат.
3. Такса за въззивно обжалване
-Дължи се по сметка на въззивния съд, но се събира от първоинстанционния.
- Размерът е половината от първоначално платената такса. Ако ищецът е бил освободен от държавна такса по исковата молба, това не го освобождава автоматично от такса за въззивна жалба - необходимо е да подаде нова молба по чл.63, б.”б” ГПК, като приложи актуална декларация за материалното си състояние.
4. Съдържание на въззивната жалба.
Уредено е в чл.198 ГПК. Според т.4 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС, липсата на твърдение, в какво се състои порочността на обжалваното решение, не е основание да се остави жалбата без движение. Аргумент: въззивният съд не е контролно-отменителна инстанция, а такава по същество на спора и дължи произнасяне по релевираните от страните факти съобразно предмета на въззивната жалба. Това, което трябва да е посочено, е дали се обжалва цялото решение на първата инстанция или само определена негова част. Също така не е необходимо, с оглед редовността, въззивната жалба да сочи новите доказателства, които се иска да бъдат събрани пред въззивния съд, респ. да бъдат представени писмените. След като чл.211 ГПК препраща за неуредените въпроси към правилата на първоинстанционното производство, следва, че нови доказателства от значение за спора могат винаги да бъдат събрани пред въззивния съд като инстанция по фактите, при евентуалното приложение на чл.65 ГПК. Следователно, при проверка редовността на въззивната жалба, на практика не следва да се прилагат б.”в” и “д” на чл.198 ГПК.
5. Нередовност на въззивната жалба.
Ако въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл.198 ГПК относно съдържанието й, или към нея липсват необходимите приложения /преписи за насрещните страни, пълномощно или документ за платена държавна такса/, тя се оставя “без движение”, като на жалбоподателя се указва да отстрани нередовността в 7-дневен срок от съобщение. При неизпълнение на указанията в срок жалбата се връща с разпореждане, което подлежи на обжалване с частна жалба.
6. Преписи от въззивната жалба.
Препис от въззивната жалба се връчва само на противната страна, а ако на противната страна са няколко лица - на всеки от тях. Имат се предвид не само случаите, когато например ответниците са няколко, но и когато на страната на ответника има помагач, конституирано е главно встъпило лице, участва прокурор и пр. /т.е. всички страни, които не са другари на обжалващия/.
Според т.2 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС, при необходимото другарство, подаването на въззивната жалба от един от другарите има действие и по отношение на останалите, които не са подали такава /чл.172, ал.2, изр.1 ГПК/. Резултатът от въззивното обжалване ще породи последици и в правната сфера на необжалвалите необходими другари на въззивника, поради наложителността от еднаквост на решението по отношение на всички тях, като при отмяна на първоинстанционното решение, ще се постанови такова и относно необжалвалите другари /чл.206, ал.2 ГПК/. Затова подаването на въззивна жалба от един от тях ще доведе до конституирането и на останалите като главни страни пред въззивната инстанция. Това обуславя задължение на съда да ги призове, за да обезпечи правото им на участие в производството.
- Когато се връчва препис от жалбата, следва изрично да се укаже на въззиваемия, т.е. насрещната страна по жалбата /и това да се впише в призовката/, че му се предоставя възможност в 7-дневен срок от съобщението да депозира писмено възражение и посочи нови доказателства, като представи писмените. Не е необходимо възражението и доказателствата да се представят с препис за жалбоподателя /само последният има това задължение при подаване на жалбата/.
7. Доказателства пред въззивната инстанция.
Според чл.205 ГПК пред въззивния съд са допустими само нови доказателства - т.е. такива, които не са били събрани пред първата инстанция, макар и да са съществували и да са били известни на страната, която ги иска. Следователно по смисъла на закона “нови доказателства” не са непременно “нововъзникнали”.
Забележка: Според чл.65, ал.1 ГПК, страната, която е причинила отменяване на решението чрез предявяване на искания, посочване на факти или доказателства, които е могла да ангажира своевременно, понася независимо от изхода на делото разноските на противната страна, а освен това дължи и допълнителна държавна такса в размер на 1/3 от първоначално платената по делото, но не по-малко от 20 лв. В тази връзка, според т.8 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС, ако в резултат на представяне на новите доказателства от обжалващата страна въззивният съд направи различни изводи по съществото на спора и отмени първоинстанционното решение, разпоредбата на чл. 65 ГПК е приложима, ако не е била налице извинителна за страната причина те да бъдат представени пред първата инстанция. Това е санкция за несвоевременното им представяне при възможност страната да стори това, ако бе положила дължимата грижа за добро водене на процеса.
Забележка: ако доказателството е било поискано пред Районен съд и той е отказал, недопустимо е Окръжния съд по реда на чл.195, ал.2 ГПК да отмени това определение и да допусне доказателството, макар и да не е било поискано пред него. Според т.6 от ТР № 1/00 г. ОСГК на ВКС, нови доказателства са и поисканите и недопуснати от първоинстанционния съд доказателства, макар и да са били допустими и относими към спора. За тези доказателства на общо основание трябва да се направи ново искане пред въззивния съд.
- Когато се прави искане пред въззивния съд за ново доказателство, следва да се прецени дали за съответния факт по делото вече са събрани достатъчно доказателства - по същия начин, както това се преценява и от първоинстанционния съд.
- Пред въззивния съд ищецът не може да се позовава на нови факти, тъй като това би довело до изменение основанието на иска пред втората инстанция. Ответникът обаче може за първи път пред въззивната инстанция да прави възражения като защитни средства срещу иска, тъй като същите се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението. Ответникът може да прави нови възражения до приключване на устните състезания във въззивната инстанция. Следователно допустими са всички нови доказателства, насочени към доказване на тези възражения. От своя страна ищецът, когато е направено такова възражение, има право да ангажира както насрещни доказателства, така и такива, които имат отношение към съществуването или действието на насрещните права на ответника /например за спиране или прекъсване на давностен срок/.
Ответникът не може за първи път пред въззивния съд да предявява такива насрещни права, които нямат отбранителен характер, а следва да бъдат разрешени чрез предявяване на насрещен иск или в отделен процес.
Пред въззивния съд не може да се изменя исковата претенция по основание, петитум и страни /в противен случай би се нарушил принципа за инстанционно разглеждане на спора/, както и изобщо да се предявяват нови искове. От това правило има изключения:
допустимо е преминаване от установителен иск към осъдителен и обратно /променя се само вида, но не и предмета на търсената защита/,
увеличение или намаление на размера /спорното право остава същото/,
искане по чл.116, ал.3 ГПК /прибавяне на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след завеждане на исковата молба, но не и за предишния период/,
изменение на брачен иск чрез изменение на основанието и/или петитума, вкл. предявяване на насрещен иск /с оглед принципа на изчерпателност на брачния процес по чл.260, ал.1 ГПК/,
оспорване истинността на документ по чл.154 ГПК, ако е бил представен пред въззивния съд /ако е бил представен с въззивната жалба, на общо основание може да бъде оспорен до края на първото по делото заседание пред въззивния съд, а не с възражението срещу жалбата/.
- Не е допустимо главно встъпване пред въззивната инстанция - с оглед необходимостта от инстанционно разглеждане на предявените от третото лице искове срещу главните страни /т.9 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС/.
- Допустимо е встъпване на трето лице-помагач по реда на чл.174 ГПК във въззивната инстанция /аргумент е редакцията на чл.174 ГПК- “до приключване на устните състезания”, без да е посочено в коя инстанция- следователно може и пред въззивната, тъй като е инстанция по същество/. Привличане на трето лице-помагач обаче е допустимо само до приключване на първото заседание пред първоинстанционния съд.
- Съединяване на дела по реда на чл.123 ГПК е допустимо пред въззивния съд, ако отделните дела са между същите страни и се намират на стадия на въззивното обжалване. Правилото е, че по-късно образуваното въззивно дело /по което жалбата е подадена по-късно, независимо кога е изпратено на въззивния съд и е образувано въззивното дело/ се присъединява към по-ранното. Според т.9 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС, съединяване на делата пред въззивния съд е допустимо само при тъждество на страните, а не при наличие на връзка, ако делата са между различни страни.
8. Ред за допускане на доказателствата.
По доказателствените искания на страните въззивният съд се произнася с нарочно определение в закрито заседание по реда на чл.205 ГПК. Така се ускорява развитието на процеса- произнасянето по направените в жалбата и възражението доказателствени искания едва в първото заседание би обусловило необходимост от провеждане на следващо заседание за събиране на допуснатите доказателства. При постъпване на нова молба с доказателствени искания в хода на процеса /извън съдебното заседание/, следва да се процедира по същия ред- препис от молбата се връчва на противната страна за възражение и посочване на доказателства в 7-дневен срок, след което съдът се произнася с ново определение по чл.205 ГПК.
9. Нередовност на исковата молба
Според т.4 от ТР № 1/01 г., ОСГК на ВКС, ако въззивният съд, респ. ВКС констатира нередовност на исковата молба, следва да я остави без движение по реда на чл.100 ГПК с указания, като в противен случай обезсилва първоинстанционното решение /респ.решения/ и прекратява производството. Според т.7 от ТР № 2/04 г., ОСГК на ВКС, актът на въззивната /касационната/ инстанция в този случай е решение, тъй като се засяга решение на долустояща съдебна инстанция, което не може да се обезсили с определение. Това налага насрочване и провеждане на открито съдебно заседание с призоваване на страните, за да се обезсили решението на първоинстанционния, респ. и на въззивния съд.
10. Правомощия на въззивния съд:
- Ако първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд го прогласява за такова и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първата инстанция за постановяване на ново, валидно решение. Например: обжалваното решение не е било обявено в книгата за откритите заседания, не е подписано, постановено е от незаконен състав /пенсиониран съдия/ и пр.
- Ако с решението е разгледан недопустим иск /например вече решен със сила на пресъдено нещо/, въззивният съд го обезсилва и прекратява производството.
- Ако с решението е разгледан иск, различен от предявения /т.е. съдът се е произнесъл по друго искане или по същото, но въз основа на непредявени факти/, въззивният съд обезсилва решението и връща делото на първата инстанция за произнасяне по предявения иск.
- Ако решението е недопустимо поради неподведомственост на спора на съдилищата, респ. поради неподсъдност, въззивният съд го обезсилва и изпраща делото за произнасяне на съответния съд или орган извън системата на съдилищата.
- Ако решението е валидно и допустимо, но неправилно, въззивният съд го отменя /изцяло или частично/ и постановява ново решение по съществото на спора.
- Ако решението е правилно, въззивният съд го оставя в сила.
Предметът на произнасяне от страна на въззивния съд се определя от жалбата. Въззивната инстанция няма право да се произнася за частта от първоинстанционното решение, срещу която не е подадена въззивна жалба- в тази си част то е влязло в сила като необжалвано.
II. КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО
Развива се пред Върховния касационен съд, който е трета инстанция и последна по граждански и наказателни дела. За разлика от въззивния съд, касационният не е съд по същество. Пред него не е допустимо да се събират нови доказателства и да се установяват нови факти. Относно правилността на обжалваното въззивно решение касационният съд се произнася само по изрично посочените в касационната жалба доводи, а не изобщо.
1. Предмет на касационно обжалване.
Според чл.218а, ал.1 ГПК на касацонно обжалване подлежат:
- въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по: искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания с цена на иска до 5 000 лв., искове по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и искове по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ.
- Решенията на апелативните съдилища, освен въззивните им решения по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 000 лв. и по чл.17, ал.2 Закон за уреждане на колективните трудови спорове.
- Определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството /например определение на окръжен съд, с което се отменя определение на районен съд за прекратяване на делото; но ако окръжният съд остави в сила определението на районния, актът му ще подлежи на касационен контрол, тъй като прегражда развитието на производството/.
Според чл.218а, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване пред ВКС решенията на въззивните съдилища по трудови спорове, с изключение на:
решенията по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена на иска над 5 000 лв.
2. Срок за подаване на касационна жалба.
Касационната жалба се подава чрез съда, чието решение се обжалва, в 30-дневен срок от съобщаване на въззивното решение.
3. Съдържание на касационната жалба.
Следва да съдържа “точно и мотивирано изложение на касационните основания” /чл.218в, ал.2 ГПК/. В противен случай жалбата е нередовна и следва да се остави “без движение”, като жалбаподателя /касатор/ се изпрати съобщение за отстраняване на нередовността в 7-дневен срок.
4. Такса за касационно обжалване.
Дължи се такса в размер на таксата за въззивно обжалване.
5. Разглеждане на жалбата от ВКС.
За заседанията пред ВКС страните не получават призовки, а се уведомяват чрез публикация в Държавен вестник. Според чл.218д ГПК, до всяко първо число на месеца ВКС обнародва в ДВ дните, в които ще заседава през следващия месец, както и делата, които ще разгледа през съответния ден на този месец. Това замества призоваването пред долните инстанции.
Делото се разглежда от 3-членен състав в открито заседание. В това заседание само се излагат становища по спора, без да се допускат и събират нови доказателства.
6. Правомощия на касационния съд:
- При нищожност или недопустимост на въззивното решение ВКС процедира подобно на въззивния съд, т.е. съобразно правилата на чл.209 ГПК.
- Когато въззивното решение е валидно и допустимо и не страда от посочените в касационната жалба пороци, ВКС го оставя в сила.
- Когато въззивното решение е валидно и допустимо и единственият му порок е неправилно приложение на материалния закон, ВКС го отменя и постановява ново решение по съществото на спора.
- Във всички други случаи, когато ВКС отменя въззивното решение, връща делото на въззивния съд за ново разглеждане /главно при допуснати съществени процесуални нарушения при първоначалното разглеждане на делото/.
При новото разглеждане въззивният съд действа в различен състав, като е обвързан от дадените в отменителното решение указания по прилагането на закона. Новото разглеждане на делото започва от това процесуално действие, което е било опорочено и е послужило като основание за отмяна на въззивното решение. Ако например страната не е била получила препис от въззивна жалба, въззивното производство ще бъде изцяло повторено. Ако обаче е било допуснато процесуално нарушение при постановяване на въззивното решение, новото разглежда ще се сведе само до провеждане на заседание по същество, т.е. устни състезания.
При това ново разглеждане на делото са допустими само новооткрити и новосъздадени доказателства /а не такива, които са съществували и са могли да бъдат събрани при първоначалното разглеждане на делото/, както и такива за проверка на доказателствата, събрани при това разглеждане /чл.218з, ал.3 ГПК/.
Новото въззивно решение подлежи на самостоятелно касационно обжалване пред ВКС, който разглежда жалбата в нов 3-членен състав и е длъжен да се произнесе по същество - повторно връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд е недопустимо /чл.218и, ал.1 ГПК/.
четвъртък, януари 03, 2008
СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЛОТО.
ЧАСТ СЕДМА: СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЛОТО.
I. СПИРАНЕ НА ДЕЛОТО
Понятие:
Спирането на делото е временно преустановяване развитието на исковия процес, при което делото се запазва висящо /както и значението на вече извършените процесуални действия/, но се забранява извършване на процесуални действия на съда и страните, насочени към решаване на спора.
Забележка: забраната за извършване на процесуални действия по спряното дело не е абсолютна. Същата се отнася само до същинските действия, свързани с разглеждане и решаване на спора по същество /провеждане на съдебни заседания, допускане и събиране на доказателства/. Няма пречка обаче да се иска обезпечение по спряно дело /вкл. обезпечаване на доказателства по чл.165 ГПК/, да се издават преписи, удостоверения, да се конституират правоприемници по чл.120 ГПК и т.н. Нещо повече - фактът, че делото е спряно, не е основание да се отказва извършването на такива действия.
Основания за спиране:
1. Общо съгласие на страните /чл.182, ал.1, б.”а” ГПК/. Ако спряното по общо съгласие дело не бъде възобновено по искане на някоя от страните в 6-месечен срок, считано от влизане в сила на определението за спиране, делото се прекратява /чл.184, ал.1 ГПК/.
2. Смърт на страна /чл.182, ал.1, б.”б” ГПК/. Има се предвид само смърт на страна - физическо лице. При заличаване на юридическо лице делото се прекратява поради липса на правосубектна страна по процесуалното правоотношение /чл.25 ГПК/, а в хипотезите на сливане, вливане и разделяне се конституира правоприемник съгласно чл.120 ГПК.
Основание за спиране на делото по б.”б” е безспорно установеният факт на смъртта, а не само данни в този смисъл /изявление на друга страна или отбелязване в призовка, че получателят е починал/. При наличие на такива данни /както за ищеца, така и за ответника/, съдът е длъжен служебно да извърши проверка /арг.чл.25 ГПК/, като изиска сведения от съответната общинска администрация - служба “Гражданско състояние” за евентуалната смърт на страната. При смърт на ищеца съдът следва да изиска данни и за имената и адресите на наследниците /чл.183, ал.1 ГПК/. При установяване смъртта на ответника съдът формално е длъжен само да спре производството, като укаже на ищеца в 6-месечен срок от съобщението да посочи имената и адресите на правоприемниците с предупреждение, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
Смъртта на страната е основание за спиране на делото само в случай, че съдът е установил по несъмнен начин /чрез представяне на Акт за смърт или удостоверение от общината/ този факт, но няма данни за наследниците. Възможно е обаче едновременно да бъдат установени както смъртта, така и имената и адресите на правоприемниците /чрез представяне на удостоверение за смърт и наследници/ - тогава няма основание за спиране, а направо по реда на чл.120 ГПК на мястото на починалата страна се конституират нейните наследници.
При задължителното другарство /напр. в делбеното производство/ смъртта на един от ответниците и непосочване от страна на ищеца на имената и адресите на неговите наследници в 6-месечния срок по чл.183, ал.2 ГПК е основание за прекратяване на делото в цялост.
3. Необходимост от учредяване на настойничество или попечителство на някоя от страните /чл.182, ал.1, б.”в” ГПК/.
За да е налице това основание, по делото следва да има данни, че страната не може да извършва лично всички процесуални действия поради влошено умствено състояние /например когато ответникът е настанен на лечение в психиатрично заведение/. Тогава съдът следва служебно да назначи медицинска експертиза, която да даде заключение за способността на лицето да участва в делото. Ако заключението установи такава неспособност, делото се спира и се сезира прокурора, за да поиска поставяне под запрещение. След като бъде назначен настойник на страната, делото се възобновява с негово участие.
4. Наличие на преюдициален спор /чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/.
Без значение е видът на обуславящото дело - гражданско, административно, наказателно. Няма значение и кога е заведено - възможно е то да е по-късно по време от обусловеното дело. Не е основание за спиране заведена молба за отмяна на влязло в сила решение по чл.231 ГПК. Такова основание ще е налице едва след като ВКС отмени решението и възобнови висящността на делото, по което същото е било постановено /чл.234, ал.3 ГПК/, стига между двете дела да е налице връзка на преюдициалност.
Предварителното наказателно производство никога не е основание за спиране по чл.182, ал.1, б.”г” ГПК- разпоредбата има предвид висящо дело пред съд. Ако по делото има данни за престъпление, чието установяване е от значение за изхода на гражданско-правния спор, основанието за спиране е б.”д”.
Когато искът е предявен срещу търговец и има за предмет парично вземане, на основание чл.637, ал.1 ТЗ съдът е длъжен да спре производството в случай, че по отношение на ответника бъде открито проиводство по несъстоятелност.
5. Разкриване на престъпни обстоятелства, чието установяване е от обуславящо значение за изхода на спора /чл.182, ал.1, б.”д” ГПК/.
Основание за спиране на производството е не просто констатиране на данни за престъпление във връзка с делото, а такова престъпление, чието установяване по наказателен ред, с влязла в сила присъда, е решаващо за начина, по който ще се произнесе гражданския съд.
Например: възможно е гражданският съд да установи, че разпитан пред него свидетел е дал лъжливи показания, което съставлява престъпление по чл.290 НК. Това не означава, че е налице основание за спиране на гражданското дело по смисъла на чл.182, ал.1, б.”д” ГПК, тъй като съдът може сам да прецени, с оглед на всички данни по делото, дали свидетелите са заявили истината и с оглед на това да изложи съображения в мотивите на решението си защо кредитира едни показания, а други- не. Следователно, установяването на самото престъпление лъжесвидетелстване по наказателен ред не е обуславящо за гражданския спор.
Друг пример: в производството по проверка истинността на оспорен документ в гражданския процес /чл.154 ГПК/ са събрани доказателства, че документът е неистински по смисъла на чл.93, т.6 НК /придаден му е вид, че изхожда от друго лице, а не от това, което в действителност го е съставило/. Тази констатация не е основание за спиране на гражданското дело поради разкриване на данни за документно престъпление. Истинността на документа е предмет на самостоятелна проверка от гражданския съд било в производството по чл.154 ГПК, било с нарочен установителен иск по чл.97, ал.3 ГПК. Следователно, след като гражданският съд може сам да извърши проверка на истинността на оспорения документ, което е достатъчно за нуждите на гражданския спор, наличието на данни за неистинността на документа не е основание за спиране на делото по б.”д”, тъй като установяването на самото документно престъпление по наказателен ред не е от значение за изхода на гражданския спор. Нещо повече - възможността неистинността на документа да е предмет на самостоятелен иск /чл.97, ал.3 ГПК/ изключва интереса да се води и иск за установяване на документно престъпление /чл.97, ал.4 ГПК/, тъй като обуславящо значение за гражданското дело има само преценката, дали документът е истински или не, но не и наличието на документно престъпление.
Основание за спиране на гражданското дело по чл.182, ал.1, б.”д” ГПК е налице, когато влязлата в сила присъда би била обуславяща за гражданското дело относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, т.е. когато присъдата установява фактите, за които по силата на чл.222 ГПК произнасянето от наказателния съд обвързва гражданския. Например когато делото е за вреди от деликт, който разкрива признаците на престъпление /телесна повреда, убийство, грабеж, унищожаване на чуждо имущество и пр./, присъдата на наказателния съд ще формира сила на пресъдено нещо относно всички елементи на фактическия състав по чл.45 ЗЗД /непозволено увреждане/с изключение на размера на вредите /същите не са сред фактите, посочени в чл.222 ГПК/. Следователно, в такъв случай е налице основание за спиране на гражданското дело до приключване на наказателното производство, като на самостоятелно доказване пред гражданския съд ще подлежи само размерът на причинените от престъплението вреди.
Основен принцип: когато делото е спряно на основание чл.182, ал.1, б.”г” и “д” ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за условията за възобновяване на производството /чл.183, ал.1 ГПК/. Това означава, че периодично съдът трябва да изисква сведения от съответния граждански или наказателен съд за висящността на преюдициалното дело, като при приключване на същото с окончателен съдебен акт спряното дело служебно се възобновява.
6. Когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционносъобразността на приложим по делото закон /чл.182, ал.1, б.”ж” ГПК/. Имат се предвид случаите, когато съдът е отправил сигнал до ВКС съгласно чл.13 Закон за съдебната власт, че приложимият по делото закон противоречи на Конституцията. Пленумът на ВКС е сезирал по въпроса КС, който е обарзувал дело за разглеждане на искането по същество. Основание за спиране в случая е не отправянето на сигнала до ВКС, а допускането на питането по същество от КС. Делото следва да бъде възобновено, след като КС обяви решението си.
Определението за спиране подлежи на обжалване с частна жалба, но може и да бъде отменено от същия съд на основание чл.195, ал.2 ГПК, тъй като не слага край на делото. Същото се отнася и до определението, с което се отказва възобновяване на спряното дело /чл.185 ГПК/.
Определението за спиране се отменя от същия съд, когато не са били налице основанията за спиране /т.е. когато съдът е допуснал грешка/. Тази възможност налага извършване на последваща проверка по делата, спряни с влезли в сила определения, за да се осигури развитието на процеса при погрешно прилагане на правилата за спирането.
Делото се възобновява, когато основанието за спиране е било налице, но впоследствие е отпаднало /например влязла е в сила присъдата или решението по обуславящото дело/. Последиците са еднакви - делото продължава развитието си. Определението за възобновяване също може да се отмени по реда на чл.195, ал.2 ГПК /напр. присъдата не е влязла в сила/. По същество това е отказ за възобновяване и определението подлежи на обжалване с частна жалба.
II. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЛОТО
Понятие:
прекратяването на делото е преустановяване висящността на спора, като се отказва решаването му по същество и се заличават с обратна сила всички процесуални действия по делото.
Производството се прекратява с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба и не може да бъде отменено от същия съд, тъй като слага край на делото /чл.195, ал.2 ГПК/. След като бъде прекратено, делото не може да бъде възобновено.
При прекратяването /както и при постановяване на решение по съществото на спора/ съдът дължи разноски на ответника /чл.64, ал.3 ГПК/, стига да е поискано присъждането им. На общо основание /чл.65, ал.2 ГПК ответникът няма право на разноски, ако с поведението си е предизвикал завеждане на делото /например отказал е да плати задължението си, с което е предизвикал предявяване на иск, като в хода на процеса е последвало плащане и искът е бил оттеглен/.
Определението за прекратяване /както и това за спиране/ е колективен акт. Когато се постановява от съд, действащ в състав от трима съдии /окръжен, апелативен или върховен/, следва да бъде произнесено и постановено от всички членове на състава.
Основанията за прекратяване на производството са различни. Според конкретното основание делото се прекратява изобщо или пред конкретния съд, като се изпраща по компетентност на друг съд.
Хипотези на прекратяване на производството на делото като правен спор пред съда изобщо:
липса на правен интерес;
липса на процесуална правоспособност или дееспособност, както и на представителна власт за предявяване на иска /чл.25 ГПК/;
наличие на сила на пресъдено нещо по спора;
изтекъл преклузивен срок за предявяване на иска;
наличие на по-рано предявен иск със същия предмет /чл.95 ГПК/;
наличие на арбитражна клауза;
оттегляне, отказ от иска, съдебна спогодба;
невъзобновяване в срок на дело, спряно по общо съгласие на страните /чл.184, ал.1 ГПК/, както и на основание чл.183, ал.2 ГПК;
смърт на страна по строго лично процесуално правоотношение, при което процесуално правоприемство е недопустимо /ответник по иск за поставяне под запрещение, родител по спор за родителски права, ответник по дело за развод/;
сливане качеството на ищец и ответник в едно лице /напр. при наследяване на ищеца от ответника/;
предявяване на иск за парично вземане срещу търговец, по отношение на когото вече е открито производство по несъстоятелност /чл.637, ал.5 ТЗ/;
постигане на помирение в брачния процес;
неявяване на молители /ищец/ в помирително заседание;
връщане на исковата молба по реда на чл.100 ГПК, което има последиците на прекратяване, т.е. десезиране на съда от спора. Разбира се, ответникът няма право на разноски, ако още не е получил препис от исковата молба, т.е. не е бил конституиран.
I. СПИРАНЕ НА ДЕЛОТО
Понятие:
Спирането на делото е временно преустановяване развитието на исковия процес, при което делото се запазва висящо /както и значението на вече извършените процесуални действия/, но се забранява извършване на процесуални действия на съда и страните, насочени към решаване на спора.
Забележка: забраната за извършване на процесуални действия по спряното дело не е абсолютна. Същата се отнася само до същинските действия, свързани с разглеждане и решаване на спора по същество /провеждане на съдебни заседания, допускане и събиране на доказателства/. Няма пречка обаче да се иска обезпечение по спряно дело /вкл. обезпечаване на доказателства по чл.165 ГПК/, да се издават преписи, удостоверения, да се конституират правоприемници по чл.120 ГПК и т.н. Нещо повече - фактът, че делото е спряно, не е основание да се отказва извършването на такива действия.
Основания за спиране:
1. Общо съгласие на страните /чл.182, ал.1, б.”а” ГПК/. Ако спряното по общо съгласие дело не бъде възобновено по искане на някоя от страните в 6-месечен срок, считано от влизане в сила на определението за спиране, делото се прекратява /чл.184, ал.1 ГПК/.
2. Смърт на страна /чл.182, ал.1, б.”б” ГПК/. Има се предвид само смърт на страна - физическо лице. При заличаване на юридическо лице делото се прекратява поради липса на правосубектна страна по процесуалното правоотношение /чл.25 ГПК/, а в хипотезите на сливане, вливане и разделяне се конституира правоприемник съгласно чл.120 ГПК.
Основание за спиране на делото по б.”б” е безспорно установеният факт на смъртта, а не само данни в този смисъл /изявление на друга страна или отбелязване в призовка, че получателят е починал/. При наличие на такива данни /както за ищеца, така и за ответника/, съдът е длъжен служебно да извърши проверка /арг.чл.25 ГПК/, като изиска сведения от съответната общинска администрация - служба “Гражданско състояние” за евентуалната смърт на страната. При смърт на ищеца съдът следва да изиска данни и за имената и адресите на наследниците /чл.183, ал.1 ГПК/. При установяване смъртта на ответника съдът формално е длъжен само да спре производството, като укаже на ищеца в 6-месечен срок от съобщението да посочи имената и адресите на правоприемниците с предупреждение, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
Смъртта на страната е основание за спиране на делото само в случай, че съдът е установил по несъмнен начин /чрез представяне на Акт за смърт или удостоверение от общината/ този факт, но няма данни за наследниците. Възможно е обаче едновременно да бъдат установени както смъртта, така и имената и адресите на правоприемниците /чрез представяне на удостоверение за смърт и наследници/ - тогава няма основание за спиране, а направо по реда на чл.120 ГПК на мястото на починалата страна се конституират нейните наследници.
При задължителното другарство /напр. в делбеното производство/ смъртта на един от ответниците и непосочване от страна на ищеца на имената и адресите на неговите наследници в 6-месечния срок по чл.183, ал.2 ГПК е основание за прекратяване на делото в цялост.
3. Необходимост от учредяване на настойничество или попечителство на някоя от страните /чл.182, ал.1, б.”в” ГПК/.
За да е налице това основание, по делото следва да има данни, че страната не може да извършва лично всички процесуални действия поради влошено умствено състояние /например когато ответникът е настанен на лечение в психиатрично заведение/. Тогава съдът следва служебно да назначи медицинска експертиза, която да даде заключение за способността на лицето да участва в делото. Ако заключението установи такава неспособност, делото се спира и се сезира прокурора, за да поиска поставяне под запрещение. След като бъде назначен настойник на страната, делото се възобновява с негово участие.
4. Наличие на преюдициален спор /чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/.
Без значение е видът на обуславящото дело - гражданско, административно, наказателно. Няма значение и кога е заведено - възможно е то да е по-късно по време от обусловеното дело. Не е основание за спиране заведена молба за отмяна на влязло в сила решение по чл.231 ГПК. Такова основание ще е налице едва след като ВКС отмени решението и възобнови висящността на делото, по което същото е било постановено /чл.234, ал.3 ГПК/, стига между двете дела да е налице връзка на преюдициалност.
Предварителното наказателно производство никога не е основание за спиране по чл.182, ал.1, б.”г” ГПК- разпоредбата има предвид висящо дело пред съд. Ако по делото има данни за престъпление, чието установяване е от значение за изхода на гражданско-правния спор, основанието за спиране е б.”д”.
Когато искът е предявен срещу търговец и има за предмет парично вземане, на основание чл.637, ал.1 ТЗ съдът е длъжен да спре производството в случай, че по отношение на ответника бъде открито проиводство по несъстоятелност.
5. Разкриване на престъпни обстоятелства, чието установяване е от обуславящо значение за изхода на спора /чл.182, ал.1, б.”д” ГПК/.
Основание за спиране на производството е не просто констатиране на данни за престъпление във връзка с делото, а такова престъпление, чието установяване по наказателен ред, с влязла в сила присъда, е решаващо за начина, по който ще се произнесе гражданския съд.
Например: възможно е гражданският съд да установи, че разпитан пред него свидетел е дал лъжливи показания, което съставлява престъпление по чл.290 НК. Това не означава, че е налице основание за спиране на гражданското дело по смисъла на чл.182, ал.1, б.”д” ГПК, тъй като съдът може сам да прецени, с оглед на всички данни по делото, дали свидетелите са заявили истината и с оглед на това да изложи съображения в мотивите на решението си защо кредитира едни показания, а други- не. Следователно, установяването на самото престъпление лъжесвидетелстване по наказателен ред не е обуславящо за гражданския спор.
Друг пример: в производството по проверка истинността на оспорен документ в гражданския процес /чл.154 ГПК/ са събрани доказателства, че документът е неистински по смисъла на чл.93, т.6 НК /придаден му е вид, че изхожда от друго лице, а не от това, което в действителност го е съставило/. Тази констатация не е основание за спиране на гражданското дело поради разкриване на данни за документно престъпление. Истинността на документа е предмет на самостоятелна проверка от гражданския съд било в производството по чл.154 ГПК, било с нарочен установителен иск по чл.97, ал.3 ГПК. Следователно, след като гражданският съд може сам да извърши проверка на истинността на оспорения документ, което е достатъчно за нуждите на гражданския спор, наличието на данни за неистинността на документа не е основание за спиране на делото по б.”д”, тъй като установяването на самото документно престъпление по наказателен ред не е от значение за изхода на гражданския спор. Нещо повече - възможността неистинността на документа да е предмет на самостоятелен иск /чл.97, ал.3 ГПК/ изключва интереса да се води и иск за установяване на документно престъпление /чл.97, ал.4 ГПК/, тъй като обуславящо значение за гражданското дело има само преценката, дали документът е истински или не, но не и наличието на документно престъпление.
Основание за спиране на гражданското дело по чл.182, ал.1, б.”д” ГПК е налице, когато влязлата в сила присъда би била обуславяща за гражданското дело относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, т.е. когато присъдата установява фактите, за които по силата на чл.222 ГПК произнасянето от наказателния съд обвързва гражданския. Например когато делото е за вреди от деликт, който разкрива признаците на престъпление /телесна повреда, убийство, грабеж, унищожаване на чуждо имущество и пр./, присъдата на наказателния съд ще формира сила на пресъдено нещо относно всички елементи на фактическия състав по чл.45 ЗЗД /непозволено увреждане/с изключение на размера на вредите /същите не са сред фактите, посочени в чл.222 ГПК/. Следователно, в такъв случай е налице основание за спиране на гражданското дело до приключване на наказателното производство, като на самостоятелно доказване пред гражданския съд ще подлежи само размерът на причинените от престъплението вреди.
Основен принцип: когато делото е спряно на основание чл.182, ал.1, б.”г” и “д” ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за условията за възобновяване на производството /чл.183, ал.1 ГПК/. Това означава, че периодично съдът трябва да изисква сведения от съответния граждански или наказателен съд за висящността на преюдициалното дело, като при приключване на същото с окончателен съдебен акт спряното дело служебно се възобновява.
6. Когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционносъобразността на приложим по делото закон /чл.182, ал.1, б.”ж” ГПК/. Имат се предвид случаите, когато съдът е отправил сигнал до ВКС съгласно чл.13 Закон за съдебната власт, че приложимият по делото закон противоречи на Конституцията. Пленумът на ВКС е сезирал по въпроса КС, който е обарзувал дело за разглеждане на искането по същество. Основание за спиране в случая е не отправянето на сигнала до ВКС, а допускането на питането по същество от КС. Делото следва да бъде възобновено, след като КС обяви решението си.
Определението за спиране подлежи на обжалване с частна жалба, но може и да бъде отменено от същия съд на основание чл.195, ал.2 ГПК, тъй като не слага край на делото. Същото се отнася и до определението, с което се отказва възобновяване на спряното дело /чл.185 ГПК/.
Определението за спиране се отменя от същия съд, когато не са били налице основанията за спиране /т.е. когато съдът е допуснал грешка/. Тази възможност налага извършване на последваща проверка по делата, спряни с влезли в сила определения, за да се осигури развитието на процеса при погрешно прилагане на правилата за спирането.
Делото се възобновява, когато основанието за спиране е било налице, но впоследствие е отпаднало /например влязла е в сила присъдата или решението по обуславящото дело/. Последиците са еднакви - делото продължава развитието си. Определението за възобновяване също може да се отмени по реда на чл.195, ал.2 ГПК /напр. присъдата не е влязла в сила/. По същество това е отказ за възобновяване и определението подлежи на обжалване с частна жалба.
II. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЛОТО
Понятие:
прекратяването на делото е преустановяване висящността на спора, като се отказва решаването му по същество и се заличават с обратна сила всички процесуални действия по делото.
Производството се прекратява с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба и не може да бъде отменено от същия съд, тъй като слага край на делото /чл.195, ал.2 ГПК/. След като бъде прекратено, делото не може да бъде възобновено.
При прекратяването /както и при постановяване на решение по съществото на спора/ съдът дължи разноски на ответника /чл.64, ал.3 ГПК/, стига да е поискано присъждането им. На общо основание /чл.65, ал.2 ГПК ответникът няма право на разноски, ако с поведението си е предизвикал завеждане на делото /например отказал е да плати задължението си, с което е предизвикал предявяване на иск, като в хода на процеса е последвало плащане и искът е бил оттеглен/.
Определението за прекратяване /както и това за спиране/ е колективен акт. Когато се постановява от съд, действащ в състав от трима съдии /окръжен, апелативен или върховен/, следва да бъде произнесено и постановено от всички членове на състава.
Основанията за прекратяване на производството са различни. Според конкретното основание делото се прекратява изобщо или пред конкретния съд, като се изпраща по компетентност на друг съд.
Хипотези на прекратяване на производството на делото като правен спор пред съда изобщо:
липса на правен интерес;
липса на процесуална правоспособност или дееспособност, както и на представителна власт за предявяване на иска /чл.25 ГПК/;
наличие на сила на пресъдено нещо по спора;
изтекъл преклузивен срок за предявяване на иска;
наличие на по-рано предявен иск със същия предмет /чл.95 ГПК/;
наличие на арбитражна клауза;
оттегляне, отказ от иска, съдебна спогодба;
невъзобновяване в срок на дело, спряно по общо съгласие на страните /чл.184, ал.1 ГПК/, както и на основание чл.183, ал.2 ГПК;
смърт на страна по строго лично процесуално правоотношение, при което процесуално правоприемство е недопустимо /ответник по иск за поставяне под запрещение, родител по спор за родителски права, ответник по дело за развод/;
сливане качеството на ищец и ответник в едно лице /напр. при наследяване на ищеца от ответника/;
предявяване на иск за парично вземане срещу търговец, по отношение на когото вече е открито производство по несъстоятелност /чл.637, ал.5 ТЗ/;
постигане на помирение в брачния процес;
неявяване на молители /ищец/ в помирително заседание;
връщане на исковата молба по реда на чл.100 ГПК, което има последиците на прекратяване, т.е. десезиране на съда от спора. Разбира се, ответникът няма право на разноски, ако още не е получил препис от исковата молба, т.е. не е бил конституиран.
Абонамент за:
Публикации (Atom)