XVI. ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКОВЕ /чл.36 ГПК/
Това е възможността съдът, по искане на страната, да продължи срока, в който тя следва да извърши дадено действие /например да поправи една нередовна искова молба, да вземе становище по представен от противната страна документ и пр./, преди срокът да е изтекъл. За целта следва да се съобрази следното:
3.Тази възможност не се отнася до сроковете за подаване на жалби /чл.36, ал.2 ГПК/, както и на молби за отмяна на влезли в сила решения /по аргумент от по-силното основание/..
4.Сроковете не се продължават служебно, а по искане на заинтересуваната страна. Но ако все пак съдът продължи срока по свой почин и страната извърши действието в рамките на продължения срок, то се смята за валидно /аргумент от чл.38 ГПК/. Когато обаче е продължен срок, който не може да бъде продължаван /напр. за подаване на въззивна жалба/, действието, извършено след предвидения в закона преклузивен срок, макар и в даденото от съда продължение, е невалидно. Самата молба може да е устна, когато искането се прави в съдебно заседание /напр. за продължаване на срока за изпълнение на указания за представяне на документ, за внасяне на депозит за експертиза и пр./. Препис от молбата не се връчва на противната страна. Не винаги трябва да е формулирана изрично - например достатъчно е да се поиска възможност да се заяви становище по едно новопредставено доказателство в следващото съдебно заседание, без да е нужно формално да се иска продължаване на срока за заявяване на такова становище.
5.Към датата на подаване на молбата срокът, чието продължаване се иска, не трябва да е изтекъл.
6.Определението, с което в закрито заседание молбата за продължаване на срока се уважава и се определя нов срок, следва да бъде съобщено /което не го прави обжалваемо/ и новият срок тече от съобщението. Например: исковата молба е оставена без движение с разпореждане от 01.04., съобщено на 10.04., при което 7-дневният срок изтича на 17.04. На 15.04. ищецът подава молба за продължаване на срока. С определение от 16.04. съдът определя нов 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите. Този нов срок тече не от 16.04., а от датата на съобщаване на определението.
7.Молбата по чл.36 ГПК трябва да е изрична /но не като квалификация, а като искане/. Искането за издаване на съдебно удостоверение, необходимо за изпълнение на указанията /напр. за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка, необходимо за внасяне на държавната такса по исковата молба/ само по себе си не съставлява молба за продължаване на срока, щом това не е изрично поискано.
8.Определението по чл.36 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба, но може да бъде отменено или изменено от същия съд по реда на чл.195, ал.2 ГПК. То следва да се съобщи на страната, поискала продължаването, за да съобрази същата процесуалното си поведение със съдебния акт /ако това не е станало безпредметно - тогава ще се съобщи разпореждането за връщане/.
9.Когато молбата за продължаване на срока бъде отхвърлена, срокът за извършване на съответното процесуално действие ще изтече съобразно предвидения в закона или първоначално определения от съда. Няма причина да се приеме, че с подаване на молба по чл.36 ГПК течението на срока спира, след като този факт не е уреден като основание за спиране. Освен това, да се приеме, че до произнасянето на съда срокът изобщо не тече, би означавало на практика да се постигне търсения от страната ефект, а именно отложено изтичане на срока, независимо от произнасянето на съда. Например: срок за остраняване нередовност на исковата молба изтича на 25.11. На 23.11. ищецът подава молба за продължаване на срока, която съдът отхвърля с определение от 26.11. Със същия акт съдът може да върне исковата молба, тъй като междувременно срокът по чл.100 ГПК е изтекъл. Това налага произнасянето по чл.36 ГПК да е незабавно, за да може страната да предприеме необходимото с оглед спазването на срока.
10.Основанията за продължаване на срока се преценяват конкретно- следва да е налице причина, чието преодоляване е извън субективните възможности на страната /болест, отсъствие по обективни причини, забавяне от страна на административен орган за издаване на документ и пр./. Няма нужда това изискване да се формализира- може и да не се сочи основание.
XVII. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СРОКОВЕ /чл.37- 39 ГПК/
Това е възможността съдът да възстанови в полза на страната един вече изтекъл срок, като по този начин й осигури възможността да извърши дадено процесуално действие /напр. да подаде частна или въззивна жалба/. Принципи:
11.На възстановяване подлежат всички срокове, включително и тези за подаване на жалби.
12.По молбата за възстановяване на срока се развива нарочно производство, като се провежда открито съдебно заседание с призоваване на страните. Това налага препис от молбата да се връчи на противната страна заедно с призовката за заседанието. Няма пречка молбата да бъде внесена за разглеждане в редовното заседание по делото, без да се съставя отделен протокол /препоръчително е/. Това трябва да стане с нарочно призоваване на страните, макар по принцип да са редовно уведомени за заседанието по реда на чл.41, ал.6 ГПК.
13.Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба. Същото може да бъде обявено и в самото заседание.
14.За разлика от чл.36 ГПК, за уважаване на молбата трябва да се установят особени непредвидени обстоятелства, случили се в течение на пропуснатия срок, поради които страната не е могла да извърши съответното процесуално действие /заболяване, природно бедствие, злополука, бездействие на административен орган/. Понятието “особени непредвидени обстоятелства” следва да се тълкува по-широко, с оглед възможността страната да получи защита. Така например, едно хронично предшестващо заболяване формално не е причина за възстановяване на пропуснат срок, тъй като не е непредвидено, но на практика се приема за основание по чл.37, ал.1 ГПК.
15.Молбата по чл.37 ГПК се подава в 7-дневен срок от съобщението за пропускане на срока - имат се предвид случаите, когато жалба или молба се връщат като просрочени и на страната се съобщава разпореждането за връщане. Когато е пропуснат срок за обжалване /на решение, на определение за спиране или прекратяване, на разпореждане за връщане на искова молба или жалба/, срокът тече от дата на съобщението за връщане на жалбата като просрочена.
16.Изискването на чл.39, ал.2 ГПК за представяне на книжата, за чието подаване се иска възстановяване на срока /касационна жалба, въззивна жалба, частна жалба, насрещна искова молба, молба за привличане на подпомагаща страна/ обуславя не основателността, а редовността на молбата. Ако книжата липсват, молбата следва да се остави без движение с указания, а не да се отхвърля.
17.При всички случаи следва да се съобразява, дали е налице пропускане на срока по смисъла на чл.37, ал.1 ГПК, или същият изобщо не е започвал да тече. Например, ако призовката е нередовно връчена /получена е от лице извън тези по чл.46, ал.2 ГПК/, срокът не е започнал да тече и следователно не следва да се иска възстановяването му. Обратно - ако призовката е редовно оформена от външна страна, но не е била предадена от получилото я трето лице /например съсед/ на адресата, срокът е започнал да тече на общо основание и подлежи на възстановяване.
четвъртък, януари 03, 2008
СЪДЕБЕН ПРОТОКОЛ
XV. СЪДЕБЕН ПРОТОКОЛ
В съдебния протокол се удостоверяват всички процесуални действия и изявления, извършени от съда, страните и другите участници в съдебно заседание /открито или при закрити врати, но не и закрито/. Протоколът е официален свидетелстващ документ с обвързваща доказателствена сила. Неотразените в него действия се считат за неизвършени.
В протокола следва да се посочи мястото на провеждане на заседанието, ако е извън седалището на съда, което чл.102, ал.2 ЗСВ позволява по разпореждане на председателя на съда. Имат се предвид случаите, когато поради различни причини /ремонтни работи, авария/ сградата на съда не в състояние да осигури провеждането на заседанието. Възможно е обаче заседание да се проведе извън съдебната сграда и по преценка на съдията- например при провеждане на оглед по реда на чл.162 ГПК, като на мястото на огледа бъдат събрани и други доказателства.
В протокола съдът е длъжен да отрази констатациите си относно редовността на призоване на страните - на коя дата и на кого е връчена призовката и приложенията към нея /за да се счита призоваването редовно, дори и впоследствие отрязъкът от призовката да изчезне от делото/.
Протоколът се съставя под диктовка на председателя. В него следва да се отразят следователно само изявленията, направени по реда, т.е. от лицата, на които председателят е дал думата. Освен това, отразяват се само съществените изявления, които са от значение за делото /а не например размяната на реплики между страните или извършването на различни уточнения откъде да се изиска даден документ, кой е адреса на някое учреждение и т.н./. Изявленията се възпроизвеждат стегнато, в съществената им част, при което е препоръчително при диктуване на протокола, когато изявленията на страните и техните пълномощници, както и показанията на свидетелите, не са прецизирани като изказ, съдията да ги преформулира /освен ако съответното лице възрази/. Допустимо е преформулиране само като изказ, а не и по смисъл. Това е умението за трансформиране на изявленията в относително прецизен и разбираем изказ, при запазване на действителната воля и намерения на лицето. Устните пледоарии в хода по същество обаче следва да се записват такива, каквито са направени.
В протокола могат да се правят на ръка поправки и допълвания, но за да се считат за част от съдебния протокол, трябва да са удостоверени с подписа на председателя.
Протоколът се изготвя в заседанието или в 3-дневен срок след това /чл.126, ал.1 ГПК/. Това означава, че в този срок може да се допълва - по спомен, както и че в този срок трябва да се подпише. По принцип, за да се счита за изготвен, трябва да е подписан от председателя /понякога -от троен състав/ и секретаря. В същия 3-дневен срок съдебният секретар е длъжен да предаде обявените за решаване дела на съдията докладчик, а отложените, прекратени и с изготвени в самото заседание актове - в деловодството /чл.29, т.11 ПСА/. Негово задължение е да отрази резултата от заседанието в книгата за откритите заседания, с което завършва фактическия състав на съставянето на протокола.
Липсата на подпис на председателя прави протокола невалиден. Липсата на подпис на секретаря обаче не обуславя такава невалидност.
Ако протоколът не бъде изготвен в 3-дневния срок, председателят определя нов срок, за което се уведомяват страните. Не се провежда ново съдебно заседание, но това уведомяване е от значение, тъй като поставя началото на 7-дневния срок за подаване на молба за поправка на протокола, считано от изтичане на новия срок.
След като бъде изготвен, протоколът не може да бъде поправян служебно от съда. В 7-дневен срок от изготвянето му, което се смята извършено с отразяване резултата от заседанието в книгата за откритите заседания, всеки участник в заседанието може да подаде молба за поправка в съдържанието на протокола. Това право имат не само страните, но също така свидетелите и вещите лица в случай, че направените от тях изявления не са били вярно възпроизведени. При постъпване на такава молба се насрочва съдебно заседание, за което се призовават страните и молителя, както и съдебния секретар, изготвил протокола. Изслушването на последния налага за това заседание да бъде осигурен друг съдебен секретар, който да води протокола.
В заседанието за поправка на протокола могат да се събират само доказателства за проверка на неговото съдържание, но не и нови доказателства. Разпитът на свидетел или вещо лице трябва да е насочен към установяване съдържанието на направеното от лицето изявление, респ. дали това изявление съответства на отразеното в протокола. За целта свидетелят или вещото лице следва да се запита спомня ли си какво е заявил пред съда, като при нужда му се прочете записаното. По същия начин се процедира и при разпит на съдебния секретар, който се извършва винаги в това производство, дори и да не е бил поискан от молителя. Ако се констатира несъответствие, не е достатъчно отразяването на действително направеното изявление - във всички случаи съдът е длъжен да се произнесе с нарочно определение по молбата за поправка на протокола. Например ако се установи, че свидетелят е бил заявил нещо различно от записаното, с определението си по чл.126, ал.2 ГПК съдът ще допусне поправка в съдържанието на протокола в частта относно разпита на свидетеля, като се счита, че изявлението му е такова, каквото е заявено при повторното изслушване. Няма пречка съдът да се произнесе въз основа на собствените си спомени, без да е обвързан от твърдението на молителя. Най-добре е да се запитат страните спорят ли относно съдържанието на протокола и ако не спорят, исканата поправка да се допусне.
Забележка: когато показанията на свидетеля не са записани пълно или точно, а самият свидетел не е в състояние да възпроизведе изявлението си, на практика в производството по чл.126, ал.2 ГПК показанията се снемат наново, т.е. извършва се преразпит, но под формата на поправка на протокола.
Определението по чл.126, ал.2 ГПК, както и разпореждането, с което молбата за поправка на протокола се връща като просрочена, не се обжалват с частна жалба. Това е логично, след като самият протокол като съдържание е необжалваем.
Няма пречка молбата за поправка на протокола да се разгледа в деня, за който е било насрочено следващото съдебно заседание, стига да не е твърде далеч /за да се спести на страните отделно явяване в съда/. В такъв случай обаче се съставят отделни протоколи за редовното заседание и за заседанието за поправка на протокола.
В съдебния протокол се удостоверяват всички процесуални действия и изявления, извършени от съда, страните и другите участници в съдебно заседание /открито или при закрити врати, но не и закрито/. Протоколът е официален свидетелстващ документ с обвързваща доказателствена сила. Неотразените в него действия се считат за неизвършени.
В протокола следва да се посочи мястото на провеждане на заседанието, ако е извън седалището на съда, което чл.102, ал.2 ЗСВ позволява по разпореждане на председателя на съда. Имат се предвид случаите, когато поради различни причини /ремонтни работи, авария/ сградата на съда не в състояние да осигури провеждането на заседанието. Възможно е обаче заседание да се проведе извън съдебната сграда и по преценка на съдията- например при провеждане на оглед по реда на чл.162 ГПК, като на мястото на огледа бъдат събрани и други доказателства.
В протокола съдът е длъжен да отрази констатациите си относно редовността на призоване на страните - на коя дата и на кого е връчена призовката и приложенията към нея /за да се счита призоваването редовно, дори и впоследствие отрязъкът от призовката да изчезне от делото/.
Протоколът се съставя под диктовка на председателя. В него следва да се отразят следователно само изявленията, направени по реда, т.е. от лицата, на които председателят е дал думата. Освен това, отразяват се само съществените изявления, които са от значение за делото /а не например размяната на реплики между страните или извършването на различни уточнения откъде да се изиска даден документ, кой е адреса на някое учреждение и т.н./. Изявленията се възпроизвеждат стегнато, в съществената им част, при което е препоръчително при диктуване на протокола, когато изявленията на страните и техните пълномощници, както и показанията на свидетелите, не са прецизирани като изказ, съдията да ги преформулира /освен ако съответното лице възрази/. Допустимо е преформулиране само като изказ, а не и по смисъл. Това е умението за трансформиране на изявленията в относително прецизен и разбираем изказ, при запазване на действителната воля и намерения на лицето. Устните пледоарии в хода по същество обаче следва да се записват такива, каквито са направени.
В протокола могат да се правят на ръка поправки и допълвания, но за да се считат за част от съдебния протокол, трябва да са удостоверени с подписа на председателя.
Протоколът се изготвя в заседанието или в 3-дневен срок след това /чл.126, ал.1 ГПК/. Това означава, че в този срок може да се допълва - по спомен, както и че в този срок трябва да се подпише. По принцип, за да се счита за изготвен, трябва да е подписан от председателя /понякога -от троен състав/ и секретаря. В същия 3-дневен срок съдебният секретар е длъжен да предаде обявените за решаване дела на съдията докладчик, а отложените, прекратени и с изготвени в самото заседание актове - в деловодството /чл.29, т.11 ПСА/. Негово задължение е да отрази резултата от заседанието в книгата за откритите заседания, с което завършва фактическия състав на съставянето на протокола.
Липсата на подпис на председателя прави протокола невалиден. Липсата на подпис на секретаря обаче не обуславя такава невалидност.
Ако протоколът не бъде изготвен в 3-дневния срок, председателят определя нов срок, за което се уведомяват страните. Не се провежда ново съдебно заседание, но това уведомяване е от значение, тъй като поставя началото на 7-дневния срок за подаване на молба за поправка на протокола, считано от изтичане на новия срок.
След като бъде изготвен, протоколът не може да бъде поправян служебно от съда. В 7-дневен срок от изготвянето му, което се смята извършено с отразяване резултата от заседанието в книгата за откритите заседания, всеки участник в заседанието може да подаде молба за поправка в съдържанието на протокола. Това право имат не само страните, но също така свидетелите и вещите лица в случай, че направените от тях изявления не са били вярно възпроизведени. При постъпване на такава молба се насрочва съдебно заседание, за което се призовават страните и молителя, както и съдебния секретар, изготвил протокола. Изслушването на последния налага за това заседание да бъде осигурен друг съдебен секретар, който да води протокола.
В заседанието за поправка на протокола могат да се събират само доказателства за проверка на неговото съдържание, но не и нови доказателства. Разпитът на свидетел или вещо лице трябва да е насочен към установяване съдържанието на направеното от лицето изявление, респ. дали това изявление съответства на отразеното в протокола. За целта свидетелят или вещото лице следва да се запита спомня ли си какво е заявил пред съда, като при нужда му се прочете записаното. По същия начин се процедира и при разпит на съдебния секретар, който се извършва винаги в това производство, дори и да не е бил поискан от молителя. Ако се констатира несъответствие, не е достатъчно отразяването на действително направеното изявление - във всички случаи съдът е длъжен да се произнесе с нарочно определение по молбата за поправка на протокола. Например ако се установи, че свидетелят е бил заявил нещо различно от записаното, с определението си по чл.126, ал.2 ГПК съдът ще допусне поправка в съдържанието на протокола в частта относно разпита на свидетеля, като се счита, че изявлението му е такова, каквото е заявено при повторното изслушване. Няма пречка съдът да се произнесе въз основа на собствените си спомени, без да е обвързан от твърдението на молителя. Най-добре е да се запитат страните спорят ли относно съдържанието на протокола и ако не спорят, исканата поправка да се допусне.
Забележка: когато показанията на свидетеля не са записани пълно или точно, а самият свидетел не е в състояние да възпроизведе изявлението си, на практика в производството по чл.126, ал.2 ГПК показанията се снемат наново, т.е. извършва се преразпит, но под формата на поправка на протокола.
Определението по чл.126, ал.2 ГПК, както и разпореждането, с което молбата за поправка на протокола се връща като просрочена, не се обжалват с частна жалба. Това е логично, след като самият протокол като съдържание е необжалваем.
Няма пречка молбата за поправка на протокола да се разгледа в деня, за който е било насрочено следващото съдебно заседание, стига да не е твърде далеч /за да се спести на страните отделно явяване в съда/. В такъв случай обаче се съставят отделни протоколи за редовното заседание и за заседанието за поправка на протокола.
Абонамент за:
Публикации (Atom)