обща теория на правото

ПРЕЗУМПЦИИ И ФИКЦИИ.ПРАВНА СЪЩНОСТ.ВИДОВЕ.


Презумпцията и фикцията са предположения на законодателя.Презумпцията е такова предположение на законодателя,при което от акта на настъпването или ненастъпването на юридическият факт се прави извод за настъпването или ненастъпването на друг юридически факт.Тя се свързва с тежестта на доказването.
Оборима презумпция е тази,при която се допуска доказване на противното.Презумпцията променя доказателствената тежест,ако някой счита,че връзката между факта не съществува,може да я оспори и трябва да я докаже.Такива презумпции се наричат процесуални.Материални или необорими презумпции са тези,които не могат да се оспорват.Презумпциите се различават от предположенията,връзката между двата факта в презумпцията е нормативна,а не логическа както в предположението.
Фикцията е предполжение на законодателя,който изхожда от онова,което е нормално-той е сигурен,че това не е така в реалната действителност,но с оглед постигане на правни последици законодателят прави това предположение.

ПОПЪЛВАНЕ НА ПРАЗНОТИ В ПРАВОТО.ПРАВОПРИЛАГАНЕ ПО АРГУМЕНТ ЗА ПРОТИВНОТО И ПО АРГУМЕНТ ЗА ПО-СИЛНОТО ОСНОВАНИЕ.

За празнина в правото се говори,когато казусът трябва да спада в кръга на предметите на правното регулиране и да няма правна норма,която да решава този казус.Тогава се попълват празноти в правото.Способите са:
1.Правоприлагане по аргумент за противното-когато е оказано нещо и за него е предвидено нещо,за останалите,които не влизат- важи общия режим.
2.Правоприлагане по аргумент на по-силното основание.Базира се на два принципа:
-в гражданското право-който може повече,може и по малко;
-в наказателното право-няма престъпление няма наказание без закон.

ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВНАТА НОРМА

Прилагането е особена творческа дейност на държавните органи,чрез която се реализира нормативното право.Прилагането е особен вид властническа дейност на компетентните държавни органи,която се реализира с цел да се обезпечи нормалната реализация на правото в живота.
Компетентните държавни органи се включват винаги,когато става дума за реализиране на юридическа отговорност.Налага се включването им и когато има някаква пречка за прилагане.
Субекти на прилагането са:
1.само компетентните държавни органи;
При осъществяването на правото следва да се спазва принципът на обективната истина.На тази основа към прилагането се предявява две изисквания,за да се спази принципа:
1.Прилагането да е надежно(законно);
2.Прилагането да е целесъобразно.
Съдържание на прилагането:
1.юридическо познание:
-познание на фактическите обстоятелства по делото;
-познание на правните предписания по правоприлагането;
2.принципът на обективната истина;
3.юридическото дело-когато един или друг случай се признава за юридическо дело се извършва и неговото отраслово прикрепване.


САМОРЕФЛЕКЦИЯ НА ПРАВОТО КАТО НОРМАТИВНА СИСТЕМА.ПРАВОМЕРНОСТ НА СОЦИАЛНАТА ПРОМЯНА.


Правната нормативна ситема е създадена да запазва хомеостазиса на обществото.Тя рефлектира върху частно-правната сфера и публично-правната сфера,а те пък отразяват правната нормативна система.Възможността за саморефлекция е такава,че ако при състояние на обществото поради някакви вътрешни причини е необходимо ново състояние,се изисква и промяна в правната нормативна система.Ако правната нормативна система е достатъчно рефлективна,то тя може да промени новото състояние,за да запази хомеостазиса на обществото.В противен случай хомеостазиса се разпада,изгражда се ново общество,което поражда и нова правно-нормативна система.Когато самата промяна става в противоречие с правно-нормативната система се нарича революция.
Промяната на правната нормативна система в самата нея се нарича легитимност.
Легитимност-когато промяната е в съответствие с правната-нормативна система,а когато е в разрив с нея имаме нелигитимност.
еоритичен възглед-легитимност ,дадена от бога;
Монархичен възглед-легитимност на кръвното потекло.
Саморефлекцията дава възможност да се намери най-доброто описание на обществото.Основен проблем е как да намери път така,че винаги при създаването на права да важи правно-нормативната система.Трябва да се намери процедура за най-адекватното изменение.Стига се до извода,че конструирането на правната нормативна система става по алгоритмичен път.Необходимо е да има рецептури.

БАНКОВО ПРАВО

21. Надзор върху дейността на ТБ. Организация на банковия надзор. Квестор.

ЦБ упражнява надзор върху дейността на банките. Тя има право да изисква от тях да й предоставят всички необходими документи, да извършва проверка на място. Тя не носи отговорност за вреди причинени при упражняване на надзор.
Когато осъществява проверка на място органите на банковия надзор имат право на: свободен достъп в служебните помещения на лицата, извършващи банкова дейност, да назначават експерти, да извършва насрещни проверки, да искат от съда налагането на запори и възбрани върху имуществата на лица причинили щети и т.н.
ЦБ може да приложи различни мерки и санкции, когато установи, че банката или нейни администратори или акционер са извършили нарушения, като: нарушаване разпоредбите на ЗБ или други нормативни актове, нарушаване изискванията за доверителност, застрашаване интересите на вложителите и т.н. В тези случаи ЦБ може да отправи писмено предупреждение до банката, да наложи по-строги надзорни изисквания, да ограничи дейността на банката, да назначи външен одитор на банката и т.н.
Актовете за налагане на принудителни административни мерки подлежат на незабавно изпълнение и не могат да ги обжалват по съдебен ред. Съдът по искане на ЦБ вписва в търговския регистър подлежащите на вписване обстоятелства и ги обнародва в ДВ.
При извършване на нарушение една от мерките, която може да наложени ЦБ е да назначи двама или повече квестори на банката за определен срок.
Квесторът е ФЛ и трябва да отговаря на определени изисквания напр. да не е съпруг, роднина по права линия или по съребрена линия до 6 степен или по сватовство до 3 степен на член от управителния орган на банката, да не се намира с банката или с нейн длъжник в отношения, които пораждат основни съмнения за неговото безпристрастие и т.н.
За тази цел квестора декларира писмено пред ЦБ за обстоятелствата. Квесторът не може да управлява банката повече от шест месеца, освен ако ЦБ е отнела лицензията на банката, правомощията се прекратяват след назначаването от съда на ликвидатор.
ЦБ може по всяко време да прекрати правомощията на квестора и да назначи друг на негово място.
С назначаването на квестори всички правомощия на надзорния и управителен съвет се преустановяват и се упражняват от тях. Квесторите се отчитат за дейността си само пред ЦБ и при поискване й предоставят незабавно отчет. Те имат неограничен достъп и контрол върху счетоводната и друга документация нейното имущество, помещенията и т.н.
След назначаването си като квестори те осигуряват защита на активите на банката , променят или създават нови пароли за достъп до компютрите на банката, като предоставят достъп само на ограничен брой служители, променят реда за влизане в сградата на банката и помещенията, където се съхранява имуществото, документацията, оборудване и други, чрез достъпа, до който може да се накърнят имуществени интереси на банката, прекратяване плащанията на дивиденти или др.форма за разпределение на капитала и т.н.
Ако лицензията на банката не е отнета, квесторите имат право да вземат решение за преобразуването, чрез вливане или сливане друга банка, която подлежи на одобряване от ЦБ.
Квесторите упражняват правомощията си с грижа на добър стопанин. Той носи отговорност само за вреди, причинени от него умишлено. За своята работа той получава възнаграждение ат ЦБ.

22.Административнонаказателна отговорност.

Административнонаказателните разпоредби се съдържат в закона за банките чл.99 до чл.101, където съдържанието на ал.2 от чл.99 определя глоба в размер до 5 хиляди лева, стига деянието да не съставлява престъпление на този, който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея.
Ако нарушението е извършено чрез средствата за масово осведомление, глобата е в размер от 5хиляди до 20хиляди лева, но ако лицето е ЮЛ се налага имуществена санкция от 50хиляди до 200хиляди лева.
Който наруши ЗБ, неговото прилагане, нормативните актове, се наказва с глоба от 370 до 2200 лева, ако деянието не съставлява престъпление.
Актовете за констатираните нарушения посочени по-горе се съставят от оправомощените от подуправителя, ръководещ управлението “Банков надзор”, лица, а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него длъжностно лице.
Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление се извършва по реда на ЗАНН.
Извън случаите посочени в ЗБ, административните актове могат да се обжалват пред Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност по реда на ЗАПроизводство. Съдът не може да спре изпълнението на акта до произнасянето на жалбата.

23. Ликвидация на банката.

Ликвидацията на банката бива принудителна и доброволна:
1. Принудителна – при нея на всяка банка, на която ЦБ е отнела лицензията за извършване на банкова дейност се образува производство за принудителна ликвидация. Производството се образува от окръжния съд по седалището на банката. По искане на ЦБ в искането се посочват основанията, въз основа на които е отнета лицензията. Някои от основанията са: банката не започва да извършва разрешена банкова дейност в срок от 12 месеца от издаването на разрешение, банката е представила неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лицензията и т.н. Ако не е предвидено друго, ликвидацията се извършва по реда на ТЗ. Банката, намираща се в принудителна ликвидация може да бъде продадена като предприятие или да се влее в друга банка, но само с разрешение на ЦБ, и ако задълженията на банката се поемат изцяло от придобиващата банка. Разрешението за вливане се издава след представяне на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително.
2. Доброволна ликвидация – решението за доброволна ликвидация на банката може да се вземе от общото събрание на акционерите само след предварително разрешение на ЦБ. Такова разрешение се дава, ако ЦБ установи, че банката е платежоспособна и разполага с достатъчно ликвидни средства, за да изплати без отлагане своите задължения към вложителите и други кредитори. Когато се установи в процеса на ликвидация, че банката е неплатежоспособна, ликвидаторът предлага на ЦБ да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност. Към предложението ликвидаторът прилага документи, удостоверяващи състоянието на банката. Когато въпросите не са уредени в ЗБ, се прилагат разпоредбите от ТЗ.

24. Особености в режима на несъстоятелност на банките.

Правната уредба на този въпрос се съдържа в ЗБ, а за неуредените в ТЗ. Производството по несъстоятелност се открива, когато ЦБ е отнела лицензията й и само тя може да иска от съда откриване на производството. Съдът образува делото в деня на получаване на искането. Заседанието е при закрити врати с участието на прокурор и с призоваване на ЦБ и банката.
Ако от формална страна искането на ЦБ отговаря – съдът трябва да обяви неплатежоспособността на банката, да открие производство по несъстоятелност, да обяви банката в несъстоятелност, постановява общата възбрана и запор и т.н. От датата на решението на съда всички отпуснати от банката кредити без обезпечение стават изискуеми.
Има предложение, както в САЩ с тези въпроси да не се занимава съда, а да става по административен ред, за да не се отлага с месеци едно дело, докато се източи цялата банка. В САЩ става чрез агенции, които ако преценят, че банката не спазва предписанията и че има предпоставки за несъстоятелност се ликвидира веднага. Гледа се по административен ред, слага се квестор, за да се гарантират правата на вложителите. Не може да има либерални принципи в това отношение.
Съдът назначава синдик от списъка на синдиците при ЦБ. Синдикът представя на съда и на ЦБ всеки месец, а при поискване незабавно отчет за своята дейност. ЦБ от своя страна може да извършва проверки на място да верността на отчетите. Не може да бъде синдик на банката лице, което е временно синдик или синдик на друг търговец. Това обстоятелство се установява с декларация.
Кредиторите предявяват вземанията си пред синдика в срок 1 месец от обнародване на решението. Вземанията на вложителите в банката се смятат за предявени. В производството по несъстоятелност събрание на кредиторите не се провежда и не се предлага план за оздравяване на банката.
По искане на синдика или на ЦБ съдът може да разреши продажбата на банката като предприятие, да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник. За да продаде банката като предприятие синдикът може да намали пропорционално размера на нейните задължения, ако от това кредиторите й не се поставят в по-неблагоприятно положение, отколкото при разпределението на осребреното имущество по реда на закона.
Съдът одобрява сделката според получаване на писмено становище от ЦБ. Предлагането на банката в несъстоятелност може да бъде продадено само на друга банка с лицензия за банкова дейност в страната. Купувачът отговаря само за задълженията, които е поел по одобрените от съда условия на сделката. В последствие, ако се установи, че купувачът не е изпълнил задълженията си ЦБ отнема лицензията.
Производството по несъстоятелност приключва с решение на съда, когато имуществото на банката е разпределено. То се изплаща в следния ред:
вземания, обезпечени със залог или ипотека
вземания, заради които се упражнява правото на задържане
разноските по несъстоятелност и т.н. /чл.95 ЗБ/