наказателно право-особена част(стр.1)

Измяна,предателство и шпионство.

Измяната,предателството и шпионството се съдържат в глава първа на Особената част на НК.Тези престъпления имат за свой общ обект сигурността на Република България и установената в нея конституционна власт.

Измяна.

Обект на това престъпление е вътрешната сигурност на държавата.Изпълнителното деяние може да се осъществи в четири форми:
1.опит за преврат-насилствено завземане на властта в центъра,т.е. превратът се осъществява от хора вътре във властта.Особеното тук е ,че е наказуем само опитът;
2.опит за преврат за насилствено завземане на властта по места ,т.е. в определен район;
3.бунт-неорганизирано,но масово участие в насилствено завземане на властта;
4.въоръжено въстание-организирано масово участие в насилствено завземане на властта.
Това престъпление има общ субект("който") и се осъществява само при пряк умисъл.
Чл.96НК визира престъплението терористичен акт.При него обектът е същият,както при другите престъпления за измяна.Престъпното деяние е лишаването от живот или причиняване тежка телесна повреда на държавен или обществен деятел.Субектът е общ и престъплението се осъществява само при пряк умисъл-с цел да подрони или отслаби властта.Ако със същата цел се извърши престъпление против здравето също се смята за измяна(чл.97 НК).
Предвижданите наказания са тежки-над десет години лишаване от свобода,доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Предателство.

Предателството предвижда няколко хипотези:
1.подбуждане чужда държава или обществена група в чужбина към война или друго враждебно действие против Република България;
2.лишаване от живот представител на чужда държава или причиняване на тежка телесна повреда;
3.доброволно постъпване във време на война в редовете на неприятелска войска или въобще преминаване на страната на неприятеля;
4.напускане на страната или отказ за завръщане в нея;
5.предизвикване на бунт или неподчинение в българската войска,бягство от нея,разстройване подготовката или снабдяването й;
6.осъществяване на държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация във вреда на България;
Обектът при тези престъпления е външната сигурност на държавата.Както се вижда има голямо разнообразие в изпълнителните деяния.Умисълът е винаги пряк,като в някой хипотези има и специална цел.При повечето престъпления субектът е общ,само при т.2,4.5 е специален т.е. субектът може да бъде само български гражданин.

Шпионство.

Шпионството предвижда две хипотези.Обектът на това престъпление е външната сигурност на държавата.Изпълнителното деяние е издаване или събиране на информация, представляваща държавна тайна, на чужда държава или на чужда организация(чл.104НК) или поставяне в услуга на чужда държава или на чужда организация за шпиониране(чл.105НК).
Наказанията са тежки,но в чл.104,ал.2 се съдържа стимулираща норма-ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.А според чл.105,ал.2 деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта.
Информацията, представляваща държавна тайна, се определя със закон.

Държавни престъпления против икономическата основа:диверсионни действия,вредителство.Други престъпления против Републиката-видове;противодържавна организация или група.

Тези престъпления са против икономическата сигурност на държавата.

Диверсия(чл.106)
Изпълнителното деяние е унищожаване или повреждане на обществени сгради,строежи,инсталации,съоръжения,транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество.Субектът е общ и се извършва само при пряк умисъл-с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения.

Чл.106 "Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна."

Вредителство(чл.107)
Изпълнителното деяние е разстройване или подправяне на промишлеността,транспорта,селското стопанство,паричната и кредитната система,други стопански отрасли или отделни стопански предприятия чрез използване на държавни учреждения,стопански предприятия или обществени организации посредством възпрепятстване на тяхната дейност или на неизпълнение на възложени важни стопански задачи.Субектът е общ и се извършва само при пряк умисъл.

Чл.107." Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години."

Особеното при вредителството е ,че то представлява всъщност неправилна стопанска дейност и тук не се посяга върху конкретни обекти ,както е например при диверсията.

Други престъпления против републиката са:

1.образуване,ръководство или членуване в организация или група,която си поставя за цел да извършва престъпления против Републиката(глава първа от особената част(чл.109)).Участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за организацията или групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления по тази глава, се наказва при условията на чл.55(смекчаващи обстоятелства).
2.В чл.108 НК се обявява за наказуемо проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй.Наказуемо е още опетняването на герба, знамето или химна на Република България по какъвто и да е начин.

Престъпления против живота.Убийство-видове;състави;особени случаи на непредпазливо убийство.Криминален аборт.

Убийството според НК е умишлено лишаване от живот.Основния състав е даден в чл.115:"Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години."
Обектът на това престъпление е човешкият живот.Изпълнителното деяние е причиняване на убийство на друго лице и тъй като законът не посочва определен начин за умъртвяване,употребените средства са без значение.Важен е крайния резултат.Деянието може да се осъществява както с пряк,така и с евентуален умисъл.Субектът е общ.
В чл.116 са посочени квалифицираните случаи на убийство.Те биват:

1.с оглед на субекта-от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на Полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;от баща или майка; представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство, за което не е постановена присъда;извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2.с оглед на обекта-на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползващо се с международна защита;на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;на лице, което се намира в безпомощно състояние;на съдия, прокурор, следовател, лице от състава на Министерството на вътрешните работи, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник - частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Националното управление по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност, при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3.с оглед на обективната страна-по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

4.с оглед на субективната страна-с користна цел; с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление; извършено предумишлено-решението за убийство е взето предварително при спокойно психическо състояние на субекта;извършено по хулигански подбуди;

Наказуемо е приготовлението за убийство,както и самото подбуждане другиго към убийство.

Привилегировани състави са:
1.убийство в състояние на афект-когато деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.
2.убийство,извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана;
3.убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него;
4.За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Лишаване от живот по непредпазливост

Основния състав се съдържа в чл.122:"Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до три години."
Обект на това престъпление е човешкият живот.Всяко деяние,довело до причиняване на смърт,и извършено по непредпазливост, е възможно да бъде обективната страна на престъплението.По-тежко наказуемо е престъплението,когато смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действащо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица.Субектът е общ.
Деянието трябва да е осъществено по непредпазливост,като са възможни и двете форми-самонадеяност и небрежност.
В чл.123 НК непредпазливостта е професионална:"Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва се...."Интересното тук е,че лишаването от живот трябва да е причинено при упражняване на занятие или друга правно регламентирана дейност,преставляваща източник на повишена опасност.В ал.2 на същият член се казва:"Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва..." т.е. субектът по ал.1 е този,който има право да упражнява такава дейност или занаят,а по ал.2-когато я упражнява без право.Престъплението е по-тежко наказуемо,когато резултатът е причинен на повече от едно лице,или деецът е бил в пияно състояние.В ал.4 на чл.123 се съдържа стимулираща норма т.е. престъплението е по-леко наказуемо,ако след деянието субектът е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия.
Чл.124 НК е предвидена друга хипотеза -причиняване другиму смърт по непредпазливост,като смъртта е настъпила вследствие на умишлено нанесена телесна повреда.
По-леко наказуеми са случаите,ако телесната повреда е нанесена с афектен умисъл,или при превишаване пределите на неизбежната отбрана.Квалифициран случай е когато телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив.

Криминален аборт

Чл.126 "Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, се наказва...."

Престъплението е квалифицирано,когато:виновния няма висше медицинско образование;умъртвил е плода на две или повече жени;ако деянието е извършено повторно(специален рецидив);ако е без съгласието на бременната;ако е последвала смъртта на бременната.

наказателно право-обща част(стр.6)

Принципи за определяне на наказанието от съда.Законност.Индивидуализация. Определяне на наказанието при алтернативни и кумулативни санкции и при изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

Общите правила за определяне на наказанието се съдържат в чл.54-59 НК.Открояват се два основни принципа:
1.Принцип на законността-съдът може да наложи наказание единствено за конкретно извършено престъпление.Наказанието трябва да е предвидено в закона за това или за такова престъпление.
Също така съдът трябва да се ръководи от разпоредбите на общата част на нк относно умисъл,опит,съучастие и т.н.
2.Принцип на индивидуализация на наказанието-конкретизация по вид и размер на наказанието,като съдът взема предвид степента на опасност и на деянието и на дееца,подбудите за извършване на деянието и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Тези принципи са строго регламентирани.В противен случай биха създали произвол в съда.Спазването на тези принципи води до индивидуализация на наказанието по вид и размер и налагането му на конкретен субект на престъпление.Това става с помощта относително определени санкции(от-до) за отделните видове престъпления.При наличие на преобладаващи смекчаващи обстоятелства съдът се движи от средата на санкцията до долната й граница,а при отегчаващи обстоятелства-към нейната горна граница,за да бъде фиксирано точно по размер и по вид налаганото наказание.При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се укаже несъразмерно тежко, съдът определя наказанието под най-ниския предел
или може да замени доживотния затвор - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с пробация, а за непълнолетните - с пробация или обществено порицание, пробацията - с глоба.
Съдът може да приложи тези разпоредби и в случаи на опит - поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл.18, ал.2 НК И при помагачество - когато степента на участие на дееца в престъплението е малка.
При кумулативно налагане на две или повече наказания,съдът индивидуализира размера на всяко от тях с оглед целите на наказанието.
Алтернативна санкция-когато съдът избира едно измежду две или повече наказания като най-напред определя най-подходящото по вид наказание,а след това-с оглед на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства-неговия размер.

Освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание-обща характеристика и значение.Видове:условно освобождаване-предпоставки,действие,значение,предсрочно освобождаване при пълнолетни и непълнолетни;помилване-същност,разлика от амнистията.

Според НК на всеки виновен субект на престъпление се налага наказание.Не във всички случаи обаче се достига до реално изтърпяване на наложеното наказание.Преди всичко това се прави,за да се въздейства предупредително и възпитателно,най-напред,върху субекта на престъпление и после върху другите членове на обществото(индивидуална и генерална превенция).
НК предвижда т.нар.условно освобождаване,предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наказание и помилване.

1.Условно осъждане- когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или учи, освен ако е задължен да се лекува. Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови пробация през изпитателния срок.
Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок, осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.
Ако осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.Ако осъдения е подложен на медицинско лечение и без основателна причина прекъсне лечението, съдът постановява да изтърпи изцяло отложеното наказание лишаване от свобода.

2.Предсрочно освобождаване
Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода или пробация по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.От горе изложеното става ясно,че предсрочното освобождаване се постановява само от съда и има приложение само в случаите,когато една наложена присъда е в процес на изпълнение.То бива два вида:условно и безусловно.
Условно предсрочно освобождаване.
Съдът може да постанови този вид при наличие на следните предпоставки:
а)изтърпяващият наказание да е пълнолетен;
б)с примерно поведение и честно отношение към труда да е доказал за своето поправяне;
в)да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.
При опасен рецидив разпоредбата на чл.70 ал.1 може да се приложи,ако осъденото лице е изтърпяло фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години. Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.
При освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието,но не по-малко от шест месеца.През това време съдът може да постанови пробация като вземе предвид доклад от пробационния служител.Ако по време на изпитателния срок осъдения извърши ново умишлено престъпление,за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация,той изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието.
Безусловно предсрочно освобождаване.
Съдът го постановява,когато:
а)изтърпяващият наказанието е непълнолетен;
б)ако той се е поправил;
в)ако е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание.
Ако това предсрочно освобождаване се прилага по отношение на пълнолетен,който е извършил престъплението като непълнолетен,то се превръща автоматично в условно.
3.Помилване
Помилването е конституционноправен институт,посочен в чл.98,т.11 от Конституцията.То представлява конституционно правомощие на Президента на Република България да прояви милост спрямо осъдено лице като опрости изцяло или отчасти наложеното му наказание,а смъртното наказание, доживотния затвор без замяна и доживотния затвор - да опрости или замени.
Помилването,което се осъществява с указ от Президента на Републиката,се различава от амнистията,която представлява законодателен акт на Народното събрание,с който се заличава престъпният характер на определено деяние.

Освобождаване от наказателна отговорност-обща характеристика и значение.Освобождаване с налагане на административно наказание.Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни.

За да бъде едно деяние престъпление,то трябва да притежава свойството наказуемост,т.е. да е относимо към предвидената в наказателен закон санкция.Липсва ли това свойство никое деяние не може да се третира като престъпление.Извърши ли определено престъпление,за неговия субект възниква наказателна отговорност.
Законодателят е предвидил различни основания за освобождаване на субекта от наказателна отговорност при определени хипотези.Повечето са фиксирани в текстове,които оказват стимулиращо въздействие върху извършителите на престъпления да преустановят престъпната си дейност и да предотвратят настъпването на различни,не само съставомерни последици,както и такива,основаващи се на различни особености на субекта.Това са най-общо лични оснивания за освобождаване от наказателна отговорност.
При наличие на такива лични основания наказателна отговорност въобще не възниква,макар да е извършено престъпление-например лъжесвидетел,който ако каже истината би обвинил себе си в престъпление.
При другите лични основания пък възникналата наказателна отговорност се погасява т.е. не може да бъде реализирана в налагане на наказание за извършено престъпление-например при доброволен отказ от приготовление,лекомислие или увлечение на непълнолетен,извършил нетежко престъпление.
Друго основание за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е фиксирано в чл.78а НК.То може да бъде налагано по отношение на пълнолетно лице извършило престъпление,като вместо наказание на лицето се налага административно наказание глоба-от петстотин до пет хиляди лева,когато са налице едновременно следните условия:
а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този начин;
в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.