3. Конституционни основи на политическата система. Държава, гражданско общество, личност. Конституционноправен статус на политическите партии.


Конституцията от 1991 г. регламентира основите на обществено устройство на РБ. Обществото е сложна система от социални отношения и фактори, които се намират в многостранни връзки и взаимоотношения помежду си и функционират в определени исторически условия. Конституцията (глава I.” Основни начала”).установява основни принципи и положения, въз основа на които се изгражда и функционира обществена система.
Устройството на гражданското общество включва основни структури, които детерминират неговата характеристика и исторически тип:
1) икономическа структура – определя се от формите на собственост и принците на функциониране на икономиката. Нашата икономическа система се определя преимуществено от частната собственост. Капиталистическата икономика се основава на свободната стопанска инициатива.
2) политическа система – нейната основа е държавата като особена политическа организация на обществото. Съществено място в политическата система заемат политическите партии и други формирования. Съществуващото многообразие от недържавни политически структури е израз на конституционния принцип на политически плурализъм.
3) Демократичен статус на гражданина. Конституцията регламентира основни права, свободи и задължения. Обемът, характерът и същността на предоставените конституционни права, свободи и задължения определя основите на статуса на гражданите. Те са основен белег на гражданското общество само ако са създадени условия за тяхното реално осъществяване и гарантиране. Гарантираността на правата и свободите на гражданите е критерий за степента на развитие на демокрацията в обществото.
4) Социално-класовата структура на обществото и взаимоотношенията между различните обществени сили и тяхното въздействие върху общественият живот.
Обликът на обществото се определя и от други фактори – многовековна история, традиции, влияние на религията , международни фактори – спецификата на всички тези фактори обуславя характера на обществото в периода на прехода към демократично гражданско общество.
На сегашния етап на развитие са налице юридически предпоставки за прехода към гражданско общество. Конституцията – чл. 4.ал. 2 провъзгласява, че РБ създава условия за развитие на гражданско общество. Идеята за гражданското общество се заражда с буржоазните революции, като антипод на феодалното съсловно общество и намира юридическо отражение в конситуциите на демократичните държави.
В основата на гражданското общество стои личността със своите надеждно гарантирани права и законни интереси. .
В преамбюла на Конституцията е деклариран стремежът да се създаде и утвърди правова и социална държава, в която правата на личността, нейната свобода, достойнство и сигурност са въздигнати във върховен принцип. Той е осъществим само в държава, която се управлява според Конституцията и законите. Точното и неотклонно спазване на правата и свободите на гражданите, създаването на безотказни юридически механизми, които ги гарантират, е основен белег на гражданското общество. Гражданското общество е възможно само ако то е организирано в правова държава.
В основните начала на Конституцията се съдържат норми, които регулират най-важните политически отношения, възникващи между различните правни субекти в процеса на функциониране на политическата система. Политическата организация на обществото е система от специфични политически структури. В основата й стоят политически структури, т.е. политическа организация, тя включва и юридически и неюридически нормативни системи, които определят статуса на политическите структури и взаимоотношения между тях – това е предпоставка за ефективното функциониране на системата. Всяка политическа система се характеризира и с това, че винаги съществува в определена социална среда. Определящ фактор за същността на политическата система е реалното съотношение на политическите сили. Политическата система се изгражда на определен принцип (до 1989г. – единство на властта, сега разделениета на властите). Конституцията и законодателството легитимират структурите на политическата система и взаимоотношенията между тях.
Основните юридически характеристики на политическата система се съдържат в Конституцията и законите. Политическата система се изгражда и функционира на базата на определени принципи: 1) народен суверенитет; 2) разделение на властите; 3) законностат ; 4) политически плурализъм ; 5) гарантиране свободите и правата на гражданите
Разлика между политическата система (структури и взаимоотношения между тях) и политическата организация (елементи, които образуват политическата и държавна система). Политическата система е по-широко понятие, която включва в себе си и политически организации. Тя има два елемента: 1) държавата като особена политическа организация на обществото и 2) политически формирования, която си поставят политически цели.
В съвременните общества са утвърдени два типа партийни системи – еднопартийни и многопартийни. Типът на партийната система зависи от степента на развитие на икономическия строй, от характера на социалните отношения, от разслоението на обществото, от степента на демокрация и др.
Еднопартийни системи – характерни за тоталитарните общества. Съществува една партия, която владее държавната власт. Това довежда до срастване на партията с държавата.
Многопартийни системи – в буржоазните държави с развитие на демократичните традиции са създадени и утвърдени различни модели на партийни системи. Приема се, че многопартийната система е основен индикатор за демократизма на обществото. Многопартийността гарантира политическата и идеологическа свобода на личността – свободата й да е привърженик на определена идеология и да участвува в различни политически организации.
В нашата Конституция е провъзгласен принципът на политически плурализъм (чл.11, ал.1). Създават се множество политически партии с различно влияние в обществото, с различни политически ориентации. Гаранция срещу политическият и идеологичен монополизъм е конституционната разпоредба на чл. 11 ал. 2 – нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна. Конституцията въвежда някои ограничения при образуването на политическите партии: не може да се създават политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на властта.
Чл.12,ал.2 К забранява извършване на политическа дейност от неполитически сдружения на гражданите и синдикатите, присъщи само на политическите партии. Тези организации се създават за задоволяване и защита на професионални и други неполитически интереси на гражданите. Забранява се създаването на организации, които действат срещу суверенитета, териториалната цялост и единство на нацията; срещу правата и свободите на гражданите, тайни и военизирани структури.

2. Учение за конституцията.Учредителна власт. Конституцията като юридически акт.


Върховенството на Конституцията се изразява в това, че всички други правни актове трябва да бъдат съобразени с духа на Конституцията. Това е субординация на актовете. Юридическата сила се определя от:
А) мястото на органа, автор на акта (това е вярно само при условие, че всеки един орган издава по 1 вид акт) (напр. НС – актове – закони, изменение на Конституцията, решения – те се са с еднаква юридическа сила).
Б) характера на регулираните обществени отношения
Конституцията има най-висша юридическа сила, защото урежда най-съществени обществени отношения, тя определя формата на държавно управление.Триединство – държавен орган - един, който регулира определени обществени отношения и създава правила за това. 2.Второ свойство – Конституцията урежда основни обществени отношения.
3.Трето свойство – Конституцията представлява основа на законотворчество и цялостна нормативна дейност на държавата. Тя съдържа предписания за създаване на закони.
4.Четвърто свойство – Конституцията по принцип може да се приема пряко от народа чрез референдум, или чрез орган. Българската Конституция не допуска изменяне чрез референдум. Конституцията се приема по особен ред и се изменя и допълва по особен ред. Само ВНС – може да определя формата на държавно управление и промяна на територията.
Същност на Конституцията – тя изразява общата воля на народа (но волята е свойство само на индивида, при разделение на обществото на различни социални групи е трудно да се постигне единство на волята, тогава законите и Конституцията биха били идеални)-(Конституцията е юридически акт с подчертана политическа характеристика. Тя притежава специфични юридически белези, които я разграничават от останалите правни актове.
Конституцията е основен закон – тя поражда множество обществени отношения, които не са само в държавната сфера и на държавата и на обществото. Конституцията е основа на правния ред, база на цялостната правна система – съдържа основни принципи на гражданското, наказателното, административното и финансово, търговското и семейното право. Тя е основен закон, също- определя системата на държавни органи.
Конституцията е върховен закон – чл. 5 “Конституцията е върховен закон и други закони не могат да й противоречат” – тя притежава най-висша юридическа сила. Тя се изразява в съподчинеността на актовете помежду им (виж по-горе). Ако изследваме триадата: обществени отношения – държавни органи-правна уредба на обществените отношения, в нея предимство имат обществените отношения (това е основен критерий за определяне на върховенството на Конституцията). Друг критерий е степента на правна абстракция (обобщеност на правните норми) чл. 2, ал. 2 “Териториалната цялост на РБ е неприкосновена” – за да бъдат приложени тези норми те трябва да бъдат конкретизирани в други актове. Свойството юридическа сила е присъщо само на правнонормативните актове.
Върховенството на Конституцията се проявява и в това, че нейните разпоредби имат непосредствено действие. Това означава, че те са част, и то основна, от действащото право. Дори, когато препраща към обикновени закони, конституцията има непосредствено действие, т.е. тя е първично основание за изпълнение на разпоредбите (напр. – право на концесия). Чл. 5 ,ал. 2 – генерално установява че “разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”.
Конституцията урежда основни обществени отношения , които възникват при организацията и функционирането на обществото и държавата. Няма каталог на обществените отношения, те се променят на различни етапи на развитие. Отношенията, които подлежат на конституционна регламентация, са динамични, непрекъснато изменящи се.
Конституцията е основа за развитие на правотворчеството и законодателната дейност. Тя съдържа в себе си най-общи правнонормативни предписания (напр. чл. 25 ал. 6 – бълг. гражданство се придобива и загубва по реда, установен от закон) на второ място Конституцията регламентира реда за създаване на законите – законодателен процес.
Конституцията се приема пряко от народа чрез референдум или от органа на учредителната власт. Този белег се извежда от принципа на народния суверенитет РБ – чл. 158 нова Конституция се приема само от ВНС. (основа за това е идеята за разделяне на властта на учредителна и учредена. Учредителна власт в лицето на ВНС е пряк израз на народния суверенитет. Учредителната власт легитимира конституционния строй- учредената власт – НС – не може да ревизира или отменя актове на учредителната власт, но нашата Конституция допуска някои изключения.
Особеният ред за приемане, изменение и допълнение е характерен белег на Конституцията. Самата тя определя реда, по който тя се приема и ревизира. Конституцията от 1991г. установява 2 процедури за изменение и допълнение . Според чл. 153 “НС може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията, с изключение на тези, предоставени в правомощията на ВНС”. Право на законодателна инициатива има МС и всеки народен представител, когато трябва да се внесе изменение и допълнение на Конститутуцията от НС, правото на предложение е предоставено на група от народни представители (60). Субект на това право е и президента (нелогично – т.к. той няма право да внася законопректи). Предложенията се обсъждат не по-рано от 1 месец и не по-късно от 3мес. след тяхното постъпване. Приема се с квалифицирано мнозинство от броя от гласовете на всички народни представители. Приемането или отхвърлянето става на 3 гласувания. Ако предложението не получи мнозинство (3/4 от гласовете на всички), то се поставя на нова гласуване (не по-рано от 2мес и не по-късно от 5 мес). При повторно разглеждане за приемането са необходими гласовете на 2/3 от всички народни представители (нелогично – т.к. може да се приеме с по-малко гласове, отколкото при първото разглеждане) (също така ј +1 или 1/3 +1 могат да отхвърлят предложението) – 61 човека имат по-голяма стойност от 179. Само ВНС – решава въпроса за промяна на формата на държавно устройство и държавно управление.
особеност – Президента издава укази за обнародване на закони, а Конституцията и допълненията към нея се обнародват по разпореждане на председателя на НС.