сряда, март 26, 2008

ОСИГУРИТЕЛЕН СЛУЧАЙ

ОСИГУРИТЕЛЕН СЛУЧАЙ

Осигурителен случай е производно понятие от ОСР. Осигурителен случай може да има само, ако преди това е бил налице социален риск. До настъпване на ОСР лицата са активно осигурени – внасят осигурителни вноски. Ползването от осигурените лица на осигурителни права е възможно при настъпването на ОСР т.е. да е налице осигурителен случай. Оттогава съществува осигурителното правоотношение между осигурителя и осигуреното лице и изпълнението на осигурителните задължения на осигурителния орган спрямо осигурените лице. Следователно осигурителният случай е вече настъпило събитие, което поражда правото на осигуреното лице да иска и задължението на осигурителния орган да заплати обезщетение/отпусне вид пенсия, при условия и по ред определени със закон.
Осигурителният случай се отличава основно по това, че докато ОСР е бъдещо, случайно, вероятно и в повечето случаи несигурно събитие, то осигурителния случай е вече настъпило събитие, пораждащо определени от законодателството последици за субектите на осигурителните правоотношения.
Като юридически факт осигурителният случай е от категорията на юридическите събития /с изключение на риска безработица и бременност/, тъй като тяхното настъпване е предизвикано от действието на биологични, физиологични, природни, обществени и други подобни причини и закономерности, които като правило не зависят от волята на осигуреното лице.
Осигурителният случай е от категорията на относителните юридически събития – характеризират се с:
настъпването им е резултат от развитието на процеси и явления;
подчинява се на обективни, биологични, природни и обществени закономерности.
Правото се интересува от резултата, до който тези юридическите събития са довели, а не от волята и съзнателните действия на правните субекти.
Характерът на юридическото събитие на осигурителния случай произтича от същността на общественото осигуряване като система за материално обезпечение на осигурените лица, когато те изпаднат в материално затруднение.
Осигурителният случай има значение в осигурителното право в няколко насоки:
Внася съществена промяна в правното положение на осигуреното лице. Това е основен и непосредствен преобразуващ ефект. Осигуреното лице става неработоспособно поради общо заболяване, трудова злополука, остава безработно и други.
Правната промяна, предизвикваща осигурителният случай може да засегне и трудовото правоотношение върху основата, на което е създадено осигурителното правоотношение, настъпването на значителна част от осигурителните случаи при осигурените работници или служители се отразява и върху тяхното трудово правоотношение. Някои случаи т.е. при осигурителните случаи, водещи до временна неработоспособност на трудовото правоотношение, спира изпълнението му. Други случаи /т.е. при осигурителни случаи, водещи до трайна неработоспособност/ при придобиване право на пенсия трудовото правоотношение се прекратява.
В редица такива основания за прекратяване на трудовите правоотношения стоят настъпили осигурителни случаи от ОСР – общо заболяване, инвалидност, старост, смърт, професионално заболяване,трудова злополука.
Осигурителният случай е елемент от фактическия състав, от който съществуват субективни права на материално обезщетение на осигуреното лице към осигурителния орган. Осигурителният случай, за да произведе правно действие, трябва да бъде установен от компетентните органи, т.е. да се признае настъпването и протичането му като юридически факт в правната действителност. Само той е предпоставка за създаване на права и задължения по осигурителното правоотношение между осигурителния орган и осигуреното лице. Само установеният осигурителен случай е правопораждащ юридически факт, от който се създават права и задължения за страните по осигурителното правоотношение, а при смърт – от наследниците.Осигурителните случаи имат значение за реализирането на осигурителното правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган.
ОСР са изрично изброени в действащото законодателство. Осигурителните случаи са многобройни.
Всеки ОСР се реализира ежегодно, многократно при осигурените лица. Според характера им, една част от ОСР могат да се реализират многократно при едно и също осигурено лице. Има ОСР, които се реализират еднократно при едно и също лице, например: смърт.
ВИДОВЕ ОСР
1. С оглед условията, при които се осъществява трудовата дейност на осигурените лица ОСР биват:
с професионален характер /произход/ – те се осъществяват във връзка с упражняваната професионална дейност на осигурените лица, вредни и опасни условия на труд. Трудова злополука и прафесионално заболяване са такива рискове. Напр., машинописка – ставни заболявания;
с непрофесионален /общ характер /произход/ – те не са свързани с упражняваната професия от осигурените лица. Тази професия може да влияе върху честотата и тежестта на настъпване. Може да е фактор, но не е единствен причинител на риска. Например: старост, общо заболяване, смърт.
Причините за тези с общ храктер са общи или неопределени. Ето защо осъщественият социален риск не се свързва с упражняваните от осигурените лица професии и не се търси причинна връзка професия-осигурителен случай, както това е при рисковете с професионален произход.
За възникването на осигурителни права и осигурителни задължения в правоотношението между осигуреното лице и осигурителния орган е достатъчно само рискът да е настъпил през времето, когато осигуреното лице се е намирало в кръга на осигурените лица. С изключение, например, след прекратяване на трудовото правоотношение до два месеца има право на до 75 дни болнични.
2. Според това дали ОСР, при настъпването им засягат или не здравето и работоспособността или живота на осигурените лица, а и възможността осигурените да упражняват трудова дейност, ОСР биват рискове с:
биологичен произход – те засягат физическото и/или психическото здраве на осигурените лица и свързаната с него работоспособност, а и живота на осигурените лица. Например: майчинство, общо заболяване, трудова злополука, професионално заболяване, инвалидност, старост, смърт;
Икономически риск – при него осигурените лица не са засегнати физиологично. Работоспособността им е запазена, но те са лишени от възможността да упражняват трудова дейност и от нея да получават доходи: безработица;
Със социално-демографски произход – те нямат вредоносен характер, но пораждат тежест в семейството на осигуреното лице: майчинство.
Обект на осигурителното право не са всички социални рискове, а само такива, чиито вредоносен резултат се изразява в настъпването на:
временна/трайна неработоспособност;
оставане без работа; или
смърт на лицето;
и води след себе си до загуба на трудов доход, получаван от лицето преди настъпване на осигурителен случай.
Временната/трайна неработоспособност, временното оставане без работа, а и смъртта са елемент на ОСР. Ядрото на риска е събитието/ действието, което причинява оставането без работа или временна/трайна неработоспособност на осигурените лица.
Осигурителното право включва в предмета си само тези социални рискове, при които временното оставане без работа, временната/трайна неработоспособност, смъртта на лицето, е в резултат на събития/действия, които законодателят определя като важни на даден етап от общественото развитие.
Обект на обществено осигуряване са и рискове, които не водят до настъпване на вредоносен резултат. Те не са рискове в истинския смисъл на това понятие. Например: майчинство.
Осигурителното законодателство включва в своя обхват само тези социални рискове, които законодателят определя като важни на даден етап от общественото развитие. Осигурените социални рискове по българското законодателство, съответстващи на Конвенция №102/1952г. на МОТ за минимални норми на социално осигуряване /макар и нератифицирана/ са:
1. майчинство;
2. общо заболяване;
3. трудова злополука;
4. професионално заболяване;
5. безработица;
6. инвалидност;
7. старост;
8. смърт.

вторник, март 25, 2008

ОСИГУРИТЕЛЕН СОЦИАЛЕН РИСК – същност

15. ОСИГУРИТЕЛЕН СОЦИАЛЕН РИСК – същност

“Риск” – явления, чиито настъпване води до имуществени и неимуществени вреди за човека.
Рискът се проявява при различни ситуации и източниците му не може да се посочат изчерпателно. Може да причини страдания, грижи, затруднения и други негативни последици. Множество рискове все още не са опознати от човека, дори все още не е изяснен характера им. Всяка нова технология крие риск. Отговорността на хората, за да бъде трудовата им дейност, независима от случайностите, а и за преодоляване на настъпилите вредоносни последици, е предпоставка за осигуряване на съответните социални рискове. Реализирането на риска е свързано с лишаване от получаваните доходи на осигурените лица при упражняване на трудовата дейност или появата на нуждата от нови доходи.
Осигуряването за съответните социални рискове има икономически характер: минимум разходи, във вид на вноски, а се удовлетворяват конкретни нужди чрез парични обезщетения/помощи/пенсии. ОСР заемат централно място в oсигурителното право. То е осигуряване за определени социални рискове. Терминът “ОСР” е легален, но “риск”- няма дефиниция.
ОСР е специфичен юридически факт, от категорията на юридическите събития или състояния или действия; настъпва независимо от човешката воля, при бременност/безработица от значение е настъпилия резултат; последиците от действията са ядрото на ОСР; правопораждащ юридически риск.
От наличието на ОСР съществуват осигурени права и осигурени задължения за страните в осигурителните правоотношения т.е. за осигурителния орган/осигурителя и осигуреното лице. Този факт определя и същността му на юридически факт в осигурителното право. Значителен брой от осигурените рискове, които настъпят, са и правопроменящи юридически факти. Осъществяването им води до важни промени за осигурените лица.
РИСКЪТ
Рискът е възможността от нежелана случайност, по-голяма или по-малка вероятност от нейното настъпване. Възможността от настъпването на риска като правило е само вероятно. Вероятността е степен на възможност, понякога вероятността от настъпването на осигурен риск е толкова голяма, че прераства в неизбежност. Например: настъпването на риска “смърт”. Друг път рискът е с по-голяма степен на вероятност, но няма сигурност. Така е при старостта. Поради биологични характеристики всички хора остаряват, но този риск няма сигурността на настъпване на риска “смърт”, тъй като някои хора умират преди да остареят. Има рискове, които могат да не настъпят – трудова злополука, професионално заболяване, бременност. Пълна е несигурността от настъпването на рисковете по време.
Настъпването на риска намалява доходите на лицата, а не самите събития, тъй като може да е настъпило съответното събитие без да води до вредоносни резултати. Последиците от настъпилите събития могат да се изразяват в невъзможност да се упражнява трудова дейност, макар и лицето да е работоспособно.
Всеки риск се реализира случайно и непредвидимо по време. За да бъде даден риск предмет на осигуряване, то той трябва да е възможен и да има несигурен и случаен характер. Несигурността може да се отнася до това дали събитието ще настъпи или до това кога ще настъпи /напр., смърт на осигуреното лице/.
Не всеки ОСР е обект на осигуряване. Обектът на осигуряване може да бъде само такъв риск, който се поддава на статистическо отчитане и може да бъде математически изразен. Вероятността от неговото настъпване да може да бъде предварително изчислена. Чрез такова отчитане и чрез математически изчисления може да се определят честотата на рисковете и тежестта им:
Честота на риск – броя на случаи, в които даден риск настъпва;
Тежест на риска – степен на увреждания и мащаб на последици, с които е свързано настъпването му.
От тежестта зависи степента и продължителността на загубената работоспособност, а следователно и степента на изгубен трудов доход. От тежестта на ОСР зависи и размерът на материалните обезпечения на осигурените лица. В зависимост от вероятността, рискът може да се намалява/увеличава, следователно той е относителен. Степента на отчитане/математическите изчисления се извършват чрез актюерството/актюерските изчисления.
Въз основа на тези изчисления и осреднените величини за определено време се определя размера на осигурителните вноски за отделните осигурени рискове, размерът на материалните обезпечения при настъпването на ОСР. Актюерството е насочено за поддържане на финансова стабилност на осигурителните фондове. Настъпването на риска се свързва с определени последици, а и поражда състояние на математически затруднения /губи доходи, които е получавал преди това/. Причините, провокирали загубата на доходи са настъпването на осигурени социални рискове. То води до намаляване/загуба на работоспособност. Липса на възможност да се работи, смърт. Има и желани рискове, както и благоприятни последици – майчинство. ОСР се характеризира с белег “социален” – за посрещане на последиците, които той предизвиква е изградена обществено осигурителна система. Последиците настъпват за човека като част от обществото. ОСР засяга отделния гражданин и обществото. Социалният риск е осигурен – признат от действащото законодателство.
Признаването на риска става чрез включването му от законодателството като юридически факт. Признаването на определен социален риск за осигурен значи, че осигурителната система предвижда съответният риск за обхванат от националната осигурителна система. При настъпването му, за всеки отделен случай, се предвиждат съответните материални обезпечения. Осигурителните фондове предвиждат парични средства за посрещане на разходите, с които е свързано предоставянето на материални обезпечения.
ОСР е от категорията на правопораждащите юридически факти. Той е в основата на осигурителното правоотношение. От неговото наличие възникват осигурителните права и задължания за страните в осигурителното правоотношение. Това обстоятелство определя и неговата същност на юридически факт. ОСР, когато настъпят са и правопроменящи юридически факти. Тяхното настъпване води до важни промени на осигурените лица. Осигуряването на съответните социални рискове има икономическа същност. С цената на минимум разходи във вид на вноски, осигуряването дава възможност да се удовлетворят, макар и непълно, чрез материални обезпечения, конкретни нужди, предизвикани от настъпването на дадени социални рискове. Реализирането на риска е свързано с настъпването на съответните неблагоприятни последици, които имат материален характер. Има и рискове с желани и благоприятни последици – майчинство. Неблагоприятни материални последици като правило настъпват по отношение на осигуреното лице. Само при смърт те се проявяват в сферата на лицата, които са получавали средства за издръжка от починалото осигурено лице. Последиците на ОСР са неблагоприятни както за самото осигурено лице и неговите близки, така и за обществото, което поема част от разходите на осигуреното лице при настъпването на ОСР.
Осигурен е рискът, който е признат от действащото законодателство. Признаването на даден СР за осигурен се изразява в това, че осигурителните фондове предвиждат парични средства за материалните обезпечения на неговото настъпване чрез събирането на осигурителни вноски. ОСР се характеризира с белега си социален, тъй като при настъпването ми последиците от него настъпват за човека като част от обществото. Настъпването на ОСР засяга и отделния гражданин и обществото. Напр., трагедията в р.Лим. Настъпването на ОСР се отразява върху общественото производство тъй като изважда от неговата сфера засегнатите лица за определен период от време или завинаги, според вредните му последици.