гражданскоправни науки

Прекратяване на ЮЛ.

С приемство. ЮЛ се прекратява като правен субект, но неговите права и задължения се придобиват (поемат) от друго или други ЮЛ. Преобразуването е допустимо само за търговските дружества. Може да стане чрез сливане на 2 или повече ЮЛ като съществуването им се прекратява, а имуществото им се персонифицира в ново ЮЛ. Вливане - едно или повече ЮЛ се прекратяват, а тяхното имущество се поема (поглъща, абсорбира) от едно съществуващо ЮЛ. Разделяне - едно ЮЛ се прекратява, а неговте права и задължения се поемат от две или повече ЮЛ, които са нови и са определени според разделителния протокол. Те носят солидарна отговорност пред кредиторите на прекратеното ЮЛ (при търговските дружества и кооперациите) и разделна отговорност (при държавни и общински ЮЛ). Отделяне - тук няма прекратяване, а само правоприемство. ?аст от правата и задълженията на 1 ЮЛ се отнемат и се персонифицират в ново или нови ЮЛ. Това е форма на реорганизация.

Прекратяване с ликвидация. Целта е заличаване на ЮЛ. ?рез прекратяване на правата и задълженията му. Ако след това остане имущество, то се получава от определени лица, но това не е форма на правоприемство.

ЮЛ, търговци могат да бъдат прекратени и поради несъстоятелност.

Правоспособност и дееспособност на ЮЛ. Те стават правоспособни и дееспособни едновременно в момента на образуването си. Правоспособността им е специална - ЮЛ може да встъпва само в такива правоотношения и да бъде носител на такива права и задължения, които са необходими и съвместими с посочените в учредителния акт цели и със закона и обща - ЮЛ може да придобива всякакви права и да поема всякакви задължения, освен тези, които имат за своя предпоставка естествени качества на човека.

Управление и представителство. ЮЛ се управляват от органите на управление, които формират, изразяват и осъществяват волята им. Те могат да бъдат определени нормативно - задължително или факуртативвно или от самите ЮЛ. Могат да са еднолични и колегиални, изборни и назначаеми, с решаваща и съвещателно компетентност. ЮЛ се представляват от някой от изпълнителните си органи. Представителството касае външните им отношения. Най - често представителния орган е определен в НА.

Видове ЮЛ:

1. Държавата като ЮЛ влиза в гражданскоправните правоотношения. Тя е равнопоставен субект с ФЛ и ЮЛ. Най - важното гражданско право на държавата е правото на собственост, уредено в член 18 от Конституцията. Държавата може да бъде страна и по облигационни отношения - държавно - облигационни заеми, неоснователно обогатяване, непозволено увреждане, отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани по силата на член 7 от Котституцията и закона за отговорност на държавата за вреди причинени на граждани. Държавата може да бъде носител на авторски права. Гражданското представителство на държавата се осъществява от различните държавни органи, а ако в НА не е предвидено изрично друго, тя се представлява от Министъра на финансите.

Държавните учреждения. Те са организации, които извършват публично - правен интерес и от името на държавата не стопанска дейност. При това те издават властнически АА и държавата носи отговорност за вредите от тях. Държавните учреждения влизат в граждански правоотношения като равнопоставени субекти и имат обособено имущество, с което отговарят за неизпълнение на задълженията си. Гражданската им правоспособност е със спомагателно значение за тяхната административна правоспособност. Те стават ЮЛ по силата на НА. Не всички държавни учреждения са признати за ЮЛ.

Жилищно - стрпоителните кооперации (ЖСК). Уредено е в Закон за ЖСК. Те са субекти само на гражданското право и се създават с цел снабдяване със жилища на своите членове. Образуват се по нормативната система.

Сдруженията като ЮЛ. Те могат да бъдат в обществена полза или в частна полза. За учредените в обществена полза ЮЛ е необходимо да бъдат вписани след регисрацията си всъответния окръжен съд в Централния регистър който се води към Министерство на правосъдието. За да се учреди в обществена полза едно сдружение е необходимо то да е учредено от минимум седем ФЛ или три ЮЛ. Сдруженията са корпоративни ЮЛ с нестопанска цел. Не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност. Правният им режим е в ЗЮЛНЦ. Образуват се с учредително събрание, което приема устава и избира управителен съвет (УС). В съда се подова молба за учредяването от УС и след изслушването на прокурор, съдът се произнася по нея. Сдружението става ЮЛ от момента на регистрацията му в съответния ОС. Регистрират се по нормативната система с изключение на сдруженията с религиозна цел - по разрешително - нормативната система. В тях могат да членуват само ФЛ, само ЮЛ или и ФЛ и ЮЛ. Управляват се от общо събрание, чиито решения могат да се контролират за законосъобразност. Управителният съвет е изпълнителен орган и представлява сдружението. Прекратяването му може да стане с решение на общото събрание или на съда, който изслушва прокурора. След прекратяването му държавата е негов универсален приемник, но за задълженията му, отговаря до размера на получените права.

Фондации. Те са некорпоративни ЮЛ, създадени с имущество, предоставено с акт на дарение или завещание за постигане на определени нестопански цели. Фондовете се създават с публично - правен акт за постигане на общо - полезни цели, имат временен характер и не винаги се признават за ЮЛ. Фондациите се създават с частно правен акт, за постигане на трайна цел и по нашето гражданско право винаги са ЮЛ. Образуват се по нормативната система с изключение на тези с религиозна цел, които са по разрешително - нормативната система. Учредяват се с дарение или завещание, които могат да съдържат модалитети. Вписват се в специален регистър към съответния ОС. Може да се допускат нови дарения и завещания от други ФЛ или ЮЛ или това да се забрани. Върху тях се установява специален държавен надзор от специален държавен орган определен според целта на фондацията. В учредителният акт трябва да се определят ползувателите на имуществото на фондацията. Те нямат права спрямо нея, но могат да искат сменяне на ръководството и от съответния министър. Ако имат някакви права, те трябва изрично да са посочени в учредителният акт. По нашето законодателство правоспособността и дееспособността на фондациите не е ограничена. Търговскотно ни право им дава възможност да извършват стопанска дейност пряко - стопанска фондация, съдружие в търговско дружество, обособяване на стопанска дейност като еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) или чрез регистриране на клон. Тази дейност подлежи на данъчно облагане. Прекратяването на фондацията може да стане на основание, посочено в учредителния акт, по решение на съда, когато целта е станала непосилна, противоречи на законите, на държавния и обществения ред и по решение на своите органи, ако е посочено в учредителният акт. Държавата е универсален правоприемник и отговаря пред кредиторите на фондацията до размера на получените активи.

6.СЪБИРАТЕЛНО И КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО.

ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО. ВНОСКИ. ДРУЖЕСТВЕН КАПИТАЛ И ДРУЖЕСТВЕНО ИМУЩЕСТВО. ВИДОВЕ ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА. ЗАЩИТА СРЕЩУ АКТОВЕ НА ДРУЖЕСТВАТА.

Общи разпоредби.

1. Исторически сведения.

Римското правоне е познавало търговските дружества а само дружеството, корпорацията и фондацията.

Първообразът не сегашните дружества е така наречената “коменда” - търговецът комендатор се споразумявал с едно лице, пронсвач или превозвач, наречено трактатор да изпълни от общо име и за обща сметка една търговска операция срещу участие в печалбата. Постепенно споразумението е преминало в трайна дейност.

По късно се появяват СД, където съдружницито ет общо име и за обща сметка развиват дейност като се стремят да продължат и развият вече започнатата. Постепенно се включват и външни лица - специалисти.

През 17 - 18 век се появяват АД. Наченките му са още през 13 век в Генуа.

От началото на 19 век се развиват и кооперациите.

1892 година - немските юристи създават ООД.

2. Определение - член 63, ал.1 от ТЗ: обединение на 2 или повечелрица за извършване на търговски сделки с общи средства. Характеристики: обединението е чрез договор за дружество на принципа на долброволността за осъществяване на търговски сделки с общи средства. Търговските дружества са ЮЛ. Те встъпват в правоотношения с трети лица, чрез своите органи; притежават собствено имущество; носят самостоятелна отговорност при неизпълнение на задълженията си; имат свое найменование, седалище, предмет на дейност, националност; може да бъдат обявени в несъстоятелност. Те са търговци, което следва от правноорганизационната им форма.

Видове търговски дружества.

1. Гражданско и търговско дружество. И двете преследват стопански цели. Разграничават се:

По начина на вазникване - договорът за гражданско дружество не подлежи на регистрация, а за търговското дружество е предвидено вписване и публикация на вписването в ДВ.

Персонификация - гражданското дружество не е ЮЛ, а търговските във всичките си разновидности е такова.

Управление - гражданското дружество е некорпоративно, няма устав и органи на управление, а търговското е корпоративно, със свои органи.

Прекратяване. Гражданското дружество се прератява с изтичане на срока, за който е образувано; постигане на целта му; смърт или поставяне под запрещение на 1 от участниците му. Търговското дружество се прекратява при преобрауване, прекратяване и обявяването му в несъстоятелност.

2. Видове търговски дружества:

Според стопанската организация:

= дружесттва на личността - СД и КД. Съдружниците дължат лични усилия и труд. Предполага доверие помежду им. в КД има категория съдружници (командитисти), които участват с капитал.

= дружесства на капитала - АД и КДА. Съдружниците участват с парични или непарични вноски. Постига се концентриране на голям капитал.

= дружества от междинен тип - ООД.

Според основанията за възникването си:

= договорни - СД, КД и ООД.

=уставни - АД и КДА.

Това деление е условно, защото и при уставните между участниците може да се сключи договор.

Според отговорността за поети от дружеството задължения:

= с неограничена отговорност - СД и съдружниците комплиментари при КД и КДА.

= с ограничена отговорност - АД, ООД и съдружниците командитисти при КД и КДА.

Според личния състав:

= еднолични - ЕООД и ЕАД.

= колективни - това е нормалното положение.

Кооперациите са друга колективна форма, за която има специален закон. ТЗ ги приравнява на търговците, но не ги обявява за търговски дружества.

Вноски.

1. Дружествено имущество - капитала на дружеството съм момента на неговото учредяване - величината в цифри от сбора на вноските на съдружниците (акционерите). Имуществото на дружеството е променлива величина, която зависи от неговата дейност.

2. Учредителни вноски:

парични. При дружества на лачноста събирането им става на ръка или по банкова сметка. При капиталовите дружества се открива набирателно сметка на името на учредителите. Следрегистрирането на дружеството и побликуването му в ДВ, те са длъжни да прехвърлят сумите на името на дружеството.

непарични. Това са вещни права, права върху нематериални блага, вземания и ценни книги, наследства. Наричат се “апорт”. Прави им се пълно описание, отбелязва се името на вносителя, основанието на правата на вносителя и паричната оценка на апорта.

3. Неизпълнение на задължентието за внасяне.

Когато вноската е парична се дължат лихви и обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи. За непарично вноска не се дължат лихви, но на общо основание се дължи обезщетение, ако вредите бъдат доказани.

Денят на внасянето може да се определи в учредителния договор или в споразумение извън него. Ако няма такова определяне се приема денят, в който дружеството трябва да започне да действа.

Защита срещу актове на дружеството.

1. Основания за отмяна на решениета на общото събрание на търговското дружество - противоречие с повелителните норми на закона, учредителният договор или устава. Искът се предявява пред ОС по седалище на дружеството.

2. Производство по отмяна на решенията. Правото за подаване на иск принадлежи на всеки съдружник или акционер. Искът е конститутивен. Съдът може да отмени решението, но не може да го замени. Срок за предявяване - 14 дни от събитието, когато ищецът е присъствал или е бил редовно поканен, или 14 дни от узнаването, но непо - късно от 3 месеца от деня на общото събрание, на което е било взето решението. Всеки съдружник или акционер може да встъпи в процеса до деня на устните състезания и до поддържа иска, дори ако ищецът се откаже, защото придобива самостоятелно процесуално положение. Ответник по иска е търговското дружество. Негов представител в процеса е специално оправомощено лице или представителният му орган. Съдът може да разгледа делото по същество или да направи формално проверка на решението. Решението му подлежи на обжалване пред ВКС, които може да го отмени изцяло или отчасти. Влязлото в сила решение на ОС, подлежи на ПРН или на отмяна по член 231 ГПК, ако има основания за това. Указанията на съда при отмяна на решението на общото събрание по тълкуването на законите, учредителният договор и устава са задължителни за общото събрание при повторното разглеждане на този въпрос. Решенията или действията на органите на дружеството извършени в противоречие с влязлото в сила съдебно решение са нищожни и на това може да се позове всеки съдружник или акционер и да поиска от съда да прогласи нищожността.

Събирателно дружество.

1. Определение - СД е образувание на 2 или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма и при солиданра и неограницена отговорност на съдружниците. То е търговско дружество, по правно организационната си форма, ЮЛ. Необходимо е наличието на договор между учредителите и затова, когато един търговец привлича роднини да му помагат, това не е СД. Фирмата на СД включва фамилните имена на съдружниците с отбелязване СД или с - ие (съдружие). Съдружниците отговарят неограничено с личното си имущество за задълженията на дружеството, защото при учредяването му не е необходим начален капитал и имуществото и е като гаранция за кредиторите на дружеството.

2. Учредяване. Договор с писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците. Неспазването й води до нищожност. В договора се вписват правно индивидуализиращите белези на съдружниците, фирмата, начина на разпределение на печалбите и загубите, начинът на управление и преставителството и други, незадължителни белези.

3. Регистриране. Това е моментът на възникване на дружеството. Извършва се по седалището му, при ОС. Регистрацията не подлежи на побликуване в ДВ.

4. Правоотношения между съдружниците. Могат да се уредят в договора за учредяването, а когато не е уредено се прилагат разпоредбите на ТЗ. Независимо от договора, във всички случаи се прилага разпоредбата на член 87 от ТЗ - всеки от съдружниците има право на един глас.

Права на съдружниците - имат право на част от печалбата, на обезщетение с необходимите разноски, направени за работите на дружеството и за претърпените вреди, на ликвидационен дял, на участие в управлението, на вето върху решенията на СД, както и на контрол, който е обикновено за тези, които не участват в управлението.

Задължения. Да направят предвидената вноска, да заплати лихва при забава на плащането и, да се въздържа от конкурентна дейност и да полага грижата на добър стопанин за работата на дружеството.

5. Правоотношения на съдружниците с трети лица. Уредени са с императивни норми, заради сигурността в търговския обмен.

Представителство. СД се представлява от всеки от съдружниците, от някой от тях и от определени в дружественият договор външни лица. За да има действие спрямо трети лица то трябва да е вписано в търговския регистър. Законни представители на дружеството са неговите членове, а външните лица са договорни представители. Те могат да извършват всички правни действия на СД или тези, които са предвидени в учредителният договор. Договорния представител се назначава със съгласието на всички съдружници, което е необходимо и за разпореждането му с вещни права. Отнемането на представителна власт става чрез отмяна на решението за възлагането й от ОС по искане на някой от съдружниците и на основание, предвидено в дружестменият договор. Решението на съда подлежи на вписване служебно.

Отговорност на СД и съдружниците. СД отговаря със своето имущество и с имуществото на своите членове. Принудителното изпълнение се насочва първо срещу СД. Отговорността на съдружниците е лична, солидарна и неограничена. Срещу кредиторите съдружниците могат да представят възражения, които би имало СД и лични възражения, които дружеството не може да противопостави. Встъпилият впоследствие в СД съдружник отговаря наравно с останалите и за задълженията, които дружеството е поело преди неговото включване.

Права на третите лица спрямо дружеството и неговите членове. Третите лица нямат права върху дружественото имущество за личните задължения на неговите членове. Докато трае СД, личните кредитори на членовете му не могат да насочват изпълнение срещу вноските им в дружеството. Изключение се прави, ако кредиторът в 6 месечен срок не може да се удовлетвори от движимото имущество на длъжника. Той може да наложи запор върху неговия ликвидационен дял и с писмено предизвестие да поиска прекратяването на СД. С изтичането на 6 месеца може да започне ликвидационно производство. То може да бъде предотвратено, ако дружеството или останалите съдружници изплатят дълга след налагане на запора. В този случай се прекратява участието на съдружника в СД, ако останалите не решат друго.

6. Прекратяване на СД и членството в него.

Прекратяване на СД. Случаите са неизчерпателно изброени в ТЗ. Те са изтичане на уговорения срок, като може да се уговори продължаването му или СД да стане безсрочно; в случаите, предвидени в учредителният договор; обявяване на СД в несъстоятелност; смърт или поставяне под запрещение; по искане на синдика при несъстоятелност на съдружник; при съласие между съдружниците; при предявяване на предизвестие от съдружник; съдебно решение; с предизвестие от личен кредитор и при постигане на посочените в учредителния договор цели. Прекратяването се вписва.

Прекратяване на членство. При изключване на съдружник; по искане на личен кредитор; по искане на съдружник. След прекратяване на членството СД продължава да съществува. Бившият член има право да получи в натура учредителните вноски и на дела си от дружественото имущество. Когато е прекратено поради смърт в три месечен срок от откриване на наследството, наследниците могат да изявят желание за встъпване в СД. Ако не пожелаят СД им изплаща деля от годишната печалба за времето до прекратяване на членството.

Командитно дружество.

1. Определение - КД се образува с договор между 2 или повече лица за извършване на търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на вноската си. Във фирмата се вписва името на поне един комплементари, а ако е включено името на командитист, по отношение на кредиторите на дружеството, той се счита неограничено отговорен.

2. Учредяване. Прилагат се разпоредбите на ТЗ за СД.

3. Регистрация. Необходимо е заявкаот комплементарите с техните подписи и учредителен договор. Вписването не се публикува в ДВ.

4. Правоотношения между съдружниците. Вътрешните отношения се уреждат с учредителен договор. Командитистите нямат право на управление и вето върху решенията на комплементарите.

Права и задължения на комплементарите - като при СД.

Права и задължения на командитистите - участие в разпределението на печалбата. Право на ликвидационен дял. Право на контрол върху дружествените работи без ограничение във времето.

Задължения на командитистите. Да внесе уговореното в договора като дължи лихви, ако не направи вноската.

5. Правоотношения с трети лица.

Представителство. КД се представлява само от неограничено отговорните съдружници и за да има действие спряво трети лица представителството трябва да е вписано. Ако командитист извърши действия от името и за сметка на КД той отговаря лично, освен ако КД не потвърди сделката.

Отговорност на дружеството и съдружниците. За комплементарите то е като при СД. Командитистите отговарят лично и солидарно, но само до размера на уговорените от тях вноски.

6. Прекратителни основания за дружеството и членството - като при СД.

7.ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ.

Понятие. ООД може да се образува от 1 или повече лица, като те отговарят за задължението на дружеството съръзмерно на дяловата вноска в неговия капитал. ООД може да бъде еднолично (ЕООД) и обикновено (ООД). Според капитала си то е с държавно участие, частно, с чуждестранно участие и смесено. Според образуването ООД са новооткрити и преобразувани от съществуващи ООД.

Учредяване. Съставя се дружествен договор, който съдържа фирмата на ООД, индивидуализиращи белези на съдружниците, седалище и адрес на ООД, предмет на дейност и срок на договора, размера на капитала, управление и представителство, разпридилиние на печалбите и зегубите, предимства на съдружниците, ако са уговорени, др. права и задължения. Учредителите трябва да са дееспособни. В ЕООД може да се преобразуват държавни и общински предприятия. При вписването се представя дружественият договор. Трябва да е вече назначен управителя или управителите на дружеството, всеки да е внесъл най - малко 1/3 от дела си, но не по - малко от 5000 лева и да е внесен най - малко 70% от капитала. ООД възниква от деня на вписването. Обнародването му в ДВ има декларативно и доказателствена значение. Капиталът на ООД е неговата икономическа основа. Той трябва да се отграничи от дружественото имущество, което е променлива величина и зависи от дейността на ООД. Всеки от съдружниците има дял в ООД - част от капитала в пари, вещи и др. ценности. В ООД се завежда книга на дяловете, в която от управителя се записват всички промени в тях. Дружественият дял е израз на членственото правоотношение и е съвкупност от права и задължения на даден член. Всеки притежава 1 дружествен дял, съразмерен на дела му в капитала. Той може да се прехвърля и наследява. Винкулираният дял не може да се отчуждава в никакъв случай. Дружественият дялможе да се залага и е предмет на принудително изпълнение. ООД може да придобива дружествен дял в своя собственост или да го приеме в залог но той не трябва да е от него.

Права, задължения и отговорност на съдружниците.

Права на съдружниците:

Имуществени. Право на девидент - част от чистата печалба, съразмерна на дела. Право на ликвидационен дял - право на съразмерна на деламу част от имуществото на дружесвото след удовлетворяване на кредиторите.

Лични права. Управителни - участие в управлението и в общото събрание. Контролни - индивидуални: право на всеки да бъде осведомен за хода на дружествените работи и да иска от ОС, отмяна на решенията на общото събрание; на съдружниците, които общо притежават 1/10 от капитала: да искат писмено от управителя свикване на общото събрание а при отказ сами да го свикват и да искат от съда да назначи други ликвидатори извън назначените. Тези права се наричат права на малцинството и са колективни.

Задължения. Предвидени са в ТЗ, но могат да бъдат разширени в дружествения договор.

Задължения за доизплащане или довнасяне на дяловата вноска. Неизпълнението води след себе си санкции - изключване, загубване на правото върху направените вноски, лихви и обезщетения за претърпени от ООД вреди. Неизплатеният дял се предлага на др. лице за изкупуване, разделя се съразмерно между съдружниците, дружественият капитал се намалява с него.

Задължения за допълнителни вноски. При покриване на загуби и временна парична необходимост. Съразмерни са на дяловете. Санкциите са като при невнасяне на дялова вноска. Тези вноски не се отразяват в капитала на дружеството и за тях може да се уговори дружеството да заплаща лихва.

Задължение за участие в управлението.

Задължение за съдействие на дружеството при осъществяване на неговата дейност, за изпълнение решенията на общото събрание. Санкцията е изключване след писмено предупреждение. Задължение да не извършва конкурентна дейност и др, вписани в учредителния договор.

Отговорност на съдружниците. ООД е ЮЛ, което отговаря с имуществото си за своите задължения. Съдружниците отговарят до размера на дела си в дружеството. Съдружниците носят отговорност пред ООД за изплащане на дела си.

Органи на ООД.

1. Задължителни: общо събрание. Състои се от съдружниците. Свиква се веднъж годишно или извънредно - по искане на съдружниците с 1/10 от капитала, ако загубите са ј от капитала. Свиква се от управителя. Решенията се вземат с мнозинство.

Управител или управители. Може да не са съдружници. Посочват се в учредителният договор и се вписват в търговкския регистър. Осъществява общото управление на ООД. Има забрана да извършва конкурентна дейност. Представителните му права са неограничени, освен във вътрешните му отношения със съдружниците. Управителят отговаря имуществено за причинените на дружеството вреди.

2. Факултативни - контрольор или контрольори. Може да не е съдружник. Назначава се и се освобождава от общото събрание, следи за спазване на дружествения договор и опазване на дружественото имущество. Отчита се пред общото събране. Не може да контролират управителя и неговите заместници, наетите в дружеството лица, техни роднини и съпрузи, лишените с присъда от право на материално - отчетническа длъжност.

3. Проверители. Това са дипломирани експерти счетоводители които работят във връзка с изготвянето на годишния счетоводен отчет. Не са орган на ООД.

Прекратяване и ликвидация на ООД.

1. Прекратяване. С изтичане на срока, за който е образувано. С решение на съдружниците с 2/3 мнозинство от капитала. При сливане или вливане в АД или друго ООД. При обявяване в несъстоятелност. На основание от дружественият договор. По решение на ОС по регистрацията. По иск на съдружниците, притежаващи повече от 1/5 от капитала срещу ООД, или иск на прокурора, ако ООД не е образувано по законния ред или извършва противозаконна дейност. Прекратяването се вписва.

Ликвидация. Пройзводство по ликвидация се открива при всички случаи, извън прекратяването на ООД поради вливани или сливане и несъстоятелност. Ликвидарот е управителят, но с дружественият договор или по решение на общото събрание за ликвидатор може да бъде определено и друго лице.

8.АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО И КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО С АКЦИИ.

Понятие. АД е търговско дружество, чиито капитал е разделен на еднакви части - акции и което отговаря за задължанията си само със своето имущество. Това е дружество на капитала. Качеството акционер не е предпоствака за придобиване на качеството търговец. Само АД може да се занимава с банкова и Учредяване. По нормативната система. За банковите дружества и дружествата за търговия, производство на оръжие е необходимо разрешение на съответния държавен орган и системата на учредяването им е разрешителна.

Записване на капитала.

Размерът му е 50 000 лева. Учредителите изготвят писмено предложение за откриване на подписката. На всеки, записал акции се връчва заверен препис от предложението. Паричните вноски се осъществяват по банкова сметка на името на учредителите с посочване името на вносителя. След учредяването парите се прехвърлят на името на АД. Срещу имуществените вноски се издава временно удостоверение, което не може да се прехварли преди възникване на дружеството. Срещу временното удостоверение са дават акции.

Най - много 2 месеца след изтичане на срока за събиране на капитала се провежда учредително събрание. На него се представя поне Ѕ от записания капитал и поне 2 лица, записали акции, за да може то да взема решения. Учредителното събрание установява дали е набран капитала, взема решение за учредяване на дружеството, избира органите на АД, приема устава, който по своята природа е договор между учредителите.

Вписване и обнародване. Извършва се в ОС и има конститутивно значение. Вписването се допуска, ако е приет устава, записан е целия капитал, събран е най - малко 25% от капитала, избрани са ръководните органи и са спазцени и другите изисквания на закна.

Отговорността на учредителите е лична, солидарна и договорна. Преди вписването учредителите могат да сключват сделки от името на АД, ако посочат, че то все още е в процес на учредяване. Те имат право на обезщетение за направените разноски.

Акции.

Това са ценни книги, които удостоверяват, че притежателят и участва с посоченото в нея. Те имат номинална стойност в капитала. Това е указаната в акцията стойност. Действителната им стойност зависи от величината на дружественото имущество, а емисионната им стойност, е стойността, по която акциите се поемат от учредителите. С акцията се материализират членствените права на акционера. Разликата между акцията и класическите парични ценни книги (чек, менителница и запис на заповед), е че акцията материализира имуществени и неимуществени права. Неразделна част от акцията е купонът. Ако не е предвидено друго в устава, акциите се издават с купон с девидент за 20 години. Купоните не могат да се прехвърлят отделно от акциите. Когато АД изкупи собствеността си акциите се обезсилват.

Видове акции:

Поименни - името на притежателя е посочено на гърба на акцията и прехвърлянето става чрез джиро - което се записва в книгата на акционерите.

На преносител - не се отбелязва името и членството се прехвърля заедно с акцията. По искане на акционера, акцията на прносител може да се замени с поименна и обратното.

Приливилегировани - осигуряват гарантиран или допълнителен девидент или дял.

Винкулирани - когато прехвърлянето на поименните акции е обусловено от изрично предвидени в устава условия.

Безналични акции.

Права и задължения на акционерите. Те не са съсобственици на дружественото имущество, а само собственици на получените срещу вноските акции и имат членствени права - придобиване на членство: с участие в учредяването или последващо встъпване с покупка на акции или наследяването им; правата на акционерите са имуществени: девиденти, ликвидационни дялове, лихви, предимство при увеличаване на основния капитал и лични: управителни и контролни. Задълженията на акционерите са да заплатят стойността за паписаните акции и за лоялност към дружеството.

Облигации.

Това са ценни книги, които отразяват дълговото задължение на АД, като преносителят им е кредитор на дружеството. Те дават право на твърдо установена в тях лихва, а не на участие в печалбите. Носителите на облигации имат предимство за удовлетворяване при ликвидиране на дружеството пред акционерите.

Чрез облигациите се набира допълнителен капитал. За да емитира едно АД облигаци е необходимо да са изминали най - малко 2 годиини от образуването му; да има два годишни счетоводни отчета и решение на общото събрание за подписка за облигации. Размерът на набрания за облигации капитал, не може да бъде по - голям от 50% от капитала на АД.

Облигационния заем се провежда по точно определен нормативен ред. Има подписка за публично предлагане на облигации; откриването се обявява в ДВ; на подписващите облигациите се предоставя решението за обявяване на подписката и счетоводните отчети за последните 2 години; набирането на сумите и предаването на облигациите става чрез банка или специализирано дружество; подписката се приключва след набиране на определения за облигационния заем размер. С този заем се увеличават оборотните средства на АД а не капитала.

Притежателите на облигации от една емисия образуват група в защита на интересите си пред дружеството, която се представлява най - много от 3 облигационери. Тези представители участват в общото събрание на акционерите без право на глас. Тяхното становище се изслушва, когато се вземат решения, засягащи изпълнението на задълженията по облигационния заем.

Управление на АД.

1. Структурни модели на управление на АД:

Германски - общо събрание на акционерите, управителен съвет и контролен съвет.

Френски. Този модел е възприет и у нас. Едностепенна система - общо събрание на акционерите и съвет на директорите. Двустепенна система - общо сабрание на акционерите, надзорен съвет и управителен съвет.

Английски - общо събрание и директорски съвет.

2. Общо сабрание - висш орган на АД. Участват акционерите с право на глас - лично или чрез представител. ?леновете на съвета на директорите или на надзорния съвет и управителния съвет са без право на глас Общото събрание няма представителни функции и неговата компетентност се определя от закона, устава, като към това се включва всичко, което не е предоставено на другите органи на управление. Събранието се провежда най - малко един път годишно и може да се свика от съвета на директорите или от управителния и надзорния съвети, по искане на притежателите на 1/10 от капитала. Решенията се приемат с мнозинство повече от Ѕ от акционерите. Притежателите на обикновени и привилигировани акции образуват отделни класове в общото събрание. Решенията на общото събрание влизат в сила незабавно, подлежат на вписване в търговския регистър, а някой от тях влизат в сила след обнародването си. Решението е правна сделка и може да се атакува по реда на член 74 от ТЗ - пред ОС в 14 дневен срок.

3. Ощи правила и за двете системи органи на АД:

= мандата на членовете е 5 години а при учредяване на първите 3.

= съставът им е от дееспособни лица, а в устава може да се посочи и участието на ЮЛ.

= представителната власт е колективна, освен ако устава предвижда друго. Ограниченията нямат действие по отношение на трети добросъвестни лица.

= права и задължения. Те изпълняват задълженията си в интерес на дружестовото и пазят неговите тайни след като вече не са в управителните органи; дават задължителна гаранция за своето управление в размер, определен от общото събрание, но не по - малък от три месечни брутни възнаграждения.

= отговорността на управителните органи е солидарна за виновно причинени вреди. Те отговарят спряво дружеството като ЮЛ, а отделния акционер няма иск към членовете на управителните органи. Общото събрание на АД може да освободи някой от членовете им, ако се установи, че той няма вина за вредите.

4. Особени правила за двустепенната система:

Управителен съвет - той е управителен и представителен орган. ?леновете му се избират от надзорния съвет, който определя възнаграждението им и може даги заменя. Не могат да бъдат повече от 9 души. УС се контролира от Нсъвет. Едно лице не може да е член ина двата съвета. Надзорния съвет одобрява правилника за работа на управителния съвет.

Надзорен съвет. ?леновете му са между 3 и 7 души, избрани от общото събрание. Те си избират председател и изработват правилник за работата си. Съвета представлява АД пред УС. Има надзорни функции - може да поиска от УС доклад и сведения за работата му, прави проучвания за работата си, УС докладва на всеки 3 месеца и уведомява незабавно председателя на НС за обстоятелствата, които са от съществено значение за АД.

5. Особени правила за едностепенната система.

Съвета на директорите се състои от 3 до 9 души. Приема правила за работата си и си избира председател и заместник - председател. Има изпълнителни члевоне на които възлага управлението на АД. Те могат да бъдат сменени по всяко време и трябва да докладват на председателя обстоятелствата от съществено значение за АД. Експерт - счетоводители: изпълняват функциите на контролен съвет. Без заверка от дипломиран експерт - счетоводител годишният отчет на АД не може да бъде приет от общото събрание.

Прекратяване на АД.

Става на основание посочените в устава и в член 252 от ТЗ факти:

= решение на общото събрание.

= изтичане на срока, за който е образуване АД.

= обявяване в несъстоятелност.

= решение на ОС при упражняване на противоуставна и противозаконна дейност.

= спадане на капитала под изискуемия от закона, ако до 1 година общото събрание не вземе решение за прекратяването му, това става с решение на съда.

= основания, предвидени в устава.

Последицата от прекратяването е ликвидация на АД.

КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО С АКЦИИ.

Определение.

Командитно дружество с акции се образува с договор, като за вноските на ограничено отговорните съдружници се издават акции. Броят на ограничено отговорните съдружници не може да бъде по-малък от 3.

За командитното дружество с акции се прилагат съответно разпоредбите за акционерното дружество, доколкото в тази глава не е предвидено друго.

Фирмата на дружеството трябва да съдържа означението "командитно дружество с акции", или съкратено "КДА".

Учредители

Командитното дружество с акции се учредява от неограничено отговорните съдружници. Те имат право да изберат акционерите между участниците в подписката.

Неограничено отговорните съдружници изготвят устава на дружеството и свикват учредителното събрание.

Вноски

Размерът на вноските на съдружниците се определя в устава.

Органи на дружеството

Органите за управление на командитното дружество с акции саопределените в този закон органи за управление на акционерното дружество по едностепенната система.

Общо събрание

В общото събрание право на глас имат само ограничено отговорните съдружници. Неограничено отговорните съдружници дори и когато притежават акции, участвуват само със съвещателен глас.

Компетентността на общото събрание се определя в устава.

Общото събрание разглежда и решава искания на ограничено отговорни съдружници за извършване проверка на дейността на дружеството.

Съвет на директорите

Съветът на директорите се състои от неограничено отговорните съдружници.
Приемане и изменение на устава

Уставът се приема и изменя и дружеството се прекратява със съгласието на неограничено отговорните съдружници.

Дружеството не се прекратява със смъртта или обявената несъстоятелност на ограничено отговорен съдружник освен ако в устава е предвидено друго.

Ликвидационен дял

Ликвидационният дял на всеки съдружник се определя съразмерно вноските му в дружеството.

9.КООПЕРАЦИИ.

Споден член 1 от ЗК, кооперацията е доброволно сдружение на ФЛ с променлив, вид, капитал и брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество извършват стопанска и др. дейност за задоволяване на интересите си. Те са ЮЛ, и правния им режим е уреден в отделен закон - ЗК.

Учредяват се от 7 дееспособни ФЛ срешение на урдедителното събрание, приема се устав и се избира управителен и контролен съвет. Протокола за учредяването и устава се подписват от учредителите. От УС в ОС се внася молба за вписване в регистъра към него. Кооперацията възниква от деня на вписването и може да се заличи, ако в едногодишен срок не започна да действа по искане на прокурора. Упълномощени лица могат да извършват действия от името на кооперацията до нейното възникване. Ако не са упълномощени и кооперацията не бъде вписана, те отговарят солидарно за задълженията. ?ленове на кооперацията могат да са граждани, навършили 16 години, а за ученическите коопрации 15 години. Нови членове се приемат след като се подаде молба с решение на УС, утвърдено от Общото събрание след, което се вписват в книгата на кооператорите. ?леновете на кооперацията могат да вземат участие в дейността и, в общото събрание, да искат обяснения от органите й, да искат отмяна на незаконосъобразни, противоуставни и неправилни решения и действия на органите, да получават девиденти, да получават дялоната си вноска при прекратяване на членството, имат право на социално и здравно осигуряване съгласно законодателството, а членовете встъпили със земя имат и други права. ?леновете са задължени да спазват устава и да изпълняват решениета на органите на кооперацията. ?ленството се прекратява при напускане на кооперацията, преминаване в др. кооперация по ред, определен в устава, изключване - ако грубо нарушава закона, устава, решенията на органите на кооперацията и при смърт. При прекратяване на членството се връща дяловата вноска в размера с който е встъпено или в друг размер, определен от устава.

Общото събрание се състои от всички членове на кооперацията или пълномощници, избрани с тайно гласуване. Правомощията му са свързани с управлението на кооперацията. Свиква се от УС с писмена покана най - малко 1 път в годината, по искане на контролния съвет или на 1/3 от кооператорите. Необходимо е да присъстват повече от Ѕ от всички членове. Решенията се вземат с обикновено мнозинство с тайно гласуване.

Управителен съвет. Избира се от членовете на кооперацията и има три годишен мандат. ?леновете му не могат да бъдат под 18 години, да са лишавани от право да заемат ръководна, отчетническа и материално - отговорна длъжност, да са в родствена връзка с член на управителния или контролния съвет. УС изпълнява решенията на общото събрание. Свиква се на заседание 1 път месечно от председателя, по искане на 1/3 от членовете му, или от контролния съвет. Кворума му е 2/3 от членовете и решенията се вземат с мнозинство повече от Ѕ с явно гласуване. ?леновете му отговарят солидарно. Председателят на УС (председател на коперацията) преставлява кооперацията, организира изпълнението решенията на Общ. Събр. и УС, ръководи текущата дейност на коперацията.

Контролен съвет. Избира се от Общ. Събр. с три годишен мандат и от състава си избира председател. Той проверява дейността на кооперацията и когато установи нарушение на устава или закона от УС, свиква общо събрание. ?леновете му отговарят солидарно.

Имуществото на кооперацията се състои от правото на собственост и други вещни права върху дълготрайни и краткотрайни активи, търговски марки, лицензи, промишлени образци, ценни книги, дялово участие в дружества и други права и задължения. Негови източници са встъпителните, дяловите и допълнителните вноски, доходи от дейността, заеми и др. постъпления. Доходите се разпределят от общото събрание.

Преустройство на кооперациите. Условията за сливане и вливане се уговарят от УС на коперациите и се одобряват от Общ. Събр. Общ. Събр. взема решение за разделяне и отделянена кооперациите. Новообразуваните кооперации отговарят солидарно за задълженията та старите кооперации. Прекратяването става с решение на Общ. Събр. или на Окръжния съд, когато кооперацията преследва забранени от закона цели или извършва забранена дейност, или е останала с по - малък брой членове от предвиденото в закона, с изтичане на срока за който е образувана, при обявяване във финансова несъстоятелност или др. случаи посочени в устава. Прекратяването на кооперацията става с ликвидация. Общ. Събр. нацзначава ликвидатор или ликвидационна комисия и срок за ликвидация. Прекратяването и обявяването в ликвидация се вписват. Удовлетворяването на кредиторите става по реда на привилегиите, а дяловите вноски на кооператорите се връщат след удовлетворяване на всички останали вземания.

Кооперативно предприятие. Образува се от кооперациите за отделни стопански дейности по решение на Общ. Събрание. Може да е ЮЛ. От УС се приема правилник за устройството и дейността му. Представлява се от ръководството си.

Междукооперативно предприятие. Създава се по решение на Общото събрание на коперациите, които се обединяват в териториални, отраслови и др. съюзи. Необходими са най - малко 2 кооперации.

Съдебен надзор. Под надзор са решенията на органите на кооперацията, които противоречат на закона и устава. Подава се иск пред РС по седалището й от всички членове на кооперацията, контролния съвет или прокурора. Съдът може да отмени изцяло или отчасти решението на кооперацията, или да отхвърли иска. До произнасянето по иска, съдът може да спре изпълнението на обжалваното решение.

гражданскоправни науки

1.ПОНЯТИЕ И СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.

Предмет са имуществените отношения между ЮЛ, ЮЛ и граждани и между граждани. Имуществените отношения са непосредствената и посредствена връзка със собственността, която е основен елемент на имуществото и разпореждането с него - прехвърляне на собственост, ипотекиране, залагане на вещ и др. При принудителното въздействие спрямо задължените лица също се получава взаимодействие със собственост. Но не всички задължения във връзка със собствеността са свързани с гражданското право и на тази основа то се разграничава от административното, финансовото и трудовото право. Гражданското право (ГП), може да се определи като клон, отрасъл на единното право, съвкупност от норми, които уреждат имуществените отношения между равнопоставени субекти и обществени отношения, свързани със статута на гражданите и ЮЛ като правни субекти.

Системата на ГП се изгражда върху принципа на единството. У нас не съществува единен граждански кодекс и единна система за групиране и подреждане на гражданскоправните институти. Групирането е теоретично с оглед на различни обществени имуществени отношения. Гражданскоправните институти са влючени в отделни клонове на ГП - гражданско право на РБ обща част, търговско, вещно, облигационно, семейно и неследствено право.

И при гражданското и при търговското право се залага на бързината в оборота, така, договорите са възмездни, не се изисква форма за сключване на сделките и те са близки в международен аспект. Но заразлика от гражданското в търговското право отговорността на търговците е по голяма и има повече изключения от принципа без вина няма отговорност, пред търговския закон обичаите нямат предимство и той съдаржа повече императивни норми. Предмет на търговското право са само отношенията свързани с организацията на търговския оборот и съществуването на търговците, докато в ГП обект са имуществените отношения, ГП включва в себе си търговското, източниците му са повече и разнообразни и негови субекти могат да бъдат всички лица, докато търговското право (ТП), има за субект само търговците.

Гражданско право.

Понятие - съвкупност от ПН уреждащи положението на гражданскоправните субекти и всички правоотношения на равнопоставеност над тях.

Система - у нас не съществува единен граждански кодекс. Групирането е теоретично с оглед на регулираните обществени отношения. Обхваща: ГП - обща част, Вещно, Облигационно, Търговско, Семейно, Наследствено и Авторско право.

Търговско право.
Понятие - съвкупност от ПН, уреждащи отношенията свързани с търговския оборот и търговците.

Система - обхваща: търговско качество, предприятие, представителство, дружества и кооперации, сделки и несъстоятелност.

Трудово право.

Понятие - съвкупност от ПН уреждащи отношенията свързани с предоставянето на работна сила и полагането на труд, както и защитата на интересите на страните.

Система - обхваща: обща част (принципи, функции, предмет, метод и система); специална част (индивидуално, колективно право и контрол за спазване на трудовата уредба и юрид.отговорност за нарушаване на трудовото законодателство).

Международно частно право.

Понятие - съвкупност от ПН на отделна Държава, уреждащи ГПО с международен елемент.

Система - обхваща: вещни, облигационни, трудови, семейни, наследствени, интелектуални отношения, международни превози и спорове.

2.ИЗТОЧНИЦИ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.

Източниците на ГП се класифицират с оглед на реда на приемането им. Те са:

Конституцията като основен закон, установяващ началата на ГП.

Отделни закони за областите на ГП - Закон за собствеността (ЗС), ЗЗД, Закон за наследството (ЗН) и други. Законите са специални - уреждат материи, групи или категории обществени имуществени отношения; подзаконови нормативни актове; ведомствени нормативни актове.

Други закони, които като цяло уреждат съдопроизводствените начала - в ГПК има норми от материален гражданскоправен характер относно делбата, исковете за изпълнение на предварителни договори, привилегии на вземанията и др.

Международни конвенции в областта на железопътния транспорт, международните доставки и плащания - те имат задължителна сила след ратификацията си и по силата на член 5, ал.4 от Кнституцията.

Тези актове имат силата на държавна правоустановяваща воля.

Обичаите. Нашето законодателство не предвижда възможност те да се прилагат дори и като субсидиарен източник. За да придобият силата на правна норма, приложението им като задължителни правила за поведение трябва да се признае със закон.

Съдебна практика. Съдилищата и арбитража или особените юристдикции не могат да създават правни норми на писаното право или юридически обичаи. В правната теория съществува въпросът за юридическата сила за постановленията на пленума на ВС (ППВС) и решенията на Общото събрание на гражданските колегии (ОСГК) към ВС. ППВС имат сила на задължителни актове по тълкуване и прилагане на законите, която се отнася само до съдилищата. Те имат за цел да отстранят типичните грешки и различията в тълкуването на прилаганите нормативни актове (НА). Това тълкуване не е автентично защото не се прави от органа който е издал акта. Установяването на истинския смисъл на нормата, към която се отнасят постановленията се стреми да обезпечи единното, безпротиворечиво, цялостно и правилно приложение на нормата като се отстранят грешките и различията и по този начин по добре се осъществи ролята на правната норма. Решениета на ОСГК са определени от член 212 ГПК като тълкувателни и те служат за ръководство на съдилищата да отстранят спорове и противоречия, възникнали в практиката на съдилищата. Решенията на ОСГК може да се отмени с ППВС. Когато по даден въпрос има ППВС, ОСГК не може да взема решение по него. Тълкувателните решения на ОСГК служат за общо ръководство на ОС и РС, а ППВС са задължителни за тях.

3.ПРАВООТНОШЕНИЯ В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.

Правоотношение е отношението между субективно право и правно задължение, насочено към осъществяването му, чрез което се осъществяват и правните последици. Гражданското правоотношение възниква от определен ЮФ. Има волеви характер - без проявление на воля от страна на носителя на правото или задължението или на техен представител, то не може да се прояви. Те са скрепени със санкция - правно уредена възможност за прилагане на силата на организираната държавна принуда. Извършва се при липса на долброволно изпълнение или при нарушаване на задълженията. Гражданското правоотношение е единство от гражданските права и задължения, но не ги поражда, защото те възникват с неговото възникване като негови елементи и техния източник е идентичен с източника на гражданското правотношение - определен ЮФ.

Субективни права и задължения.

Понятие - предвидени са в ПН, в чиято хипотеза е предвиден ФС, които с проявлението си ги поражда. Субективното гражданско право е правомощието на 1 лице, възникнало от конкретен ЮФ въз основа и в съответствие с ПН и гарантирано с властническа принуда от държавата да иска от други лица спазването на определено поведение, да извършват или да се въздържат от определени действия. Правното задължение съответства на субективното право и възниква от ЮФ въз основа на ПН и гарантирано от държавата, в тежест на определено лице. Санкцията е принудително осъществяване на притезанието за носителя на правото, а за носителя на задължението това е въпросът за отговорността и принудителното осъществяване на санкцията. Притезанието е претенцията на носителя на правото към заедълженото лице, свързана със законоустановената възможност за държавна принуда. Отговорността е състояние на обвързаност на имуществото на задълженото лице с възможността носителят на правото да поиска прилагането на държавна принуда. Санкцията в ГП има имуществен характер и принудителни мерки не могат да се прилагат върху телесния интегритет, личната свобода и елементите на личния статут. Тя не е елемент на гражданското правоотношение. Санкционното правоотношение е между всяка от страните и държавата.

Класификация на субективните права:

1. С оглед кръга на задължените лица и съдържанието на задълженията им:

= абсолютни: задължени са всички лица и съдържанието обикновено е въздържане от действия.

= относителни: тежат върху 1 или няколко задължени лица и съдържанието е спазване на определено положително поведение.

2. С оглед предмета и осъществяването на правото от носителя му:

= вещни: това са абсолютни граждански субективни права с непосредствен предмет движима или недвижима вещ и им съответства задължение на всички останали лица да се въздържат от посегателство върху предмета им. Носителят им може да ги осъществи непосредствено.

= облигационни: относителни права доколкото се отнасят до вещи, упражняването им не може да се осъществи без определено съдействие от страна на задължените лица.

Вещните права се защитават с искове за възстановяване на нарушеното правно състояние, а облигационните с иск за реално изпълнение.

3. С оглед на това дали са свързани с имуществото или се отнасят само до личността и личния статут на носителите:

= имуществени.

= лични. Те са свързани с името, авторство, личната чест и други. Неотделими са от личността и нямат непосредствено икономическо съдържание. Не могат да бъдат прехвърляни и отстъпвани за временно ползване. Имат абсолютен характер. Защитават се с искове за установяването им или срещу лицата които ги оспорват, или за прекратяване на действия или за обезщетение.

Защита и осъществяване на субективните права.

Осъществяването става чрез упражняването им или спазването от страна на задължените лица на предписаното от ПН поведение.

Защитата се налага когато задължените лица не спазват дължимото поведение. Основен способ е предявяването на иск - осъдителен, установителен, конститутивен или чрез възражение срещу иска. Не се допуска самоуправство.

Злоупотреба с правото имаме когато ПН не е нарушена пряко и действията са възможни и допустими сами по себе си, но с оглед данните за конкретния случай те са извършени по начин, несъответстващ на целта или функцията, с оглед на която ПН е установила възможността за съществуване на субективното право. Действията са извършени с намерение за увреждане на други лица и влошаване на тяхното имуществено или обществено положение. В конкретния случаи носителят на субективното право няма оправдан интерес. Конституцията не допуска злоупотреба с правата, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Правните последици от злоупотреба с правото се проявяват в няколко насоки - съдът трябва да откаже защита, ако способът за извършването и е злоупотреба с правото на иск или жалба, а лицето във вреда на което се извършва злоупотреба с правото може да иска обезщетение по реда за непозволено увреждане и преустановяване на увреждащата злоупотреба с правото.

Потестативни права - това са правни възможности за учредяване, изменяне или погасяване на правно състояние. Отличават се от същинските субективни права, защото упражняването им се изразява в причиняване на ново правно състояние, което има сила спрямо засегнатите лица. В зависимост от последиците си те са учредителни, изменящи и погасяващи. Упражняването им се извършва чрез едностранно волеизявление или чрез предявяване на конститутивен иск.

Приемство на права и задължения. Възможно е, защото ппреобладаващата част от гражданските права и правни задължения не са неразривно свързани с личността на носителите си. То може да бъде универсално - едно лице замества друго в цялата съвкупност на едно имущество или идеална част от имущество (при наследяване) и единично - това е класически случай, например при продажба, цесия и др. Не могат да се прехвърлят права и задължения, когато те са с оглед личните качества на длъжника.

ГРАЖДАНСКОПРАВНИ НОРМИ. ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ВИДОВЕ, ДЕЙСТВИЕ.

Правната норма е общо правило за поведение, формулирано абстрактно и съдържащо правата и задълженията на субектите на правото и чието неизпълнение е придружено с принудителна санкционна програма. Нормите на ГП на РБ са задължителни за лицата, които касаят, но това не означава, че те не могат да се отклоняват от тях и свободно да уреждат отношенията си по начин, различен от указания в правната норма. Въз основа на тази възможност нормите се определят като диспозитивни и императивни. Вида им зависи от съдържанието им - могат изрично да посочват възможност за правните субекти да си избират поведение, но е възможно до този извод да се достига чрез тълкуване.

Действие на гражданските закони.

1. Действие по време. Уредено е в Закона за нормативните актове (ЗНА). Те влизат в сила в зависимост от деня на обнародването си в ДВ, като деня на публикуването не се брои. Срока за влизане в сила може да е определен в закона или да е по силата на ЗНА - 3 след публикацията. По - късното влизане в сила е с цел, лицата да могат да се ориентират в съдържанието на новия закон. Отменянето на законите може да бъде изрично и мълчаливо от последвщ закон, който урежда същата материя по различен начин. Трябва да се направи преценка дали двете норми (нова и стара) имат еднакво приложно поле. Когато е така новата норма отменя изцяло старата. Когато приложното поле е по - тясно за новата норма тя е специална спрямо старата. Когато то е по - широко за новата старата остава специална. Ако новият закон има кодификационен характер той изважда от сила предходните специални закони и установените от него правила се прилагат и в рамките на специалните области на действие, в които са имали сила предходните специални норми. Независимо от вида на отменянето то е винаги с последваща правна норма. Заварени правоотношения, валидно възникнали при действието на отменения закон, остават в сила дори ако последващият закон е установил нови изисквания за тяхната действителност. Ретроактивната (обратна) сила на нормативните актове трябва да бъде посочена изрично в разпоредбите на закона и се допуска само по изключение.

2. Действие по място. Това са пространствените граници. Законите действат на цялата територия на страната, на кораби или въздухоплавателни средства, регистрирани под Български флаг. Може със закон или друг НА да се предвиди, че неговото приложение ще е само за определени територии от страната.

3. Действие спрямо лицата. Гражданскоправните нопми имат действие към всички граждани и ЮЛ със седалище в страната. Всеобщата им задължителност произтича от държавния суверенитет. Отделни закони могат да действат само по отношение на ФЛ (Закон за лицата и семейството - ЗЛС), или само по отношение на ЮЛ (Закон за кооперациите - ЗК). Ведомствените НА са задължителни за предприятията, организациите и длъжностните лица към това ведомство, но когато то осъществява функции от значени за цялата страна неговите норми имат всеобща задължителна сила. Гражданскоправните норми се прилагат и към чужденците с оглед на извършванете от тях правни действия, доколкото не са налице фактически състави (ФС), с международен елемент, към които следва да се приложи ГП на друга държава.

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ С ГРАЖДАНСКОПРАВНО ДЕЙСТВИЕ.

ЮФ на ГП е факт установен в гражданскоправна норма и проявил се между равнопоставени субекти. ЮФ се предвиждат в хипотезиса на правната норма (ПН) и с осъществяването им настъпват посочените в диспозицията на нормата последици. Те не могат да възникнат без ПН, но и наличието на ПН само по себе си е недостатъчно, защото ПН не създава фактите. Кои факти да бъдат определени като юридически и какви последици да бъдат прикрепени към тях се определя от обществено - икономическите отношения, върху които се изгражда съответната правна система.

Видове ЮФ.

1. Според структурата: прост - състои се от 1 факт; сложен - няколко отделни самостоятелни факта (ФС). Структурата на ЮФ показва какво трябва да се установява пред съда.

2. Каква промяна в правния свят предизвиква: правопораждащи. Установяването им по исков път е от този, който черпи права от тях. Правопроменящи. Предявяват се чрез възражение срещу заведен установителен или осъдителен иск. Те са средство за защита. Правопогасяващи. Погасяват правото на иск. За тях съдът следи служебно или се прилагат въз основа на възражение. Правопрекратяващи. При спор се доказват от ответника и се противопоставят на твърдени субективни права. Това деление на ЮФ е условно, защото един и същ ЮФ може да има едновременно различно действие за различните правоотношения.

3. Според съдържанието си. Действия: правомерни (сделки и юридически постъпки) и неправомерни. Юридически събития: факти които не зависят от волята на хората; абсолютни или относителни. Факти от душевния живот: това са вътрешните подбуди за извършване на 1 правно действие, знание или незнание на определени факти. Доказването им е трудно и затова законодателя установява положение за съществуването им в полза на тези, които се позовават на тях и допуска оборването им.

4. Според времетраенето им: събития и състояния. Имат значение за установяване на времето когато се поражда действието - след завършване на ЮФ и какво трябва да се докаже - моментно или продължително проявление на фактите. Всяко състояние започва и завършва със събитие и затова законодателят може да се ограничи до доказване на началния и крайния момент. Състоянието като ЮФ може да се прехвърля и продължава от друго лице.

5. Според формата на проявлението си: положителни - реално явление на действителността, действие; отрицателни - липса на явление, бездействие. Положителните факти се доказват от ищеца а отрицателните се твърдят от него и могат да бъдат опровергани от ответника в процеса.

6. Фикции. Без да е налице определен факт, към друг проявен факт ПН прикрепя правно действие. При необоримо материално предположение, законът обявява нещо нестанало за станало.

Действие на ЮФ.

1. Спрямо лицата. Действа се в првната сфера на този, които извършва факта или срещу когото се извършва той. Това става директно или рефлексно. Рефлескно е когато, един ЮФ, осъществен от 1 лице поражда права и задължения за друго лице. Това действие е изключение и всичките му случаи се определят от закона.

2. Действие по време. Правилото е, че той действа в момента на проявяването си. Изключение е обратното действие или отменянето за по късно. Това може да се разпореди само от закон.

ФС - сложен ЮФ, които включва в структурата си повече от 1 юф, необходими съгласно ПН, за да се породи определено правно действие. Правното действие на ФС се поражда, само ако се проявят всички ЮФ.

Видове ФС.

1. Според вида на отделните ЮФ: еднородни - ЮФ само от ГП; смесени или разнородни с гражданско и негражданскоправни елементи.

2. Според разположението на ЮФ по време: едновременно (симулантно) и последователно (сукцесивно). Редът на проявлението може да се установи в ПН и тогава това е условие за настъпване на правното действие. Ако не е установен редът, последователността на проявлението на ЮФ е без значение за пораждането на ФС.

3. Според определеността на ЮФ, необходими за ФС: точно определени; с бланкетен характер - подлежат на преценка от определен орган, след което се завършва ФС и настъпват последиците.

Смесени ФС - характеристики. Това е сложен ЮФ, които има поне 1 гражданскоправен и поне 1 негражданско правен елемент, но действието на целия ФС трябва да е гражданскоправно. Съотношение на елементите. Те образуват единно цяло като главен елемент е гражданскоправният - пораждането на ФС става с него. Страните по смесения ФС са равнопоставени гражданскоправни субекти, отговарящи на изискванията на ГП за правоспособност и дееспособност. Характера на правоотношението, което се поражда е гражданскоправен. Допълнителен елемент, с неосновно значение е този, който се прибавя към гражданскоправния елемент и винаги взема отношение към него.

4.ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА.

Съществуването на гражданското правоотношение се свързва с реално съществуващи ФЛ и ЮЛ, защото то трябва да произхожда от права и задължения, чиито носители са правните субекти. Упражняването им става чрез дейността на субектите, а това е по силата на ПН, чиито адресати са ФЛ и ЮЛ.

ФЛ (граждани).

1. Правоспособност - абстрактната възможност на 1 лице да бъде субект, носител на права и задължения - които могат да съществуват по силата на обективното право. Правоспособността и правосубектността са тъждествени понятия. Правоспособността е качество, което не може да бъде отнето на гражданите, но може да бъде стеснено чрез лишаване от определени възможности за определен срок в случаите и по ред, определен от закон. Отказът от елементите на правоспособност е нищожен. Правоспособността възниква по право в момента на раждането. Според чл. 1 от ЗЛС е достатъчно лицето да е било родено живо за да бъде правоспособно. Прекратяването на правоспособността става със смъртта. Лишаването от граждански и политически права чрез присъда не слага край на гражданската правоспособност, а води само до врменна недопустимост да действат някой елементи от нейното съдържание. При обявяване на отсъствие и смърт се цели запазване на имуществото и правата на наследниците на лицето, а не лишаването му от правоспособност. Обявяването на отсъствие става по съдебен ред по искане на заинтересованите лица или прокуратурата. Отсъствието трябва да е безвестно и да е продължило повече от 1 година. Има 2 последователни периода: от деня на изчезването до деня на обявяване на отсъствието - назначава се преставител на изчезналото лице, който извършва действия по управление и запазване имуществото и интересите на отсъстващия; и втори период от деня на обявяване на отсъствието нататък. Той трябва дабъде обявен от съда, които се произнася в закрито заседание с участие на прокурор. В резултат на това, наследниците на обявения за изчезнал се въвеждат във временно владение, прекратяват се пълномощията на представителя, заветниците и лицата, които имат права зависещи от смъртта на отсъстващото лице, встъпват в тяхно ползване, изпълнението на задължение към отсъстващия които се погасяват с неговата смърт се спират. Временно въведените във владение наследници имат права на управители на имотите му и трябва да полагат грижата на добър стопанин за тях. Право което те придобиват за себе си е ползване на приходите от имотите. Ако се окаже, че лицето е живо, решението за обявяване на отсъствието му се отменя и наследниците са длъжни да върнат имотите, а относно плодовете, трябва да върнат онова, което са събрали след като са били поканени да върнат имота. Обявяване на смърт. Трябва да са изтекли 5 години от деня на последното известие или 2 години при война или събитие, което дава основание да се предполага, че лицето е загинало. Съдебното призводство е по искане на заинтересованите. Съдът се произнася с определение и по възможност трябва да се определи деня и часа на смъртта, а ако не е възможно за такива се приемат деня на последното известие. Не е задължително предхождащо обявяване на отсъствие. В резултат на обявяването на смъртта наследниците придобиват приспадащите им се части от наследството. Ако се окаже, че лицето е живо обявяването на смъртта се отменя по негово искане, искане на всички заинтересувани, на прокурора. Отменя се откриването на наследството и имотите трябва да се върнат. Прехвърлените по възмезден начин имоти не се връщат, ако лицето което ги е придобило е било добросъвестно, но от наследниците може да се иска цената на имота. Правата за издръжка, пенсия и др. такива се възстановяват за в бъдеще от деня на поканата.

2. Дееспособност. Правно качество, годност или способност на правните субекти със своите лични постъпки да извършват сами правомерни правни действия, чрез които по силата на ПН да придобиват, да поемат, да изменят и да погасяват права и задължения. Дееспособноста се опира на определена умствена и духовна зрялост - постига се с гражданското пълнолетие - 18 години, когато се прпидобива пълна гражданска правоспособност. Има и специална дееспособност - 16 години за сключване на брак, при наличието на съгласие на председателя на ОС. Дееспособността не е елемент от съдържанието на правните сделки. Тя е предпоставка за действителността и липсата и води до унищожаемост на сделката. Дееспособноста се различава от деликтоспособноста, която е отговорност във връзка с неправомерни актове. Степени на дееспособност. Малолетни лица - ненавършили 14 годишна възраст. Те са напълно недееспособни и за тях се учредява законово представителство от родител или настойник. Непълнолетни лица - навършили 14 годишщна възраст. Те могат самостоятелно чрез лични действия и без ничие съдсействие да извършват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите си нужди, като това се преценява с оглед на конкретния случай и конкретното лице и сделки на зарпореждане с придобитото от личен труд. Наличното си имущество, независимо от начина на придобиване те не могат да отчуждават самостоятелно. За това и за всички други ксделки е необходимо предварителното или последващо съгласие на родителите или попечителите им. С навършването на 18 години лицето става напълно дееспособно.

3. Поставяне под запрещение. Правно състояние на недееспособност или огрпаничена дееспособност, което настъпва при определени от закона основания и по силата на съдебно решение. Поставянето под пълно запрещение лице не може да извършва никакви правни действия и вместо него от негово име и за негова сметка, сделките се осъществяват от родителя или настойника. Поставеното под непълно запрещение лице може да извършва правни действия със съгласието на попечителите си с изключение на сделки за задоволяване на текущи нужди и сделки със средства, придобити с личен труд. Основание за поставяне под запрещение е състоянието на невъзможност да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест. Във всички случаи се предполага умствено разстройство. Слепота, глухота или липсата на крайник не може да обоснове поставянето под запрещение. Запрещението не е неотменимо. То може да се отмени при отпадане на причините които са го породили. Съдът може да замени едното с другото. Пранните последици при отмяната или заменянето са за в бъдеще.

4. Гражданско състояние. Това е статута на ФЛ и отразява тяхната правоспособност, дееспособност, име, гражданство, местожителство, родство, семейно положение и правни качества и последиците на юридически събития и правни действия като раждане, брак, смърт, осиновяване и т.н.

Името е постоянното словесно обозначение на ФЛ. Състои се от собствено, бащино и фамилно име и се придобива при раждането. Може да се промени при брак и развид; при осиновяване или когато е опозоряващо, осмиващо или обществено неудобно. Има правна възможност да се иска преустановяване на неоснователното изпорзване на определено име чрез иск за преустановяване накърняването на името и иск за обезщетение на претърпени вреди и загуби от похищението на името. Псевдонима е самоволно избрано и установено обозначение, различно от името.

Гражданство. Това е връзката между лицето и държавата по силата на която то принадлежи кам нея, участва в изборите за органи на власт, заема служба в държавната администрация, ползва се от защитата на държавата вън и вътре от границите и, подчинява се на нейния суверенитет и юристдикция. В ГП има значение относно статута на правните субекти.

Местожителство. Мястото, където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено. Местонахожданието е различно от него. Съпругът не придобива автоматично местожителството на другия съпруг. Правно значение: за изпълнение на задълженията - когато не са носими те се изпълняват по местожителство на длъжника, а носимите са по местожителство на кредитора; подсъдността на гражданските искове се определя от местожителството на ответника; откриването на наследството става по местожитгелство на наследодателя и др.

Актове за гражданско състояние (АГС). Официални писмени документи, съставени в надлежна форма и по надлежен ред, които констатират ЮФ, правомерни действия и юридически събития, по силата на които се поражда, изменя или прекратява гражданското състояние на ФЛ или отделни негови елементи. ЮФ, за които се съставя АГС са ограничено определени - раждане, брак и смърт. Съставят се от длъжностно лице по гражданско състояние или в определени случаи от съответните началници на войската, капитан на кораб и консулски и дипломатически представители на РБ. Редът по съставянето и вписването е регламентиран подробно в Закона за гражданската регистрация. Вписвонето се извършва в 2 оргинални екземпляра и се пазят в архивите на съда и Общинските съвети.

Регистри за населението. Те дават пълна картина за родството, семейните връзки и др. отношения на съответното лице. Актуализират се въз основа на периодично преброяване на населението. Чрез тях се извършва единтификация на лицата, семейната им принадлежност, родствените им връзки, промените в гражданското им състояние и други. Служат за издаване на официални документи.

Поправки и промяна в АГС. Извършват се въз основа на решение на съда или служебно от длъжнастното лице по гражданско състояние в случаите предвидени в Закона за гражданската регистрация. В чл. 19 от Закона за гражданската регистрация са описани случаите при които може да се иска промяна на името: ал.1 “Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.”, ал. 2 “Лице от български произход, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на бързите производства по Гражданския процесуален кодекс. Тези производства се освобождават от държавни такси.” -тази промяна се извършва само по съдебен ред. В чл. 19а. (1) от ЗГР се описва административният ред за промяна на имената: “Българските граждани, на които принудително са променени имената, могат по свое желание да възстановят предишните си имена.”ал. 2 Възстановяването на имената по ал. 1 се извършва с решение на длъжностното лице по гражданското състояние по писмено заявление на молителя след нотариална заверка на подписа му от нотариус. Решението на длъжностното лице подлежи на обжалване от заинтересуваните лица и от прокурора по реда на Закона за административното производство.

При придобиване или възстановяване на българско гражданство лице от български произход, ако желае, може да приеме бащино или фамилно име с наставка -ов или -ев и окончание според пола му, както и да побългари собственото си име. Тези изменения в имената се отразяват в указа на президента на Република България, с който придобиват или възстановяват българското си гражданство.Не е необходимо да има вписване на невярно съдържание. Достатъчно е наличието на непълнота, която създава неопределеност и несигурност.

АГС са официални публични документи и притежават презумпция за истинност. Фактите, които установяват не могат да бъдат доказани със свидетелски показания, писмени документи или признания пред съд с изключение на случаите, когато няма АГС или издаденият е ил изгубен или унищожен.

5.ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА.

ЮЛ е субект на правото, създаден по определен от закона ред за да може да придобива права и задължения и да отговаря по тях. То е непознато на Римското право и се появява през 19 век в резултат на развитието на капиталистическите стоково - парични отношения. ЮЛ няма реално съществуване, то е творение (креация) на правото.

Характерни черти: организационно единство; обособено имущество, различно от имуществото на лицата негови членове и от имуществото на другите ЮЛ; имуществената отговорност, която носи може да е договорна и озвъндоговорна ( деликтна) - отговорност за вредите причинени от други лица при и по повод изпълнение на работа, възложена им от ЮЛ; създава се само по силата на ПН, в която е изрично посочено създаването му или косвено посочено което е изключение, защото създава несигурност и неопределеност на гражданското пправоотношение; то е самостоятелен субект на правото и има комплексна правосубектност. Материалното съдържание на ЮЛ е имуществото му, а персоналното са ФЛ, които участват в него и осъществяват волята му. Целта на ЮЛ може да бъде стопанска или нестопанска (идеална).

Индивидуализиращи правни признаци. Найменование (фирма). Това е словесното обозначение на ЮЛ. Седалище - място на управлението му. То определя местоизполнението на задълженията, подсъдността, приложимия закон според международното частно право. Предмет на дейност. Предопределя се от целта на ЮЛ. Вътрешно устройствени актове - определят производствената или управленска структура на ЮЛ. Националност - има значение за международното частно право и обикновено се определя от седалището или местосъздаването му. Има значението за прилагането на режим на местно или чуждестранно лице.

Теории за същността на ЮЛ. Фикционна теория. ЮЛ е изкуствено създаден субект по силата на фикция, а действителни субекти на правото са ФЛ. Поради това ЮЛ е недеспособно, а дееспособни са органите на управлението му. С тази теория се обосновава разпоредителната и разрешителна система за образуване на ЮЛ. На нейна основа се създава специалната (ограничена) правоспособност на ЮЛ. Органична теория. Според нея ЮЛ има реално съществуване както ФЛ. На нейна основа е образувана нормативната система за създаване на ЮЛ и тяхната обща (универсална) правоспособност. Реалистична теория. Тя е модификация на органичната. Безсубектна теория. ЮЛ е имущество (патримониум), който влиза в правоотношения и е носител на права и задължения. Отрицателна теория. Според нея не е необходимо да се търси и дава обяснения на ЮЛ. Електични теории. Те са опит да се обясни ЮЛ чрез съчетаване на много теории.

Видове ЮЛ:

Според вида на учредителния акт и изпълнителните функции.

ЮЛ на публичното право. Образуват се въз основа на публичноправент акт и участват във властнически правоотношения и правоотношения на равнопоставеност. Те са носители на публичната власт. Създават се въз основа на публичната собственост, но когато участват в имуществения оборот за тях важи правния режим на ЮЛ на частното право.

ЮЛ на частното право. Съставени са въз основа на частноправен акт и участват само в отношения на равнопоставеност. Могат да се създават въз основа на частната или публичната собственост.

Според целите, които преследват. Стопанска или нестопанска цел. Целта няма значение за гражданската, а е от значение за търговската правоспособност.

Според правното положение на участниците.

Корпоративни. Участниците в тях са и техни членове и те решават основни въпроси за съществуването и функционирането на ЮЛ.

Некорпоративни. Участниците не са в членствени правоотношения и основните въпроси се решават от орган или лице, което в известен смисъл е извън ЮЛ.

Според вида на участниците. Първични - само ФЛ; пройзводни - само ЮЛ; смесени - ФЛ и ЮЛ.

Според отговорността.

Със самостоятелна отговорност. ЮЛ са първият и основен носител на отговорността. При недостиг на имуществото кредиторите могат да се удовлетворят от имуществото на неговите членове или на част от тях.

С изключителна отговорност. ЮЛ е единствен носител на отговорността.

Според възможността за олбразуване и членуване в ЮЛ. Еднолични и колективни.

Според вида собственост въз основа на който са създадени. Държавна, кооперативна, общинска, частна и смесена.

Според източниците на издръжката им на самоиздръжка и на бюджетна издръжка.

Според момента, в който получават правоспособност. ЮЛ за които не е необходима съдебно режистрация и такива за които тя е задължителна. При някои се изисква и публикация на вписването в ДВ.

Според националността на капитала. Без чуждестранно участие и със такова.

Образуване, реорганизация и прекратяване на ЮЛ.

Системи на образуване:

Свободна. Държавата не упражнява контрол и всико зависи от волята на учредителите и членовете.

Разпоредителна. Образуват се въз основа на властнически акт.

Разрешителна. Образуват се въз основа на смесен ФС - съгласие на учредителите или членовете и разрешение от компетентен държавен орган, който преценява целесъобразността на образуването.

Нормативна. Приема се НА, чиито изисквания относно образуването трябва да се спазят от учредителите и членовете. Имаме смесен ФС - съгласие на учредителите, регистрация в съда, които преценява законосъобразността но не и целесъобразността на създаването му. Редът се прилага предимно за ЮЛ на частното право.

Разпоредително - нормативна. Има 2 елемента за образуване на ЮЛ. Индивидуален административен акт и съдебно регистрация. Контролът, които се упражнява е за целесъобразност и законосъобразност.

Разрешително - нормативна. Упражнява се контрол за целесъобразност от съответния държавен орган при издаване на разрешение и за законосъобразност от съда при регистрацията. За фактическия състав е необходимо съгласието на учредителите, разрешението от държавния орган и съдебнто регистрация.

Заявителна. Условията на които трябва да отговаря учредителния акт на ЮЛ се предвиждат нормативно, без да се установява способ за регулиране дейността на ЮЛ.

Реорганизиране на ЮЛ. Това е разширяване или стесняване на предмета на дейност, промяна на собствеността, приемане или напускане на съдружници и отделяне на част от дейността (имуществото) в ново ЮЛ.