Статус на лицата. Свободни и роби. Римски граждани и чужденци
1) Свободни и роби
Правоспособността (възможността, призната от правния ред на човека да бъде носител на права и задължения) не била отдадена на всички хора в Римската империя.
>> Робовладелският характер на римската държава ограничавал правоспособността, отричайки изцяло качеството на правни субекти на робите. Ограниченията наложени от робовладелския строй в държавата не били единствените - имало още такива и в зависимост от фамилния статус (напълно правоспособни били само неподвластните - домовладелците). Подвластните поначало били неправоспособни в имущественоправно отношение, което в последствие било смекчено.
>> Движението на правоспособността не било само в посока смекчаване на ограниченията. Налагали се непрекъснато ограничения в брачната правоспособност. Новите форми на експолатация на труда, които били установени по времето на Домината (т.нар. колони), наложили нови ограничения.
>> Правоспособността е била обусловена от надлежен:
- status libertatis;
- status civitatis;
- status familiae.
Така за да е правоспособно едно лице то трябва да е свободно, а не роб. За да е напълно правоспособно трябва да бъде римски гражданин, но това не е достатъчно - трябва да е и неподвластен - sui iuris. Загубата на някой от трите статуса води и до намаляване на правоспособността.
2) Роби
Римското право третирало робите като вещи. Гай пише за вещите следното:
"Телесни (вещи) са тези, които могат да се докоснат, като например земята, роба..." - "Corporales (res) haec sunt quac tangi possunt, velut fundus, homo..."
>> Освобожденци
Бивши роби; запазва връзката със своя господар – патронатна зависимост.
Патронатът включва 3 неща:
- вкл реципрочното задължение на издръжка (длъжен е да остави средства на своя бивш роб), робът вече е длъжен е да поддържа господаря си;
- робът се задължава да работи за господаря си безвъзмездно;
- почит – робът е длъжен да проявява почит към господаря си.
>> По време на предкласическото и класическото римско право, когато робският труд съставял основата на цялото робовладелско производство, не е могло да има друго отношение към робите. Наказанията, които били налагани на робите, често без сериозна причина, били извънредно жестоки. Смъртното наказание над робите се изпълнявало обикновено чрез разпъването им на кръст. По времето на Принципата, а после и през Домината са били взети известни мерки за подобряването на положението на робите.
3) Правоспособност и дееспособност на робите
Тъй като робът бил вещ, съответно не можел да бъде субект, а само обект на правото, той нямал никаква правоспособност. Правото на собственика над роба е защитено чрез иска vindicatio in servitutem.
- брак между роби не съществувал;
- съществувало полово съжителство;
- нямали възможност да търсят защитата на съд;
- нямали право да сключват сделки, чрез които да придобиват права и задължения;
- имали само възможността да сключват договори и придобиват права за своите господари;
- сключваните от тях сделки, обаче не могли да задължават господарите им;
- преторът чрез създадените от него искове ограничил отговорността на робовладелеца за сключваните от робите му сделки до размер на това, за което той е дал съгласие, до размер на предоставеното в управление на роба имущество, до обогатяването, което робовладелецът е реализирал.
4) Падане в робство и освобождаване на робите
>> Падане в робство:
- чрез военнопленничество - по силата на самото пленяване, военнопленникът ставал роб; римският гражданин, който успявал да избяга от военнопленничество възвръщал правата си;
- раждане от майка-робиня - детето й е роб, без значение кой е баща му; ако обаче по време на бременноста майката е била свободна, то детето й е свободно също;
- неизправният длъжник, който не изплащал дълга след 60-дневния срок подир извършването на manus iniectio, бил продаван в робство отвъд Тибър;
- заловен крадец на местопрестъплението ставал роб на потърпевшия;
- свободна жена, която е имала плътски връзки с чужд роб въпреки забраната на неговия господар, е ставала робиня на последния;
- сговарянето на двама свободни единият да бъде продаден за да се раздели печалбата водело до загуба на свободата на продадения.
>> Освобождаване от робство:
- чрез завещание - робовладелецът нареждал в своето завещание даден роб да бъде освободен - пряко или чрез налагане на някой от наследниците да го направи (ако е от наследник, ставало по някой от начините между живи);
- чрез ценза - когато веднъж на 5 години се извършвало преброяване, господарят записвал роба в числото на свободните римски граждани - този начин изчезнал по времето на Принципата с премахването на ценза;
- чрез виндикта - господарят, който искал да освободи своя роб осигурявал съдействието на трето лице, което да заяви пред магистрата, че робът е свободен; господарят признавал или мълчал, а магистратът обявявал роба за свободен; по-късно при Юстиниан това вече ставало само с декларация от страна на господаря пред съда;
- "между приятели" или "чрез писмо" при дадено угощение, този начин не е уреден от цивилното право, за разлика от горните; по този начин робовладелецът винаги можел да върне роба;
- в църква - явил се по-късно, по времето на Константин.
5) Свободни. Римски граждани и чужденци
Робовладелското римско право признавало пълна правоспособност само на свободно родените римски граждани, и то на неподвластните свободно родени. Що се касае до освободените, те били подложени на редица органичения.
>> Пълната правоспособност на римското частно право обхващала възможността:
- да се сключват правни сделки (commercium);
- дa се встъпва в брак с римски граждани (conubium);
- да се завещава и да се получава по завещание (testamenti factio);
- да се гласува в народното събрание (ius suffragii);
- да се избират за магистрати (ius honorum).
>> Римско гражданство се придобива:
- по силата на раждане от законен брак;
- когато двамата родители са римски граждани;
- ако единият родител е римски гражданин, а другият не:
--->> се взима предвид дали бракът на родителите е iustum matrimonium (т.е. при наличието на conibium): ако детето е родено от законен от гледна точка на римското право брак, то се гледа положението на бащата, ако не - на майката; ако не е родено от законен брак, то е чужденец.
- при освобождаване от робство;
- чрез осиновяване от римски гражданин по пътя на adrogatio и adoptio;
- чрез специални актове на държавната власт.
>> Чужденци: чужденец (peregrinus) е всеки свободен човек, който не бил римски гражданин, незвисимо дали е бил поданик на Римската империя или не.
- не се ползват с пълна правоспособност;
- правоспособни са по своето национално право;
- по силата на древното право би могъл да придобие гостоприемство в Рим и да се защитава от патрона;
- по-късно придобил възможността за получаване на пълна правоспособност по силата на Правото на народите.
>> Латини: в най-благоприятно положение от всички чужденци; жителите на Латинския съюз;
- можели да гласуват в народното събрание;
- не можели да бъдат избирани за магистрати;
- можели да сключват имущественоправни сделки;
- можели да сключват брак с римски граждани;
- можели да завещават и да получават по завещание.
След разпадането на Латинския съюз повечето латини загубили досегашното си положение.
--->> Втората категория латини били т.нар. latini coloniarii - жителите на основаните от Рим колонии след началото на II в. пр.н.е. в Италия.
>> Peregrini dediticii - жителите на тези неприятелски на Рим страни, които се предали на милостта на победителя, както и онези освободени роби, които приживе са били осъждани на тежки и позорни наказания;
- те нямали правоспособност по никакво свое национално право, защото от гледна точка на Рим, такова не съществувало.
6) Колони
Свободни, но с ограничена правоспособност, поради зависимостта им от земевладелеца. По времето на Принципата колонът бил наемател на поземлен участък, единствените му връзки с наемодателя били тези, по силата на договора за наем. Постепенно зависимостта се увеличила:
- от втората половина на II в. населението в поробените земи не ставало роби, а колони;
- през 332 г. излиза конституция, която задължавала колонът да се върне в наетата от него земя след бягството му;
- през 356 г. излиза закон, който забранявал да се продава земята, без живеещите на нея колони.
>> Колоните не можели да отчуждават земята си бзе съгласието на господаря; последният пък можел да разменя колона за друг, да го прехвърля от едно имение в друго.
>> Колонатни отношения възниквали:
- по рождение;
- по договор;
- чрез 30-годишна давност;
- по разпореждане на закона.
>> Освобождаване:
- чрез освобождаване от собственика (земята остава на собственика);
- ако колонът стане епископ, постъпи в манастир със съгласието на собственика;
- чрез 30-годишна давност - ако колонът живее необвързан от колонатни отношения 30 години, отменено от Юстиниан.