понеделник, ноември 16, 2009

Погасяване на облигационното отношение чрез изпълнение

Погасяване на облигационното отношение чрез изпълнение


1) Изпълнение (solutio) - страни и предмет
Изпълнението е извършване на действие или бездействие, за което длъжникът се е задължил.

>> Страни
- длъжник
Той е задълженият да извърши изпълнението; самата престация обаче би могла да се извърши не само от него, защото целта й е да се изпълни това, което се дължи на кредитора. Изключение правят договори, сключени с художник или артист (заради конкретните умения на длъжника, които не могат да се заместят с тези на друг).

- кредитор
Задължението трябва да се извърши така, че да престира самия кредитор или на посочено от него лице.

- трето лице
Тъй като основната идея е, престацията да се извърши и да се изпълни дължимото на кредитора, то би могло да се направи и от трето лице.

>> Предмет
Предметът на задължението е това, което трябва да се престира. Само, когато се престирал именно определеният предмет изцяло, престацията погасявала дълга. Кредиторът не бил длъжен да приема частично изпълнение, но този принцип е смекчен в Юстиниановото право.
Било възможно (само със съгласието на кредитора) да се престира друго, вместо дължимото.

>> Даване вместо изпълнение
Именно това е престирането на друга вещ, вместо предварително определената. Това ставало единствено със съгласието на кредитора.
В Юстиниановото право вече в повечето случаи кредиторите се задължавали да приемат недвижимо имущество вместо пари.

2) Място и време на изпълнението
Мястото на изпълнението трябвало да бъде уговореното в договора между страните. Ако вещта се намирала на определено място, то се считало за място на изпълнението. Когато обаче то било неопределено, за местоизпълнение се считало това, където можел да се предяви искът.

Времето на изпълнението също се определяло в договора между страните. Ако срок не бил уговорен, важало правилото, че задължението става изискуемо веднага: "При всички задължения, при които срок не е поставен, дължи се веднага" - Помпоний

В последствие се приел един "мълчалив срок", чиято продължителност се определяла от времето, нужно на добрия домакин да извърши съответната престация.