Същност, източници и класификация на облигациите по римското право
1) Същност на облигационното отношение
Институциите на Юстиниан: "Облигацията е правна връзка, чрез която сме обвързани по необходимост да извършим нещо според правото на нашата държава."
Паулус: "Същността на облигацията не се състои в това да направи наша някоя вещ или наш някой сервитут, но в това да обвърже другиго към нас да даде, да направи или да престира нещо."
Римската облигация е санкционирано от правото отношение, по силата на което едната страна - длъжникът - трябва да извърши по отношение на другата страна - кредитора - определена престация*.
Облигационно отношение съществувало винаги между две страни - длъжник и кредитор. Обвързаността на длъжника била в определена насока, за определено време (ако няма такова, длъжникът можел да се откаже от облигацията). Кредоторът можел да иска изпълнение на задължението.
Предмет на облигациите е известно действие или бездействие на длъжника.
2) Източници
- Контракти
Съглашение, което поражда облигационна връзка, признато от цивилното право и скрепено с иск.
- Деликти
Неправомерни деяния, които нарушавали интересите на частните лица. Преследването им било предоставено на потърпевшите и се извършвало по реда на гражданската процедура.
3) Клафисикация
В Юстиниановата кодификация облигациите били договорни, деликтни, подобни на договорните (нямало съгласие на двете страни, но и няма деликт) и подобни на деликтните (няколко случая на отговорност, предвидени в преторския едикт: отговорността на този, от чийто прозорец било изхвърлено нещо; тази на лицето, на сградата на което била поставена някаква вещ, която застрашавала да падне и да причини вреди; тази на съдията, по вина на когото едната от страните изгубила процеса) - ex contractu, ex delicto, quasi ex contractu, quasi ex delicto.
_______
* престация - действие или бездействие
36. Същност, източници и класификация на облигациите по римското право
37. Престация. Понатие и класификационни критерии
1. Историческо развитие на облигационните отношения
В римското право /РП/ понятието за облигация постоянно се изменяло. Първо в неликвидната родова организация облигационните отношения все още не обслужвали размяната. Тогава облигацията се изразявала във физическо обвързване на длъжника. Наред с тази облигация по - късно се появила и "obligatio – iuris vinculum" - правна връзка .
Развитието на размяната довело довело до идеята за кредита. Първоначално създаваните по този начин връзки били само връзки на доверие между кредитор /от гл "credo" - давам нещо на доверие/ и дебитор /от "dehibeo" - притежавам чужда вещ/, но много скоро те били признати и от правния ред. Тази връзка се установила най- вече чрез спонзията- акт на религиозно обвързване.
По нататъшното развитие на облигационните отношения е свързано с появата на договорите – санкцията на облигационните отношения се насочила към имуществото на длъжника вместо къв неговата личност.
2. Същтност и елементи на облигационните отношения.
Облигация е правна връзка. Санкционирано от• правото отношение, по силата на което едната страна - длъжник трябва да извърши по отношение на другата - кредитор определена престация.
Облигационото отношение съществува винаги между две страни – кредитор и длъжник.
Свободата на длъжника е обвързана в определена насока и за определено време. Тази обвързаност престава да съществува с изпълнение на задължението.
Кредитор е тази страна на отношението, която може да иска изпълнение на задължението.
• "dare" - прехвърляне на собственост или на друго вещно право
"facere" -• други действия вън от прехвърлянето; установяване на собственост и други вещни права
"praestare" - "поръчителствам". Всички други действия с цел да се• погаси облигационно отношение.
3. Изисквания към престацията, за да е налице действително задължение
~ Да е възможна: "Impossibilium nulla obligatio est" – недействително е задължението за невъзможни неща. Но тя е невъзможна само, когато причините за неизпълнението и са обективни, при субективни причини тя се счита за възможна.
~ Да е определена или поне определяема;
~ Предмет на задължението трябва да е оценим в пари интерес на кредитора;
~ Да бъде позволена от правния ред;
§ В РП всеки тип облигационно отношение имало свой иск /actio/
Облигационото право е насочено към определено лице или лица.• Кредиторът, носител на облигационото право, могъл да предявява иск само срещу задължения или срещу задължените и от тях да търси изпълнение на задължението.
4. Естествени задължения – задължения, изпълнението на които не може да се търси чрез иск. Принадлежът най - вече на робите и подвластните. Не може да има юридеческа обвързаност, но съществува фактическа такава.
# "naturalis obligatio" – естествени задължения.
5. Източници на облигационите отношения
5.1 Контракти – съглашение, което поражда облигациона връзка, признато от цивилното право и скрепено с иск.
В текст на Гай се казва, че облигационите отношения се създават "re, verbis, litteris, consensu" - "чрез вещ, с думи, писмено, чрез съгласие"
В класическото Юстинианово право римските контракти са:
~ формални – съгласието се изявява в точно определена форма;
~ реални – освен съгласие се изиска и предаване на вещта;
~ консесуални – простото съгласие, изразено в каквато и да е форма е достатъчно;
5.2 Деликти – неправомерни деяния, които нарушават интересите на частни лица
5.3 Други източници
# "quasi ex contractu" /квази контракти/ - няма съгласие на двете страни, но няма и деликт
# "quasi ex delicto" /квази деликти/ - няколко случая на отговорност, приведени в преторския едикт