Идентичността
има два смисъла: 1) за обозначаване на нормален процес на усвояване на
подходящи социални роли през детството чрез копиране (несъзнателно
отчасти) на значими възрастни; процес на търсене на себе си, на
истинското си Аз чрез копиране на поведение; 2) в клиничен смисъл – вид
защитен механизъм, човек се уподобява на друга личност за да избяга от
себе си – крайна степен на непоносимост към себе си; използва се за да
се избегне занижаване на самооценката, депресии и др.
Теория за егоидентичността (личностна идентичност) на Ериксон – през детството си човек се стреми към консистентност (вътрешна непротиворечивост), към постигане на идентичност, към вътрешен интегритет на личнстта. Процеса има 4 основни етапа: 1) предрешаване – напр., родителите казват на детето че ще стане музикант и то се изживява така (6-7 години); 2) мораториум – включва отлагане на идентичността, човек експериментира със себе си, защото още не може да реши идентичността си; 3) объркване на идентичността свързана с вътрешна конфронтация със себе си, неуправляема апатия; 4) постигане на идентичност – постига се интегритет на личността, оформя се окончателна Аз-концепция.
Теория за социалната идентичност на Тейфъл. Създадена 70те год. на 20ти век. Свързва се с разкриване на психологическите детерминанти, лежащи в основата на асоциирането между хората. Тейфъл прави следните експерименти: прожектира диапозитиви с бели кръгчета и кара студентите си да ги преброят, но ги сменя бързо. Оформят се 2 групи преброители: подценяващи и надценяващи броя на кръгчетата. На тази база обособява 2 групи на основата на случайните критерии (така обособените групи са “минимални групи”). След това ги кара да разпределят и се оказва, че се стремят да облагодетелстват собствената си група. Този феномен е “вътрешно групово фаворитизиране” – тенденция да се облагодетелстват членовете на своята група. Така Тейфъл изгражда теорията си, според която човек се стреми да се асоциира с предварително избрани от него атрактивни и успешни социални групи. Тенденцията към афилиране (присъединяване) към тези групи е свързана с потребността от повишаване на самооценката. Застрашената самоценка повишава необходимостта от вътрешно групово фаворитизиране, защото то повишава самооценката.
Теория за егоидентичността (личностна идентичност) на Ериксон – през детството си човек се стреми към консистентност (вътрешна непротиворечивост), към постигане на идентичност, към вътрешен интегритет на личнстта. Процеса има 4 основни етапа: 1) предрешаване – напр., родителите казват на детето че ще стане музикант и то се изживява така (6-7 години); 2) мораториум – включва отлагане на идентичността, човек експериментира със себе си, защото още не може да реши идентичността си; 3) объркване на идентичността свързана с вътрешна конфронтация със себе си, неуправляема апатия; 4) постигане на идентичност – постига се интегритет на личността, оформя се окончателна Аз-концепция.
Теория за социалната идентичност на Тейфъл. Създадена 70те год. на 20ти век. Свързва се с разкриване на психологическите детерминанти, лежащи в основата на асоциирането между хората. Тейфъл прави следните експерименти: прожектира диапозитиви с бели кръгчета и кара студентите си да ги преброят, но ги сменя бързо. Оформят се 2 групи преброители: подценяващи и надценяващи броя на кръгчетата. На тази база обособява 2 групи на основата на случайните критерии (така обособените групи са “минимални групи”). След това ги кара да разпределят и се оказва, че се стремят да облагодетелстват собствената си група. Този феномен е “вътрешно групово фаворитизиране” – тенденция да се облагодетелстват членовете на своята група. Така Тейфъл изгражда теорията си, според която човек се стреми да се асоциира с предварително избрани от него атрактивни и успешни социални групи. Тенденцията към афилиране (присъединяване) към тези групи е свързана с потребността от повишаване на самооценката. Застрашената самоценка повишава необходимостта от вътрешно групово фаворитизиране, защото то повишава самооценката.