Показват се публикациите с етикет осигурително право. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет осигурително право. Показване на всички публикации

вторник, май 27, 2008

ПЕНСИОННО ПРОИЗВОДСТВО

34. ПЕНСИОННО ПРОИЗВОДСТВО

Пенсионното производство представлява съвкупност от действия, които се извършват във връзка и по повод искане за отпускане на пенсия от лица с придобита пенсионна правоспособност и се свързва с възникнало пенсионно правоотношение между правоимащото лице и пенсионните органи от друга страна.
С пенсионното производство /ПП/ не се търси правна защита на накърнено материално право на лицето, както е това пред исковото производство пред съдилищата. При ПП се иска признаването на субективното право, каквото е правото на пенсия. От тази гл.т. е налице прилика между искането за признаването на субективното право на пенсия на лицето и установителния съдебен иск, обаче те не се покриват:
Например: при наличие на определена възраст и осигурителен стаж при условията на чл.68 КСО лицето е придобило право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случая материалното право за отпускане на пенсия е налице. За да реализира това право лицето е необходимо да предприеме съответните действия. Необходимо е наличието на волеизявление на лицето, което иска отпускането на пенсията. Това се обуславя от правилото, че пенсии не се отпускат служебно от пенсионния орган.
Правото на пенсия е субективно право на лицето и затова е необходимо наличието на неговото волеизявление. От това правило има изключение при наследствените пенсии от отношение на непълнолетните лица и пълнолетните лица, но с психически заболявания.
Реализирането на право на пенсия се извършва чрез ПП, което лицето с придобита пенсионна правоспособност, ако пожелае на лицето за отпускане на пенсия. Разрешението на искането за отпускане на пенсия се осъществява чрез съответните действия на субекта на правото на пенсия и пенсионния орган.
Субектите на ПП са: лицето, което иска отпускане на пенсия и пенсионния орган, който дължи пенсията.
Обект на ПП е пенсионното правоотношение, което възниква между субекта на правото на пенсия и пенсионния орган.
Разглеждането на искането на лицето за отпускане на пенсия от пенсионния орган е преценяване на правото му на пенсия съобразно действащото законодателство. Този орган е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Това е началникът на Отдел “Пенсионни осигуровки” на РУСО, а за София е директорът на пенсионното осигуряване на СУСО.
Длъжностното лице, на което е възложено пенсионното осигуряване в ТП на НОИ е компетентният държавен орган, който отпуска, изменя, осъвременява, спира, възобновява, възстановява и прекратява пенсиите /разлика между компетентност – обем от знания и компетенция - правомощие/.
Началото на ПП за отпускане на пенсия се полага с подаването на писмено заявление от заинтересованото лице в ТП на НОИ по последната адресна регистрация на заинтересованото лице. Заявлението за отпускане на пенсия може да се подава лично от лицето до ТП на НОИ по местоживеенето на осигуреното лице. Заявлението може да се подава и чрез последния работодател на заинтересованото лице. В тези случаи на работодателя е възложено задължението да подготви необходимите документи и заедно със заявлението да ги изпрати в ТП на НОИ в 15 дневен срок от получаване на заявлението.
Заявлението за отпускане на пенсия с специален образец, утвърден от управителя на НОИ. В него се съдържат данни, относно:
1. самоличността на лицето /трите имена, година, дата на раждане, месторождение, адресна регистрация по последно местоживеене, данни от л.к., ЕГН/;
2. за гражданското състояние на лицето /женен, омъжена, неженен, неомъжена, разведен/а, вдовец/ица, женен/омъжена с деца/;
3. вида на исканата пенсия
В заявлението за отпускане на пенсия трябва да се съдържа описа на документите за установяване на правото на искания вид пенсия и да бъде подписано от заинтересованото лице.
Документите, които са необходими за отпускане на пенсия са различни за отделните видове пенсии /чл.2 Наредба за пенсиите и осигурителен стаж/. При искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст заинтересованото лице е длъжно да представи в ТП на НОИ следните документи:
а) за осигурителен стаж /трудова книжка, осигурителна книжка, документи издадени от работодателя/;
б) за брутното трудово възнаграждение /доход върху който са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15г. осигурителен стаж по избор на лицето преди 01.01.1997г.;
в) за брутното трудово възнаграждение/ доход, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителен стаж след 01.01.1997г. до датата на пенсионирането.
Към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване се представят:
доказателства за осигурителен стаж до датата на инвалидизирането;
доказателства за брутно трудово възнаграждение/ доход, върху който са внесени осигурителни вноски за съответния брой години в зависимост от възрастта на лицето;
решението на ТЕЛК/НЕЛК за установяване инвалидност и процентното /50 и над 50%/ намаление на работоспособността на лицето.
Към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука се предоставят:
документ за брутното трудово възнаграждение/ доход до датата на инвалидизирането;
решение на ТЕЛК/НЕЛК, с който се определя инвалидността и степента на загубената работоспособност.
Заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност поради трудова злополука се свързва служебно от ТП на НОИ с досието за трудова злополука.
Към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради професионално заболяване се представят:
документ за брутното трудово възнаграждение/ доход до датата на инвалидизирането;
решение на ТЕЛК/НЕЛК за установена инвалидност и определена степен на загубена работоспособност.
Заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност поради професионално заболяване се свързана служебно от ТП на НОИ с досието за професионално заболяване.
Към заявлението за отпускане на лична пенсия за военна инвалидност на лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели/ пострадали през време или по повод на службата в запаса/ резерва и представят:
решение на ТЕЛК/НЕЛК за установяване инвалидността и степента на загубена работоспособност;
удостоверение от съответното поделение за датата на постъпването и уволнението от служба и за званието на лицето.
Към заявлението за отпускане на лична пенсия за военна инвалидност на лицата пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили се предлагат:
1. експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК за определяне инвалидността и степента на загубена работоспособност;
2. документ от съответното поделение удостоверяващо обстоятелството, при което е пострадало лицето.
Към заявлението за отпускане на лична пенсия за гражданска инвалидност:
решение на ТЕЛК/НЕЛК за установена инвалидност или степен на неработоспособност;
документ, удостоверяващ обстоятелството, при което лицето е заболяло/ пострадало при изпълнение на гражданския дълг:
В тези случаи документът се съставя от кмета и упълномощеното от него длъжностно лице. В случаите, когато лицето е пострадало случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи органът, причинил увреждането съставя документа.
Лицето може да получи наследствена пенсия или добавка към пенсията по чл.84 КСО. Пенсионерът има право на добавка в размер на 20% от пенсията или сбора на пенсиите на починалия съпруг/а. Добавката не може да се получава заедно с наследствена пенсия. Тогава се представят:
а) удостоверение за наследници
б) за деца над 18г. до навършване на 26г., ако продължават да учат следва да се даде удостоверение от учебното заведение. Ако са на наборна военна служба – военно-осигурителна книжка/ удостоверение от съответното поделение;
в) за деца, инвалидизирани до 18/26г. по време на обучението или наборна военна служба, се представя решение на ТЕЛК/НЕЛК с всички необходими данни за определяне на правото и срока за получаване на пенсията;
г) за преживели съпрузи, които не са навършили възраст и са неработоспособни, се представя решение на ТЕЛК/НЕЛК с данните, необходими за определяне на правото и срока за получаване на пенсията;
д) за децата се представя декларация, че не са осиновени, преживелият съпруг – че не е стъпил в граждански брак;
е) за родители – декларация, че не получават лична пенсия, и че не са лишени от родителски права, както и документ, удостоверяващ, че са родители – удостоверение за раждане, съдебно решение;
ж) за родителите на лица, починали по време на наборна военна служба – документ, издаден от съответното поделение, удостоверяващ, че смъртта е настъпила по време на наборна военна служба.
Към заявлението за отпускане на социална пенсия за старост, от лица, навършили 70г, се представя декларация по образец за семейното и икономическото състояние и годишния доход на член от семейството.
Заявлението се счита за подадено от датата на подаването му в ТП на НОИ. Когато заявлението е подадено чрез последния работодател, за дата на постъпване и завеждане на заявлението се счита датата на завеждането му при работодателя. По първоначално постъпване заявлението за отпускане на пенсия, се съставя пенсионна преписка /пенсионно досие/. Номерът на досието е ЕГН на заявителя. Към досието се прилагат документите, необходими за отпускане на съответния вид пенсия.
Непосочването от заявителя на законното основание /член, алинея, точка/ за отпускане на пенсия, не прави заявлението нередовно.
Размерът, правото и вида пенсия се преценяват служебно от длъжностното лице, комуто е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
Пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото, а тези за стаж и възраст – от датата на прекратяване на осигуряването, ако е подадено в 6-месечен срок от прекратяването на трудовото правоотношение.
Пенсия за инвалидност – от датата на заявлението, ако необходимите документи са подадени в ТП на НОИ в 1-месечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК или НЕЛК.
Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с индивидуален административен акт на длъжностното лице, на което е възложено ръковоството на „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ. Длъжностното лице има задължението да се произнесе в 3-месечен срок дали отпуска или отказва да отпусне искания вид пенсия.
Разпорежданията на длъжностното лице за пенсиите за инвалидност и добавките за чужда помощ са въз основа на комисия към ТП на НОИ. Медицинската комисия се състои от председател и двама членове, които се определят от ръководителя наТП на НОИ. Решенията на медицинската комисия се издават в 30-дневен срок от подаване на заявлението след разглеждане на медицинската документация, решенията на ТЕЛК или НЕЛК. В случай, че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК или НЕЛК са неправилно издадени, то председателят й подава жалба в 14-дневен срок от деня на заседанието. Тя се подава пред НЕЛК или СГС. Ако решението на ТЕЛК или НЕЛК е обжалвано, не се издава разпореждане за отпускане на пенсия до влизането в сила на решението на НЕЛК или СГС.
І. ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯТА - пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят и т.н., с разпореждане на длъжностното лице, комуто е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
Длъжностното лице, комуто е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ и управителят на НОИ или упълномощеното от него лице по отношение на пенсиите по международен договор, по който България е страна, издадат разпореждания за възстановяване за неправилно изплатени суми за пенсии в едномесечен срок от установяване на дължимата сума.
Препис от разпореждането на длъжностното лице, комуто е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, ТП на НОИ, с което се отпуска, изменя, осъвременява, спира, възобновява, прекратява, възстановява пенсията, както и за възстановяване на неправилно изплатени суми, се връчва пряко на лицето или чрез пощенските станции срещу подпис и съответното датиране. Дължимите суми по разпорежданията се събират от пенсията на пенсионера. А когато пенсията е прекратена – по ДОПК. Разпорежданията могат да се обжалват в 14-дневен срок пред ТП на НОИ.
ІІ ИЗМЕНЯНЕ на пенсията :
Изменение на размера на отпуснатата пенсия поради нововъзникнали обстоятелства.
Ø Когато пенсионерът представи нови доказателства за придобитият осигурителен стаж, осигурителен доход, за гражданско състояние, т.е. за обстоятелства, които влияят върху размера на пенсията. Не е необходимо тези доказателства да са нововъзникнали. Достатъчно е да не са могли да бъдат представени при подаване на заявлението.
Инициативата за изменението принадлежи на пенсионера, т.к. пенсионният орган служебно не събира доказателства. Пенсионният орган проверява достоверността на представените доказателства, свързани с отпускане/изменение на пенсията. Разпоредбата за отпускане и изменяне е ново разпореждане от датата на представяне на документа.
Ø Пенсията се изменя/отпуска, когато е неправилно отпусната /отказано отпускането й.
Инициативата може да е на искателя или пенсионния орган. Разпореждането се изменя от датата на отпускането /промяната на пенсията. При неправилен отказ – разпореждането се изменя от датата на придобиване на правото на пенсия, ако заявлението е подадено в ТП на НОИ в 6 месечен срок от пораждането на правото. Ако документите са подадени по-късно, то пенсия се отпуска от датата на подаване на документа.
Ø Пенсията се изменя, когато е определена в по-висок/по-нисък размер. Разпореждането се изменя от датата на отпускане.
Ø Пенсията се изменя, когато се констатират явни фактически грешки. Инициативата е на длъжностното лице, определено да ръководи пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. В тези случаи разпореждането се поправя от деня на отпускането на пенсията. Тук става дума за грешки при неправилно определяне поради аритметични грешки. В тези случаи разпореждането се изменя от деня на отпускането/ отказа за отпускане.
Ø Пенсията се изменя, когато констатират пропуски: не са взети предвид документи, имащи значение за определяне размера на пенсията. Например: документи, с които се удостоверяват осигурителен стаж, осигурителен доход. Разпореждането се изменя от датата на отпускане на пенсията.
Осъвременяването на пенсиите е привеждане на размера им в съответствие с настъпилите обществено-икономически промени в страната. Всички видове пенсии се осъвременяват. Критерии за това са:
икономически – нарастване на осигурителния доход за страната;
социални – промени в цените на потребителските стоки през предходната календарна година.
Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година се осъвременяват от 1 юли с решение на НОИ с процент, който е равен на сбора от 50% от нарастването на осигурителния доход + 50% от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.
ІІІ. СПИРАНЕ на пенсията :
Спирането е времето, за което е преустановено изплащането на пенсията, при запазване на субективното право на лицето на пенсия. Може да се отнася до цялата/ част от пенсията.
Основанията за спиране, възникнали след отпускане на пенсията: КСО – чл.95:
1. по писмено искане на лицето
Причините за спирането може да са от различен характер. Напр., придобиване право на пенсия в по-голям размер, която не може да бъде кумулирана с получаваната пенсия. От датата на заявлението или от друга посочена в заявлението дата – става спирането.
2. когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от ТЕЛК/НЕЛК, след като е повикано служебно /по тяхна инициатива/.
Това основание се прилага при пенсиите за инвалидност, отпуснати за определен срок. Спирането на пенсията става от датата, до която е отпусната пенсия за инвалидност.
3. когато пенсионерът не я е получавал повече от 6 месеца.
Причините за неполучаването могат да са от различен характер. Съображението на законодателя за спирането, е неустановеността на състоянието на пенсионера. Спирането се извършва от първо число на месеца, за който не е получена пенсията.
4. Несъвместимост за получаване на повече от една пенсия - когато не се следва изплащането на основание чл.101 КСО, т.е. не могат да се получават следните пенсии:
- лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст;
- лична или наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична/ наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
- лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване с наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
- социална пенсия за старост, персонална пенсия и пенсия за особени заслуги с друг вид пенсия.
Когато лицето има право на повече от една пенсия, се определя най-голямата по размер пенсия.
ІV. Прекратяването – окончателно преустановяване изплащането на пенсии. При спирането право на пенсия не се засяга, а при прекратяване придобитото право се погасява.
Основания за прекратяване – чл. 96:
Първа група – юридически факти, след отпускането и получаването на пенсията водят до прекратяването й по силата на закона:
1. смърт на пенсионера – престава да съществува /изчезва/ субективното право на пенсия. Смъртта обаче може да породи право на наследствена пенсия на лицата, които са издържани от починалия и са включени в кръга на наследниците по смисъла на чл.80 КСО. Пенсията се прекратява от края на месеца, през който лицето е починало.
2. при навършване определена възраст на детето – това правило се прилага, когато детето навършва възраст, до която може да я получава или когато детето е осиновено. Възрастта в тези случаи е елемент на основанието на правото на наследствената пенсия. Ако изискването за възраст не е налице, отпада основанието за получаване на наследствена пенсия. Пенсията се прекратява от датата, от която е възникнало основанието за прекратяването й.
3. при встъпване на преживелия съпруг в нов брак - това основание се прилага при наследствените пенсии. Законодателната презумпция е, че средства за издръжка ще се получават от съпруга по новия брак. Ако новият брак бъде прекратен поради развод – пенсията се възстановява.
4. когато отпадне основанието за получаването й - това са случаите, когато работоспособността на пенсионера е възстановена. Пенсията се прекратява от датата на постановяването на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК за възстановената работоспособност.
Втора група – юридически факти,които касаят поведението на лицата:
1. при представяне на неистински/ подправен/ с невярно съдържание документ - това са хипотези на престъпно поведение на пенсионера. За прекратяване на пенсията на това основание е необходимо документните престъпления да бъдат установени по съдебен ред. В тези случаи разпореждането за прекратяване на пенсията е от датата на отпускането й.
2. при умишлено причиняване на инвалидност на пенсионера - пенсионерът сам е причинил, умишлено, своята инвалидност. Целта му е била да получи пенсия за инвалидност. Умишленото причиняване на инвалидност се установява по съдебен ред, за да може да служи като основание за прекратяване. Това основание е приложимо при наследствената пенсия за инвалидност, когато правото на такава пенсия е обусловено от неработоспособността на лицето. Разпореждането за прекратяването е от датата на отпускането й.
3. при инвалидност следствие на извършеното от пенсионера умишлено престъпление - не е необходимо умишленото престъпление да е било насочено към причиняването на инвалидността, но при осъществяването му е настъпила инвалидност. Трябва по съдебен ред да се установи, че причиняването на инвалидността е резултат от извършеното престъпление от пенсионера. Пенсията се прекратява от датата на отпускането й.
V. Спряната пенсия се възобновява /подновява се спряна пенсия/, а прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато основанието за спиране/прекратяване отпадне. Пенсията се възстановява от деня на отпадането на основанието за спирането и прекратяването й.
Необходимо е заявлението за възобновяване/възстановяване на пенсията да е подадено в 3г. срок от датата на отпадане на основанието за спиране/прекратяване на пенсиите или от датата на подаване на заявлението, когато срокът е пропуснат.

понеделник, май 26, 2008

Социални пенсии. Пенсии за особени заслуги към държавата и нацията. Персонални пенсии

33. Социални пенсии. Пенсии за особени заслуги към държавата и нацията. Персонални пенсии

Социална пенсия за старост :
Социалната пенсия за старост е материално обезпечение, което се предоставя когато лицата нямат право на друг вид пенсия по КСО. Правото на този вид пенсия възниква при кумулативно наличие на две предпоставки:
1. лицето да е навършило 70г. възраст. Тази възраст е обща и за мъже и за жени;
2. годишният доход на член на семейството да е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход установен за страната през последните 12 месеца преди искането на пенсията.
89/1 - При определяне на годишния доход за член на семейството се считат съпругата и съпругът и децата до 18г. възраст, ако не са встъпили в брак, както и децата над тази възраст, ако са неработоспособни, нямат други доходи и не са встъпили в брак.
Размерът на социалната пенсия за старост, както и условията за нейното получаване, се определят от МС по предложение на Министерството на труда и социалната политика и НОИ. Преди всичко това е най-ниският размер на лична пенсия по българското законодателство. Размерът на социалната пенсия за старост служи като мярка, от която се изчисляват минималните размери на всички други видове пенсии /няма икономическа логика/.
Социална пенсия за инвалидност
Право на този вид пенсия възниква при кумулативното наличие на две предпоставки:
1. необходимо е лицето да има намалена работоспособност повече от 70,99 на 100 /т.е. втора и трета степен инвалидност/. Това означава ТЕЛК/НЕЛК да е определила степен на инвалидност по-голяма от 70,99%. Без значение е видът на заболяването, както и обстоятелствата, при които е настъпило. Инвалидността може да е в резултат на вродено тежко заболяване, психическо или физическо увреждане, придобита след раждането и т.н.
2. лицето да е навършило 16г. възраст. Възрастта е фиксирана на 16г., защото това е възрастта, с навършването на която възникват трудовата дееспособност по българското законодателство.
Идеята на законодателя е ако лицето беше работоспособно от тази възраст насетне би могло да постъпи на работа, но високата степен на неработоспособност не му позволява да направи това.
Размерът на социалната пенсия за инвалидност на лицата със загубена работоспособност над 90,99 на 100 е 120% от социалната пенсия за старост, а за лицата със загубена работоспособност от 70,99 на 100 размерът на пенсията е 110% от социалната пенсия за старост.
Пенсии за особени заслуги към държавата и нацията :
Пенсията за особени заслуги към държавата и нацията се отпускат от НС по предложение на МС.
Този вид пенсии не са субективно право на съответните лица, защото се отпускат въз основа на преценка на определени държавни органи. Основанието за отпускане на този вид пенсия са особените заслуги на лицето към държавата и нацията.
Особените заслуги към държавата и нацията е обобщение за личния принос на съответното лице за развитието на Българската държава и нация. Този принос може да се изразява в различни области на обществения живот – наука, образование, култура, изкуство, спорт и т.н. Това са заслуги, които се открояват със своята мащабност и на стотици хиляди обикновени граждани, които изпълняват добросъвестно и честно своите трудови задължения и дават принос за развитието на България , за издигане на международния престиж на българската държава.
Процедурата за отпускане на тази пенсия започва с доклад, който всъщност е предложение на съответното ведомство/министерство до МС. В него се посочват особените заслуги на лицето към държавата и нацията, обосновава се характера им и се предлага на МС да приеме направеното предложение и да го внесе със свое решение в НС. МС обсъжда направеното предложение и ако приеме това становище внася със свое решение предложението до НС за отпускане пенсия на лицето. Окончателното решение се приема от НС. Когато НС прецени, че са налице особени заслуги към държавата и нацията на съответното лице, то приема решение, с което отпуска пенсията.
Взетото от НС решение е правопораждащият юридически факт, от който произтича правото на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. В решението се посочва и датата, от която се отпуска пенсията, както и размерът на пенсията. Той е 35% от максималният осигурителен доход, определен от ЗБДОО за календарната година, т.е. за 2008г. е 490 лв. Тази пенсия не се наследява.
Персонални пенсии :
МС по определени от него условия и ред в изключителни случаи може да отпуска пенсии на лица по отношение на които не са налице някои от изискванията на КСО. Персонални пенсии в изключителни случаи могат да се отпускат от МС на следните категории лица:
1. на деца без право на наследствена пенсия от починал родител(и);
2. на жени, навършили 65г. възраст, които са родили и отгледали 5 и повече деца до навършване на 18г. им възраст, като майката не трябва да е лишена от родителски права или да не са й ограничени родителските права. Децата не трябва да са настанени за отглеждане в държавно заведение за срок повече от 1г., освен ако това е станало по здравословни причини. Годишният доход на член от семейството да е по-малък от гарантирания минимален доход, установен за страната за последните 12 м. преди искането за пенсията. Майката трябва да има най-малко 3 год. осигурителен стаж;
3. на лица, навършили 65г. възраст, които са полагали грижи в продължение на повече от 10 години за инвалиди – членове на семействата им, постоянно нуждаещи се от чужда помощ. За членове на семействата се считат: съпругът/гата/, техните възходящи и низходящи по права линия, инвалидите със загубена работоспособност повече от 90%.
Лицата, на които се отпускат персонални пенсии трябва да отговарят на две основни изисквания:
годишният доход /без сираците/ на членовете от семейството да е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца преди искането на пенсията;
да имат действителен осигурителен стаж /без сираци/ минимум 3 години.
Действителен стаж е действително изслуженото календарно време по трудово/ служебно правоотношение или времето през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето през което лицето се осигурява изцяло за своя сметка.
Предложението до МС за отпускане на съответния вид персонална пенсия се прави от Министъра на труда и социалната политика съгласувано с Министъра на финансите.
Предложението си Министърът на ТСП прави въз основа на:
1. заявление на лицето, адресирано до НОИ, който включва мотивите за отпускане на персонална пенсия, данни за самоличността на лицето и за гражданското му състояние;
2. разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, ТП на НОИ с което се отказва отпускането на пенсия. Когато няма постановено такова разпореждане, лицето предоставя документ, установяващ липса на основание на друг вид пенсия или декларация, че няма достатъчно положен осигурителен стаж;
3. решение прието на сесия на Общинския съвет за внесеното предложение до МС;
4. декларация за семейството и имотното състояние и за годишния доход на семейството за 12 месеца преди искане на пенсията.
5. за жени навършили 65г. възраст – трябва да представят документ, че са родили и отгледали 5 или повече деца до 18г. възраст, трябва да предоставят също и удостоверение от общината/кметството, че не са били лишени или ограничени от родителските им права и че децата не са били настанени в Държавно заведение за отглеждане за срок по-голям от една година, освен по здравословни причини;
6. за лицата навършили 65г. възраст, които са полагали грижи в продължение на повече от 10 години за инвалид – член на техните семейства е необходимо да представят и решения на ТЕЛК/НЕЛК, удостоверяващ, че болния за цели 10 годишен период е бил инвалид с намалена работоспособност над 90,99%, който постоянно се е нуждаел от чужда помощ.
МС отпуска пенсията с решение. Решението е правопораждащ юридически факт, от който произтича правото на персонална пенсия. Размерът на пенсията е 90 % от социалната пенсия за старост. Той е еднакъв за всички лица, на които са отпуснати съответния вид персонална пенсия.

неделя, май 25, 2008

НАСЛЕДСТВЕНА ПЕНСИЯ

32.НАСЛЕДСТВЕНА ПЕНСИЯ

Наследствена пенсия се дължи не на починалото лице, а на лицата, които то е издържало и са загубили основния източник на средства. Тя е производна от личната пенсия на починалото осигурено лице. Личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите за гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, за инвалидност, за особени заслуги и персоналните пенсии.
Наследствените пенсии имат за цел да обезпечат членовете на семейството/ други близки лица на осигуреният, които са били издържани от него до смъртта му.
Наследяване – преминаване на имуществото на починалото лице, наследодателят към неговите наследници.
При наследствените пенсии на ДОО е налице изплащане от осигурителния орган на лицата, които са били издържани от починалото осигурено лице на средства за тяхната издръжка, получавани от тях приживе и които те са престанали да получават, поради смъртта на осигуреното лице.
При наследствените пенсии по ДОО не е налице наследяване, нито фигурата на “наследници” в точния наследствено-правен смисъл на това понятие. Налице са права, предвидени в пенсионното законодателство. Тези права са предоставени на преживелите починалия осигурен, негови близки, които той е издържал със средствата, получавани като трудови доходи или лична пенсия.
Наследствените пенсии по ДОО не се изплащат от личните средства на осигуреното лице, за да е налице тяхното наследяване. Те се изплащат от Фонд “Пенсии” или Фонд “Трудова злополука и професионално заболяване” на ДОО.
Разбирането на законодателят за наследствените пенсии, като различни от наследяването се възприема от разпоредбите на чл.80/4/ КСО, съгласно които получаването на наследствената пенсия не се счита за приемане на наследство.
Преминаване на някои пенсии в наследствени :
личните пенсии за трудова дейност могат да преминават в наследствени;
пенсиите на военна и гражданска инвалидност могат да преминават в наследствени.
Субективното право на наследствена пенсия възниква при кумулативното наличие на две предпоставки:
а) от една страна да е настъпила смъртта на осигурения, който е издържал определените в чл.80/4/ КСО лица;
б) от друга страна се изисква починалият да е с придобитото право на лична пенсия или да е получавал лична пенсия.
Субектите на правото на наследствена пенсия са посочени в чл.80/2/ КСО. Правото на наследствена пенсия имат:
децата на починалия осигурен до навършване на 18г. възраст. Децата ще имат право на наследствена пенсия и след 18г., ако учат. В тези случаи срока е със завършване на обучението, но не по-късно от навършването на 26г. Право имат и лицата за времето на отбиване на наборна военна служба – не по-късно от 26г. децата инвалиди, инвалидността на които е настъпила до 18г., и след 18г. но не по-късно от 26г. /учащи/наборна военна служба/ са инвалидизирани и право на наследствена пенсия продължава и след тази възраст. Право на наследствена пенсия имат както родените в брака, така и извънбрачните и осиновените деца. Децата, които имат право на наследствена пенсия след навършването на 18г. възраст са:
1. учениците, които продължават образованието си след навършване на 18г. в училищата, създадени по реда на Закона за народната просвета, независимо от степента и формата на обучение. Това обстоятелство учениците удостоверяват в началото на всяка учебна година с документ от съответното учебно заведение;
2. деца, независимо от формата и степента на обучението им приети и записани във Висши училища, създадени по реда на Закона за висшето образование. Това обстоятелство те установяват в началото на всеки учебен семестър с документ от съответното висше училище.
За учащи се считат лицата, които са прекъснали обучението си поради тежко и продължително заболяване, както и поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете, но общо за не повече от две години, за лица, завършващи последен курс на обучение се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на първата редовна поправителна сесия за курса.
преживелият съпруг – това право възниква 5 години по-рано от възрастта по чл.68, ал. 1-3 КСО или преди тази възраст, ако е неработоспособен. В тези случаи правото на наследствена пенсия възниква независимо от възрастта на преживелия съпруг с факта на смъртта на осигурения съпруг;
родителите - имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл.68, ал.1, 2 КСО и нямат право на друг вид пенсия. Родителите на децата, починали по време на наборна военна служба имат право на наследствена пенсия, независимо от възрастта им. Те получават в пълен размер личната си и наследствена пенсия.
При смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната пенсия, която починалият би получил като инвалид със загубена работоспособност повече от 90 % на сто – за общо заболяване,трудова злополука и професионална болест.
РАЗМЕР - наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалия осигурен според броя на наследниците:
1. при един наследник – 50% от пенсията;
2. при двама наследници – 75% от пенсията;
3. при трима и повече наследници – 100% от пенсията.
Минималният размер на наследствената пенсия не може да е по-малко от 90% от социалната пенсия за старост.
Наследствената пенсия се отпуска общо за всички лица, които имат право на тази пенсия и се разделя поравно между тях.

петък, май 23, 2008

31.ПЕНСИЯ ЗА ИНВАЛИДНОСТ

31.ПЕНСИЯ ЗА ИНВАЛИДНОСТ

Пенсията за инвалидност се отпуска при настъпила инвалидност на лицето. Инвалидността е загубена напълно или частично, завинаги или за продължителна временна неработоспособност. Налице са елементите определеност, т.е. за винаги и определяемост, т.е. за продължително време.
Пенсията за инвалидност се отпуска при настъпила инвалидност, предизвикана от нея невъзможност на лицето да упражнява трудова дейност и да получава доходи, за да осигурява своята и на семейството си издръжка.
Инвалидността е едно обобщение като правно понятие. Има видове пенсии за инвалидност, чрез които се проявява общото понятие за пенсия за инвалидност и съобразно с тези различни видове пенсии за инвалидност се обособяват и присъщите за тях и отделни категории на субектите на правото на всеки отделен вид пенсия за инвалидност.
Пенсия e родово понятие, защото има видове пенсии за инвалидност за отделни категории лица.
Пенсиите за инвалидност се делят на две основни групи:
Първата група включва пенсии за инвалидност, свързани с трудова дейност. Към нея се отнасят:
а) пенсии за инвалидност поради общо заболяване;
б) пенсии за инвалидност поради трудова злополука;
в) пенсии за инвалидност поради професионално заболяване.
Втората група включва пенсии за инвалидност несвързани с трудова дейност. Тя включва:
а) пенсии за военна инвалидност;
б) пенсии за гражданска инвалидност;
в) социални пенсии за инвалидност.
В КСО се въвежда правилото за процентно намаление на работоспособността на лицето за придобиване право на пенсии за инвалидност. По такъв начин се изостави съдържащото се в отменения Закон за пенсиите правило- неработоспособността да се отделя в група инвалидност в зависимост от степента на загубена работоспособност и с оглед на професията на лицата.
Пенсия за инвалидност се определя:
1. на лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 %, което отговаря на трета група инвалидност по отменения Закон за пенсиите – първа степен на неработоспособността;
2. на лица с намалена работоспособност от 71 до 90%, което отговаря на втора група инвалидност по отменения Закон за пенсиите – втора степен инвалидност;
3. на лица с намалена работоспособност над 90 %, което отговаря на първа група инвалидност по отменения Закон за пенсиите – трета степен инвалидност.
Право на пенсия за инвалидност независимо от ОСР, които са предизвикали инвалидността /общо заболяване,трудова злополука,професионална болест/ възниква от датата на инвалидизирането и пенсия се отпуска за времето, докато продължава инвалидността.
Пенсиите за инвалидност на лицата навършили възрастта за пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-3 от КСО се отпускат пожизнено.
Осигурените лица, които са загубили 50 на 100 или над 50% от работоспособността си, поради трудова злополука или професионално заболяване имат право на пенсия за инвалидност независимо от продължителността на осигурителния стаж;
В кръгът на субектите на право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване са включени: лицата по чл.4:
осигурени за всички ОСР;
лицата осигурени за всички социални рискове без безработица; и
лицата осигурени за ОСР – старост, инвалидност поради общо заболяване, смърт.
Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване възниква при наличието на две основни предпоставки:
а) от една страна установена инвалидност поради общо заболяване. Инвалидността се установява със заключение на ТЕЛК или НЕЛК, която опредя процента загуба на работоспособността и общото заболяване, което е предизвикало инвалидността. Необходимо е инвалидността да е настъпила през време на съществуването на осигурителното правоотношение.
б) от друга страна лицето трябва да има минимален осигурителен стаж. КСО е сравнение с отменения Закон за пенсиите е уеднаквен правен режим от гл.т. на осигурителния стаж за придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както за лицата, осигурени за всички ОСР, така и за лицата, осигурени за ОСР старост, инвалидност поради общо заболяване и смърт.
За лицата до 20г. възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа пенсия за инвалидност поради общо заболяване се отпуска без необходимостта тези категории лица да имат осигурителен стаж.
За лицата до 25г. възраст и за инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа пенсия за инвалидност поради общо заболяване се отпуска най-малко при наличието на една година осигурителен стаж.
За лицата до 30г. възраст, които са инвалидизирани, пенсия за инвалидност поради общо заболяване се отпуска при наличието на не по-малко от 3г. осигурителен стаж.
За лицата над 30г. възраст, за придобиване право на пенсия поради инвалидност поради общо заболяване се изисква да имат минимум 5г. осигурителен стаж.
Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл.68 /за стаж и възраст/, разликата между възрастта му и възрастта по чл. 68, се признава за осигурителен стаж. Размерът на пенсията за инвалидност се определя по два критерия:
доход;
осигурителен стаж на лицето.
Конкретният размер се получава като доходът се умножи с процента, който е равен на всяка година осигурителен стаж. Всеки от тези два критерия има свой начин на формиране и особености.
ПЪРВА ГРУПА. При уредбата на пенсиите за инвалидност осигурителното законодателство и по-точно КСО третира еднакво инвалидността, причинена както от трудова злополука, така и за професионално заболяване. Затова правната уредба се отнася едновременно и за инвалидността, причинена от двата ОСР.
Инвалидността причинена от трудова злополука, професионално заболяване от гл.т. придобиване право на пенсия се третира по-благоприятно от инвалидността причинена от общо заболяване. Т.е., не се изисква наличието на осигурителен стаж и пенсията е в по-голям размер. Това се обуславя от обстоятелството, че трудовата злополука и професионалното заболяване са ОСР с професионален произход. Предпоставката при наличието, на която възниква правото на пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване е наличието на инвалидност, установена с експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК. Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване се определя по същия ред и критерии, както при пенсиите за осигурителен стаж и възраст. Минималните размери на пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване са диференцирани според степента на намалената работоспособност.
Това се изразява в две насоки:
1. при настъпване на тези два риска в резултат, на които на лицето е определена степен на инвалидност, придобиват право на пенсии за инвалидност без да е необходимо наличието на осигурителен стаж.
2. размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука/професионално заболяване е по-голям в сравнение с пенсията за инвалидност поради общо заболяване.
ВТОРА ГРУПА. Субектите на правото на пенсия за военна инвалидност са лицата, които са загубили част от работоспособността си, поради това, че са заболели/са пострадали през време или по повод:
а) на кадрова военна служба;
б) служба в запаса/ в резерва;
в) лицето е пострадало при оказване съдействие на въоръжените сили.
Предпоставки за отпускане на пенсия за военна инвалидност:
- лицата, включени в кръга на лицата, осигурени за военна инвалидност, т.е. лицата да са работили или да са пострадали, което обстоятелство да е довело до тяхната инвалидност;
- заболяването или увреждането да е по време или по повод на военната им служба.
Това се отнася към лицата, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили, загиналите или безследно изчезналите. Пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили се изразява в подпомагане на въоръжените сили при изпълнение на техните задължения при отбраната на страната /военни учения, военни действия и т.н./. Пострадали по смисъла на чл. 85, ал. 1 КСО са лицата, получили травматични увреждания, довели до инвалидност. В някои случаи дори когато страданието не може да бъде предизвикано от условията на изпълнението на военната служба във въоръжените сили, но заболяването е установено през време на военната служба на лицето се приема, че то е пострадало през време на изпълнение на военната си служба. Размерите на пенсиите за военна инвалидност се определят според военното звание на пострадалия и степента на намалената работоспособност като процент от социалната пенсия за старост.
ТРЕТА ГРУПА. Чрез пенсиите за гражданска инвалидност в обсега на пенсионното право се включват лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали:
а) при изпълнение на граждански дълг – случаите, когато лицата са пострадали при спасяване на човешки живот, при извършване на спасителни и възстановителни работи, природни бедствия и други;
б) случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи – това са лица при преследване на престъпници, при организирани акции на полицейски и други органи за борба с престъпността. Органите на властта в тези случаи са полиция, други органи на сигурността и реда при изпълнение на възложените им от закона задачи. Необходимо е тези граждани да са пострадали неволно от органите на властта, а не като преследвани за извършено от тях престъпление.
Съдебната практика приема, че случайно пострадал от действия на органите на властта е и този, който поради създадената обстановка не е могъл да разбере, че срещу него са предприети мерки с цел принуждаването му да измени възприетото от него поведение и поради това неочаквано и непредвидимо претърпява увреждане, довело до инвалидност. Размерът на пенсиите за гражданска инвалидност са процент от социалната пенсия за старост:
за лица с намалена работоспособност над 90 % - 150 %;
за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 % - 140 %;
за лица с намалена работоспособност от 50 до 71 % - 115 %;
ЧЕТВЪРТА ГРУПА. Правото на социална пенсия за инвалидност възниква при кумулативното наличие на две предпоставки:
1/ лицето да е със степен на инвалидност над 71 % като е без значение видът на заболяването, както и обстоятелствата, при които да е настъпило;
2/ лицето да е навършило 16 г., защото това е възрастта с навършването на която възниква трудовата дееспособност.
Идеята е, че ако лицето е работоспособно след 16 г. би могло да постъпи на работа, но неработоспособността му не позволява да го направи. Размерът се определя въз основа на социалната пенсия за старост като се отчита и степента на загубената работоспособност.
за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 % - 110 %;
за лица с намалена работоспособност над 90 % - 125 %;

вторник, май 13, 2008

ПЕНСИИ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ

30.ПЕНСИИ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ

ОСР, при реализирането на които се отпускат пенсии за осигурителен стаж и възраст е старостта. Старостта като ОСР в пенсионното законодателство е възрастовата граница, която се определя от навършен голям брой години. Възрастта е точно определена в закона след настъпването й, за която може да се иска отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Възрастта, след навършването на която за осигуреното лице настъпва право на пенсия означава презюмираната, т.е. предполагаемата неработоспособност на лицето. Затова пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат именно във връзка с презюмираната неработоспособност на осигуреното лице.
Понятието “старост” в пенсионното законодателство се изразява в навършването на определена възраст, с която правните норми свързват освобождаването на лицето да упражнява трудова дейност и предоставянето му на материално обезпечение под формата на пенсия.
От 1957г. пенсията за осигурителен стаж и възраст /по тогавашното законодателство – пенсия за старост/ са свързани с пола на осигуреното лице на работата /категориите труд/. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за жените възниква по-рано от тази за мъжете.
Категориите труд са необходими за определяне на осигурителен стаж при пенсиониране - като предпоставка за възникване на правото на пенсия.
*Самата категория труд представлява оценка за съдържанието на полагания труд и условията, при които се използва предоставената работна сила.
Според Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, всички видове работи и дейности, в зависимост от техния характер и тежест и според условията, при които се извършват от осигуреното лице са разпределени в три основни категории труд:
първа категория труд – тук се отнася трудът на заетите в най-тежките и най-вредните за здравето на работника или служителя производства и дейности. Такива са например: подземни, подводни работи. Видовете работи и дейности от първа категория труд изчерпателно са посочени в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране;
втора категория труд – тук се отнася трудът на заетите в тежки, вредни за здравето на работника или служителя производства и дейности. Такива са например: редица производства и дейности в черната и цветната металургия, цимент, химическа промишленост, транспорт и т.н. Видовете производства и дейности от втора категория труд изчерпателно са изброени в Наредбата за категоризирането на труда при пенсиониране;
трета категория труд – тук се отнасят всички останали работи и дейности, които не се включват в първа и втора категория труд. Тяхното извършване е съпроводено с нормално напрежение и с нормални условия на труд.
Категоризирането на труда при пенсиониране по същество е определеня на различни условия за пенсиониране на отделни категории осигурени лица, съобразно извършваната от тях работа.
Субектите на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст са физически лица, включени в кръга на осигурените лица, за ОСР – старост. Субективното право на пенсия за осигурителен стаж и възраст възниква при наличието на определени в КСО предпоставки. В чл.68/1-3/ КСО са посочени предпоставките за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За придобиване правото на този вид пенсия законодателството използва три величини:
1. възраст – навършени години;
2. години – осигурителен стаж;
3. сбор между първите две. Това е т.нар. точкова система за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Основен въпрос на правната уредба на категориите труд е превръщането на труда от една категория в друга – само при пенсия за осигурителен стаж и възраст . При преценяване на наличието на право и определяне на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст ,осигурителния стаж се превръща в 3 категория труд. При осигурителен стаж от различни категории труд, осигурителния стаж от 1 и 2 категория се превръща в осигурителен стаж от 3 категория труд, като:
- 3 години осигурителен стаж от 1 кат.= 4 години осигурителен стаж от 2 кат.= 5 години осигурителен стаж от 3 кат., т.е. съотношението е 3:4:5.
За придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст базисна е 2000 година. Изискващият се осигурителен стаж представлява разликата от общия сбор, т.е. навършените години възраст и години осигурителен стаж и навършени години възраст. От 01.01.2000г. и началото на следващите години изискващата се възраст се увеличава с 6 месеца всяка календарна година за да достигне 63г. за мъжете през 2005г. и 60г. за жените през 2009г. Математическата формула не е дадена в закона, извлича се от чл.68 КСО.
Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за мъжете се придобива както следва:
1. от 01.01.00г. – възраст – 60,5г., осигурителен стаж – 37,5г., общ сбор – 98 точки;
2. от 01.01.01г. – възраст – 61г., осигурителен стаж – 38г., общ сбор – 99 т.;
3. от 01.01.02г. – възраст – 61,5г., осигурителен стаж – 38,5г., общ сбор -100т.;
4. от 01.01.03г. – възраст – 62г., осигурителен стаж – 38г., общ сбор – 100т.;
5. от 01.01.04г. – възраст – 62,5г., осигурителен стаж – 37,5г., общ сбор – 100т.;
6. от 01.01.05г. и насетне – възраст – 63г., осигурителен стаж – 37г., общ сбор – 100т.
Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за жените се придобива, както следва:
1. от 01.01.00г. – възраст – 55,5г., осигурителен стаж – 32,5г., общ сбор – 88т.;
2. от 01.01.01г. – възраст – 56г., осигурителен стаж – 33г., общ сбор – 89т.;
3. от 01.01.02г. – възраст – 56,5г., осигурителен стаж – 33,5г., общ сбор – 90т.;
4. от 01.01.03г. – възраст – 57г., осигурителен стаж – 33г., общ сбор – 90т.;
5. от 01.01.04г. – възраст – 57,5г., осигурителен стаж – 32,5г., общ сбор – 90т.;
6. от 01.01.05г. – възраст – 58г., осигурителен стаж – 33г., общ сбор – 91т.;
7. от 01.01.06г. – възраст – 58,5г., осигурителен стаж – 33,5г., общ сбор – 92т.;
8. от 01.01.07г. – възраст – 59г., осигурителен стаж – 34г., общ сбор – 93т.;
9. от 01.01.08г. – възраст – 59,5г., осигурителен стаж – 34,5г., общ сбор – 94т.;
10.от 01.01.09г. и насетне – възраст – 60г., осигурителен стаж – 34г., общ сбор – 94т
Разпоредбите на чл.68/1/ КСО дават възможности за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и на мъжа, и на жената навършили 65 годишна възраст в случай, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от посочените години. Изисква се тези категории лица да имат не по-малко от 15 години осигурителен стаж, от които не по-малко от 12 години:
1. действително изслужено календарно време по трудово правоотношение/ служебно правоотношение;
2. времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение /по граждански договори/;
3. времето, през което лицето изцяло се е осигурявало за своята сметка.
Кадровите военнослужещи, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж при уволнение, независимо от възрастта им, при условие, че има 25г. трудов стаж, от които не по-малко от 2/3 да са действително изслужени на кадрова военна служба. Офицерите и сержантите и гражданските лица – държавни служители от МВР, НСС, Главното управление на местата за лишаване от свобода и Главна дирекция следствени арести при МП, военните съдилища и прокурорите, следователите и помощните служители, специалната куриерска служба при МТС и офицерите, сержантите и гражданските лица – държавни служители, по ЗИН придобиват право на пенсия при уволнение, ако имат не по-малко от 25 години трудов стаж, минимум 2/3 да са действително изслужени на такава длъжност в посочените ведомства, независимо от възрастта им.
Кадровите военнослужещи и офицерите, и сержантите по ЗМВР, които са прослужили 15 години на длъжности, от летателния състав, екипажите на подводните съдове и водолазите, съответно придобиват право на пенсия за осигурителен стаж при уволнение, независимо от възрастта им.
При преценяване правото и определяне на размера на пенсия за осигурителен стаж и възраст, осигурителният стаж се превръща в трета категория труд. При осигурителен стаж от различни категории труд, стажът от първа и втора категория труд се превръща в осигурителен стаж от трета категория труд като 3 години трудов стаж от първа категория труд се зачита за 4 години от втора категория труд и 5 години за трета категория труд или в съотношение 3:4:5.
За работници – инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител включително заети на работа под земята в подземни рудници, подземни геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелно и подземното минно строителство, работещите в добива на радиоактивни и манганови вещества определени с акт на МС – 1 година осигурителен стаж от първа категория се зачита за 3 години трета категория. Тези категории осигурени лица са определени в Постановление № 40 от 1968г.

неделя, май 11, 2008

29. ПЕНСИИ – същност и видове

29. ПЕНСИИ – същност и видове

Като икономическо понятие пенсията е част от трудовия доход на осигуреното лице. Продължителността и сложността на труда се отчитат обобщено в пенсия чрез осигурителния доход, който служи като база за изчисляването й.
Като социална категория пенсията е средство за гарантиране в съответна степен на социалната сигурност на гражданите. Социалният характер на пенсията се определя и от обстоятелството, че в определени случаи пенсия се отпуска и независимо от предходно упражняване на трудова дейност от лицето – социална пенсия за старост.
Пенсиите са вид материални обезпечения. Те са периодични плащания, които заместват загубеното възнаграждение или доход от трудова дейност на осигуреното лице. Основните белези, които характеризират, пенсиите са в няколко насоки:
1. пенсиите са парични плащания по дългосрочното обществено осигуряване. Поначало те се дължат за продължително време и по това се различават от паричните обещетения по краткосрочното обществено осигуряване. Като материално обезщетение пенсията не покрива напълно загубения доход. Тя прехвърля риска от невъзможността да се придобиват средства чрез трудова дейност за издръжка на осигуреното лице, върху съответния осигурителен фонд на ДОО. За отпускането й е необходимо наличие на специфични основания, свързани с трайна невъзможност на лицето за придобиване на доходи от трудова дейност. Пенсия се дължи през предварително неопределен период от време. Невъзможността се изразява в реална (инвалидност)/презюмирана (старост) неработоспособност на осигуреното лице.
2. пенсията е периодично парично плащане при трайна неработоспособност на осигуреното лице, служи за обезвреда на имуществените последици от загубата на средства за издръжка на осигуреното лице или членовете на семейството му. Тя се определя, дължи и плаща от осигурителния орган (съответния фонд на ДОО) за календарния месец, в това се изразява нейния характер на периодично плащане /става въпрос за пенсия като родово понятие/.
3. пенсията е компенсационно плащане, общата предпоставка за възникване на правото на пенсия е трайно/постоянно загубване на работоспособността на лицето, т.е. трайна неработоспособност на осигуреното лице. Трайната неработоспособност води до загуба на трудовите доходи, което е получавало осигуреното лице преди нейното настъпване. Пенсията покрива част от загубения трудов доход. За отпускането й е достатъчно настъпването на ОСР, независимо от имущественото състояние и действителните нужди на осигуреното лице. Размерът на пенсията се определя по предварително установени от законодателя общи критерии за всички осигурени лица. Служи за издръжка на осигуреното лице или наследниците му.
4. пенсията е субективно материално право на осигуреното лице. Предпоставките са специфични и диференцирани за отделните видове пенсии. Кръгът на субектите на правото на пенсия се свежда до кръга на лицата, на правото на определен вид пенсия. Това е кръгът на осигурените лица за съответните ОСР, реализирането на които води до трайна неработоспособност. Това са ОСР – старост, инвалидност и смърт. Следователно кръгът на субектите на правото на пенсия /съответния вид пенсия/ като правило е производен от кръга на осигурените лица за съответните ОСР, реализирането на които води до трайна неработоспособност или смърт на осигуреното лице.
5.пенсиите са постоянен и основен източник за издръжка на пенсионерите.
6.правото на пенсия не се погасява по давност. След възникването то може да бъде упражнено от неговия носител в неограничено от закона време.
7.Пенсиите не подлежат на облагане с данъци, пощенски и други такси.
Видове пенсии – те се делят на две основни групи:
1. Пенсии за трудова дейност:
а) пенсии за осигурителен стаж и възраст;
б) пенсии за осигурителен стаж;
в) пенсии за инвалидност поради общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване;
г) наследствени пенсии.
2. Пенсии, несвързани с трудова дейност:
а) пенсии за военна инвалидност;
б) пенсии за гражданска инвалидност;
в) социални пенсии за старост;
г) социални пенсии за инвалидност;
д) пенсии за особени заслуги към държавата и нацията;
е) персонални пенсии.
Според това дали основанието за правото на пенсия възниква за субекта на правото на пенсия и той го упражнява лично, докато е жив или това основание за осигуреното лице, което е починало и с това е лишило членовете на семейството си, които е издържало със своите средства, пенсиите се делят на лични и наследствени:
Лични са пенсиите, при които основанието за отпускането им настъпва в правната сфера на осигуреното лице и правото се упражнява от него: за осигурителен стаж и възраст; за осигурителен стаж; за инвалидност поради общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване;за военна инвалидност; за гражданска инвалидност; за особена заслуга към държавата и нацията, социална пенсия за старост; социална пенсия за инвалидност и персоналните пенсии;
Наследствени са пенсиите, които получават лицата от починалия осигурен, който ги е издържал приживе, т.е. те са производни от правото на лична пенсия на осигуреното лице. ОСР е смърт. Всички лични пенсии, с изключение на социалните пенсии за старост и социалните пенсии за инвалидност, пенсии за особени заслуги към държавата и нацията и персоналните пенсии могат да се наследяват!
Трудови са пенсиите, чиито размер се определя от внесения осигурителен доход /вноски/.
Пенсии, несвързани с осигурителен доход - тези, чиито размер не се определят от осигурителния доход /т.е. това не е право, а правна възможност/.

събота, май 10, 2008

28.ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПРИ БЕЗРАБОТИЦА

28.ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПРИ БЕЗРАБОТИЦА

Право на парично обещетение за безработица имат лицата, които са подлежали /да са внасяли или да подлежат да внасят/ на задължително осигуряване за всички ОСР най-малко 9 месеца през последните 15 календарни месеца преди прекратяване на осигуряването, а също отговарят и на 3 допълнителни условия :
1. имат регистрация като безработни в съответната дирекция – Бюро по труда + декларации + заповед за прекратяване на трудово правоотношение + документ за стаж + справка от осигурителя за размера на осигурителния доход при прекратяване на трудово правоотношение;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране – при регистрацията се попълва декларация за това;
3. не упражняват дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл.4 КСО - същото.
За тези категории лица от 01.01.2004г. отпада изискването ежемесечно да декларират пред ТП на НОИ, че са регистрирани като безработни в дирекцията – Бюро по труда.
Парично обещетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до ТП на НОИ. /до 31.12.2003г. – се отпускаше от Бюро по труда/.
Начало на парично обещетение за безработица - от датата на прекратяване на осигуряването /на трудовото правоотношение/, ако заявлението е подадено в 3 месечен срок от тази дата. Когато заявлението е подадено след този срок по неуважителни причини парично обещетение се изплаща за съответния период намален със закъснението.
Безработното лице с придобито право на парично обещетение за безработица е длъжно да представи ежемесечно в дирекция Бюро по труда писмена декларация, която да заявява, че търси активно работа и че е на разположение на Бюрото по труда да започне работа, когато Бюрото по труда му предложи подходяща такава. Лице, което активно търси работа е всяко лице, което не е отказало срещи с работодател, организирани от Дирекция Бюро по труда или самостоятелно е посещавало работодател за постъпване на работа. Подходяща работа е тази, която съответства на образованието и квалификацията на лицето, както и на здравословното му състояние, възрастта и полът, ако те са условия за изпълнението на работата и ако работата се намира в същото населено място или до 30 км. извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт.
Размерът на паричното обещетение за безработица на безработните лица е 60% от получения средно месечен осигурителен доход за последните 9 месеца, през които са подлежали на задължително осигуряване за всички ОСР от времето преди да стане безработно и не може да бъде по-малък от минимума и по-голям от максималния размер на обезщетението. Минималният и максималният размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със ЗБДОО. Паричните обещетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат. 2008 г. – от 100 до 200 лв.
Правото на парично обещетение за безработица зависи от продължителността на осигурителния стаж, а именно:
1. при осигурителен стаж до 3 години – парично обещетение за 4 месеца;
2. при осигурителен стаж от 3 до 5 години – за 6 месеца;
3. при осигурителен стаж от 5 до 10 години – за 8 месеца;
4. при осигурителен стаж от 10 до 15 години – за 9 месеца;
5. при осигурителен стаж от 15 до 20 години – за 10 месеца;
6. при осигурителен стаж от 20 до 25 години – за 11 месеца;
7. при осигурителен стаж над 25 години – за 12 месеца.
Средствата за парични обещетения за безработица, неполучени по неуважителни причини 3 месеца след последната определена за получаването им дата те остават за сметка на фонд “Безработица”. Безработните лица, чиито трудови правоотнощения са били прекратени по тяхно желание или с тяхното съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл.325, т.1 и 2 КТ, чл.326, чл.330 КТ – получават минималния размер – 4 месеца, независимо от продължителността на осигурителния стаж. Мотивите са обусловени за създаване на заинтерисованост на лицата активно да търсят подходяща работа.
Безработните лица, които са придобили право на парично обещетение за безработица преди изтичането на 3 години от предходното упражняване на правото на парично обещетение за безработица, при наличие на временна неработоспособност се спира обезщетението за безработица за периода, през който лицето получава парично обещетение за временна неработоспособност /заболяването започва преди прекратяване на трудовото правоотношение до 75 дни, или до 2 месеца след прекратяване трудовото правоотношение/. Безработното лице е длъжно да декларира настъпването и отпадането на обстоятелства пред ТП на НОИ. Изплащането на паричното обещетение се възстановява от деня на отпадане на основанието за спиране, изплащане на паричното обещетение и продължава за оставащия срок.
Изплащането на паричното обещетение за безработица се прекратява:
1. при започване от безработното лице упражняване на трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по чл.4 КСО.
2. при прекратяване на регистрацията от Дирекцията Бюро по труда. В тези случаи Агенцията по заетостта е длъжна да уведоми НОИ за прекратяване на регистрацията;
3. при отпускане на пенсия;
4. при смърт на безработното лице.
Парични обещетения се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват и възобновяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на ТП на НОИ.
Законодателят изисква изплатените парични обещетения за безработица да се възстановяват:
- от лицата, чието уволнението е отменено като незаконосъобразно за периода на полученото парично обещетение по чл.225/1/ КТ, т.е. за не повече от 6 месеца;
- от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия;
- от лицата за периода, за който са получили парично обещетение за временна неработоспособност и парично обещетение за бременност и раждане.
В 7 дневен срок от изплащането на обезщетенията осигурителят е длъжен да предостави копия от съдебното решение и платежните документи в съответното ТП на НОИ. За възстановяването на сумите, длъжностното лице от ТП на НОИ, на което е възложено издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на ДОПК. Тези категории лице нямат право на парично обещетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми по задълженията му.
От 2007 г. има парично обещетение за дълготрайна безработица. Такова право имат лицата, които са регистрирани като безработни в Бюрото по труда. Те трябва да отговарят на следните условия:
след получаването на обезщетение за безработица да са били на работа повече от 12 м., предхождащи месеца на заявлението до ТП на НОИ;
редовно да са поддържали регистрацията си в Бюрото по труда;
да имат навършени 60 г. и 6 м. за мъжете и 57 г. и 6 м. за жените;
сборът от възрастта и осигурителен стаж да е до 60 м. по-малък от изискуемия се по чл. 68, ал. 1 – 3;
да нямат отпусната пенсия;
да не упражняват трудова дейност, за което да подлежат на задължително осигуряване.
Парично обещетение за дълготрайна безработица се отпуска въз основа на заявление до ТП на НОИ и се изплаща ежемесечно. Размерът за 2008 г. по ЗБДОО е минималното парично обещетение от 100 лв. То се изплаща от датата на подаване на заявлението за период до 30 м. При това безработните лица имат право на такова обезщетение само веднъж. Изплащането се прекратява:
при започване на трудова дейност;
при прекратяване на регистрацията от Бюрото по труда;
при отпускане на пенсия;
при смърт.

сряда, май 07, 2008

Право на парично обещетение за майчинство – размери

27. Право на парично обещетение за майчинство – размери

Първоначалната редакция на чл.40/2/ КСО не изискваше от жените, осигурени за ОСР – общо заболяване и майчинство да имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж за да придобият право на парично обезщетение за бременност и раждане.
Новият чл.48а КСО – осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж, като осигурен за всички ОСР (може без трудова злополука,професионална болест и безработица) най-малко 6 месеца.
Това е субективно право на осигурената жена по правоотношението мужду осигурителния орган и осигуреното лице.
Осигурените жени за посочените рискове и при посоченото изискване в чл.48а КСО придобиват право на отпуск, съответно право на парично обещетение за бременност и раждане за срок от 315 календарни дни – за всяко дете, от които 45 календарни дни преди раждане на детето /в законодателството до 2000г. за първо дете се даваха 120 дни отпуск, за второ дете – 150 дни, за трето дете – 180 дни, за четвърто дете и следващо – 120 дни/. Вместо майката, могат и други лица да ползват тези права. Предпоставките за това са:
- бременната жена да е осигурена за всички ОСР без безработица;
- да има най-малко 6 мес. осигурителен стаж;
- бременността да е навлязла в последния стадии от 9 мес.
Здравният орган да е определил термина и да остават до него 45 календарни дни. След този момент жената не трябва да работи в нейн интерес и на този на плода. Тя има право да ползва отпуск за бременност и раждане в размер на 315 календарни дни за всяко дете, от които 45 преди термина и остатъкът от 270 дни след раждането. В случаите, когато раждането стане преди изтичането на 45 календарни дни, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането. Когато действително прекараното време в отпуск поради бременност, считано от началото на ползването на отпуска до деня на раждането на детето се окаже повече от 45 дни, разликата се приспада от останалия размер на отпуска, като в никакъв случай отпускът след раждането не може да бъде по-малък от 42 календарни дни. Неизползваният отпуск за бременност поради преждевременно раждане се използва изцяло след раждането на детето.
Законодателят въвежда ограничения, отнасящи се до размера на отпуска за раждане и съответно ограничения за получаване на парично обещетение за бременност и раждане:
1. когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка, или е дадено за осиновяване, майката има право на отпуск, съответно на право на парично обещетение до изтичане на 42-я ден от раждането на детето;
2. когато работоспособността на майката в следствие на раждането не е възстановена след 42-я ден, считано от деня на раждането, независимо, че детето е родено мъртво или е починало, или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка, или е дадено за осиновяване отпускът за раждане се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност.
3. когато детето е дадено за осиновяване или е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, или почине след 42-я ден от раждането, отпускът за раждане се прекратява, съответно се прекратява изплащането на парично обещетение за бременност и раждане от следващия ден.
В тези случаи, ако работоспособността на майката в следствие на раждането не е възстановена, отпускът за раждане се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност и има право на парично обещетение за временна неработоспособност.
До изтичане на 315-те дни на отпуска за бременност и раждане на майката се изплаща парично обещетение в размера за бременност и раждане, т.е. – 90% от осигурителния доход, а за останалия над 315-те календарни дни период – до възстановяване на работоспособността на майката се изплаща парично обещетение в размера за временна неработоспособност поради общо заболяване – 80% от осигурителния доход.
Осигурената жена/осигуреният мъж за ОСР – общо заболяване и майчинство, когато осиновят дете имат право на отпуск, съответно на право на парично обещетение за раждане в размер на разликата от възрастта на детето в дена на предаването му за осиновяване, до изтичане на срока от 315-те календарни дни отпуск за бременност и раждане. В тези случаи, ако след деня на осиновяването на детето до навършване на 315-те календарни дни от раждането, детето бъде дадено на детско заведение на пълна държавна издръжка или детето почине отпускът, съответно паричното обещетение се прекратява.
При тежко заболяване или смърт на майката/осиновителката, когато е възпрепятствана да гледа до 2-год. възраст детето на лицето, което ползва отпуска за бременност и раждане по чл.163 КТ се изплаща парично обещетение по размерите за бременност и раждане до изтичане на 315-те дни на отпуска за бременност и раждане. В такива случаи остатъкът от отпуска за раждане, съответно паричното обещетение се ползва от бащата/осиновителя на детето. С писмено съгласие на бащата/осиновителя на детето отпускът може да се ползва от един от неговите родители или един от родителите на заболялата тежко или починала майка или осиновителка на детето, който работи по трудово правоотношение. Отпускът се разрешава от компетентните здравни органи при наличието на акт за тежко заболяване или на акт за смърт на майката или осиновителката. Изплаща се парично обещетение за бременност и раждане.
Когато и двамата родители или осиновители на детето до 2-год. възраст починат и ако детето не е настанено в детско заведение съответната част от отпуска за раждане,паричното обещетение за раждане се ползва от настойника на детето, ако той работи по трудово правоотношение. В такива случаи е без значение дали родителите/осиновители на детето са работили по трудово правоотношение и са били осигурени за всички ОСР. Със съгласието на настойника, частта от отпуска може да се ползва от един от родителите на майката/бащата на детето, ако работят по трудово правоотношение. В такива случаи отпускът се разрешава въз основа на акт за смъртта на двамата родители/осиновители на детето и документ за настойничество.
При прекратяване на осигуряването през време на получаване на паричното обещетение за бременност и раждане на осигурената жена се изплаща парично обещетение до изтичане на срока на отпуска в размер на 315 календарни дни.
Парично обещетение за бременност и раждане или осиновяване се изплаща въз основа на болничния лист, издаден от органите на експертизата на неработоспособността. Базата, от която се определя паричното обещетение за бременност и раждане е същата, от която се определя паричното обещетение за временната неработоспособност. Дневното парично обещетение за бременност и раждане се определя в размер на 90% от средно дневното възнаграждение или осигурителния доход. При това дневното парично обещетение за бременност и раждане не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата за страната.
След изтичане на срока на отпуска за бременност и раждане или осиновяване /315-те календарни дни/, съответно на паричното обещетение за бременност и раждане през време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете по чл.164 КТ, на майката или осигурителката се изплаща месечно парично обещетение ,размерът на който се определя със ЗБДОО. За 2008 г. – 220 лв.
Новосъздадената разпоредба със ЗБДОО за 2004г. чл.52а КСО установява условията за придобиване право на обезщетение за отглеждане на малко дете. Тази разпоредба постановява, че осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж не по-малко от 6 месеца, като:
осигурено за всички ОСР; или
за всички ОСР без трудова злополука,професионално заболяване и безработица; или
за всички ОСР без безработица.
Размерът на платения отпуск за отглеждане на малко дете се определя в зависимост от броя на живите деца, родени или осиновени от майката към момента на раждането или осиновяване на детето. От този брой се изключват децата, дадени за осиновяване преди раждането на детето, за което се определя размерът на отпуска. Размерът на платен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете е до навършването на 2 годишна възраст на детето. Размерът на платеният отпуск за отглеждане на четвърто и всяко следващо дете е 6 месеца, считано от деня след изтичане на 315-те календарни дни отпуск за бременност и раждане. За посочените периоди се изплаща парично обещетение за отглеждане на малко дете.
Изплащането се прекратява:
при смърт на детето;
при осиновяване;
при даването му в дом на пълна държавна издръжка.
Изплащането на парично обещетение за отглеждане на малко дете се извършва при наличието на подадено заявление от майката/осиновителката до осигурителя работодател и приложени към него акт за раждане на детето и попълнена декларация по образец, приложен към чл.46/3/ от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, че детето не е настанено в детско заведение и че майката/осиновителката не е дала съгласие по чл.164/3/ КТ на бащата/осиновителя или на някой от техните родители да ползва нейните осигурителни права, т.е. да ползва отпуска и да получава парично обещетение за отглеждане на детето. Законодателят предоставя възможност платеният отпуск за отглеждане на малко дете да се ползва и от други лица. Тава са бащата/осиновителят на детето или един от родителите на майката/осиновителката или на бащата, които работят по трудово правоотношение. В такива случаи работодателят разрешава отпускът за отглеждане на малко дете.
Майката/осиновителката може по всяко време да оттегли с писмено заявление до работодателя, с който е в трудово правоотношение, даденото от нея съгласие за ползване на отпуска за отглеждане на малко дете от бащата/осиновителя или на един от родителите на майката/осиновителката или на бащата/осиновителя и да продължи лично да получава парично обещетение. В тези случаи към заявлението на майката/осиновителката се прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение. Изплащането на парично обещетение за отглеждане на малко дете се прекратява при смърт на детето, при даване за осиновяване на детето или при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка.
В случай, когато се ползва от платения отпуск за отглеждане на малко дете по чл.164 КТ или лицето, което ползва такъв отпуск, на майката или осиновителката се изплаща парично обещетение за сметка на ДОО.
Такова право тя ще има /майката,осиновителката/ при условие, че е имала право на парично обещетение за отглеждане на малко дете. Изплащането на парично обещетение за отглеждане на малко дете се прекратява, когато майката/осиновителката е починала или е лишена от родителски права, или упражняването на родителските права върху детето са предоставени на бащата/осиновителя на детето. В тези случаи паричното обещетение се дава на бащата/осиновителя на детето, ако той е жив и не е лишен от родителски права или упражняването на неговите родителски права не е ограничено.
Когато бащата или осиновителят на детето е починал или е лишен от родителски права или упражняването на родителските му права е ограничено по установения от закона ред, парично обещетение получава настойникът на детето. Със съгласието на настойника парично обещетение се получава от единия от родителите на майката/бащата на детето.
Обезщетението се изплаща, ако лицето поело отглеждането на детето е осигурено като работещо по трудово правоотношение.

неделя, април 13, 2008

Право на парично обещетение за временна неработоспособност - размер

26.Право на парично обещетение за временна неработоспособност - размер



Правната уредба на правото на обещетение за временна неработоспособност се съдържа в КСО и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на право на обещетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане.
За периода на отпуска поради временна неработоспособност осигуреното лице има право на парично обещетение. Придобиване правото на парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност е свързано с редица предпоставки в зависимост от настъпилия ОСР или приравнените към ОСР случаи /временна неработоспособност настъпва в друго лице, а не в осигуреното лице/:
Първата предпоставка е наличието на осигурително правоотношение за рисковете общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване към момента на настъпване на временната неработоспособност. В определени от закона случаи правото на парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност може да възникне и след прекратяване на осигурителното правоотношение;
Втората предпоставка е от една страна наличието на настъпил ОСР – общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване или приравнен към ОСР – общо заболяване случаи /например: заболяване на член от семейството/. От друга страна необходимо е отпускът поради временна неработоспособност да е разрешен от правоимащите за тази цел, органи на експертизата на неработоспособността, лекуващият лекар, ЛКК и да е издаден болничен лист. С болничен лист се установява и удостоверява заболяването и причинената от него временна неработоспособност. С него се установява и удостоверява времето, за което на осигуреното лице се разрешава отпуск за временна неработоспособност;
Третата предпоставка – необходимо е наличието на минимален осигурителен стаж (без трудова злополука и професионална болест). Изискването за такъв стаж преди настъпването на ОСР за придобиване на право на парично обещетение за временна неработоспособност е в зависимост от вида на настъпилия ОСР и възрастта на осигуреното лице.
Правото на парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност, настъпила в резултат на трудова злополука и професионално заболяване имат лицата, осигурени за този риск без да е необходимо наличието на осигурителен стаж. Това се дължи на професионалния произход на тези ОСР. При настъпването на ОСР общо заболяване се изисква наличието на осигурителен стаж минимум 6 месеца. Ако няма 6 мес. осигурителен стаж при настъпване на временна неработоспособност поради общо заболяване, лицето не се лишава от правото на отпуск за временна неработоспособност, но парично обещетение не му се дължи. Този период от време му се зачита за осигурителен стаж. Такъв стаж не се изисква за работници или служители, които не са навършили 18 годишна възраст.
Правото на парично обещетение за временна неработоспособност има относително и абсолютно определени срокове. Принципът на относително определената продължителност се изразява в това, че паричното обещетение за временна неработоспособност поради общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване се изплаща от първия ден на настъпването на временна неработоспособност до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. В такива случаи паричното обещетение за временна неработоспособност има относително определени срокове. Те се определят от органите на медицинската експертиза на неработоспособността в зависимост от това дали състоянието на временна неработоспособност е преминало в състояние на работоспособност или инвалидност. Краят на временната неработоспособност се определя от органите на медицинската експертиза на неработоспособността .
І. Относително определените срокове за получаване на парично обещетение поради временна неработоспособност са в следните случаи:
1. за гледане на дете под карантина до 18 годишна възраст, болно от заразна болест – до изтичане на срока на карантината.
2. за гледане на болно дете до 3 годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигуреното лице, за времето, през което осигуреното лице е било в заведението.
3. за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина на заведението.
4. когато временната неработоспособност е настъпила поради трудова злополука или професионално заболяване преди прекратяване на безсрочни трудови/служебни правоотношения, обезщетението се изплаща до възстановяване на работоспособността на осигуреното лице или до установяване на инвалидност.
5. за времето, за което осигуреното лице е под карантина.
6. когато временната неработоспособност е настъпила по време на предизвестието за прекратяване на безсрочно трудово правоотношение – обезщетението се изплаща за срок до възстановяване на работоспособността на осигуреното лице или до установяване на инвалидността.
ІІ. Абсолютно определените срокове за получаване на парично обещетение за временна неработоспособност има когато:
1. когато временната неработоспособност поради професионално заболяване,трудова злополука,общо заболяване е настъпила до 2 месеца от прекратяване на трудовото правоотношение или осигуряването /означава да не се внасят осигурителни вноски/, паричното обещетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни.
2. когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочните трудови договори или служебни правоотношения, то паричното обещетение се изплаща за не повече от 75 календарни дни след прекратяване на правоотношението. В тези случаи паричното обещетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за безработица.
3. Парично обещетение за временна неработоспособност поради отстраняване от работа, поради предписания на здравните органи се изплаща за времето на отстраняване от работа, ако осигуреното лице не може да бъде трудоустроено на друга подходяща работа, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година. Отстраняването се извършва, когато лицето е било болно от заразна болест, бацилоносител е или е в контакт със заразноболен.
4. за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната/чужбина на болен член на семейството над 18 години – парично обещетение се изплаща на всяко осигурено лице до 10 календарни дни през една календарна година. Без значение е колко пъти на осигуреното лице е разрешаван такъв отпуск и за колко болни членове от семейството се отнася.
5. за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследвания или лечение в страната/чужбина на болно дете до 18 годишна възраст – парично обещетение се изплаща до 60 календарни дни за 1 година – общо за всички осигурени членове на семейството.
ВРЕМЕТРАЕНЕ - Обезщетение за отпуска поради временна неработоспособност настъпила в резултат на общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване се изплаща от първия ден на настъпването на неработоспособността и продължава до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидността. Но с оглед укрепване на финансовата стабилност на фонд “общо заболяване” и фонд “трудова злополука и професионални заболяване” на ДОО от една страна и намаляване продължителността на отпуските за временна неработоспособност чрез внедряване на системата от профилактични мероприятия от осигурителя и самоосигуряващото се лице. От друга страна разпоредбите на чл.40/4/КСО задължават осигурителите за своя сметка за изплащат парично обещетение за временна неработоспособност, а именно парично обещетение за първия работен ден от временната неработоспособност, но за не повече от 15 работни дни в една календарна година е за сметка на осигурителите.
На самоосигуряващите се лица, които са осигурени по свое желание за ОСР – общо заболяване и майчинство при наличието на разрешен отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване за посочените периоди на отпуска поради временна неработоспособност няма да се изплаща парично обезщетение от фонд “общо заболяване и майчинство” на ДОО. Това е така, защото по смисъла на чл.5/2/КСО те са осигурители тъй като изцяло за своя сметка внасят осигурителни вноски.
Не се изплаща парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност в следните случаи:
1. когато осигуреното лице умишлено уврежда здравето си с цел да им бъде разрешен отпуск или обезщетение за временна неработоспособност.
2. когато осигурените лица нарушават режима, определен от здравните органи. Те се лишават от парично обещетение за временна неработоспособност само за дните на нарушение.
Частично се лишават от парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност осигурените лица:
1. когато са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършени под тяхно въздействие. В тези случаи срокът, за който не се изплаща парично обещетение не може да се по-дълъг от 15 календарни дни.
2. когато са станали неработоспособни поради хулигански прояви и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред. В тези случаи срокът, за който не се изплаща парично обещетение не може да е по-дълъг от 15 календарни дни.
3. когато са станали неработоспособни преди увреждания в резултат на неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установени по съответния ред. И в тези случаи срокът, за който не се плаща парично обещетение е не по-дълъг от 3 календарни дни.
Парично обещетение за отпуска поради временна неработоспособност се изплаща за работните дни, макар че отпускът за временна неработоспособност се разрешава в календарни дни.
Дневното парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност, настъпила в резултат на общо заболяване се изчислява в размер 80%, а за отпуск поради временна неработоспособност настъпила в резултат на трудова злополука или професионално заболяване се изчислява в размер 90% от средното дневно брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски. От 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.
За дните включени в 6 месечния период се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за съответния период, ако работника или служителя:
Не е бил осигурен за всички ОСР. Това са случаи, когато работника или служителя е ползвал неплатен отпуск, незачетен за трудов стаж или е бил безработен, независимо дали е (не)получавал парично обезщетение за безработица;
Не е бил осигурен за всички социални рискове без трудова злополука,професионално заболяване и безработица. Това са случаите когато работника или служителя в 6 месечния период е бил самоосигуряващ се, но се е осигурявал само за пенсионните ОСР – старост, инвалидност поради общо заболяване и смърт. Тези ОСР не дават право на парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност, настъпила в резултат на общо заболяване;
Работника или служителя е ползвал неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
Осигуреното лице е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете, т.е. платен отпуск по чл. 164КТ или неплатен отпуск по чл.165 КТ;
Ако лицето е било осигурено по законодателството на друга държава при условията на международен договор, по който РБ е страна.
За дните включени в 6 месечния период, през който лицето е получавало парично обещетение от фонд “общо заболяване и майчинство” на ДОО за отпуск поради временна неработоспособност или за отпуск поради бременност и раждане се взема предвид размера на обезщетението. Следователно базата, която служи за определяне дневното парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност включва брутното възнаграждение или осигурителния доход за 6 месеца, предхождащ месеца на настъпването на неработоспособността, върху който го внася или са дължими осигурителни вноски.
Брутното трудово възнаграждение, върху което са внесени/дължими са осигурителни вноски, а следователно от когато се изчислява парично обещетение за отпуска за временна неработоспособност се изисква от законодателя и не може да се определя от лицето. По осигурителното задължение за внасяне на осигурителни вноски и съответно като база за изчисляване на парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност, то това се отстрани със ЗБДОО.
Критерии за изчисляване на парично обещетение – чл.41 КСО:
- база на дохода – това е среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осиг.вноски, а самоосигуряващите се лица – да са внесени осигурителни вноски през последните 6 месеца.
Среднодневното брутно трудово възнаграждение се определя като полученото възнаграждение, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски, но не повече от максимално определения в ЗБДОО месечен осигурителен доход се раздели на броя на работните дни, за които се отнася възнаграждението /2007г. – 1400лв.; 2008г. – 2000лв./
Среднодневният осигурителен доход за изчисляване на парично обещетение за временна неработоспособност се определя като осигурителния доход за месеца, но не повече от 2000лв., се раздели на броя на работните дни за съответния месец.
Среднодневната МРЗ за РБ при изчисляване на паричното обещетение за отпуск поради временна неработоспособност или за бременност и раждане се определя като минималното месечно работно възнаграждение за България се раздели на броя работни дни през месеца. Например: 01.2008г. – минималната работна заплата е 220 лева, а работни дни са 20, среднодневното работно заплащане е 11 лева.
Среднодневният осигурителен доход при изчисляване на парично обещетение за отпуска поради временна неработоспособност или за бременност и раждане се определя като осигурителен доход за месеца, в който са внесени осигурителните вноски са дели на броя работни дни през съответния месец. Примерно: минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за 2004г. е 200 лева. Среднодневният осигурителен доход за януари 2004г. е 10 лева.
Определянето на размера на дневното парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност зависи от редица предпоставки, установени от законодателя:
1. Зависи от вида настъпил ОСР – общо заболяване,трудова злополука,професионално заболяване.
2. Зависи от размера на възнаграждението или осигурителния доход, върху който се внасят осигурителни вноски;
3. Зависи от източниците на средствата, които формират базата, от която се изчислява средно дневното възнаграждение или осигурителния доход, а именно:
а) само от месечно възнаграждение;
б) само минималната работна заплата за РБ;
в) само месечния осигурителен доход;
г) от месечното възнаграждение, минималната работна заплата за РБ и от обезщетението за отпуск поради временна неработоспособност или от обезщетение за отпуск поради бременност и раждане;
д) от месечното възнаграждение, от обезщетението за отпуск поради временна неработоспособност или от парично обещетение за бременност и раждане;
е) от месечния осигурителен доход, минималната работна заплата за РБ;
ж) от месечния осигурителен доход, минималната работна заплата за РБ обезщетението за отпуск поради временна неработоспособност или от право на обещетение за бременност и раждане;
з) от месечния осигурителен доход, обезщетението за временна неработоспособност или от парично обещетение за отпуск поради бременност и раждане и т.н.
4. Зависи от броя работодатели, при които работи по трудово правоотношение работника или служителя.
5. Зависи от характера на извършената работа и т.н.
В зависимост от базата, от която се изчислява дневното парично обещетение за отпуска за временна неработоспособност са възможни различни хипотези:
Хипотеза 1. През 6 месечния период, предшестващ месеца на отпуск за временна неработоспособност,работника или служителя е изработил всички работни дни. В такива случаи средно дневното брутно възнаграждение се определя от сбора на сумите от трудовото възнаграждение за 6-те календарни месеца, върху които са внесени/дължими осигурителните вноски, но да максималния размер на осигурителния доход, върху който се начисляват осигурителни вноски, определени със ЗБДОО. Сборът от сумите на трудовото възнаграждение за 6-те календарни месеца се дели на броя работни дни за този период. Например: за всички 6 месеца осигурителните вноска се определя от трудовото възнаграждение, което е в размер на 1200 лева или за 6те месеца общия размер на сумите от трудово възнаграждение е 7200 лева. Работните дни са 125. Сумата тук е 7200/125. средно дневното брутно трудово възнаграждение, от което се определя паричното обещетение за временна неработоспособност, в зависимост от настъпилия ОСР се определя размера на дневното парично обещетение за временна неработоспособност.
Хипотеза 2. През 6-те месеца период, предхождащ на отпуск поради временна неработоспособност, работникът или служителят:
1. изработил е 4 календарни месеца, като общата сума, върху която са направени/ дължими са осигурителни вноски е 1000 лева, а работните дни за тези четири месеца са 85.
2. ползвал е един месец неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж, а работните дни са 21. минималната работна заплата за РБ е 110 лева.
3. ползвал е един календарен месец отпуск поради временна неработоспособност, за който е получавал парично обещетение в размер на 200 лева, работни дни са 20.
Базата, от която ще се определя средно дневното брутно възнаграждение е в размер на 1310 лева, а работните дни са 126. средно дневното брутно трудово възнаграждение, от което се определя дневното парично обещетение за временна неработоспособност се намира – 1310/126.
Хипотеза 3. През 6 месечния период, предхождащ месеца на отпуска, поради временна неработоспособност работника или служителя е бил безработен 5 месеца – минимална работна заплата за РБ тогава е била 110 лева, а работните дни са били 104. Един месец е работил, размерът на брутното трудово възнаграждение е 200 лева, а работните дни са 21. Базата, от която ще се определи средно дневно брутно трудовото възнаграждние е в размер 750 лева. Общият брой на работните дни е 125. Средно дневното брутно трудово възнаграждение, от което се определя дневното парично обещетение се намира като 750/125.
Паричното обещетение за отпуск за временна неработоспособност на лицата, които са осигурени за всички ОСР или са осигурени за всички ОСР без трудова злополука, професионално заболяване и безработица по различни договори или на различно основание се изчисляват поотделно от възнаграждението или осигурителният доход за всички договори или дейността, за която лицето се е осигурявало за своя сметка. Такива случаи биват:
1. лицето работи по трудово правоотношение и е осигурено за всички ОСР, както и работи по договор за управление/контрол на ТД, което също така е осигурено за всички ОСР.
2. лицето работи по трудово правоотношение , за което е осигурено за всички ОСР, както и работи по договор за външно съвместителство по чл.111 КТ, т.е. работа по трудов договор за допълнителен труд при друг работодател и също така е осигурено за всички ОСР.
3. лицето упражнява трудова дейност като ЕТ и е осигурено за всички ОСР без трудова злополука, професионално заболяване, безработица, както и работи по трудово правоотношение и е осигурено за всички ОСР.
4. лицето работи по трудов правоотношение на непълно работно време при двама или повече работодатели и при всеки един от тях е осигурено за всички ОСР и т.н.
В посочените случаи дневното ПО за отпуск поради ВН се изчислява върху база, която не може да надвишава максимално установения размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО – 1400 лева. Когато брутното месечно възнаграждение, върху което се внасят осигурителни вноски при първия работодател е максималния размер на осигурителния додод, определен със ЗБДОО, лицето няма да получи парично обещетение за отпуск за временна неработоспособност при втория работодател. При втория работодател или при месечен осигурителен доход от друга дейност парично обещетение се изчислява до максималния размер на осигурителния доход ,определен със ЗБДОО.
Парично обещетение за отпуск поради временна неработоспособност се изчислява за работни дни. Общата сума на паричното обещетение се определя като дневния му размер се умножи по броя работни дни, включени в отпуска пради временна неработоспособност .
Паричните обещетения за отпуска за временна неработоспособност се изплащат чрез работодателя. На самоосигуряващите се лица парично обещетение се изплащат от осигурителните каси, ако има такива учредени. Когато няма такава паричните обещетения се изплащат от съответното ТП на нОИ, където са регистрирани и по сметките, на които са внасяни осигурителни вноски.