понеделник, януари 19, 2015

Избиране и отговорност на държавния глава.



Въпроса за избора на държавния глава е особено актуален в републиката. Монархът пък се избира само в 2 случая: при смърт и при изборни монархии. Например във Ватикана папата се избира от конклава на кардиналите. Късносредновековнат полска държава също е изборна монархия и кралят се избира от парламента. В Саудитска Арабия монарха се избира от управляващата династия. В Малайзия и ОАЕ монархът се избира измежду обединените монарси.
При класическата парламентарна република президента се избира по парламентарен път. Това означава, че президента може да се избира първо от самия парламент (Унгария, Гърция, Чехия, Латвия, Турция). Втората възможност е президентът да се избира от парламента с участието на представители на регионалните и местните интереси (Италия, в началото на V Френска република). Третия вариант е той да се избира от специален орган съставен за избиране на президент. Този третия вариант се среща във ФРГ където федералния президент се избира от т.нар. Федерално събрание което се състои от равен брой депутатите от Бундестага и представители на лендерите. Това е особен орган, който има мандат 5 години. В някои държави ( вариант 2 и 3) парламентарния избор се допълва със зачитане на интересите на федерираните единици с цел президента не само да има парламентарен произход, но и да бъде конституиран от такива представители на неправителствени интереси.
В полупрезидентските републики, президентските и в парламентарните републики от хибриден тип президента се избира от народа (Австрия, Португалия, Франция, Германия). В повечето случаи избора е пряк т.е. волята на избирателния корпус автоматично определя кой ще бъде президент. Съществува и т.нар. непряк или многостепенен избор, при който волята на избирателите е опосредена от волята на т.нар. големи избиратели, лектори. Пример в това отношение е САЩ. Американския президент се избира въз основа на двустепенен избор, защото народът гласува за тези електори, а тези електори събирайки се под формата на електорална колегия избират президента. Идеята на този избор е да внесе умерен консерватизъм при избора на президент. Изборите обаче не функционират така, защото се е установил обичая електорите да прегласуват волята на избирателя. Електоралната колегия внася и известно изкривяване във волята на народа, защото броя на електорите е равен на броя на конгресмените.
Съществуват различни основания за избиране на президентите. Предпоставки за избиране на президент:
-       минимална възраст;
-       гражданство (най-често по рождение);
-       изискване за известен период на отседналост;
-       да отговаря на др. изисквания (препраща се към изискванията за депутат и сенатор).

         Предпоставки за предсрочно прекратяване на мандата:
-       смърт;
-       оставка;
-       трайна невъзможност за изпълнение на задълженията (САЩ, Ф-я, Русия, България);
-       отстраняване на президента от длъжност (импийчмънт);

            Трайна невъзможност за изпълнение на задълженията. Конституцията не може да определи всички възможни хипотези за „трайна невъзможност” за това се въвежда и това общо понятие. Това обаче създава потенциална опасност от злоупотреба и въздържа институциите да действат.
                  Отговорността на държавния глава се реализира чрез импийчмънт-а. Това е институция, която възниква в късносредновековното британско право и е свързана с търсенето на отговорност на висши държавни служители. „Импийчмънта” на президента е свързан само с политическа, но не и с наказателноправна отговорност на президента.
                  Държавния глава в парламентарната и полупрезидентската форма на управление е правно и политически неотговорен. Как тази фигура се съчетава с идеята за отговорното политическо управление? Това става чрез института на приподписването и контрасигнатурата. Актовете на държавния глава се приподписват от министър-председателя или от ресорния министър. Често пъти при парламентарната форма на управление държавния глава действа в обвързана компетентност т.е. той облича в правна форма акт, който е създаден по волята на друг субект, а именно по волята на правителството. В президентската форма на управление държавния глава е както правно, така и политически отговорен за действията си, защото там той не е неутрална власт, а е титуляр на изпълнителната власт.

                  Основания за търсене на политическа отговорност от президента:
                  - държавна измяна (Франция, САЩ, Русия, България, Словакия, Чехия);
                  - нарушения на конституцията (Полша, Словения, Словакия, България). То е определено като умишлено нарушение на конституцията във ФРГ, Австрия или пък трябва да бъде сериозно (Литва);
                  - нарушение на законите;
                  - нарушение на клетвата (Литва);
                  - извършване на престъпление (Русия, Полша, Литва), в САЩ има конкретизация на престъплението – подкуп или др. престъпление.

                  Процедури на импийчмънт:
                  Съществуват няколко основни модела. Първата възможност е когато Долната камара повдига обвинения пред Горната камара и Горната камара отстранява/неотстранява президента. Пример: САЩ.
                  Втори вариант е парламента да повдигне обвинението и да го поддържа пред КС. Има 2 стадия – парламентарен и конституционно-съдебен. Пример: България, Русия, Словения, Унгария, Словакия, Чехия.
                  Трета възможност е парламента да повдига и поддържа обвинението не пред КС, а пред особен съд. Пример: Франция (Висш съд на правосъдието) и Полша (Държавен трибунал).
                  Други разновидности:
                  - парламента може да предизвика търсенето на политическа отговорност от държавния глава чрез народен вот на недоверие. Пример: Ваймарската република в Г-я, Австрия, Румъния;
                  - парламента повдига и поддържа обвинението, но КС дава само становище. След това дали окончателното решение обаче се взима от парламента. Пример: Литва.