понеделник, януари 19, 2015

9-10. Управляема система ли са международните отношения? Самоуправлението в системата. Закономерности в стихийност в нейното движение и развитие.Управление на системата.

Управляема система ли са международните отношения?

Касае се за управление на системата, на нейното общо състояние, на нейната стабилност и ефективността й, а не за управление на едни или други конкретни отношения. Имат се предвид както отношения между две страни, така и отношения между група страни. В първия случай страните винаги решават какви ще са техните отношения. Колкото повече стават обектите, толкова по-сложно става и управлението на техните отношения. Между възможността да се влияе върху отношенията и броя на страните, участващи в тях, съществува обратна зависимост. Да се управлява една система означава да се овладее нейното поведение, то да се подчини на волята и разума, да се откриват нови възможности за повишаване на нейната ефективност. Да се овладее системата на международните отношения означава да се постигнат възможности тя постоянно да се оптимизира и да може надлежно да се избегнат нежеланите състояния на кризи и конфликти. Всички модели за идеални системи на международни отношения са се оказали утопични. Тезата, твърдяща, че системата на международните отношения не се поддава на разумно управление се смята за силно преувеличена. Всяка социална система (а системата на МО е именно такава) е създадена целево, възникнала е, за да послужи за задоволяване на определени потребности на обществото. Системата на МО е целева и е управляема система. Тенденцията на намаляващите възможности на отделния субект да й влияе, когато расте броят на участващите в отношенията страни, може да бъде преодоляна, ако субектите намерят път към своето единство. На системата на международните отношения управлението е присъщо. И като самоуправление, и като съзнателно, целенасочено управление.

(>>) Управление и самоуправление на системата

(*2) Самоуправление
Колкото по-голяма и сложна е една система, толкова по-нужно е тя да може да се самоуправлява. Възниква потребност не само от децентрализация, но и от установяването на автоматично действащи по определен начин механизми, които да поддържат вътрешното равновесие, основните характеристики, целостта на системата, както и взаимодействието й с външната среда. Самоуправлението на системата на МО предполага съществуването на ефикасни компенсаторни механизми, благодарение на които импулсите, извеждащи системата от равновесното й състояние, пораждат импулси в обратно посока, тласкащи я да възстанови предишното си състояние и да запазва своята цялост и основни характеристики. Суверенността, независимостта и равноправието на субектите са важни условия за съществуването и действието на тези компенсаторни механизми. Последните се проявяват особено отчетливо в сферите на силовото равновесие. Ефективно средство за поддържането на подходящо съотношение на силите е образуването на целево организирани подсистеми като съюзи, коалиции, блокове, интеграционни и други общности. Самоуправлението е фактор, с който субектите е необходимо да се съобразяват. Управленските импулси върху системата са свързани главно с външнополитическата активност на субектите, докато компенсаторните импулси са свързани главно с механизми на нейното самоуправление. Равновесното състояние на системата, поддържането на нейния хомеостазис, нормалното й функциониране и развитие много зависят от взаимодействието между нейното управление и самоуправление. Съотношението между управлението и самоуправлението в системата силно зависи от нейните структурни конфигурации.

(*2) Управление
Управлението се разкрива във възможността чрез целенасочено поведение участниците в международните отношения да привеждат своите отношения, а и системата като цяло в нови, желани от тях състояния, да запазват съществуващи състояния или да връщат системата и нейните елементи към състояния, от които тя е била отклонена. Тази възможност съществува на всички равнища на системата. Не трябва да се пренебрегва ролята на недържавните субекти в системата – големи концерни, транснационални компании, банки и други, които разполагат със средства за влияние – финанси, икономически потенциал, политически връзки. Те превъзхождат средствата, с които разполагат някои малки и средни държави. Тези недържавни субекти имат само ограничена субектност и понякога постигат целите си като въздействат на правителствата и посредством тях – върху политически и други отношения. Външната политика следва да се преценява и изследва и като едно управленско поведение към системата на международните отношения като цяло или към отделни нейни елементи. Реакцията на системата и на отделните нейни подсистеми настъпва като общ резултат от сумирането и преработването на импулсите от нея съобразно с нейните механизми, с нейните структурни и подсистемни особености и закономерности. Наблюдава се своеобразен мултипликационен ефект, при който въздействието на външнополитическия импулс многократно се засилва. Импулсът само пуска в ход или насочва в една или друга посока механизми на самоуправлението на системата, които веднъж приведени в движение продължават да действат автоматично или поне независимо от последващи управленски импулси. Закономерността на поведението на системата често се разкрива само статистически, не като твърди правила, а като тенденции и нейното поведение, подтиквано и направлявано от идващи по линията на външната политика на субектите импулси.