След балканските войни извънредно остри са гръцко-турските отношения.
Външната политика на България се ориентира към Австро-Унгария. Между
балканските страни съществуват остри противоречия – Сърбия и Гърция,
Румъния и Сърбия, Гърция, Сърбия и Албания. Почти всички балкански
държави са свързани чрез договори с държавите от Антантата и Тройния
съюз.
В МО понякога се създава обстановка, при която и сравнително малък инцидент може да доведе до извънредно сериозни последици. Характерни черти на подобна обстановка са напрежение между държавите, наличие на враждебни групировки и надпревара във въоръжаването.
Причина за Първата световна война (1914-1918) е крайното изостряне на противоречията между европейските държави. Повод е убийството на австрийския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево. Германия поставя ултиматум пред Сърбия, противоречащ на международното право. Отхвърлянето му послужва за повод за започване на военни действия. На 28 юли 1914г. австро-унгарската армия започва военни действия. Няколко дни след началото на австро-сръбския конфликт във войната се включват основните европейски държави. Германия предприема военни действия против Франция и Белгия. Това дава повод на Англия да обяви война на Германия на 4 август. На 23 август Япония овявява война на Германия и заграбва нейните далекоизточни владения.
Италия се въздържа от участие във войната, като се позовава на липса на casus foederis.
Антантата успява да привлече на своя страна Румъния, САЩ в началото обявяват политика на неутралитет.
Участие на България:
- преговори за сключване на договор с централните сили
- Радославов декларира, че ще следва политика на неутралитет, но подготвя съюзни договори с Австрия и Германия, които са неравноправни за България и не се подписват
- договор с Турция
- значението на България във войната е изключително важно, държавите от Антантата полагат усилия да я привлекат на своя страна, най-активна е Русия
- на 13 ноември 1914 на България е връчена колективна нота, в която и се обещават териториални придобивки след края на войната; Антантата прибягва и до недипломатически средства – подкупи
- през лятото на 1915 г. германските войски постигат успехи и това кара България да подпише договор с Германия на 6 септември 1915г. Преговорите и самото подписване на договора са извършени без да бъдат осведомени повечето министри. Договорът е отбранителен, но конвенцията, сключена заедно с него, предвижда, че България ще предприеме заедно с Германия и Австро-Унгария военни действия против Сърбия.
- На 14 октомври България обявява война на Сърбия, а няколко дни след това Англия, Франция и Русия обявяват война на България
Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война. Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година. Според договора България трябва да предаде на Сърбия Западните покрайнини. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.
България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили трябва да не надминават 33 000 души, включително полицията. Страната се задължава да плати 2,25 милиарда златни франка репарации за период от 37 години, а на съседните страни - добитък, въглища, жито и вагони. С този договор България попада в тежко икономическо и политическо положение, което я вкарва в руслото на крайните идеологии и ревизионизма.
В МО понякога се създава обстановка, при която и сравнително малък инцидент може да доведе до извънредно сериозни последици. Характерни черти на подобна обстановка са напрежение между държавите, наличие на враждебни групировки и надпревара във въоръжаването.
Причина за Първата световна война (1914-1918) е крайното изостряне на противоречията между европейските държави. Повод е убийството на австрийския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево. Германия поставя ултиматум пред Сърбия, противоречащ на международното право. Отхвърлянето му послужва за повод за започване на военни действия. На 28 юли 1914г. австро-унгарската армия започва военни действия. Няколко дни след началото на австро-сръбския конфликт във войната се включват основните европейски държави. Германия предприема военни действия против Франция и Белгия. Това дава повод на Англия да обяви война на Германия на 4 август. На 23 август Япония овявява война на Германия и заграбва нейните далекоизточни владения.
Италия се въздържа от участие във войната, като се позовава на липса на casus foederis.
Антантата успява да привлече на своя страна Румъния, САЩ в началото обявяват политика на неутралитет.
Участие на България:
- преговори за сключване на договор с централните сили
- Радославов декларира, че ще следва политика на неутралитет, но подготвя съюзни договори с Австрия и Германия, които са неравноправни за България и не се подписват
- договор с Турция
- значението на България във войната е изключително важно, държавите от Антантата полагат усилия да я привлекат на своя страна, най-активна е Русия
- на 13 ноември 1914 на България е връчена колективна нота, в която и се обещават териториални придобивки след края на войната; Антантата прибягва и до недипломатически средства – подкупи
- през лятото на 1915 г. германските войски постигат успехи и това кара България да подпише договор с Германия на 6 септември 1915г. Преговорите и самото подписване на договора са извършени без да бъдат осведомени повечето министри. Договорът е отбранителен, но конвенцията, сключена заедно с него, предвижда, че България ще предприеме заедно с Германия и Австро-Унгария военни действия против Сърбия.
- На 14 октомври България обявява война на Сърбия, а няколко дни след това Англия, Франция и Русия обявяват война на България
Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война. Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година. Според договора България трябва да предаде на Сърбия Западните покрайнини. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.
България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили трябва да не надминават 33 000 души, включително полицията. Страната се задължава да плати 2,25 милиарда златни франка репарации за период от 37 години, а на съседните страни - добитък, въглища, жито и вагони. С този договор България попада в тежко икономическо и политическо положение, което я вкарва в руслото на крайните идеологии и ревизионизма.