1) Структуристка концепция за държавата
Ведите са най-старите индийски литературни източници - сборници с религиозни химни, притчи и норми за поведение. Древноиндийското общество е кастов тип - разделено е на четири касти, съобразно цвета на кожата (етноса):
>> жреци (брамини);
>> войни (кшатри);
>> земеделци и занаятчии (вайши);
>> работници и слуги (шудри).
Последната каста включва местното покорено население, а останалите - арийците завоеватели.
Отстояването на кастовата система намира израз в учението на ведизма/бранизма. Религиозните учения са източник на първоначалната политическа мисъл. Критиците на ведизма са будистите.
Държавата се приема и обяснява като цяло от съставни части, а нормативният порядък - ред в рамките на определена структура и ред в отношенията между различните структурни звена.
Схващанията за основанията на социалния порядък се развиват от митологични (основани на Ведите), рационализират се при будизма и получават "политико-утилитарна интерпретация" при Каутиля. Но все още правото е в рамките на митологията.
2) Ведизъм
>> религиозно учение, развивано от представителите на най-висшата каста - брамините; идеите - с теократичен характер.
>> идея: Общественото и политическото устройство е творение на един Бог - творец на космоса, човека, комуто е отредил съществуване в определена каста. В най-древната от Ведите (Риг-Веда) той е наречен Пуруш, в Рамаяна - Рама. Според Риг-Веда божеството (представено като човек) се състои от четири части: уста, ръце, бедра и ходила. Всяка една от тях полага началото на съответната варна - уста > брамини; ръце > кшатри; бедра > вайши и стъпала > шудри. Това символизира подчинеността на съответните касти и тяхното място в общественото устройство.
Кастовата система става естествена основа на държавната организация, а ведизмът - източник на съответстващо учение за държавата.
>> първоначално политическата власт приема дуалистичен характер - духовна и светска власт; те съществуват заедно, по силата на кастовото деление не могат да бъдат едновременно в ръцете на едно лице;
>> с формирането на големи централизирани държави в Индия, светската власт получава известен приоритет за сметка на духовната, но без да я елиминира; духовната власт утвърждава светската.
>> концепцията на ведизма определя смисъла на живота в стремежа към постигане на единение с божествената сила; бог не само създава човешкото общество, но и определя нормите на живот за всяка каста, нейната "дхарма" (императивни изисквания за поведение на всеки индивид в качеството му на определена варна). Също така тя е основен закон, който дава естествения характер на порядъка. В "Законите на Ману" е постулирано, че нарушаването на Дхарма би довело допогиването на света.
>> Дхармата е различна в зависимост от кастата - при брамина тя е обучение, изучаване на Ведите и религиозните обичаи; на кшарта е обучение във военното изкуство; на вайша е занимание със земеделие и скотовъдство, а на шудра - включва единствено да служи на другите варни.
>> Кармата: спазването на Дхарма се гарантира от "Карма" (божията присъда за поведението на индивида; всеки човек я получава под формата на възнаграждение или наказание за стореното), а значението й се гарантира от "Сансара".
>> Сансара: Според ведизма тялото на човек умира, но душата продължава своя живот, като се преражда в друг материален носител; именно този кръговрат се нарича сансара. Карма определя сегашната и следващата форма на душата, а сансара - вечното прераждане.
>> Адхарта: неправомерното поведение; човек може да наруши своята дхарма с ум, със слово или с тяло. Съответно греховете са умствени (три вида), греховни словестни (четири вида) и греховни телесни действия (три вида). Негативната карма се изразява в прераждане на душата в по-нисша форма: умствените нарушения водят до прераждане в по-нисша варна; словестните - в животно, а телесните - в растение.
Висшето възнаграждение е освобождаването на духа от постоянното прераждане - покой на душата, при който тя се слива с природата, нарича се "мокши".
3) Будизъм
>> формира се като социално учение през VI в. пр. н.е., основател - Сидхарта Гаутама, по-късно наречен "Буда" (Просветлен).
>> Отрицание на ведизма: възниква като отрицание на ведизма, първоначално се оформя като философско учение, но по-късно се трансформира в религиозно учение, действащо и до днес като една от основните световни религии.
>> Идеята: според ранния будизъм светът се състои от частици, които съставят тъканта на космическото вещество; вселената е на три нива: небе, земя и подземен свят; отрича теорията за Бог-творец; за Буда всички са равни по природа, а кастата отразява формалната и външна страна на човека.
Будизмът не отрича кастите, но ги извежда като резултат от поведението на индивидите.
Съвършеният човек е носител на няколко нравствени добродетели: състрадание, освобождаване от желанията, мъдрост, честност и благородство. Притежателят им е просветлен.
>> Концепцията за управлението: отречено е божественото признание към властта от страна на висшите касти; в "Дигха Никае" липсва божественият характер на императорската власт; управлява само най-достойният, който се стреми да премахне егоистичните стремежи и моралния упадък на човешкия род, изявяващ се в четири злини: кражба, лъжа, съждане и насилие; властта на владетеля е резултат от волята на народа, поданиците са задължени да му отдават част от оризовата реколта (показва налагането на натуралните данъци); владетелят е задължен да отдава справедливост - макар и в нравствен контекст, правото се обосновава като елемент на държавата - идеята за закона и неговото прилагане от страна на властта.
>> В основата си Ранният Будизъм е нравствено-философско учение - Буда насочва вниманието си преди всичко към разработването на моралните норми на поведение, противопоставят се две категории: "сансара" (вечното колело на живота) и "нирвана" (откъсването от сансара, преодоляване на страданието в следствие на натрупани добродетели).
>> При ведизма карма зависи от спазването/нарушаването на кастовите норми, при будизма всеки определя сам своята карма.
4) Каутиля
>> през IV-III в. в Индия се установява силна централизирана държава, управлявана от династията Маурия; изложена е първата светска политическа теория в Древния Изток в съчинението "Артхашастра" на Вишногупта Чанакя, известен още като Каутиля - политически деятел, приятел и пръв съветник на император Чандрагупта Маурия.
>> Идеята: според него обяснението на държавата е предмет на самостоятелна наука, която подчинява на философията, а не на теологията.
>> Политиката: класифицира науките, като поставя Ведите наред с тях - за него те са важен действащ нормативен регулатор, но приема, че не могат да регулират всички аспекти на обществения живот; успоредно с тях поставя науката за стопанството, за държавата;
Учението трябва да показва коя е вярната и коя - грешната политика; за него политиката е начин за постигане на "благополучитето" на държавата; то се гради върху труда и мира; резултатите от прилаганата политика могат да са три: развитие, застой и упадък.
>> средствата, които определят политиката са Владетелят (със своите качества) и държавата (със своята организация).
>> Държавата: цяло, създадено от отделни елементи; не се покрива с кастовата структура; тя е политическа структура, която обхваща кастово общество - Ведите структурират естественото състояние, а държавата - политическото състояние на обществото.
Елементите, от които е изградена са разгледани в два плана: статика (владетел, министри, градове, села, хазна, войски) и динамика (система, в която държавата е част от едно цяло с други държави и общности - съюзници, врагове) - вътрешен и международен план.
Организация: владетелят и министрите управляват селага и градовете с помощта на войската и хазната.
>> Владетелят следи всички поданици да спазват нормите на своята варна, но същевременно той поставя и нормативните обществени регулатори, присъщи на светската власт; всяко спорно дело се решава посредством помощта на: шастрата, съдебното дирене, обичаите и правителствените разпореждания; заповедите от властта се прилагат с приоритет пред Ведите.
5) Ученията в историческото си развитие
В исторически план идеите на ведизма са подложени на множество критики; политическото развитие извежда нови политически идеи - формира се религиозно-моралната доктрина на индуизма (онази духовна концепция, която благодарение на своя консерватизъм е обединявала индийското общество при многообразието от държавни образувания - днес то е официалната религия в Индия).
Будизмът се трансформира в религия и се приема в Япония, Малайзия, части от Китай и Корея.
Ведите са най-старите индийски литературни източници - сборници с религиозни химни, притчи и норми за поведение. Древноиндийското общество е кастов тип - разделено е на четири касти, съобразно цвета на кожата (етноса):
>> жреци (брамини);
>> войни (кшатри);
>> земеделци и занаятчии (вайши);
>> работници и слуги (шудри).
Последната каста включва местното покорено население, а останалите - арийците завоеватели.
Отстояването на кастовата система намира израз в учението на ведизма/бранизма. Религиозните учения са източник на първоначалната политическа мисъл. Критиците на ведизма са будистите.
Държавата се приема и обяснява като цяло от съставни части, а нормативният порядък - ред в рамките на определена структура и ред в отношенията между различните структурни звена.
Схващанията за основанията на социалния порядък се развиват от митологични (основани на Ведите), рационализират се при будизма и получават "политико-утилитарна интерпретация" при Каутиля. Но все още правото е в рамките на митологията.
2) Ведизъм
>> религиозно учение, развивано от представителите на най-висшата каста - брамините; идеите - с теократичен характер.
>> идея: Общественото и политическото устройство е творение на един Бог - творец на космоса, човека, комуто е отредил съществуване в определена каста. В най-древната от Ведите (Риг-Веда) той е наречен Пуруш, в Рамаяна - Рама. Според Риг-Веда божеството (представено като човек) се състои от четири части: уста, ръце, бедра и ходила. Всяка една от тях полага началото на съответната варна - уста > брамини; ръце > кшатри; бедра > вайши и стъпала > шудри. Това символизира подчинеността на съответните касти и тяхното място в общественото устройство.
Кастовата система става естествена основа на държавната организация, а ведизмът - източник на съответстващо учение за държавата.
>> първоначално политическата власт приема дуалистичен характер - духовна и светска власт; те съществуват заедно, по силата на кастовото деление не могат да бъдат едновременно в ръцете на едно лице;
>> с формирането на големи централизирани държави в Индия, светската власт получава известен приоритет за сметка на духовната, но без да я елиминира; духовната власт утвърждава светската.
>> концепцията на ведизма определя смисъла на живота в стремежа към постигане на единение с божествената сила; бог не само създава човешкото общество, но и определя нормите на живот за всяка каста, нейната "дхарма" (императивни изисквания за поведение на всеки индивид в качеството му на определена варна). Също така тя е основен закон, който дава естествения характер на порядъка. В "Законите на Ману" е постулирано, че нарушаването на Дхарма би довело допогиването на света.
>> Дхармата е различна в зависимост от кастата - при брамина тя е обучение, изучаване на Ведите и религиозните обичаи; на кшарта е обучение във военното изкуство; на вайша е занимание със земеделие и скотовъдство, а на шудра - включва единствено да служи на другите варни.
>> Кармата: спазването на Дхарма се гарантира от "Карма" (божията присъда за поведението на индивида; всеки човек я получава под формата на възнаграждение или наказание за стореното), а значението й се гарантира от "Сансара".
>> Сансара: Според ведизма тялото на човек умира, но душата продължава своя живот, като се преражда в друг материален носител; именно този кръговрат се нарича сансара. Карма определя сегашната и следващата форма на душата, а сансара - вечното прераждане.
>> Адхарта: неправомерното поведение; човек може да наруши своята дхарма с ум, със слово или с тяло. Съответно греховете са умствени (три вида), греховни словестни (четири вида) и греховни телесни действия (три вида). Негативната карма се изразява в прераждане на душата в по-нисша форма: умствените нарушения водят до прераждане в по-нисша варна; словестните - в животно, а телесните - в растение.
Висшето възнаграждение е освобождаването на духа от постоянното прераждане - покой на душата, при който тя се слива с природата, нарича се "мокши".
3) Будизъм
>> формира се като социално учение през VI в. пр. н.е., основател - Сидхарта Гаутама, по-късно наречен "Буда" (Просветлен).
>> Отрицание на ведизма: възниква като отрицание на ведизма, първоначално се оформя като философско учение, но по-късно се трансформира в религиозно учение, действащо и до днес като една от основните световни религии.
>> Идеята: според ранния будизъм светът се състои от частици, които съставят тъканта на космическото вещество; вселената е на три нива: небе, земя и подземен свят; отрича теорията за Бог-творец; за Буда всички са равни по природа, а кастата отразява формалната и външна страна на човека.
Будизмът не отрича кастите, но ги извежда като резултат от поведението на индивидите.
Съвършеният човек е носител на няколко нравствени добродетели: състрадание, освобождаване от желанията, мъдрост, честност и благородство. Притежателят им е просветлен.
>> Концепцията за управлението: отречено е божественото признание към властта от страна на висшите касти; в "Дигха Никае" липсва божественият характер на императорската власт; управлява само най-достойният, който се стреми да премахне егоистичните стремежи и моралния упадък на човешкия род, изявяващ се в четири злини: кражба, лъжа, съждане и насилие; властта на владетеля е резултат от волята на народа, поданиците са задължени да му отдават част от оризовата реколта (показва налагането на натуралните данъци); владетелят е задължен да отдава справедливост - макар и в нравствен контекст, правото се обосновава като елемент на държавата - идеята за закона и неговото прилагане от страна на властта.
>> В основата си Ранният Будизъм е нравствено-философско учение - Буда насочва вниманието си преди всичко към разработването на моралните норми на поведение, противопоставят се две категории: "сансара" (вечното колело на живота) и "нирвана" (откъсването от сансара, преодоляване на страданието в следствие на натрупани добродетели).
>> При ведизма карма зависи от спазването/нарушаването на кастовите норми, при будизма всеки определя сам своята карма.
4) Каутиля
>> през IV-III в. в Индия се установява силна централизирана държава, управлявана от династията Маурия; изложена е първата светска политическа теория в Древния Изток в съчинението "Артхашастра" на Вишногупта Чанакя, известен още като Каутиля - политически деятел, приятел и пръв съветник на император Чандрагупта Маурия.
>> Идеята: според него обяснението на държавата е предмет на самостоятелна наука, която подчинява на философията, а не на теологията.
>> Политиката: класифицира науките, като поставя Ведите наред с тях - за него те са важен действащ нормативен регулатор, но приема, че не могат да регулират всички аспекти на обществения живот; успоредно с тях поставя науката за стопанството, за държавата;
Учението трябва да показва коя е вярната и коя - грешната политика; за него политиката е начин за постигане на "благополучитето" на държавата; то се гради върху труда и мира; резултатите от прилаганата политика могат да са три: развитие, застой и упадък.
>> средствата, които определят политиката са Владетелят (със своите качества) и държавата (със своята организация).
>> Държавата: цяло, създадено от отделни елементи; не се покрива с кастовата структура; тя е политическа структура, която обхваща кастово общество - Ведите структурират естественото състояние, а държавата - политическото състояние на обществото.
Елементите, от които е изградена са разгледани в два плана: статика (владетел, министри, градове, села, хазна, войски) и динамика (система, в която държавата е част от едно цяло с други държави и общности - съюзници, врагове) - вътрешен и международен план.
Организация: владетелят и министрите управляват селага и градовете с помощта на войската и хазната.
>> Владетелят следи всички поданици да спазват нормите на своята варна, но същевременно той поставя и нормативните обществени регулатори, присъщи на светската власт; всяко спорно дело се решава посредством помощта на: шастрата, съдебното дирене, обичаите и правителствените разпореждания; заповедите от властта се прилагат с приоритет пред Ведите.
5) Ученията в историческото си развитие
В исторически план идеите на ведизма са подложени на множество критики; политическото развитие извежда нови политически идеи - формира се религиозно-моралната доктрина на индуизма (онази духовна концепция, която благодарение на своя консерватизъм е обединявала индийското общество при многообразието от държавни образувания - днес то е официалната религия в Индия).
Будизмът се трансформира в религия и се приема в Япония, Малайзия, части от Китай и Корея.