24. Либералната демокрация

За да разкрием в какво се изразява режимът и за да може да проследим развитието на либералната демокрация през годините първо трябва да изясним същността на самото понятие- либерална демокрация. Очевидно е, че то е сложно понятие и се състои от две прости – либерализъм и демокрация. Двете са поставени в една симбиоза. Възниква въпросът какво по-точно ни дава възможност да обединим двете понятия, как те се съчетават или как идеите стоящи зад тях намират своите допирни точки.
Демокрацията като понятие най-вече засяга формата на управление в държавата. Тя е едина от най-разпространените форми на държавно устройство в нашето съвремие. Най-често се изразява в това, че обикновените граждани могат да участват пряко във вземането на решения.Понятието “демокрация” от древногръцки буквално преведено означава “народовластие” (демос-народ, кратос-власт). Това е най-популярната и най-обща представа за демокрацията която се използва и в наши дни. Аристотел разглежда демокрацията като една от добрите форми на управление само в случаите, когато другите форми са лишени от законност. Ако народът е принуден да вземе властта, тогава тази форма вдъхна най-малко доверие, защото свободата преминава в анархия и своеволие. Да управляват всички означава, да не се знае кой управлява. Основния въпрос на всяка политика – кой управлява тук, се трансформира в условието – как трябва да се управлява и в името на какво. Демокрацията със своите общо-човешки ценности на съвременния етап все повече се приема като възможност за развитие на обществото с нормален човешки облик, където човекът е не просто средство, а главна цел и основна величина. Това беше посланието и на Западно Европейските революции. Началото на това развитие започва с Великите политически революции в Англия и Франция, както и войната за независимост на Америка. От тях води началото си утвърждаването на новите свободни политически институции и ценности. Най-напред това става в Англия, където се преминава към конституционно управление и се прилага принципа на разделение на властите. Отново там най-рано е провъзгласено господството на закона, приет от краля в парламента. На континентална Европа свободните демократични институции се утвърждават след Френската революция. Това става под непосредственото влияние на политическата мисъл на ХVІІІ век, което от своя страна черпи идеи и от анализа на английските политически институции. Благодарение на Френската революция се установява свободата. Именно тя издига идеята за нацията (самоопределение и суверенитет), за либерализма и политическото равенство. Съответно буквалното значение на днешната дума е „управление на хората’’ Фактът, че думата произлиза от древногръцки не означава, че демокрацията която е съществувала в древна Елада е тази която е разпространена и днес. Въпреки това привържениците и сочат нейната многовековна история именно във връзка с гръцкия и произход, макар съвременната демокрация да има доста по-кратка история.
Либерализмът пък от своя страна е  първата голяма политическа идеология. Либералното политическо мислене преминава през различни етапи.Говори се за класически, социален либерализъм, религиозен и други негови форми. Като изразители на либерализма могат да се определят личности като: Джон Лок, Монтескьо, Адам Смит, Дени Дидро, Волетр, Бенджамин Франклин, Джон Стюарт Мил, айзая Бърлин, Карл Попър, Джон Кейнс, Фридрих Фон Хайек и др. Всеки от тези автори развива либерализмът и го насочва по нови пътища, подходящи за дадения исторически период или страна. Тъкмо това прави либерализмът твърде разнообразен. За да разкрием либералната демокрация обаче, е най-добре да се спрем на „класическият либерализъм”. Той може да се класифицира като определени възгледи за живота, които образуват един специфичен морал и водят до определено поведение, включително и политическо. Самият либерализъм като идейно течение се повява много преди  да получи това наименование, което всъщност закъснява с около три века. Това определено има специфично въздействие върху съдбата на либерализма. В някои страни хората започват да говорят за „либерализъм”, когато вече са престанали или са преставали да бъдат либерални. В други страни „либерализъм”, както и „либерален” така и не се утвърждава като термин. Такава страна е САЩ където този „либерален” никога не получава историческо съдържание. Либералната партия там няма нищо общо с либералните партии на континента. Всичко това е много странно, т.к. може да се твърди, че в САЩ либерализмът е получил най-голяма реализация и  осъществяване. Той е дълбоко вкоренен в американския ред. Самата американска конституция е прототип на либералния конституционализъм в класическия смисъл. Но самите американци използват понятието „либерализъм” главно в партиен смисъл и поради тази причина американската конституция за тях самите не е онова, което биха нарекли либерално.
Но как най-лесно да се обясни либерализмът, а от там и либералната демокрация? Най-често либерализмът се свързва с понятието свобода. Свободата е основна ценност за либералите, свободата като граници в които можеш да действаш невъзпрепятстван от другите. За либералите всички хора са еднакви. Те всички притежават човешки права дадени им от бога. Гарантирането в еднаква степен на естествените човешки права на всеки един индивид изразява равенството на всички индивиди. Равенството според либералите е обвързано със свободата, с нейната негативна форма, такава каквато е за Бърлин. Като цяло либералите разбират равенството като равенство пред закона. Всеки индивид има правото да действа в границите на закона в такава степен в каквато и всички останали, т.е. всеки индивид има правото да упражнява своята свобода до такава степен, че да не пречи на останалите, или правилото -прави на другите това, което не искаш да правят на теб, но представено в един по-усъвършенстван вид. От изключителна важност е обаче, до каква степен границите на забраните на закона ще ограничат полето на негативна свобода на индивида. Законите според либералното схващане трябва да са именно забранителни, а не повелителни, т.к. по-този начин оставят по-голямо поле на индивидуалната, негативната свобода.
Както стана видно равенството и свободата в никакъв случай не са взаимно изключващи се. Поради тази причина доколкото либерализъм се свързва най-вече със свободата, а демокрация – най-вече с равенството, в никакъв случай не е случайно, че някъде около 1848 г. двете успяват да обединят сили срещу социализма. От тази симбиоза днес се стига до там, че често когато се говори за демокрация, всъщност се има предвид по-точно либералната демокрация. Двете понятия са доста неравнопоставени най-вече поради факта, че „либерализъм” като понятие е доста по-непопулярен в момента на сливането и няма историята на понятието „демокрация”. За сметка на това обаче, в идеологическата симбиоза надделява именно либерализмът – демократите приемат, че свободата всъщност е главната цел, а демокрацията е само средство. В това взаимодействие между либералния и демократическият елемент първият се занимава предимно с политическото робство, личната инициатива и формата на държавата, а вторият е особено чувствителен към благоденствието, равенството и социалното сплотяване. В крайна сметка формулата на либералната демокрация може да се изрази като постигане на равенството чрез свободата.
 Едно от основните права на индивида, според либералните разбирания е правото на частна собственост. Според някои либерали то е по-важно дори от правото на свобода, т.к. тя се обезсмисляла без наличието на частна собственост върху която да се упражнява. Правото на честна собственост принадлежи към т.н. от либералите икономическа свобода. Тя, както и политическата са отделни изражения на свободата въобще и това не може да бъде другояче. Въпреки това двете са в изключително силна зависимост една от друга. Двата вида свобода засягат отделни подсистеми от обществената система – политиката и икономиката, и нито един от двата вида свобода не трябва да бъде пренебрегван за сметка на другия. Това би означавало едната от двете подсистеми в обществото да изземе функциите на другата, което е абсолютно нежелателно. Либералите държат и на двата вида свобода и поради тази причина осъждат силно обществата в които държавата ограничава силно икономическите права на индивидите и по този начин ограничава и свободата им.
Може би по-интересно във връзка с икономическите идеи на либералите е тяхното виждане за пазара, ролята на държавата и последиците от различните форми на взаимодействие между тях. Пазарното стопанство като форма на икономически взаимоотношения е от особено значение за идеите на либерализма. Чрез него се постига равенство във възможностите. Поставени в условията на пазара индивидите следва да имат равни шансове. Конкуренцията според либералните разбирания в никакъв случай не може да е негативно явление. Равните шансове, еднаквите правила дадени на участниците на пазара позволяват най-добрите да излязат напред, а това предвижва обществото напред.
Властта е нещо с което трябва да се справи либерализмът, а от там и либералната демокрация. Разделението на властите е основен принцип на либерализма. По тази линия той също успешно се съчетава с демокрацията. След като не може всички хора да участват във властта и се налага избирането на определени личности, на които всъщност се предоставя суверенитета на народа, тогава единственото което остава за тези извън властта е да намерят начини да я ограничават. Тъкмо това се постига чрез разделението на властите. Властта трябва да бъде и деперсонализирана, т.е. да е важна дадената институция, а не човекът който я представлява. Въпреки това хората които биват избирани на даден държавен пост са от голямо значение. Ето тук възниква въпросът за компетентността на индивидите и мястото на експертите в управлението. От досега казаното се усеща колко е голяма разликата от демократичния начин на управление в сравнение с тоталитарния, където държавата се намесва дори и в наи-малкия детайл от живота на гражданите. Дори когато е трябвало да си кръстиш детето, да му дадеш име. Тогава не е имало свободата да си го наречеш, както избереш ти, а е трябвало да се ръководиш от даден списък с имена, от който останалите /незаетите имена/ са позволени да се вземат, за да се кръсти детето. Нека направим сравнение с тоталитаризма.
Тоталитаризмът е политически режим, властвал в много държави през вековната световна история и широко разпространен през миналия век. Нашите баби и дядовци са били съвременници на диктатурата. Тези идеологии оказват огромно влияние върху съвременния живот и начин на мислене. Ако ги познаваме добре, знаем грешките, които са правили, то днес бихме могли да избегнем повторението им и да намерим по-добри начини за управление и съответно по-добър живот.Във философския речник тоталитаризма  е определен по следния начин: “Политически режим, при който има сливане на държавата с единствената легитимна партия и всеобщо господство в обществото на дадена утопична идеология;характеризира се с ликвидиране на основните конституционни и граждански свободи. Бива налаган чрез терор, преследване на опозицията и на всяко свободомислие.” Може да се допълни още толериране на дейности, които не са в интерес на държавата, потискане и контрол над бизнеса, работническите сдружения, църквите и политическите партии. Средствата за задържане на властта са тайна полиция, пропаганда, разпространявана чрез медиите, които също са контролирани от държавата, култ към лидера, регулиране и ограничение на свободните дискусии и критиката, една-единствена партия, масово подчинение и терор. Терминът тоталитаризъм, използван от италианския философ Джовани Джентиле, е популяризиран през 20-ти век от италианските фашисти. През Студената война терминът отново се разпространява. Смятала се, че нацисткият и сталинисткият режим са напълно нова форма на правителства, а не подновена версия на старите деспотизми. Такива режими се коренят в хаоса, последвал началото на първата световна война, когато усъвършенстването на оръжията и комуникациите позволява на тоталитарните движения да затвърдят властта си в Италия, Германия и Русия. Това са трите страни, чиито имена са станали емблематични, когато се говори за тоталитаризъм, а имената с които ги свързваме са това на Мусолини в Италия, Хитлер в Германия и Ленин в Русия.
Можем да твърдим,че тоталитаризмът е политиката на слабите народи. Идеологиите на тези режими и вярата в тях подчинява цели народи и причинява войни и кръвопролития. Според мен в ерата на модерните технологии през новото хилядолетие не се нуждаем от това. Ценностите се променят, религиозността намалява и мисълта за лидерът, дошъл да ни поведе към световно господство, звучи смешно. В днешно време ценностите са лична свобода и космополизъм. На почит е демокрацията.
Думата “демокрация” е може би най- употребяваната, най-модерната, особено след Втората световна война, когато всички политически системи претендират за демократичност. Изминалият век постави демокрацията на всички възможни изпитания, като унищожителни войни, тоталитаризъм, масмедииадането на Берлинската стена бе един от най-ярките символи на 20 век и формално ознаменува пълната победа на тази форма на управление. 90-те години на практика развитите демокрации (особено САЩ) са в състояние на ВИСОКО-ТЕХНОЛОГИЧЕН ПРЕХОД от развито индустриално към виртуално мрежово общество (или Обществото Интернет).  Началните социални ефекти от високотехнологичния преход се изразяват в оформянето на класата на .електронни. капиталисти и масовото участие (не само на средната класа!!!) във фондовата борса. Най-съществената промяна обаче е в ТЕМПОТО на функциониране на обществените организации както в държавния, така и в частния сектор. Те са принудени да реагират веднага, без никакво закъснение, в реалното темпо на времето. В идеята за демокрация в реално време няма нищо парадоксално,защото самата същност на демократичния процес изисква неговата непрекъснатост във времето. Целта на демокрацията е да осъзнае и запази автономията на дадена група граждани: демосът дефинира своите собствени правила (закони). Но автономността е несъвместима със запазването на статуквото. Автономният индивид има силата да се откопчи от сенките на миналото и тесногръдното мислене. Наличие на електронни комуникации,  подобряват политическото участие и комуникациите между гражданите. По този начин има директен диалог с властите. Всички държавни служби в развитите страни вече са отворени за електронен диалог. Едно от най-посещаваните места естествено е сайта на Белия дом. Но тук се сблъскваме с някоий абсурди на електронната демокрация. Установило се, че най-много писма получават не президентът или първата лейди, а котаракът Сокс и кучето Бъди (над 300 000 за периода 1996-1998г.). Нещо повече, четирима доброволци на Белия Дом се превъплъщават ту на котка, ту на пес, за да отговарят педантично на тази абсурдна кореспонденция. Така че съществува реална опасност комуникации да се преродят в безконечно зацикляне в спорове по дребни и несъществени проблеми. Преходът към тази високо динамична демокрация не се дължи само на техническите възможности за бърза нагледна комуникация, породени от Интернет. Много по-важна е морално-етичната зрялост на индивида и неговата вътрешна дисциплина да участва в диалога с останалите с респект и баланс. Именно по този начин могат да функционират мрежовите структури на демокрацията през 21 век. В основата на повишената степен на позитивна самоорганизация, без която демокрацията в реално време е невъзможна, е интелигентният самоконтрол на участващите в нея. Всеки е свободен да се бори за собствените си интереси, но същевременно е узрял да осъзнае обективните ограничения и необходимостта от постигане на компромис с останалите. В много отношения демокрацията в реално време използва опита от новата икономика в ерата на Интернет. Най-характерното явление е масовото участие на милиони инвеститори в пазара на акции в он-лайн режим чрез персоналните си компютри. Друга основна компонента на Демокрация 21 век е медиокрацията, т.е. добиващото параноични пропорции влияние на медиите върху процеса на избор. Азбучна истина е, че без активно присъствие в медиите кандидатите за политически постове нямат никакъв шанс за масова подкрепа от електората. Медийното присъствие не е въпрос на политика, а на преживяване. В хода на този процес политиката е сграбчена от медийните технологии. Достига се до максимална персонализация на политиката. Носителят на съобщението е по-важен от съобщението. Неговите вратовръзки, маниери, походка или усмивка имат решаващо влияние за изборния вот. Това всевластие на медиите поставя резонния въпрос: дали развитата демокрация не съдържа скрита форма на тоталитаризъм? Ако Оруел дава най- точното определение на тоталитаризма като Големият Брат” /в политическия си роман „1984”/ наблюдава., то съвременната масмедийна демокрация просто е огледален образ на тоталитарната формула: вместо тотално наблюдение имаме тотално медийно натрапване на политическите суперзвезди. Всеки гледа до втръсване едни и същи муцуни: президент, премиер, министри, сенатори или телевизионни коментатори. От тази гледна точка дори един мандат от четири години изглежда безкраен. Така постепенно демокрацията се изменя в себе си, и си има и свойте минуси. Но каквото и да говорим демокрацията си остава демокрация и тези няки от горепосочените проблеми, като че ли бледнеят на фона на останалото, което демокрацията ни осигурява.  Именно свободата на словото и мисълта и развитие на независими средства на масова информация са много важен фактор за демократичност на политическата система защото гарантират достоверна информация за проблемите на обществото. Развитието на самостоятелна икономическа система, която не е монополизирана от държавата  е също много важен фактор за демократично развитие, защото така се гарантира независимост на обществото и на неговите групи.
В крайна сметка демокрацията се явява както система от най –добри ценности за защита правата и свободите на личността, така и форма на управление за изграждане на бъдещ модел на общество освободено от диктата на една или друга политическа сила, гарантиращо своя икономически и политически просперитет. Както се вижда режима на либералната демокрация е една доста сполучлива смесица  между либерализмът и демокрацията. Едното е по-скоро идеологическо течение, а второто представлява разбира се форма на държавно управление. Можем да кажем, че либералната демокрация е обединила в себе си най-популярната идеология и най-добрата форма на управление открита до момента или поне най-допадащата на обществото и именно това са едни от основните причини за необходимостта от преминаване от тоталитарен начин на управление към демократични социално-политически отношения и институции.