Класификация:
I. Според субектите на външнополитическите решения
- решения, свързани с държавната политика
- решения на съюзи, организации, общности и др. – значението им се увеличава за МП
- решения, вземани от недържавни субекти на МО – с неправителствен характер, не се регулират пряко от МП, могат да бъдат политически
II. Според измерението им във времето
1. - в бъдещето – решението да се действа или бездейства, когато възникне проблемна ситуация
- в момента
- в миналото – “оценъчни решения”
2. – краткосрочни и дългосрочни
III. Стратегически и тактически решения
1. Стратегически – да има непосредствена връзка между решението и постигането на основната външнополитическа цел; свързани са с потвърждаване, промяна или отмяна на външнополитическия курс; продължително действие, последиците имат голямо значение, простират се далече в бъдещето, предопределят съдържанието на следващи решения; трябва да се основават на широка информационна основа; изискват прогнозиране и приемане на високо равнище
2. Тактически – приемат се на по-ниско равнище; конкретизират стратегическите решения и осигуряват изпълнението им в постоянно променящата се обстановка
IV. Решения на високо равнище (от принципно естество, имащи стратегическо значение, отнасящи се до основните цели и следвания външнополитическия курс) и на кариерно равнище
V. Стандартни (стереотипни, изработени върху продължителен опит, позволява да се изработят алгоритми) и нестандартни
VI. Според условията за взимане на решения и степента на информираност на техния субект
- решения в условия на определеност – всички съществени елементи на обстановката са известни и предвидими
- решения, приемани в условия на риск – за някои елементи липсва информация, не може да се направи достатъчно определено и надеждно предвиждане
- решения в условия на неопределеност – неясна и непредвидима обстановка
VII. Според формата – писмени и устни
VIII. Според повода за вземане на решение – при нормални обстоятелства и при кризисна ситуация
IX. 1. Решения с избор на действия, които следва да се извършат от друг субект на МО
2. Решения предложения - планове за съвместно действие с други субекти на МО
3. Решения – оценки – оценка на факти или обстановка, заемане на позиция по определен международен въпрос
Анализ на проблемна ситуация
1. Очертаване рамките на ситуацията спрямо външната и среда (глобални или регионални МО, двустранни МО и т.н.) и причините, които са предизвикали нейното възникване
2. Кои други страни, субекти на МО се засягат, тъй като в ситуацията са заангажирани техни интереси
3. Какви интереси на страните са заангажирани, връзката между тях, мястото им в приоритетната система на всяка страна
4. Какви възможности съществуват за постигане на отделните интереси (собствени и чужди)
5. Какво е влиянието на външните фактори върху ситуацията и какви са възможностите да им се въздейства по благоприятен начин
6. Какви са направленията и динамиката на промените в ситуацията като цяло и на основните и елементи
I. Според субектите на външнополитическите решения
- решения, свързани с държавната политика
- решения на съюзи, организации, общности и др. – значението им се увеличава за МП
- решения, вземани от недържавни субекти на МО – с неправителствен характер, не се регулират пряко от МП, могат да бъдат политически
II. Според измерението им във времето
1. - в бъдещето – решението да се действа или бездейства, когато възникне проблемна ситуация
- в момента
- в миналото – “оценъчни решения”
2. – краткосрочни и дългосрочни
III. Стратегически и тактически решения
1. Стратегически – да има непосредствена връзка между решението и постигането на основната външнополитическа цел; свързани са с потвърждаване, промяна или отмяна на външнополитическия курс; продължително действие, последиците имат голямо значение, простират се далече в бъдещето, предопределят съдържанието на следващи решения; трябва да се основават на широка информационна основа; изискват прогнозиране и приемане на високо равнище
2. Тактически – приемат се на по-ниско равнище; конкретизират стратегическите решения и осигуряват изпълнението им в постоянно променящата се обстановка
IV. Решения на високо равнище (от принципно естество, имащи стратегическо значение, отнасящи се до основните цели и следвания външнополитическия курс) и на кариерно равнище
V. Стандартни (стереотипни, изработени върху продължителен опит, позволява да се изработят алгоритми) и нестандартни
VI. Според условията за взимане на решения и степента на информираност на техния субект
- решения в условия на определеност – всички съществени елементи на обстановката са известни и предвидими
- решения, приемани в условия на риск – за някои елементи липсва информация, не може да се направи достатъчно определено и надеждно предвиждане
- решения в условия на неопределеност – неясна и непредвидима обстановка
VII. Според формата – писмени и устни
VIII. Според повода за вземане на решение – при нормални обстоятелства и при кризисна ситуация
IX. 1. Решения с избор на действия, които следва да се извършат от друг субект на МО
2. Решения предложения - планове за съвместно действие с други субекти на МО
3. Решения – оценки – оценка на факти или обстановка, заемане на позиция по определен международен въпрос
Анализ на проблемна ситуация
1. Очертаване рамките на ситуацията спрямо външната и среда (глобални или регионални МО, двустранни МО и т.н.) и причините, които са предизвикали нейното възникване
2. Кои други страни, субекти на МО се засягат, тъй като в ситуацията са заангажирани техни интереси
3. Какви интереси на страните са заангажирани, връзката между тях, мястото им в приоритетната система на всяка страна
4. Какви възможности съществуват за постигане на отделните интереси (собствени и чужди)
5. Какво е влиянието на външните фактори върху ситуацията и какви са възможностите да им се въздейства по благоприятен начин
6. Какви са направленията и динамиката на промените в ситуацията като цяло и на основните и елементи