18. Начини за преценка на неопределеността и риска при вземането на външнополитически решения. Оптималната стратегия на малките страни като България за обезпечаването на международната сигурност.

Рискът при взимане на външнополитически решения най-често произтича от връзката “прогноза – решение”, от невъзможността достатъчно точно да се предвидят последиците от решението. Неопределеността на бъдещето е свързана с изключителна сложност на МО, с вероятностния характер на промените в тяхната система, с невъзможността да се обхване и да се обработи цялата информация. Неопределеността често е свързана със субективни причини. При наличие на различия на интереси информация, решения и постъпки често се прикриват. Едни или други външнополитически решения не се огласяват, резултатите от преговори и споразумения не се публикуват и много ходове остават скрити.
При наличието на скрита информация е по-трудно да се схване ситуацията и съответно да се решат проблемите, касаещи сигурността. Трудно се набелязват целите и средствата за тяхното постигане. Прибягва се към дипломатическа тайна, а често и към активна дезинформация. Извършват се преднамерени действия и се публикуват съобщения, които са предназначени единствено да създават или поддържат неверни представи сред обществото и другите субекти на външната политика.
Избирането на рискови решения не винаги е недостатък на външната политика. Две са главните обективни основания да се прибегне към тях:
- информационен дефицит, неясна обстановка; в този случай последиците от бездействието са по-неблагоприятни от последиците в резултат на поешно решение
- Когато изгодата от евентуалния успех многократно превъзхожда вредата при погрешно решение.
 Оптимална стратегия на малките страни като Република Бълагрия за обезпечаване на международната сигурност.
От сигурност имат нужда всички участници в международната общност. Ресурсите на малките страни обаче са ограничени, докато за големите супер сили са достъпни всички средства за защита на техните интереси и сигурността им. Положението на малките страни не е същото. Влиянието на всяка една от тях поотделно не е голямо. Силите, които биха могли да употребят в защита на националната си сигурност също не са големи и точно тези обстоятелства ги правят относително повече заинтересовани от укрепването на международната сигурност. В нея те могат да намират гаранции за националните си интереси и сигурност. Подчертано значение за това има изборът им на оптимална външнополитическа стратегия. Основните елементи на такава стратегия на малките страни по въпросите на международната сигурност биха могли да се очертаят така:
- Изгодно е за малките страни да се стремят към максимално структуриране на международната система. Формирането на институционални структури за разнообразно сътрудничество повишава ефективността на общите усилия и позволява на общността да реагира по-резултатно при определени ситуации.
-Малките страни имат относително по-голям интерес да се включват в големи международни инициативи и проекти и да участват пряко при тяхното реализиране. Обединяването за постигане на общи цели може да бъде съществен фактор за стабилизирането на международната система. Увеличаващата се потребност от съвместни усилия, за да се намират решения на глобалните проблеми, е благоприятна линия за такова поведение.
-Малките страни са силно заинтересовани да укрепват ролята на ООН като център на сътрудничество и особено като гарант на международния мир и сигурност.
-Относително най-голяма е ролята на малките страни на регионално равнище, в регионалните системи за сътрудничество и колективна сигурност. Това изисква от външната им политика повишено внимание в тази посока. В регионалните системи най-добре могат да бъдат зачитани специфичните условия и интереси.
-Тъй като разполагат с ограничени сили, малките страни са силно заинтересовани решително да противодействат на всеки опит да се следва силова политика и да се налага със заплахи волята на едни страни над други. Във всеки подобен случай те могат да видят утрешния модел на собствената си съдба.
-Малките страни имат интерес да се развива правната система на МО и да се повишава нейната ефективност. Укрепването на примата на правото и справедливостта е една от силните опори за тяхната политика, гаранция за сигурността и интересите им.
-За малките страни, и това много убедително го показва миналото, е особено опасно еднопосочното обвързване ( политическо, икономическо, социално, идеологическо и т.н.) с която и да е голяма и силна държава.
-В основата на линията към сигурността и сътрудничеството трябва да стоят правилно разбирани и ясно отстоявани национални интереси. Прекаленият конформизъм не е най-добрата стратегия за малките страни, макар понякога да изглежда много удобен. В МО се чува гласът на онези, които умеят да отстояват интересите си.
- Поотделно малките страни са слаби. Влиянието им е ограничено от обективните обстоятелства. Но те са голямо мнозинство върху световната сцена. Взети заедно, разполагат със значителни човешки и материални ресурси.
 Интересно е да се отбележат изследванията на концепцията за „политиката и сигурността на малката страна”. Те продължават повече от един век. Те не биват разколебавани както от трайните терминологични проблеми,обгърнали тази концепция,от признанието на МПП за суверенното равенство на всички държави,така и от разнообразните трансформации,които системата и структурата на МО претърпяваха през последните сто години.
Липсва утвърдена дефиниция за това коя страна е малка. Някои изследователи считат всяка страна с население под 15 мил. за малка (Дейвид Вител и Хелмут Крамер). Други посочват,че малка страна е тази,която не може да постигне сигурност,използвайки собствените си способности (Робърт Ротстайн). Трети достигат до извода,че малките страни могат да бъдат определени като „държави,чиито дипломатически и материални ресурси се толкова ограничени,че техните ръководители се фокусират главно в/у техния териториален интегритет,а не толкова в/у преследването на по-далечни глобални цели” (Фолкер Краузе и Дейвид Сингер).
Има пет фактора,които влияят съществено върху очертаването на оперативна среда на действие по сигурността на малката страна. Това са:
първо,”географското разположение на малката страна и стратегическото му значение за великите държави”,
второ,”променящите се фази на властовия цикъл на центровете на сила в межд. отн. и отражението им върху остротата на противоречията между тези центрове и върху политиката им спрямо малката държава”,
трето,”натрупаният опит в отношенията между малката страна и всички актуални центрове на сила в международната система”,
четвърто,”съществуването на многостранни рамки за сътрудничество по сигурността”,
пето,”ролята и участието й в процеса на решаване на въпросите от глобалния дневен ред и по сигурността в межд.отн”.
Тези фактори взаимодействат динамично помежду си и в своята цялост предопределят,заедно с приоритетните нац. вътрешнополт. интереси,съдържанието и същността на възприемане от малките страни външнополт.стратегии.
Върху процеса на формиране и действие на последните оказва влияние и т.нар. „национална роля”. Това е „определенията на взимащите политически решения относно дефинициите,ангажиментите,правилата и действията,които са подходящи за тяхната държава и относно ф-циите,които тяхната държава следва да изпълнява в широко разнообразие от геогр. и проблемни рамки” (Калеви Холсти). Според него типичните нац. роли са „регионален защитник”,”медиатор/интегратор”,”регионален лидер”, „мост”, „верен съюзник”, „пример”, „независим” и др. По-честа е практиката една държава да има по няколко „роли” едновременно.
Адекватните водещи външнополитически. стратегии за малките страни днес и в близките 15-20години са: универсалистка стратегия (отношението към демокрацията,човшк.права,състоянието на околната среда,съвременното международно право,ядреното и другите оръжия за масово унищожение,тероризма и борбата срещу него), стратегия спрямо САЩ – водещата държава в процеса на глобализация и единствената суперсила за следващите поне 10-20години, стратегия за формиране на членство в съюз от държави – така малките страни не само засилват военната си сигурност,а и постигат редица невоенни изгоди като например разширен пазар,засилена икономическа активност,укрепване на вътрешнополитически ситуация и авторитета на съответното правителство.