Външнополитическата стратегия на сигурността
изисква умение своевременно и реалистично да се определят далечни и
големи цели, да се набелязват главните направления за тяхното постигане,
а също най-подходящите начини и средства за това. Стратегическият
външнополитически план и тактическите цели са част от стратегията на
сигурността.
Националните интереси са най-важният, основният, решаващият елемент на всака правилно построена външнополитическа стратегия. Стратегията трябва да обезпечава тяхната сигурност, изразена или в безопасност или в гарантирана надеждност. Това се постига с начини и средства, позволяващи надеждно да се преодолеят и спрат заплахите и опасностите.
Реализацията и защитата на националните интереси е почти изцяло в кръга на трайните външнополитически цели. Те винаги остават централни въпроси на стратегическото външнополитическо планиране за националната международна сигурност. Не е възможно да се разработи правилна концепция за външната сигурност на нацията и държавата без да се осъзнават националните интереси и условията за тяхната реализация и защита.
Обект или предмет на сигурността е онова, което външната политика се стреми да съхрани, промени или постигне. То е ценност. Оцеляването на нацията и държавата, запазване на националното и държавното единство, територията на страната, нейната политическа и икономическа независимост или суверенитет са винаги сред ценностите, които външната политика на всяка страна решително защитава. Те са първостепенни обекти на сигурност.
Проблем за сигурността на обекта възниква при наличие на възможност състоянието на обекта да премине в състояние на несигурност. Несигурността може да бъде предизвикана от заплаха или опасност, т.е. от ситуации, при която друг обект на външната политика извършва действия, с които вреди на обекта на сигурността.
За да бъде ценността обект на сигурността е нужно нейното запазване, изменение или придобиване.
Тъй като ценността на обекта е предпоставката той да стане обект на сигурност, предметните му характеристики могат да бъдат най-разнообразни. Територията на държавата винаги остава първостепенен обект на международната сигурност. Заедно с това обекти на сигурност са и огромен брой нематериални неща: например някакво статукво или състоянието на независимост и равноправие в международната общност. Обектът може да бъде една право или дори фактическата възможност да се постигне нещо.
Субектите на международната сигурност съчетават две определящи ги характеристики:
1. Те са субекти на МО
2. В това си качество ползват състоянието на сигурност в техен интерес
Субекти на МО са не само нациите и държавите. На международната сцена осъществяват връзки голям брой субекти, заинтересовани от сигурността на интересите си. Международната субектност на различни обществени групи, организации, културни и религиозни общности, стопански фирми и др. със силно изразена специфика. Недържавните субекти в икономическата или в политическата подсистема не са страни във военностратегическите, културните и др. подсистеми на МО. Във война или конфликт не са субекти политически партии или международни фондации.
Всички субекти на МО притежават или държавен суверенитет или една своеобразна недържавна суверенност. В отношенията им над тях не стои власт. Субект на МО не е равнозначно на субект на международното право. МП регулира МО в повечето случаи само косвено, чрез правните системи на държавите.
Националните интереси са най-важният, основният, решаващият елемент на всака правилно построена външнополитическа стратегия. Стратегията трябва да обезпечава тяхната сигурност, изразена или в безопасност или в гарантирана надеждност. Това се постига с начини и средства, позволяващи надеждно да се преодолеят и спрат заплахите и опасностите.
Реализацията и защитата на националните интереси е почти изцяло в кръга на трайните външнополитически цели. Те винаги остават централни въпроси на стратегическото външнополитическо планиране за националната международна сигурност. Не е възможно да се разработи правилна концепция за външната сигурност на нацията и държавата без да се осъзнават националните интереси и условията за тяхната реализация и защита.
Обект или предмет на сигурността е онова, което външната политика се стреми да съхрани, промени или постигне. То е ценност. Оцеляването на нацията и държавата, запазване на националното и държавното единство, територията на страната, нейната политическа и икономическа независимост или суверенитет са винаги сред ценностите, които външната политика на всяка страна решително защитава. Те са първостепенни обекти на сигурност.
Проблем за сигурността на обекта възниква при наличие на възможност състоянието на обекта да премине в състояние на несигурност. Несигурността може да бъде предизвикана от заплаха или опасност, т.е. от ситуации, при която друг обект на външната политика извършва действия, с които вреди на обекта на сигурността.
За да бъде ценността обект на сигурността е нужно нейното запазване, изменение или придобиване.
Тъй като ценността на обекта е предпоставката той да стане обект на сигурност, предметните му характеристики могат да бъдат най-разнообразни. Територията на държавата винаги остава първостепенен обект на международната сигурност. Заедно с това обекти на сигурност са и огромен брой нематериални неща: например някакво статукво или състоянието на независимост и равноправие в международната общност. Обектът може да бъде една право или дори фактическата възможност да се постигне нещо.
Субектите на международната сигурност съчетават две определящи ги характеристики:
1. Те са субекти на МО
2. В това си качество ползват състоянието на сигурност в техен интерес
Субекти на МО са не само нациите и държавите. На международната сцена осъществяват връзки голям брой субекти, заинтересовани от сигурността на интересите си. Международната субектност на различни обществени групи, организации, културни и религиозни общности, стопански фирми и др. със силно изразена специфика. Недържавните субекти в икономическата или в политическата подсистема не са страни във военностратегическите, културните и др. подсистеми на МО. Във война или конфликт не са субекти политически партии или международни фондации.
Всички субекти на МО притежават или държавен суверенитет или една своеобразна недържавна суверенност. В отношенията им над тях не стои власт. Субект на МО не е равнозначно на субект на международното право. МП регулира МО в повечето случаи само косвено, чрез правните системи на държавите.