вторник, януари 20, 2015

15. Формиране на естествено-правната идеология: предпоставки и видни представители.

Естествено-правната идеология е политическа философия, която подготвя Новото време и е присъща на европейския “Век на разума”. Векът на разума е метафора, имаща за цел да разграничи истинската, икономическа политика и най-вече идейното съставяне на формирането на буржоазния тип общество и държава от теоцентричното средновековие, от века на вярата.
Както “Векът на вярата”, така и “Векът на разума” не съвпадат с темпоралното понятие за век като исторически период. Схванат като историческа граница, векът на разума включва XVII и XVIII век. При това детерминантите на тази историческа квалификация са разнопорядкови, което позволява да се дефинира целия този период като век на разума.
В икономически план, времето на XVII и XVIII век се характеризира с първоначалното развитие на капиталистическите отношения. Разширяването на стоковото производство води до развитие на нови промишлени отрасли, нови пазари и финансови институции, като ООН. Поставя се въпросът за собствеността. На преден план застава собственикът на капитали. В политически аспект през XVII век се формира суверенната държавна власт във водещите европейски държави. Реставрацията ликвидира духовното единство на западния свят. Държавите се централизират, създават се абсолютни монархии: Англия, Франция, Холандия. Абсолютизмът става фактор за националното развитие.
*Във Франция при Луи XIII с мин. херцог дьо Ришелю и при Луи XIV вече напълно
*В Англия държавната власт се централизира от крал Карл I в началото на XVIII век.
*В Германия – резултатът от религиозните войни е децентрализирането на властта.
В политически план абсолютизма изиграва много важна роля, защото заменя съсловната монархия с абсолютната, централизирана, еднолична кралска власт.
В икономически план абсолютизма води до формиране на национално стопанство. Става възможно възникването на модерен икономически свят.
Светът на разума има най-голямо проявление във възприемане на науката и отхвърляне на теологията.
В началото на XVIII век Западна Европа се изправя пред едно ново понятие за истина. Тя се търси не в божествената идея, а в понятието за природните закономерности. В законите на природата. Формира се вярата в човешкия разум, в научния прогрес, което прави възможно икономическия и социален напредък. Постиженията на естествените науки утвърждават идеята за човечеството като откривател на света; победител над природата.
Коперник, Исаак Нютон, Галилео Галилей и т.н. налагат нова истина за света – природата не е от Бога, а в резултат на природните закономерности.
В този аспект векът на разума е век на естествената идеология. За основоположник на естествено-правната школа се приема Гроций. Най-значимият представител е Емануил Кант.

Гроций е роден в Холандия в края на XVII век в семейство на адвокати. Поредното в историята на идеите дете-чудо – на 11 години постъпва в университет. Политическата му кариера пропада. Обвинен е в предателство, осъден на доживотен затвор, две години след което избягва във Франия. Загива при корабокрушение през 1645 г. Разглежда морското право, право на плячка, право по време на война, право по време на мир.

Томас Хобс е роден в края на XVI век в Англия. Син е на селски свещеник, учи в Оксфорд. След това става възпитател в аристократично семейство. Известно време живее в Италия и Франция. Около 1640 г. пише първото си философско съчинение “За човешката природа и за политическото тяло”. През 1651 г. “Ливиатан”. Присъединява се към Кромуел. След възстановяването на монархията изпада в немилост. През последните години от живота си работи върху превода на “Илиада”.
Както Гроций, така и Хобс са привърженици на ??? материализъм. Приемат, че държавата е едно изкуствено тяло, което не е съществувало вечно. Заради това Хобс предполага и въвежда “естественото състояние” – т. е. война на всички срещу всички. Според него хората са създадени, за да си вредят помежду си. Заради това се създава държавата – за да сложи ред. Така естествената среда а се изпозва, силата да се прехвърля на държавно ниво, да се замени със силата на закона, тоест, на държавата.

Спиноза е богослов, основател на рационализма във философията. По тази причина влиза в конфликт с европейската общественост, дори е изключен от нея. Занимава се с химия, физика, по-конкретно със стъкларство. Основните му съчинения са “Политически трактат”, “Етика, доказана по геометричен начин”. Според Спиноза естественото право – това са предписания, изисквания на природата, които отразяват нейната мощ и са непреодолими. Човекът е част от природата и неговите естествени права, това е неговата природна, физическа сила. Правото на природата се простира толкова, колкото силата.

Джон Лок е роден в началото на XVII век. На 20 години постъпва в Оксфорд, изучава естествените науки и дисциплина. Участва в политическия живот на Англия. Проявява се като противник на реставрацията. Емигрира в Холандия, след това се връща в Англия. Публикува философско-политически трактати – “Два трактата за държавата”, “Трудове за морала”. Според него идеалният общ живот може да съществува само на морални основания. Разумът е природен закон, който ръководи хората в естествено състояние и става причина за създаване на държавите.

Шарл Монтескьо е роден в края на XVII век (1679 г.) във Франция, близо до Бордо. Произхожда от знатен род, на това основание на 26 години заема полагащата му се по наследство длъжност на председател на парламента в Бордо. Напуска поста, посещава Англия, след което отново се прибира. Основното му съчинение е “За духа на закона”. Върху него работи повече от 20 години. Идеите му са свързани с критика на феодалната система и абсолютната монархия. Той доразвива в класически вариант идеята за разделение на властта.

Жан Жак Русо е син на швейцарски часовникар. Живее в Италия и Франция. Едно от последните му произведения е “Обществения договор”. Поставя основите на идеята за народния суверенитет. Тя в продължение на няколко века присъства в политическата теория.
Представителите на естествено-правната школа налагат множество различни идеи. Това, което ги обединява е общата понятийна конструкция. Тя включва: естествено състояние на човешката общност, последвано от договор, той от политическо състояние или още от политическо-гражданско общество, което е организирано чрез властта и правото в държава.