вторник, януари 20, 2015

14.Утопичният модел на държавата: Томас Мор, Томазо Кампанела, Френсис Бейкън

1. Утопичният модел на държавата
(->) утопиите са самостоятелна идейна линия в обществено-политическата интерпретация на идеите на Ренесанса
(->) същността на утопиите е в създаването на модели на идеалната държава
(->) името си ученията от тази група получават от съчинението на Томас Мор – “Утопия”
(->) всяка утопия има 2 идейни линии:
(>>) футуристична линия: тук са застъпени принципи и норми, присъщи на човешкия идеал за съвършено и справедливо устроено общество: това са идеите за: равноправие, народовластие, човеколюбие, за водещата роля на науката и техническия прогрес, за безплатна медицинска помощ, социално осигуряване и др.
(>>) утопична линия: израз на нереални, фантастични идеи, резултат от хипертрофията на първата линия: това са идеите за: общество без собственост, премахване на семейството, уеднаквяване на облеклото и храната на всички, абсолютно равенство и др.
(->) в концептуален план утопиите обясняват държавата като “рай”
(->) има 3 групи утопии:
(>>) утопичен комунизъм: премахване на частната собственост, а с нея и социалното неравенство
(>>) егалитарни утопии: изравняване на частната собственост, за да се премахне социалното неравенство
(>>) утопични съчинения, в които се рисува елитарно по характер общество
(->) в изложената последователност се разкрива прехосът от утопичната към футуристичната линия

2. Томас Мор – “Утопия”
(->) работи върху различни теоретични проблеми, като цялостното му творчество обхваща 16 тома
(->) голяма част от произведенията му са с богословска тематика
(->) най-значимото му политическо съчинение е “Утопия”

(-) “Утопия” е написана под формата на преразказ на Томас Мор на разказа на герой, който е моряк и 5 години е живял на островната държава Утопия
(-) чрез разказа на този несъществуващ герой Мор разкрива възгледите си за идеалната държава
(-) в духа на хуманизма Мор проектира съвършения обществен строй, където е установено човешкото щастие
(-) за разлика от италианските хуманисти той дава антииндивидуалистична трактовка на щастието – не отделният индивид, а всички хора трябва да имат право на щастие
(-) човешкото щастие Мор вижда в пълното материално осигуряване на всяка личност, във веселия и спокоен живот, лищен от каквато и да било тревога, в това всеки да бъде безгрижен за прехраната си
(-) средството за този тип живот Мор вижда в премахването на частната собственост
(-) така Утопия става най-добрият пример за държавна уредба, изградена върху общество без частна собственост
(-) за разлика от “идеалната държава” на Платон, в Утопия всички работят, като производственият труд е основно земеделски, но са предвидени и ограничен кръг занаяти
(-) хората живечт в задруги, обединени по 30 във фила; всяка фила се ръководи от филарх, чието основно задължение е да следи “никой да не стои без работа”
(-) работният ден е с продължителност 6 часа, а останалото време е разпределено за учене, хранене и сън
(-) в резултат на общия труд в Утопия се произвеждат достатъчно блага за задоволяване на всички потребности
(-) с помощта на обществената собственост, установена в Утория, Мор се опитва да гарантира пълното равенство на жителите й
(-) все пак в описаното от него общество без частна собственост, съществуват привилегии:
- първо, в Утопия все пак има хора, които не работят (500 души) – възрастните хора, управляващите и занимаващите се с наука
- второ, в Утопия има роби, които вършат “всяка по-тежка и мръсна работа”
- трето, всички в задругата се хранят заедно, но най-хубавото ядене се поднася на старейшините
- в резултат от успешните войни, утопийците в някои случаи изграждат в страната на победените колонии, където изпращат някои от своите граждани с титлата “квестор”, за да живеят в разкош и да събират данъци
(-) държавната власт в Утопия няма политически характер
(-) Утопия представлява федерация от 54 града, във всеки от които живеят по 6000 семейства
(-) установена е различна форма на управление за отделния град и за цялата държава
(-) отделя се изключително малко място на правото – воден от идеята за идеално общество, Мор изключва законодателството като необходим нормативен регулатор
(-) законите, доколкото все пак съществуват, имат за цел не да регулират обществените отношения, а преди всичко да напомнят на индивида за неговите задължения

3. Томазо Кампанела – “Градът на слънцето”
(->) написва много произведения в различни насоки
(->) утопичната линия продължава чрез съчиненията “Градът на слънцето” и “За най-добрата държава”

(-) “Градът на слънцето” е написано под формата на разговор между домакина на страноприемница и моряк от Генуа, който разказва за устройството на живота в посетения от него Град
(-) Градът е несъществуващ – чрез него кампанела излага своите политически възгледи
(-) Градът на слънцето е град-държава на остров в Индийския океан
(-) жителите на Града се казват солари и идват от Индия, бягайки от чужди нашественици
(-) след като се установяват на “спасителния остров”, решават да водят живот на философска основа и общинни начала
(-) идеалното общество на соларите е организирано в държава, където органите на властта осъществяват централизирано управление на обществения живот

(->) Кампанела доразвива идеята, че държавата е едно голямо семейство, като приема, че организираното в държава общество е един общ организъм
(->) тази органична теория за държавата Кампанела излага в другото си политическо съчинение – “За най-добрата държава”, където неведнъж съпоставя Града на слънцето с пчелното семейство и птичето ято
(->) органичното единство на обществото Кампанела изгражда върху обществената собственост
(->) в отричането на собствеността Кампанела изпада в крайност, като изключва всякакви бракове и въвежда пълна собственост за жените и децата

(-) за соларите е задължително образованието, както и 4-часовият обществен труд
(-) всички деца изучават всички науки, като в процеса на обучение учителите са задължени да открият наклонностите на всяко дете, и в зависимост от интересите и уменията си, всеки се насочва към определена област, в която ще бъде най-добър, съответно най-полезен за обществото
(-) на върха на управленската пирамида в Града на слънцето стои Първосвещеник, наричан Слънце или Метафизик; длъжността му е изборна и сменяема – заема я най-мъдрият, най-образованият гражданин, и когато се появи някой по-безупречен от него, го сменя
(-) Слънцето се подпомага от трима помощници – Сила, Мъдрсот и Любов; този своеобразен триумвират олицетворява трите сфери на обществения живот, които обособява Кампанела:
- охрана и защита на общността – Сила
- духовна сфера – Мъдрост
- производство и възпроизводство – Любов
(-) на всеки един от тримата са подчинени определени длъжностни лица, които са толкова на брой, колкото са науките, от които се ръководи съответната област

(->) функционирането на държавната власт при Кампанела се разглежда като проблем за разграничаването на компетенциите между длъжностните лица
(->) в този смисъл можем да приемем, че макар и в зародиш, Кампанела извежда идеята за разделение на властите

4. Франсис Бейкън – “Нова Атлантида”
(->) в съчиненията си разглежда философски, етически, религиозни и политически въпроси
(->) най-значителният му труд е “Нов Органон”
(->) една година след смъртта му е публикувано съчинението му “Нова Атлантида”, което е утопичен вариант на социално-политическите му възгледи
(->) водещата идея във философските възгледи на Бейкън е определящата роля на науката в прогреса на човешкото общество
(->) знанието е силата, която променя човешкото битие като овладява природата

(-) специфичното, което отделя утопията “Нова Атлантида” от тези на Мор и Кампанела, е водещото място на футуристичната линия
(-) небивалиците и фантазиите отстъпват място на рационални, макар и несъществуващи нововъведения
(-) под формата на уторпи мислителят представя логично обоснована програма за бъдещето
(-) съчинението е написано като разказ на пътешественик, посетил неизвестния (несъществуващия) остров Бенсалем
(-) островът се населява от европейци-християни, които имат благ и миролюбив нрав
(-) благополучието на жителите на Бенсалем почива върху техническия прогрес, защото за Бейкън средството за премахване на социалните противоречия е икономическият просперитет
(-) управлението в Бенсалем е съсредоточено в една институция, която авторът нарича “Соломонов дом” – своеобразна Академия на науките
(-) щастливият живот в Бенсалем се опира на възможността да се използват технически средства, непознати в останалия свят, някои от които по-късно стават реалност – телефонът, телескопът, микроскопът, самолетът, подводницата и др.

Приоритетът на науката и свързването на бъдещето на човечеството с техническия прогрес основателно представят английския мислител като един от пионерите на индустриалното общество.