Разпространено е схващането, че силата е
най-надеждното средство за гарантиране на международната национална и
държавна сигурност. Подценяването на силата е недопустимо, но от това не
следва, че при всички случаи силата трябва да се използва като
средство. Отношението на межд. право към употребата на силата като едно
от средствата на външната политика не е еднозначно. Член 2 от Устава на
ООН забранява всяка пряка или косвена употреба на сила против
териториалната цялост или политическата независимост на държавите или по
всякакъв друг несъвместим с целите на обединените нации начин,
заплашващ международния мир, сигурността и справедливостта. Заедно с
това в чл. 51 се посочва, че никоя разпоредба не накърнява неотменимото
право на индивидуалната и колективна самоотбрана в случай на въоражено
нападение. Цялата 8 глава на устава е предназначена да уреди случаите,
когато самата организация бъде принудена да прибегне към употреба на
сила, вкл. Военна. По този начин уставът не се противопоставя изобщо на
употребата на сила в МО. Противопоставя се на употребата на сила с оглед
на определени обстоятелстваи за постигане на недопустими цели.
От неотменимостта на правото на самоотбрана следва, че също така е неотменимо и правото на всяка страна да поддържа силовия си потенциал. Уставът на ООн предвижда създаване на структури, необходими в случай на прибягване към принудителни мерки.
Един от най-важните и общоприети критерий е забраната на агресията ("Извършва агресия онази страна, която първа употреби въоръжена сила против друга страна.").
Като фактор за сигурност ефективността на силата зависи не от нейната абсолютна величина, а от съотношението и със силата, която може да и бъде противопоставена.
Информационно и научно обезпечаване на националната външна политика.
Пряко значение за сигурността има умението на външн.полит. ръководство да вижда ходовете на своята политика и тази на съперниците с няколко хода напред, да предвижда възможните събития и да определя степента на вероятност те да настъпят.
Съществуват т. нар. Макропрогнози, при които информацията се извлича от широки теоретични обобщения. В този случай голяма роля играе научното обезпечаване на външната политика. В развитите страни се поддържат силни научноизследователски институти за изследване на МО. Резултатите от техните изследвания имат авторитетен международен отзвук. Съществуват и т. нар външнополитически експерти.
Съвременните електронни средства улесняват достъпа и съхранениета на информацията. Организацията и работата с информация обслужват външната политика без да са елементи на самото външнополитическо поведение.
От неотменимостта на правото на самоотбрана следва, че също така е неотменимо и правото на всяка страна да поддържа силовия си потенциал. Уставът на ООн предвижда създаване на структури, необходими в случай на прибягване към принудителни мерки.
Един от най-важните и общоприети критерий е забраната на агресията ("Извършва агресия онази страна, която първа употреби въоръжена сила против друга страна.").
Като фактор за сигурност ефективността на силата зависи не от нейната абсолютна величина, а от съотношението и със силата, която може да и бъде противопоставена.
Информационно и научно обезпечаване на националната външна политика.
Пряко значение за сигурността има умението на външн.полит. ръководство да вижда ходовете на своята политика и тази на съперниците с няколко хода напред, да предвижда възможните събития и да определя степента на вероятност те да настъпят.
Съществуват т. нар. Макропрогнози, при които информацията се извлича от широки теоретични обобщения. В този случай голяма роля играе научното обезпечаване на външната политика. В развитите страни се поддържат силни научноизследователски институти за изследване на МО. Резултатите от техните изследвания имат авторитетен международен отзвук. Съществуват и т. нар външнополитически експерти.
Съвременните електронни средства улесняват достъпа и съхранениета на информацията. Организацията и работата с информация обслужват външната политика без да са елементи на самото външнополитическо поведение.