Късното средновековие е времето, когато се полагат основите на двете
големи съвременни правни системи - континенталната и англо-саксонската.
През XIV-XV в. интересът към римското право все повече се разширява и
чрез юристите с университетско образование трайно се налага практиката
на Континента. В обслужването на търговския оборот и в съдебния процес
се реципират постулатите на класическото римско право, които формират
отрасъла на частното право. Административната сфера, наказателното право
и донякъде семейното и наследственото право запазват своите източници в
действащите обичаи или законодателни актове.
За разлика от континентална Европа, римското право не навлиза в Англия. Източник на английското право остават местните обичаи. Те се прилагат "еднотипно в цялото кралство от едно съдийско тяло" и затова получават наменованието "общо право". Трайното проникване на римското право в средновековна Европа поражда нов стремеж към неговата теоритична интерпретация. Появяват се нови правни школи - в Испания, Франция, Англия, Шотландия. Най-влиятелната сред тях е формиралата се в началото на XVII в. "хуманистична" школа във Франция (представители: Миланезе Андреа Алчато, Улрих Засий, Жак Кюжас, Хуго Доно - Донелус). Те остсояват идеите за централизирана светска власт, за единно светско законодателство, за систематизация на действащото право.
Средновековните юристи не излизат извън кръга на поставените преди тях проблеми. Те поддържат наложеното схващане, че правото е императивно установена заповед да извършват приетите за правилни неща и забрана да се извършват неправилните. Различията в теориите на теоритиците се наблюдават по два въпроса, водещи към същината на спецификата на двете различни правни системи.
>> Приоритета на източниците: В контекста на идеята за силна централизирана държава, хуманистите определят водеща роля на закона пред обичая. Те отдават предпочитание на статутното право, установено с акт на монарха и съобразено с нуждите на държавата. В тази връзка най-крайна позиция заема Ж. Боден, който въпреки че не спада към школата на хуманистите, е също юрист. Според него, правото се дава от писания закон, като дело на абсолютния монарх-законодател. Пред писания закон обичаите нямат сила.
Обратно на това, юристите от Острова защитават установеното там фактическо положение, където обичаите са институционализирани като източник на правото.
>> Валидността на правото: Като следват традицията, юристите приемат, че правото е валидно, ако съответства на Божия и природния закон - на заложената в тях справедливост. Поддържа се тезата, че несправедливият закон (или обичай) не е право и не следва да се прилага. Въпреки това в тази област се изразяват някои нови идеи.
>>> Испанските "късни схоластици" - юристът Фернандо Васкес и теологът Габриел Васкес, рационализират естественото право. Справедливостта е заложена в природата на нещата първична норма за добро и зло, която човек възприема чрез своя разум. Така справедливостта се освобождава от божествената опека и получава качеството на морален човешки стандарт.
>>> Представителите на хуманистичната школа поставят началото на филологическото и историческото тълкуване на текстовете на римското право. Чрез критичен прочит предимно на Дигестите, те търсят заложената в тях справедливост. Така Донелус извежда справедливостта на закона от принципа за общото благо.
>>> По друг начин се решава въпросът в Английското кралство. Консервативността на обичайното право не позволява неговата адекватна на новите условия промяна. Реалността представя нови хипотези, които остават извън правно уреждане. Това налага да се излезе от установените правни разпоредби, те да се заобиколят или нарушат защото стриктното им спазване би означавало несправедливост. Така справедливостта като мяра губи качеството си на критерий за валидност на правото. Изход от това положение английските теоритици намират в теологическото тълкуване, извеждат справедливостта от целите на правните разпоредби. По този начин английското право преодолява закостенялостта на своята форма и запазва значението си на нормативен регулатор.
За разлика от континентална Европа, римското право не навлиза в Англия. Източник на английското право остават местните обичаи. Те се прилагат "еднотипно в цялото кралство от едно съдийско тяло" и затова получават наменованието "общо право". Трайното проникване на римското право в средновековна Европа поражда нов стремеж към неговата теоритична интерпретация. Появяват се нови правни школи - в Испания, Франция, Англия, Шотландия. Най-влиятелната сред тях е формиралата се в началото на XVII в. "хуманистична" школа във Франция (представители: Миланезе Андреа Алчато, Улрих Засий, Жак Кюжас, Хуго Доно - Донелус). Те остсояват идеите за централизирана светска власт, за единно светско законодателство, за систематизация на действащото право.
Средновековните юристи не излизат извън кръга на поставените преди тях проблеми. Те поддържат наложеното схващане, че правото е императивно установена заповед да извършват приетите за правилни неща и забрана да се извършват неправилните. Различията в теориите на теоритиците се наблюдават по два въпроса, водещи към същината на спецификата на двете различни правни системи.
>> Приоритета на източниците: В контекста на идеята за силна централизирана държава, хуманистите определят водеща роля на закона пред обичая. Те отдават предпочитание на статутното право, установено с акт на монарха и съобразено с нуждите на държавата. В тази връзка най-крайна позиция заема Ж. Боден, който въпреки че не спада към школата на хуманистите, е също юрист. Според него, правото се дава от писания закон, като дело на абсолютния монарх-законодател. Пред писания закон обичаите нямат сила.
Обратно на това, юристите от Острова защитават установеното там фактическо положение, където обичаите са институционализирани като източник на правото.
>> Валидността на правото: Като следват традицията, юристите приемат, че правото е валидно, ако съответства на Божия и природния закон - на заложената в тях справедливост. Поддържа се тезата, че несправедливият закон (или обичай) не е право и не следва да се прилага. Въпреки това в тази област се изразяват някои нови идеи.
>>> Испанските "късни схоластици" - юристът Фернандо Васкес и теологът Габриел Васкес, рационализират естественото право. Справедливостта е заложена в природата на нещата първична норма за добро и зло, която човек възприема чрез своя разум. Така справедливостта се освобождава от божествената опека и получава качеството на морален човешки стандарт.
>>> Представителите на хуманистичната школа поставят началото на филологическото и историческото тълкуване на текстовете на римското право. Чрез критичен прочит предимно на Дигестите, те търсят заложената в тях справедливост. Така Донелус извежда справедливостта на закона от принципа за общото благо.
>>> По друг начин се решава въпросът в Английското кралство. Консервативността на обичайното право не позволява неговата адекватна на новите условия промяна. Реалността представя нови хипотези, които остават извън правно уреждане. Това налага да се излезе от установените правни разпоредби, те да се заобиколят или нарушат защото стриктното им спазване би означавало несправедливост. Така справедливостта като мяра губи качеството си на критерий за валидност на правото. Изход от това положение английските теоритици намират в теологическото тълкуване, извеждат справедливостта от целите на правните разпоредби. По този начин английското право преодолява закостенялостта на своята форма и запазва значението си на нормативен регулатор.