28. Примат на правото на ЕС над националното законодателство на държавите-членки

Общоприето е, че правото на ЕС има примат над нац. законодателства на държ. членки на ЕС. Почти всички конституции на държ. членки съдържат разпоредби, засягащи примата на правото на ЕС над нац. законодателства. Евр. съд е признал доктрината за примата за първи път през 1964г. в решението по делото “Коста срещу Енел”. Основното правило въплътено в доктрината е, че разпоредбите на правото на ЕО, имащи директен ефект, винаги имат примат над нац. право на държ. членки. Приматът на правото на ЕС е правило, което се основава на учр. договори, а не на нац. законодателства на държ. членки. Всеки нац. съд при разглеждане на дела в рамките на собствената му юрисдикция трябва да прилага правото на ЕС в неговата цялост и да не прилага разпоредби на нац. законодателство, които му противоречат. В тази връзка Евр. съд е приел редица решения, които указват как националните съдилища да уреждат конфликтите, възникващи м/у правото на ЕС и нац. законодателства.
Правото на ЕС има предимство, защото е специално право, което има първичен характер и е приоритетно по отношение на нац. законодателства. То е прието като такова по силата на учр. договори, посредством които държ. членки доброволно прехвърлят права и задължения от техните вътрешноправни системи към правната система на ЕС, като едновременно с това ограничават държавния си суверенитет.