22.Актове на държ. членки. Учр. договори, допълнителни конвенции и актове на представители на държ. членки

Актовете, които се приемат от държ. членки в качеството им на субекти на м/унар. право са Учр. договори, допълнителни конвенции и актове на представители на държ. членки. Учр. актове на 3-те общности представляват основата на своеобразна конституция на ЕС. Те са перфектни м/унар. договори, в които е опр. срокът им на действие – договорът, учредяващ ЕОВС е сключен за срок от 50 г., а учр. договори на ЕО и ЕВРАТОМ са сключени за неограничен период. Много автори считат, че 3-те учр. договора имат сходна структура и нормите им могат условно да се разделят в 4 групи:
Преамбюл и уводни разпоредби, в които са въплътени основните принципи и целите на договорите
Норми, които засягат правомощията на институциите на 3-те общности
Материалноправни норми, уреждащи всички сектори на общностите
Заключителни разпоредби, в които се уреждат въпросите за влизането в сила, срок на действие, отговорност и др.
Допълнително към учр. договори се приемат разл. актове, протоколи и др. Те се считат за неделима част от договорите, към които се отнасят. Конституцията на ЕС наред с Парижкия и Римските договори вкл.: Брюкселския договор от 1956 г., ЕЕА, договора за ЕС, Амстердамския договор и др.
Др. част от актове приемани от държ. членки са решенията приемани от представители на държ. членки, заседаващи в рамките на Съвета. Те са министри на държ. членки, представени в Съвета, но особеното е че когато не действат като членове на Съвета могат да приемат решения. Тези актове се различават от актовете, които се приемат от Съвета тъй като не се приемат в резултат на упражняването на предоставени от договорите правомощия, а се базират на межд. правоспособност на държ. членки да сключат межд. договори. Те се публикуват в “Официален вестник” на ЕС.