21.Правна система на ЕС

Правната система (ПС) на ЕС за разлика от вътрешнодърж. и м/ународноправната системи, които функционират от хилядолетия, заедно с възникване на държавата, е нова, все още формираща се и утвърждаваща се правна система. Съставните части на ПС на ЕС са актовете на държ. членки, актовете на институциите, м/унар. договори сключвани с 3-ти страни, общите принципи на правото и практиката на съда. Актовете, които се разработват и приемат от държ. членки на ЕС в качеството им на субекти на м/унар. право, могат да се разделят в 3 категории: учредителни договори, допълнителни договори и договори, сключени от представители на държ. членки. Това всъщност са м/унар. договори, които са задължителни за държ. членки на ЕС – страни по тях.
Актовете на институциите на ЕС формират друга част от ПС на ЕС. Това са правни норми създадени съгласно вече съществуващи разпоредби. Те могат да се разделят на актове с произтичащи от тях правни последици и актове имащи препоръчителен характер. Актовете на институциите биват:
Регламенти, директиви, решения, препоръки и мнения
Актове, съдържащи норми на вътр. право на ЕС
Sui generis acts
Друга част от ПС на ЕС са м/унар. договори, сключвани съвместно като 1 страна от ЕС с държ. членки и от др. страна с трети страни държави нечленки в м/унар. организации – т.нар. смесени договори.
Общите принципи на правото са 1 от съставните части на ПС на ЕС. Те условно могат да се разделят на общовалидни принципи, съгласно м/унар. право; принципи пряко произтичащи от учр. договори и правните с-ми на държ. членки; принципи, които произтичат непряко, а се подразбират от учр. договори. Общите принципи са: принцип относно правата на човека и основните свободи, принцип на субсидиарност и принцип на пропорционалност. На последно място като част от ПС на ЕС се приема практиката на съда. Съдът създава общоприети правила, които прилага в последващата си практика. По този начин съдът осъществява нормотв., като попълва празнотите в законодат. на ЕС.