11.Институции на ЕС

С учредителните договори на трите общности се създават органи и институции, които имат за основна задача да осъществяват цели, залегнали в тях и допълващите ги договори. През 1957г. наред с Римските договори се подписва конвенция относно Европейски съд и ЕП, които са общи и за трите общности. През 1965г. е подписан Договор за сливане на изпълнителните органи на трите общности, с което се създава единен институционен механизъм. След влизането в сила на Маастрихтския договор през 1993г. тези институции обслужват и ЕС.
Основните институции създадени съгласно чл. 7 от Договора за ЕО са ЕП, Съвет, Комисия, Сметна палата. Взаимоотношенията между тях, както и разпределението на правомощията не съответства на разделението на властите между институциите в държавите. За да осигури съвместимост и приемственост на дейностите на ЕС функционира единен институционен механизъм координацията, на който се осъществява от Съвета и Комисията. Всяка институция разполага с вътрешна или външна компетентност, отнасяща се до държавата- член, до нейните граждани или трети страни.
Наред с четирите институции в организационната структура са включени и редица допълващи ги органи, които имат консултативни и управленски функции. Съветът и Комисията се подпомагат от Икономически и социален комитет и Комитет на регионите. Създадени са също така и Европейска система на централните банки и Европейска централна банка. Създаден е и Комитет на постоянните представители на държавите членки, а в съответствие с ЕЕА е учреден и Първоинстанционен съд.
Институциите на ЕС функционират и осъществяват правомощията си на основата на партньорство, сътрудничество и взаимна зависимост.