понеделник, ноември 16, 2009

Видове собственост по римското право

Видове собственост по римското право


1) Колективна собственост
Съществувала е по времето на най-древния Рим - била е в ръцете на патрицианските родове. Разлагането на този институт обаче започнало твърде рано - още преди фактическото създаване на римската държава. Това станало, когато част от недвижимото имущество на римляните преминало във фамилна собственост на отделни римски фамилии.


2) Фамилна собственост
Преходна форма от колективна родова собственост към индивидуалната частна собственост. Наред с фамилната собственост продължила да съществува известно време и познатата от древността колективна родова собственост.


3) Частна собственост
Тя е узаконена още от Дванадесетте таблици, но фамилната собственост не била премахната с този акт. Тя навлиза като основна, след като вече колективната и фамилната собственост били вече изживяли своето време.

...
Видове право на собственост

1) Квиритска собственост
- В полза на: един римски гражданин или латин с признат commercium.
- Придобива се: по начин, който е признат от ius civile (манципация, in iure cessio, по-късно и традицията).
- По отношение: само по отношение на италийските недвижими имоти.

2) Бонитарна (преторска) собственост
По своята същност тя е временна собственост. След изтичане на давностния срок в полза на бонитарния собственик, той ставал цивилен такъв.
- В полза на: ...
- Придобива се: при прехвърлянето на т.нар. res mancipi; ако не е манципирана, купувачът би могъл да стане неин собственик едва след изтичането на определен срок (като владее вещта в продължение на 1 година - движима вещ и 2 години - недвижима). До изтичането на този срок той не бил собственик (продавачът можел да изиска обратно вещта и ако купувачът изгубил владението на вещта, не можел да предявява искове срещу продавача). Преторът давал защита на купувача по тези две точки, създавайки бонитарната собственост: 1) когато продавачът предявявал иск за собственост против купувача, преторът давал на втория възражение за продадена и предадена вещ; 2) по отношение на трети лица, които купили вещта след първия купувач и установили право на собственост по реда на цивилното право, давайки ексцесия срещу тях (тя действала само ако купувачът владеел вещта). Преторът дал още един иск - за търсене на вещта, ако е и друг, въпреки че реално давността не била изтекла.
- По отношение: движима и недвижима вещ.


3) Перегринска собственост
- В полза на: перегрините.
- Придобива се: преторът приемал по силата на някоя фикция, че перегринът имал качеството на римски гражданин по отношение на някои правни сделки, с оглед на търговския интерес на империята. Перегрините имали владелческа защита на вещите, придобили по силата на своя commercium. Имали защита и от кражба чрез actio furti давана отново с фикцията, че е римски гражданин.
- По отношение: движими и недвижими вещи.

4) Провинциална собственост
- В полза на: провинциалната собственост била собственост на държавата и не давала цивилно право върху нея на частни лица.
- Придобива се: частните лица следователно не могли да имат право на собственост върху нея, но на практика я ползвали. Това се означавало с 1) ползване (usus), 2) събиране на плодовете (fructus) и 3) владение (possessio). Държавата събирала данък: stipendium в сенатските провинции (отивал в държавната хазна) и tributum в императорските провинции (отивал в касата на императора).
- По отношение: движими и недвижими вещи.