петък, юли 17, 2009

Предмет на дисциплината. Методи за изучаването на римското частно право. Извори - критерии за класификация. Периодизация на римската правна история.



1) Предмет на дисциплината
Предметът на изучаване на дисциплината е римското частно право в процеса на неговото вековно развитие и по-точно в периода от началото на I в. до средата на VI в. Именно тогава то достига своя разцвет, оформяйки се като една цялостна, добре изградена и завършена правна система. Римското частно право е част от цялостната система на робовладелското римско право. Или по-точно онзи дял от него, който урежда отношенията на римските граждани помежду им. Частното право е разграничено от публичното от Улпиан в своите Институции:

Publicum ius est quod ad statum rei Romanae spectat, privatum - quod ad singulorum utilitatem. -
Публичното право е това, което се отнася до положението на римската държава, а частното - това, което се отнася до ползата на отделните лица.

Римското частно право представлява една развита и съвършена в техническо отношение правна система, която е оказала огромно влияние върху по-нататъшното развитие на правото, докато римското публично право не е достигнало това съвършенство и ролята му съвесем не може да се сравнява с тази на частното право. Именно заради това се изучава частното право, а не публичното.

Класиците на марксизма са дали висока оценка на римското частно право и са посочили неговото значение за развитието на правото като цяло. Когато стоково-паричните отношения са се развили в Западна Европа, римското частно право е било възприето (реципирано), защото примитивните феодални кутюми не са могли да уредят задоволително. След това римското частно право е залегнало в гражданските закони на повечето от западноевропейските държави.

За днешното българско право римското такова не оказва пряко значение и не е източник на правни норми. Но то оказва огромно влияние, което е оказало върху хода на правната история, така и поради обстоятелството, че то стои в основите на буржоазните правни системи и ни дава ключа за тяхното разбиране.

Преди всичко римското право е изключително полезно и значимо за школовката на младия юрист. В него за пръв път са разработени логически и завършени правни понятия и правни институти. До тях римската юриспруденция е достигнала чрез разработване на отделни случаи и юридически казуси. Затова логическите конструкции на римското право, понятия и институцти имат ясно изразена практическа насоченост.

Римското право също така представлява един завършен юридически процес, при който може да проследи в цялостното влияние, което икономическият базис оказва върху промените в правната надстройка. От едно примитивно право, което урежда отношенията на гражданите в една малка държава-град, римското право се превръща в една разгърната правна система, която регламентира стокообмена на едно достигнало своя разцвет робовладение.

2) Методи за изучаването на римското частно право
- филологически;
res - нещо/вещ
actor - означава както актьор, така и ищец
- исторически;
- социологически;
- политологически;
- философски;
- екзегетически (филологически, логически и правни средства едновременно).

Римското частно право е било предмет на многовековни проучвания, но ако все пак постигнатите резултати не са винаги задоволителни, то причината затова следва да се търси в неправилния методологически подход, който е бил прилаган.

Сред съвременните романисти е прието, че първите изследователи на римското частно право (глосаторите и постглосаторите) не са могли да достигнат до едно исторически вярно негово разбиране, тъй като са им липсвали необходимите познания. Те са се задоволявали с една схоластична интерпретация на Corpus iuris civilis, вмъквайки отделни бележки в самия текст - т.нар. маргинални (странични) и интерлинеални (вътре в текста) глоси. Буржоазните романисти, постигнали значителен напредък в сравнение с глосаторите, не са преодолели методологическите слабости при изучаването на римското частно право. Така те не отиват по-далеч от една обикновена екзегетика на текстовете, от една формално-догматична интерпретация на институтите на римското частно право.

Но според Лейфер резултатите от този път на анализ не са задоволителни. Те показват цялата безпомощност на формално-догматичния метод при изясняване на съдържанието на римското частно право. За да бъдат правилно разбрани, институтите му трябва да бъдат свързани с икономическите отношения, които ги обуславят, трябва да бъдат разгледани през призмата на класовите цели, които те обслужват. Само по този начин може да се преодолеят не само неясните моменти и противоречията, които има в разпорежданията на Дванадесетте таблици, но и онези съмнения и трудности, които пораждат интерполациите на Трибониан и помощниците в Юстиниановата кодификация.

Правилното разбиране на отношението между икономическия базис и юридическия сектор на надстройката и тук би помогнало да се намери истината. Не е било възможно при коренните промени на римската икономика през времето на Домината да останат непокътнати текстовете на класическите римски юристи, които са служили като ръководство за практиката. Измененията и поправките в класическите текстове са били неизбежни и са направени още в през времето на следкласическото право. Възстановяването на първоначалните текстове, което е необходима предпоставка за възстановяване на класическото римско право и не може да се извърши, ако не се държи сметка за онези икономически отношения, които законодателството и юриспруденцията са обслужвали.

3) Извори
>> Юридически извори
Източниците на РП са стигнали до нас благодарение на запазените извори – има доста такива.
- Юстниниановата компилация е запазена изцяло, открит е във Флоренция – ръкопис, пресъздаващ компилацията (30те на VI в.).
- Веронски ръкопис – Институции;
- Фрагменти от т.нар. Правила – тематично и философско обобщение;
Дейност на римските юристи по подпомагане на римските граждани при водене на процеси и разрешаване на спорове >> по въпроси с противоречния се създавали съчинения – Въпроси и Респонза. Излага се определена правна ситуация и се дава нейното разрешение. Много често се цитират други юристи и предшественици, така проследяваме развитието на юриспруденцията.
- Corpus iuris е законодателен акт, запазени са различни материали на камък, бронзови плочки са запазени закони; в 287 г. пр.хр. с "лекс хортензиа" се поставя равнопоставеност между закона и решенията на народното събрание.
- Има закони за уреждане на публично и частно правни въпроси. (Законите от времето на Цезар за създаване на нов тип гражданско съдопроизводство).
- Законът на 12-те таблици; вечният едикт от 2ри век – чрез цитиране.
Всички тези извори са достъпни и в книжен вид (в Б-я са малко).

>> Исторически съчинения
Съчиненията на Цезар (за галската война и т.н.) – сведения за устройството на Рим и прилагането на римското право.
Съчиненията на римските автори – Плавт, Теренций, Олиний Младши, Сенека, съдържат сведения за живото римско право. Цицерон, Улпиан, Марк Аврелий (!)


4) Периодизация на римската правна история
Римското право има 4 периода:
- архаично право - до III в. пр. Н.е.
- предкласическо - до I в.
- класическо - до средата на III в.
- следкласическо римско право - до 565 г. (смъртта на Юстиниан)


Етруските – в продължение на столетие и половина са имали голяма роля в развитието на Рим.
753 г.пр.н.е. – създава се града Рим;
Оттогава до 509 г. е Царският период – „рекс” – върховен главнокомадващ, изборен. В 509 г. латините направили преврат, убили последния етруски рекс и провъзгласили Републиката – властта е поделена между Сената и Народното събрание. След това римляните създават магистратури – органите на изпълнителната власт. Сред магистратите най-важни са преторите – един за спорове между римски граждани и един – за такива между чужденци и римляни и чужденци.
Някъде към IV-V в. пр н.е. Рим обръща поглед към Сицилия, там е имало няколко колонии на елини, финикийци и картагенци – започват в продължение на 100 години сериозни конфликти между Рим и Картаген. В крайна сметка с по-голяма смелост и по-добра политика римляните побеждават картагенците. Унищожават Картаген - „посипват го със сол”.
Пуническите войни представляват границата между ранна и късна римска Република. В късната Рим влиза в Средиземноморския регион.
До I в. от н.е. се изгражда Римската империя от съвременен Иран до Великобритания вкл.
Според някои автори средата на III в.пр.n.e. e началото на нов период в историята в римското право – Архаичен период, въплъщение на правните обичаи.

Архаичното право е консервативно право, свързано с традициите на римската община, съдържа религиозни и обичайни елементи. От III век пр.н.е. започва развитието на Предкласическото римско право – включват се нови отношения. Заимстват се правни конструкции от други правни системи (вавилонско, финикийско, гръцката философия) – добива по-универсален вид.
Класическият период на РП не може да се определи с точна дата на начало (от Октавиан Август/ средата на I в. от н.е.). Август регулира властта като еднолична.
Цялата власт се съсреодоточила в сената – битка между земевладелците и новите търговско-промишлени кръгове. Огромната територия не е могла да бъде управлявана по стария начин. До III век – Принципат – с упадането намагистратурите започва изграждането на класическото право. То не е нова ПС, а нов етап от развитието на римското частно и публично право. В него се обобщават натрупаните факти и се създават класификации и обобщения.
От IV век държавата се реформира и навлиза в същинска монархия, която постепенно преминава от робовладелска във феодална – следкласическо РП. Гражданският оборот е по-забавен, създават се нови възгледи за собствеността на държавата и частните лица и се опростяват правните сделки. Правото става по-близко до масите (вулгаризацията означава достъпност) – започва да се систематизира недостъпното, създават се сборници, първите кодификация (първоначално са с частен х-р), а после и официалните: Теодосиевият кодекс и Юстиниановата кодификация.